№ 39997
гр. София, 09.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20211110171814 по описа за 2021 година
Повод за произнасяне на съда е претенцията на заявителя за издаване на
изпълнителен лист за разноски и лихва по молба вх-№51454/16.3.2022г., молба от
19.4.2022г. и молба от 20.4.2022г.
На 3.2.2022г. СРС е издал заповед по чл.410 ГПК за сумата 236,16 лева главница за
период 1.2.2021г-31.3.2021г. по две фактури – от 28.2.2021г. и от 31.3.2021г, заедно със
законна лихва от заявлението 15.12.2021г. до плащането.
Заповедта е връчена на длъжника на 6.2.2022г., като на 2.3.2022г. е подадено
възражение по чл.414а ГПК. Във възражението е посочено, че вземането по главница се
плаща, и се навежда довод, че длъжникът не е станал повод за завеждане на делото, защото
за имота е сключен договор за наем, партидата на продажба на ток е прехвърлена на
18.2.2021г., като необходимо условие затова било заплащане на всички вземания на
заявителя. Твърди се, че длъжникът не е уведомен за последващите фактури. Към
възражението е представено платежно за главницата от 23.2.2022г., както и договор за
предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа
, сключен между ползвател на имота и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на 4.3.2021г.,
относно обект с номер 32Z103000145030O, договор от 18.2.2021г за снабдяване с енергия с
доставчик за обект със същия номер, както и разписка за платена на 8.3.2021г. сума от
120,42 лева в полза на заявителя, по фактура от м.12.
Със становище от 16.3.2022г, заявителят сочи, че признава плащането на главницата,
като счита, че съгласно чл.10 от договора, доколкото заявителят издава електронна фактура,
която се изплаща на електронна поща на длъжника, което се твърди да е сторено, поради
което и длъжникът е станал повод за завеждане на делото, поради което се прави искане за
издаване на изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на законната лихва от
заявлението до плащането, както и за сторените разноски. С определение, влязло в сила, от
21.3.2022г., СРС е обезсилил заповедта в частта по главница.
Дал е указания на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането
си за обезщетение за забава в размер на законната лихва от заявлението да плащането. На
1
19.4.2022г., в срока за изпълнение на указанията е постъпила молба от заявителя, в която се
прави искане за издаване на изпълнителен лист за разноски и лихва. На 20.4.2022г е
постъпила втора молба от заявителя, в която се сочи, че във възражението претенцията за
лихва не е оспорена, поради което и заповедта в тази част е влязла в сила.
Поддържа се становището, че длъжникът е станал повод за завеждане на делото.
Действително, във възражението по чл.414а ГПК, длъжникът не е възразил изрично
по дължимостта на лихва за забава, от заявлението до плащането. Възражението е, че
длъжникът не е станал повод за завеждане на делото, като буквално се повтаря разпоредбата
на чл.414а, ал.2 ГПК, която касае недължимостта на разноските от длъжника, платил в срока
за възражение и който твърди да не е станал повод за завеждане на делото.
Следователно, в срока за възражение по чл.414 ГПК, длъжникът, който е избрал да
подаде възражение по чл.414а ГПК с довод, че е платил в срока по чл.412,т.8 ГПК,и в
едномесечния срок не е оспорил дължимостта на обезщетение за забава в размер на
законната лихва от заявлението и затова, заповедта в тази част е влязла в сила и следва въз
основа на нея да се издаде изпълнителен лист за обезщетение за забава от заявлението до
плащането.
По претенцията по чл.414а, ал.2 ГПК - плащането на главницата е в срока за
възражение, а не в уговорения срок след издаване на фактурата, следователно, длъжникът е
станал повод за завеждане на делото и следва да се издаде изпълнителен лист и за
разноските.
При тези мотиви и на основание чл.404,т.1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главница от 236,16 лева (двеста тридесет и шест лева и 16 стотинки),
представляваща главница за неплатени задължения за доставена активна електрическа
енергия по фактури № **********/28.02.2021 г. и № **********/31.03.2021 г. за период от
01.02.2021 г. до 31.03.2021 г., за период от 15.12.2021 г. до 23.2.2022г, както и държавна
такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лева (триста лева).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок,
който за заявителя тече от връчването на разпореждането, а за длъжника - от връчването на
поканата за доброволно изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3