№ 3473
гр. София, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110200113 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Х. Х. срещу Наказателно постановление /без номер/ на
зам.кмет на Столична община за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП и му е наложено
административно наказание на основание чл.22, ал.5 ЗМСМА и чл.178е ЗДвП „Глоба " в
размер на 50 / петдесет / лева.
В жалбата се моли да се отмени Наказателното постановление,като незаконосъобразно.
Твърди се, че НП е издадено при непълнота на доказателства, тъй като автомобила е бил
паркиран пред гараж собственост на негов роднина. Твърди се, че издадения фиш е издаден
от некомпетентен орган, като АУАН е съставен след като жалбоподател е бил депозирал
жалба в съда относно издадения му фиш.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се процесуален представител адв.Х. /с
приложно по делото пълномощно/. Последния е депозирал писмено становище по делото, в
което не прави възражения за гледане на делото в нейно отсъствие. Излагат се доводи
касаещи искане за отмяна на обжалваното НП и заплащане на сторени по делото разноски.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща процесуален представител, не вземат
становище по делото.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.02.2023г. на жалбоподател е наложена глоба с фиш за нарушение на чл.94, ал.3 от
1
ЗДвП. Във връзка с подадена от страна на К. Х. Х. жалба срещу фиш, СРС е оставил същата
без разглеждане и е изпратил преписката на ЦГМ ЕАД.
На жалбоподателя е съставен АУАН № 0036256/26.05.2023г. за установяване на
административно нарушение, в който e посочено, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение на
разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Разпитани в хода на проведено съдебно следствие свидетелите описват къде и като какви
работят, като св.Д. заявява, че е изпратен по сигнал за овтомобил който е паркиран на
тротоар, като първо съставил шиф, а след това и АУАН на жалбоподател. От показанията на
св.И. се установява, че не е очевидец на твърдяното нарушение, а свидетл при съставяне на
АУАН . По делото е приложен и снимков материал относно място на установяване на
нарушение, от които е видно, че на мястото, където е паркиран процесният лек автомобил с
рег. № ***, няма изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от
пътя, която да ограничава платното за движение и да е предназначена само за движение на
пешеходци.
Съдът приема, че в административно наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на нарушителя. Съдът
констатира съществен порок на издаденото наказателно постановление, а именно липса на
номер и дата на издаването му. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, наказателното
постановление трябва да съдържа датата на издаването и номерата на постановлението.
Датата е основен задължителен реквизит, липсата на който води до порочност на издаденото
НП и е абсолютно основание за неговата отмяна. Датата е важна за преценката на
приложимия закон и за това дали е бил спазен преклузивният 6 месечен срок по смисъла на
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление след съставянето на акта.
Липсата на дата препятства съда да извърши тази проверка и да прецени
законосъобразността на провежданото административнонаказателно производство. От друга
страна може да се е стигнало и до преждевременно издаване на наказателното
постановление, в случай, че не е бил спазен 7-дневният срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в
който нарушителят може да направи писмени възражения срещу съставения АУАН. В този
случай отново ще е налице съществено засягане на правото на защита на наказано лице, като
съдът би лишен от преценка относно това обстоятелство. Няма как датата на издаване на
наказателното постановление да се извежда от други писмени доказателства и документи по
делото, или от изходящия номер, поставен на наказателното постановление, тъй като тя е
задължителен реквизит именно на обжалвания акт, а изходящият номер и датата показват
кога наказателното постановление е било деловодно изведено от деловодството на
общината, но не и кога е бил съставен обжалваният акт. Възможно е наказателното
постановление да е било съставено доста преди деловодното му извеждане. Датата на
издаване на наказателното постановление не може да се извежда от изходящия номер на
Столична община (НП изходящ № СОА23-РД11- 680, регистриран на 26.06.2023 г., издадено
2
от заместник-кмет на Столична община )
Номерът на наказателното постановление също е съществен елемент от съдържанието му,
тъй като чрез него се индивидуализира издаденият от административнонаказващия орган
акт, по него той се отграничава от останалите такива и именно номерът го прави уникално.
Както имената и единният граждански номер за физическите лица, съответно имената и
единният идентификационен код за юридическите лица ги правят уникални и ги
отграничават от другите такива, същата роля има и номерът на наказателното
постановление, поради което липсата му представлява съществен порок, който не може да
бъде отстранен от настоящата инстанция. Няма как номерът и датата на издаване на
наказателното постановление да се извеждат от други писмени доказателства и документи
по делото, тъй като те са задължителни реквизити именно на обжалвания акт и трябва да се
съдържат в него на определените за това места. Приемането на противното становище би
означавало, примерно да бъде положен подпис за наказващия орган на някакво залепено
листче в ъгъла на акта и да се приеме, че наказателното постановление е надлежно
подписано, а в същото време да липсва такъв положен подпис в края на документа, където е
определено мястото за неговото полагане.
След като изцяло е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, то атакуваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Що се отнася до
спора по същество, съдът намира, че не беше доказано по несъмнен начин, че мястото, на
което е бил паркиран автомобила на жалбоподател представлява тротоар по смисъла на
ЗДвП. Съгласно параграф 6, т. 6 от ДР на ЗДвП тротоар е "изградена, оградена или очертана
с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци". От приложен снимков материал се
установав, че посоченото място се използва за подход към имоти/ Гаражни клетки/, а
тротоарът, по който преминавали пешеходците бил в близост до пътното платно, а не до
сградата. При липса на достатъчно категорични доказателства /при отчитане на
доказателствената тежест в процеса/, съдът счете, че не беше доказано, че мястото, на което
е бил паркиран автомобила на жалбоподателя е бил тротоар по смисъла на ЗДвП.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя. В представения по делото
договор за правна защита и съдействие – л.27 е видно, че уговореното и заплатено от
жалбоподателя възнаграждение на адв. Х. процесуално представителство по делото е в
размер на 400 лева, като договорът служи за разписка относно заплатеното в брой
възнаграждение.В това производство не е направено възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като същото не надвишава минималния размер
по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което и следва да се присъди на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
3
Отменя Наказателно постановление /без номер/ на зам.кмет на Столична община с което на
жалбоподател К. Х. Х. за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание на основание чл.22, ал.5 ЗМСМА и чл.178е ЗДвП „Глоба " в
размер на 50 / петдесет / лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Столична община да заплати на
жалбоподател К. Х. Х. ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните през Админитративен съд гр.София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4