№ 11447
гр. С., 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110124045 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ВУЛКАН ЦИМЕНТ“ АД, чрез адв. Д.,
срещу „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл. 327 ТЗ за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 6 172,55 лв., представляваща сборът
от уговорена покупна цена по договор за търговска продажба на цимент, за която са
издадени фактури, както следва: Фактура – Дубликат № **********/26.11.2021г. с падеж
25.01.2022 г., на стойност 8 860,42 лв., от които дължими в настоящото производство са 1
715,65 лв.; Фактура – Дубликат № *********/30.11.2021 г. на стойност 4 456,90 лв., с падеж
29.01.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 15.02.2022 г. до окончателното
плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 09.03.2022 г. по ч.гр.д. № 7580/2022 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че съгласно
рамков договор от 01.02.2014 г. за периодични доставки на цимент, сключен между страните
по настоящото дело, изменен и допълнен с допълнителни споразумения от 03.07.2014 г.,
03.04.2017 г., 11.04.2018 г. и 27.09.2019 г., с последното от които срокът на договора бил
продължен до 31.12.2021 г., между „ВУЛКАН ЦИМЕНТ“ АД, в качеството на продавач, и
„ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД, в качеството на купувач, било постигнато съгласие за продажба
на строителни материали (цимент) при договорен кредитен лимит в първоначален размер от
300 000 лева, който купувачът по договора се задължил да усвоява и ползва при условията и
в срока, описани в него. В чл. 3 от рамковия договор от 01.02.2014 г. било записано, че
срокът за плащане цената по всяка издадена от продавача фактура бил 60 дни отложено
плащане от датата на издаване на фактурата. Твърди, че в изпълнение на горепосочения
договор в периода 25.11.2021 г. – 30.11.2021 г. ищецът продал, а ответникът закупил
насипен цимент в посоченото в описаните фактури количество и вид на обща стойност 6
172,55 лв. по фактури, както следва: Фактура – Дубликат № **********/26.11.2021г. с
1
падеж 25.01.2022 г., на стойност 8 860,42 лв., като дължими в настоящото производство
били 1 715,65 лв., като необезпечено вземане; Фактура – Дубликат № *********/30.11.2021
г. на стойност 4 456,90 лв., с падеж 29.01.2022 г., които задължения по тези две фактури не
били погасени от ответника. Поддържа още, че доставките по горепосочените фактури били
извършвани въз основа на устни заявки за доставка от купувача, които били приети и
изпълнени от продавача. За всяка доставка на насипен цимент, извършена от ищеца в
изпълнение на задълженията му за прехвърляне на собствеността и предаване на стоките,
били издадени съответните товарителници за доставено количество насипен цимент,
нареждания за експедиция на насипен цимент и кантарни бележки, които били подписани от
представител на ответното дружество и съпътствали описаните по – горе фактури. Ето защо
моли съда да уважи предявеният иск, като признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата в общ размер на 6 172,55 лв. - главница, за която са издадени фактури, както
следва: Фактура – Дубликат № **********/26.11.2021г. с падеж 25.01.2022 г., на стойност 8
860,42 лв., като дължими в настоящото производство били 1 715,65 лв., като необезпечено
вземане; Фактура – Дубликат № *********/30.11.2021 г. на стойност 4 456,90 лв., с падеж
29.01.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 15.02.2022 г. до окончателното
плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 09.03.2022 г. по ч.гр.д. № 7580/2022 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез управителя Н.С., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че предадената му от
предишния едноличен собственик на „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД първична счетоводна и
договорна документация не съдържала рамков договор от 01.02.2014 г., на който ищецът
основавал вземанията си. В тази първична счетоводна и договорна документация не
фигурирали и представените с исковата молба допълнителни споразумения, фактури,
товарителници, кантарни бележки и нареждания за експедиция на цимент. Счита, че
ответното дружество не е страна по релевирания от ищеца договор, нито по описаните в
исковата молба доставки и съответно, че не дължи претендираните от ищеца суми. Твърди,
че представеният от ищеца ипотечен акт от 20.02.2014 г. не бил доказателство за
противното, тъй като не удостоверявал извършването на конкретни договорени доставки по
рамков договор от 01.02.2014 г., а обезпечавал единствено потенциален кредитен лимит по
посочения договор. Поддържа, че за възникването на парични задължения в тежест на
„ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД, последното дружество следвало да е подало конкретни поръчки
за доставка, а ищецът – да е изпълнил същите точно. В случая такива доставки не били
извършвани от ищеца, а и не били поръчвани от ответника в устна форма. В съответствие с
изложеното по – горе оспорва автентичността на всички подписи, положени от името на
„ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД под релевираните от ищеца и приложени към исковата молба
документи, в това число рамков договор от 01.02.2014 г., допълнителни споразумения към
него, както и всички товарителници, кантарни бележки и нареждания за експедиция на
насипен цимент. Поддържа, че на основание чл. 301 ТЗ се противопоставял на действията на
всички лица, които (евентуално) са подписали документи от името на ответното дружество
по повод на релевираните от ищеца отношения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.
327, ал. 1 ТЗ.
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и
неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между
продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е
2
необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Т.е. сключването на договора
може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства. В случаите,
когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата
съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и
задължения, но не е условие за действителността му. Отсъствието на изискуеми от Закона за
счетоводството (ЗСч.) реквизити във фактурата само по себе си не е основание за отричане
на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата
преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието
на фактурата, а следва да бъде направена с оглед на всички доказателства по делото, в т.ч. и
на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора (получаване на
стоката или плащане на цената), които при определени предпоставки могат да се разглеждат
като признания за съществуването на облигационната връзка – в смисъл Решение № 46 от
27.03.2009 г. на ВКС по т.дело № 454/2008 г., ІІ ТО, ТК и Решение № 96 от 26.11.2009 г. на
ВКС по т.дело № 380/2008 г., І ТО, ТК.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 01.02.2014 г.
между „ВУЛКАН ЦИМЕНТ“ АД, в качеството му на продавач, и „ИНТЕРБЕТОНИ“ ЕООД,
в качеството на купувач, бил сключен рамков договор за периодични доставки на цимент,
изменен и допълнен с допълнителни споразумения от 03.07.2014 г., 03.04.2017 г., 11.04.2018
г. и 27.09.2019 г., с последното от които срокът на договора бил продължен до 31.12.2021 г.
Със сключения договор между страните било постигнато съгласие за продажба на
строителни материали (цимент) при договорен кредитен лимит в първоначален размер от
300 000 лева.
Ето защо разглеждания случай по делото е установено по несъмнен начин, че през
периода от 01.02.2014 г. до 31.12.2021 г. страните са били обвързани от трайни търговски
взаимоотношения, при които ищцовото дружество е продавало на ответното дружество
процесните стоки, като за всяка от продажбите са били издавани товарителници за
доставено количество насипен цимент, нареждания за експедиция и кантарни бележки,
които са подписани от представител на ответника. Дължимата цена е била отразявана в
издавани от продавача фактури, като в представените по делото процесни Фактури №
**********/26.11.2021 г. и № *********/30.11.2021 г. са обективирани всички съществени
уговорки, пораждащи правоотношение по договор за търговска продажба – страни, предмет
и цена за придобиване правото на собственост върху вещите, обект на продажбата. По тях
ищецът се е задължил възмездно да прехвърли на ответника правото на собственост върху
изброените подробно в тези фактури стоки по видове и брой, при уговорена цена с ДДС,
както следва: по Фактура № **********/26.11.2021г. за сумата от 8 860,42 лв., от които
ищецът претендира 1 715,65 лв.; по Фактура за сумата от 4 456,90 лв.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката,
освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното
задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето
задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение. От
представените по делото нареждания за експедиция и кантарни бележки от 25.11.2021 г.,
както и товарителници № 0012638 от 26.11.2021 г. и № 0013445 от 26.11.2021 г. се
установява правнорелевантното обстоятелство, че в периода 25.11.2021 г. – 30.11.2021 г.
ищцовото дружество като продавач в изпълнение на поето правно задължение по договора
за търговска продажба е доставило на ответника-купувач вещите, обект на продажбата, а
именно насипен цимент. При предаването на процесните вещи продавачът е изпълнил
своите основни правни задължения, породени от договорите за търговска продажба, а
именно – едновременно с предаването е настъпила концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД и
родово определените вещи са били индивидуализирани, като по този начин правото на
собственост върху тях е било прехвърлено от продавача на купувача-ответник. При
изпълнението на насрещната престация за предаване на стоките, предмет на договорите,
3
правното задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е станало изискуемо.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че процесните фактури са били осчетоводени в счетоводството на
ищеца и регистрирани в дневника за продажби, а от ответника не са били предоставени
счетоводни данни, тъй като въпреки опитите на вещото лице, не е бил осъществен контакт с
представител на ответника. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице
доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и
добросъвестно, като вещото лице е изследвала пълно и задълбочено предоставените му
документи и е отговорило на поставените задачи, предмет на допуснатата ССЕ. Настоящият
съдебен състав приема, че вземането на ищеца за цената на доставените стоки не е
обусловено от осчетоводяването на издадената данъчна фактура, тъй като основанието за
плащане е предаването на стоките (чл. 327, ал. 1 ТЗ), което обстоятелство е доказано по
делото въз основа на нарежданията за експедиция и кантарните бележки (в този смисъл
Решение № 5684 от 25.07.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 16947/2013 г. и др.).
Ответникът е релевирал възражение по чл. 301 ТЗ, което настоящият съдебен състав
намира за неоснователно, тъй като управителят на дружеството към релевантният момент
(м.11.2021г.) на съставяне и представяне на описаните по – горе писмени доказателства не
се е противопоставил веднага след узнаването. Фактурите, дори същите да са неавтентични
документи, при прилагане на правните последици на извършени без представителна власт
действия в правната сфера на търговеца, срещу които той не се е противопоставил веднага
след узнаването, обективират съгласие по съществените елементи на договор за продажба и
доказват съществуването на задълженията по тях (вж. в този смисъл решения на ВКС по т.
д. № 416/2010 г., ТК, І ТО; т. д. № 593/2009 г., ТК, ІІ ТО; т. д. № 588/2010 г. на ТК, ІІ ТО).
Предаването на стоката на общо основание подлежи на доказване от ищеца – продавач по
договорите (чл. 154, ал. 1 ГПК), а в случая то е удостоверено от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства. Ответникът в случая не е провел доказване, че е
осъществено противопоставяне на сделките незабавно след узнаването.
Ето защо ищецът се легитимира като кредитор на процесното вземане, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК).
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство), както следва: 652 лева – за държавна
такса и възнаграждение за адвокат в заповедното производство; 124 лева – държавна такса в
исковото производство, 450 лева – депозит за ССчЕ, като претендира и адвокатско
възнаграждение за исковото производство в размер на 650 лв., което е надлежно уговорено
и заплатено съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, че „ИНТЕРБЕТОНИ“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Околовръстен път“ № 11, представлявано от управителя
Н.К.С., дължи на „ВУЛКАН ЦИМЕНТ“ АД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., Промишлена зона, сума в общ размер на 6 172,55 лева, представляваща
4
сборът от уговорена покупна цена по договор за търговска продажба на цимент, за която са
издадени фактури, както следва: Фактура – Дубликат № **********/26.11.2021г. с падеж
25.01.2022 г., на стойност 8 860,42 лв., от които дължими в настоящото производство са 1
715,65 лв.; Фактура – Дубликат № *********/30.11.2021 г. на стойност 4 456,90 лв., с падеж
29.01.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 15.02.2022 г. до окончателното
плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 09.03.2022 г. по ч.гр.д. № 7580/2022 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
ОСЪЖДА „ИНТЕРБЕТОНИ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Околовръстен път“ № 11, представлявано от управителя Н.К.С., да заплати на
„ВУЛКАН ЦИМЕНТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д.,
Промишлена зона, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 652 лева – разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 7580/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, както
и сумата от 1224 лева – разноски за исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5