Р Е Ш Е Н И Е №І-273
град Бургас
, 12.01. 2021 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............шестнадесети декември …..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с.Детелина
Димова
при секретаря …А.Цветанова като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 2751 по описа
за
2020
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод на въззивната жалба на процесуалния
представител на Т.Й.Т. –лично и като ****** на пострадалото лице Е.Д.Т. -
молители по гр.д. № 4793 /2020 год.
по описа на Бургаския районен съд против
решение № 2050/25.06.2020 год. постановено по същото дело ,с което е оставена без уважение молбата на въззивниците срещу Д.Й.Т. от гр. *** за издаване на
заповед за защита и незабавна защита
срещу осъщественото по отношение на Е.Т. домашно насилие от страна на ответника
,като е отмена издадената на осн.чл. 19
ЗЗДН заповед за незабавна защита
от 25.08.2020 г. ,както и молителката е осъдена да заплати на ответника
направените разноски по делото.
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при съществени процесуални нарушения.
Сочи
се на първо място ,че изводът на съда ,че обидите
и псувните ,отправени към *****та
и ******та на ответника ,не представляват актове на домашно насилие ,
противоречи на закона и е напълно необоснован.В тази връзка се оспорва логиката
на съда ,като се подчертава ,че се касае до обиди ,които дори представляват
съставомерно деяние като престъпление по
НК.Сочи се ,че дори ответникът признава циничното си отношение в
сведението пред полицията . Счита се ,че в разрез с чл.13 ал. 3 съдът
не е взел предвид ,че декларацията по чл. 9 от ЗЗДН има абсолютна доказателствена сила ,а в
случая и в двете декларации има данни за
продължило с години домашно насилие .За продължителното домашно насилие говори и свид.В. ,но съдът необосновано
възприема това като „инцидентен
скандал“,позовавайки се само на показанията на разпитаните полицаи.Съдът само на базата на „съдържанието и тона на телефонните сигнали на тел. 112“ е
стигнал до извода ,че случилото се не е значимо и не е извършен акт на домашно
насилие /като звукозаписът не е бил приет надлежно /.Не е била обсъдена и
продължителността на този конфликт –като
по време на конфликта,продалжи два часа ,на два пъти е викана полиция.
Не са
обсъдени според въззивната страна многобройните доказателства за тежкото
здравословно състояние на *****та,при което отношението на **** е заплашващо
живота й .
Моли се за отмяна на решението и да се постанови ново
,с което молбата за защита да бъде уважена изцяло .
Въззивната
жалба е допустима,подадена от
процесуално легитимирано лице против
подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият
ответник по делото в писмения си отговор
по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на
атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Счита ,че правилен е изводът на съда ,че по делото липсват безспорни доказателства ,че
на 11.08.2020 г. по отношение на Е.Т.
ответникът е извършил акт на домашно насилие ,а се касае до битов
инцидент .Изложеното в подписаната и представена по делото декларация по чл. 9
ал. 3 ЗЗДН не кореспондира на фактическата обстановка и събраните доказателства
.В тази връзка разпитаните полицейски служители ,извикани на сочената дата , са
категорични ,че става дума за инцидентен скандал ,в основата на който стоят
нерешени имотни спорове между ****а и ******та по отношение на
съсобствения им апартамент .Липсват доказателства и за предходно извършени
актове на домашно насилие.Останалите свидетели не са присъствали на инцидента
и пресъздават чутото от
молителите.Останалите доводи във въззивната жалба са емоционални нападки срещу ответника Т. ,че
не изпълнява синовния си дълг и не могат да бъдат предмет на настоящия спор
.Подчертава се ,че всъщност той се грижи за ***** си и двамата от години живеят
без проблеми . Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски в
настоящото производство.Също не се сочат доказателства .
След преценка на
събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните
,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Производството е инициирано по реда на чл. 8
т.1 и 2 от ЗЗДН-по молба на Т.Й.Т. ,лично и като ****** на Е.Д.Т. , за
издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на
молителката и ***** й домашно насилие от
страна на ответника Д.Й.Т. ,с която да
се наложат мерки за защита по чл. 5 ал.
1 т. 1,т.2 и т.3 ЗЗДН .В приложената към
молбата декларация за извършено домашно
насилие по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН молителката изтъква ,че на 11.08.2020 г. молителката и пълнолетната й ****** били на
гости на ***** й –Е.Т. и в тяхно
присъствие **** й- ответникът направил пореден скандал ,при който обиждал и
ругаел ***** си и ****** си. Поводът бил незначителен – затова ,че като се върнали от плажа около 16,30 часа
, не са пазили тишина и че молителката отлепила поставената от него табелка да пазят
тишина .Ответникът се ядосал и започнал
да обижда и двете с думите :“проститутки,курви ,зандани „,псувал ги и се заканил ,че ще изгони ***** си на
улицата ,викал ,крещял ,като агресията ескалирала и молителката позвънила в полицията на тел.
112.Сочи се в молбата ,че молителката
скоро си заминавала за София,където живее ,но се притеснява за това как ***** й ще продължи да
съжителства с ответника.
След направено
уточнение на молбата ,с молба от
25.08.2020 г. молителката е посочила ,че претендира издаване на заповед за
незабавна защита само по отношение на *****
си Е.Т. –с оглед влошеното й здравословно състояние ,за което са представени
медицински документи ,като в съдебно
заседание е представена декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН от името на молителката Е.Т.
,с идентично съдържание на предходната ,в която отново е описана случката от
11.08.2020 г.
Ответникът е
оспорил подадената молба за защита и твърди ,че
не е осъществил спрямо молителката
твърдяния акт на домашно насилие
.
За да установи
дали има осъществено психическо или физическо насилие ,опит за такова ,принудително
ограничаване на личния живот ,личната свобода и личните права по отношение на молителката
на сочената дата ,първоинстанционният съд се е позовал на представената по делото декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН/невярно е твърдението ,че не е
зачетена нейната доказателствена стойност / .В тази връзка безспорно е ,че нормата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН придава
самостоятелна и презумптивна доказателствена стойност на декларацията в случай ,че по делото липсват други доказателства . С оглед на специфичния характер на отношенията ,чиято защита се търси по ЗЗДН
е представен улеснен за молителя ,търсещ защита ,ред ,като представи
декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН ,на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът
да издаде заповед за защита от
домашното насилие само на основание
приложената декларация ,доколкото в нея
се съдържа конкретно и ясно описание ,като посочване на датата ,мястото
,времето ,конкретните действия ,с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН .В този
случай доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване ,че е
извършил акт на домашно насилие ,е да проведе успешно насрещно доказване ,което да доведе до
оборване на изложеното в
декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила .Законът
за защита срещу домашното насилие
изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство
по реда на чл. 12 ал. 1 и чл. 15 ал. 1
от ЗЗДН,с възможност за събиране на
доказателства от страните –съгласно чл. 13 от ЗЗДН .По този начин е охранено и правото
на защита на ответника в производството ,който има възможност и следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,установено
изрично в чл. 13 ал. 3 от с. з.,чрез
представяне на съответни доказателства. Тук не става дума за разместване на
доказателствената тежест ,но не може да има спор относно
придадената от самия закон доказателствена стойност на декларацията по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,която не може да отпадне само на базата на простото й оспорване ,без провеждане на
доказване в противната насока .При оспорване на декларацията обаче ,за ищеца
също възниква задължение за представяне
на допълнителни доказателства в защита на твърденията му /ако такива са
представени и от ответника в противния смисъл /.В тежест на ищцата е да
докаже по делото твърдяните в молбата и
декларацията обстоятелства,,които са оспорени , за да бъде постановено издаването на заповед за
защита.
В хода на
настоящото производство по делото обаче изложеното в декларацията не се
потвърждава по един несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, поради което съдът приема, че не следва да я кредитира
безусловно.
На първо място единственото доказателство ,депозирано от
молителката в подкрепа на твърденията й са
свидетелските показания на свид. Н. и В.
,като първата посочва ,че не знае за
конкретния инцидент и не знае нищо за осъществено домашно насилие над
молителката от **** й ,споделя по-скоро ,че ответникът не е изпълнявал синовния
си дълг и не се грижил адекватно за *****
си .Свид.В. пък сочи ,че на следващия
ден след инцидента е отишъл в апартамента на молителката и разбрал ,че конфликтът бил между бата и ******та
,като последната е „блъснала и ритала вратата „ на стаята на ответника и били нанесени следи от ударите .От друга
страна ,разпитаните по делото полицейски служители ,посетили адреса по сигнал
на тел.112 /на два пъти/заявяват ,че не са останали с впачетление за извършено
домашно насилие спрямо възрастната жена в апартамента – *****та на ответника
.При първото посещение установили,че е възникнал конфликт между ****а и ******та
/като останали с убеждението ,че става въпрос за нерешени имотни спорове между
тях/. В тази връзка и двамата свидетели –П. и Т. сочат ,че на въпросната дата – 11.08.2020
г.не са установили молителката Е.Т. да е
била в състояние на емоционален ,психически или физически стрес и от
поведението й не е било видно по накакъв начин,че спрямо нея е осъществено
домашно насилие по смисъла на ЗЗДН.Особено втория път ,когато са влезли в
жилището не са забелязали нищо необичайно в поведението й или в емоционалното й състояние .
В крайна сметка, според настоящия
съдебен състав, следва да се приеме , че
молителката не е провела успешно пълно и
главно доказване на твърденията си, което да обуслови извод за осъществен
спрямо нея акт на домашно насилие ( психическо според твърденията й) от страна на ответника на 11.08.2020
г,
поради което молбата й за постановяване на мерки по ЗЗДН правилно е отхвърлена, като неоснователна. По настоящото дело, с оглед доказателствената
съвкупност, както и проведеното успешно насрещно доказване от ответника , въззивният съд не следва да
приеме за доказани така посочените в декларацията факти-съдържащи
противоречия,които не са били
установени по друг начин освен с помощта на показанията на косвени свидетели .Още повече ,че свидетелите и не заявяват за употребени
обидни думи и квалификации по отношение на *****та от **** й . Смисълът на ЗЗДН
е да защити действителните жертви от конкретен акт (актове) на домашно насилие.
В това производство съдът не следва да разрешава имуществени спорове и
морален облик на ответника , или да се
събират доказателства по други дела.Не
може да бъде квалифициран всеки спор и
кавга между двама родственици като
домашно насилие.Още повече ,че по делото
се установява обидите да са били
отправени по-скоро към ******та на ответника
и конфликтът да е възникнал между ****а-ответник и ******та , а не между *****та и ответника.Доказателства
,че агресивното поведение на ответника спрямо *****та е продължавало с години
,не са представени по делото .Емоционалните нападки срещу ответника ,че не
изпълнява синовния си дълг и не се
отнася с подобаваща грижа към своята ***** ,също не са предмет на настоящото
производство .Обидите и псувните действително
са престъпление по смисъла на НК ,но за тях наказателното
преследване се възбужда по тъжба на
пострадалото лице /т.е.наказателната отговорност се реализира по реда на частното обвинение /,а подобна
тъжба не е подавана от пострадалата молителка.С ***.2020 г. е отказано образеването на наказателно производство и за
осъществен от ответника Т. престъпен състав по чл.144 ал. 3 НК /за оправени заплахи
към молителката и ******та на
ответника/-поради липса на достатъчно данни за извършване на престъплението.
Затова и астоящият
съдебен състав напълно споделя изложените от първостепенния съд мотиви ,към
които препраща изцяло на осн.чл. 272 от ГПК. На първо място следва да се
подчертае ,че неоснователно е възражението за немотивираност на атакувания съдебен акт и необсъждане на
всички събрани доказателства –напротив ,
направените от първостепенния съд изводи
са задълбочени и се базират на
цялостен анализ на всички събрани по делото доказателства ,като съдът правилно е изходил и от самото естество
на производството ,неговите цели и
значение. Освен всичко друго ,дори и да се приеме ,че е извършен акт на насилие спрямо молителката
,сравнително ниският интензитет на
описаното от нея не обосновава необходимост от налагане на мерки по чл. 5 ЗЗДН
.Посочените административни мерки не
може да се превръщат в репресивен механизъм ,водещ до злоупотреба с дадени от
закона права.Словесната агресия действително
засяга човешкото достойнство ,но не рефлектира върху психическата сфера
или теленсия интергритет ,за да бъде
оправдано ограничаване правото на
ответника на свободно предвижване в пространството ,каквото се съдържа в
мярката по чл. 5 т. 3 ЗЗДН .Такова
ограничение е оправдано само при наличие на
безспорни данни и доказателства за сериозна опасност за живота и
здравето на молителката ,какъвто безспорно не е настоящия случай ,въпреки
представените медицински документи за здравословното й състояние .
Всичко това дава основание на настоящия съдебен състав да счита ,че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено ,като при този резултат в полза
на въззиваемия молител следва на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК да бъдат присъдени и
направените от него разноски по делото .Видно от приложения договор за правна
защита и съдействие и списък на разноски
по чл. 80 ГПК същите възлизат в размер на 100 лв. – платено адвокатско
възнаграждение за един адвокат .
Мотивиран от горното Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2050/29.10.2020 г. постановено по
гр.д. № 20202120104793 по описа на Бургаския районен съд за 2020 г.
ОСЪЖДА Т.Й.Т. ,ЕГН ********** ,с адрес *** да заплати на Д.Й.Т. ,ЕГН ********** от гр. *** сумата 100/сто /лева-направени разноски по
делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване .
. ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.