Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 22.10.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при
участието на секретаря Галина Стефанова
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 1463 по описа за 2019 год. и
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по молба на Х.Й.П., за отмяна на неприсъствено
решение № 1660/19.04.2018 г., постановено по гр. д. № 16 896/2017 г. по описа
на Районен съд – Варна, като се навеждат доводи, че са налице предпоставките за
отмяна на постановеното решение, тъй като въззивникът или ищец в
първоинстанционното производство е бил възпрепятстван и не е имал възможност да
се яви в проведеното по делото съдебно заседание, а упълномощения от него
процесуален представител, е бил възпрепятстван също да се яви поради влошени
метеорологични условия.
С
молбата са представени документи, както следва: препис от искова молба,
подадена от Х.П. срещу Изпълнителния директор на БМФ; на лист 9 от делото -
бланка от клиника на специалист – стоматолог с ръкописен текст без подпис; опис
на представени документи; договор за правна защита и съдействие, с който Х.П. е
упълномощил адв. П.Н. да го представлява по гражданско дело пред Районен съд –
Варна; подавани от молителя отговори; копие от решение от 19.04.2018 г. на
Районен съд – Варна - първа страница; известие за доставяне от 27.03.2018 г,.
получено от Районен съд - Варна на 30.03.2018 г.
С
писмен отговор насрещната страна оспорва молбата като неоснователна. Счита, че
същата е подадена след изтичане на едномесечния срок по чл. 240 ГПК. В
условията на евентуалност, счита същата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение,
като излага съображения и доводи.
За да
се произнесе,настоящият въззивен състав взе предвид следното
С
решението, чиято отмяна се иска, ВРС е отхвърлил предявения от Х.Й.П. с ЕГН **********
иск по чл.45 от ЗЗД против ответника П.С.К. иск за сумата от 10 000 лева – представляваща
претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата.
В
молбата се твърди, че решението, чиято отмяна се иска е било постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при което се твърди
наличие на хипотезата на чл. 240, ал.1, т.3 от ГПК.
Твърди, че в деня, предшестващ датата на
съдебното заседание е депозирал молба за отлагане на делото, поради особени
непредвидени обстоятелства,която не е взета предвид от ВРС.
Настоящият
състав на ВОС е допуснал за разглеждане по същество подадената молба, след като
е счел същата за допустима, като депозирана в рамките на визирания в
разпоредбата на чл. 240, ал.1 от ГПК едномесечен преклузивен срок;
изхождаща от надлежна страна – тази в производството пред ВРС, срещу която е
било постановено неприсъственото решение и насочена срещу акт, подлежащ на
проверка по реда на чл. 240 от ГПК. В молбата се твърди наличие на конкретно
основание за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение, като се излагат факти, които, според
подателя, попадат в хипотезата именно на посочената правна норма.
ВОС,
след като се запозна с материалите по делото и след като прецени събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
ВРС
е бил сезиран с искова молба, предявена от ищеца Х.Й.П..
В
срока по чл.
131 от ГПК ответникът е П.С.К. е
депозирал отговор на исковата молба.
С
определение от 30.01.2018 год, ВРС е
насрочил делото в открито съдебно заседание за 23.03.2018 год от 11.30
часа, изготвил е проект за доклад и е
указал на страните, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца,
ако не се представлява в първото заседание по делото, не е взело становище по
отговора на исковата молба и не е поискало разглеждане на делото в отсъствието
на негов представител /чл. 238, ал. 2 ГПК/.
За
насроченото съдебно заседание страните са били редовно призовани, като са им
били връчени и преписи от горното определение.
На
23.03.2018 год. ВРС е пристъпил към разглеждане на делото в 11.38 часа, на
второ четене, констатирайки след именното повикване, че ищецът,редовно призован
не се явява и не се представлява, както и, че ответникът се явява лично и се представлява от процесуален представител.
В съдебното заседание е бил даден ход на
делото, проектът за доклад е бил обявен за окончателен; документите, приложени
към исковата молба в незаверени преписи не са били допуснати като
доказателства; поради неизпълнение от страна на ищеца на даденото от съда указание
по чл.
183 от ГПК.
В
рамките на съдебното заседание ответникът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдебното
заседание е приключило в 11,50 часа
Съдът
е уважил искането, мотивирайки се с наличието на предпоставките по чл. 238,
ал.2 и чл. 239, от ГПК – ищецът не се представлява в съдебното заседание, което е първо по
делото такова; не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в отсъствието на негов представител; указани са му
последиците по чл. 238, ал.2 от ГПК.
Видно от приложената към кориците на делото
молба от 23.03.2019 година,с отбелязване,че същата е постъпила в деловодството в 12,00 часа, е видно че по делото е постъпила молба от ищеца съдържаща искане за отлагане на делото. Молбата е била
изпратена по пощата на 22.03.2019 год г., видно от датата на пощенското клеймо.
Този факт е бил предмет на нарочно установяване
в настоящото производство , като липсват данни,кога пратката е била
доставена във ВРС.
ВРС
е отразил върху молбата депозирането й в съда след часа на приключване на
съдебното заседание и на 19.04.2018 г. е постановил неприсъствено решение с № 1660,
с което е отхвърлил предявения иск.
ВОС,
в настоящия си състав, след като взе предвид горното, намира, че разглежданата
молба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, по
следните съображения:
В
производството по гр.д.№ 16896/2017 г. по описа на ВРС съдът е постановил
финализиращ съдебен акт – неприсъствено решение, което съгласно чл. 239,
ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване и е влязло в сила в деня на
постановяването му.
Способите
за защита срещу влязлото в сила неприсъствено решение са регламентирани в
разпоредбата на чл. 240, ал.1 от ГПК (извънреден извънинстанционен способ
за отмяна на решението) и в разпоредбата на чл. 240,
ал.2 и ал.3
от ГПК (чрез предявяване на нов иск относно същото право при наличие на
определени предпоставки). Интерес за настоящото разглеждане представлява
първата хипотеза, тъй като страната, срещу която е постановено неприсъственото
решение претендира неговата отмяна.
Съгласно
чл. 240,
ал.1 от ГПК, в 1-месечен срок от връчване на неприсъственото решение
страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд
неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение,
чрез извънредните средства за отмяна са изчерпателно изброени в три точки на
посочената разпоредба, като всички са свързани с допуснати нарушения на
процесуалните правила от първостепенния съд, довели до лишаване на страната от
възможност да участва в делото, изразяващи се в следното: 1. ненадлежно
връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2.
невъзможност страната да узнае своевременно за връчването на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност страната да се яви лично или чрез
повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее. Видно е, че сред отменителните основания не фигурира липсата на
предпоставките по чл. 238, ал.2 и чл. 239,
ал.1 от ГПК.
В
производството по чл. 240, ал.1 от ГПК въззивният съд не действа като
инстанция по същество, а правомощията му се заключват в произнасяне само по
наведените от страната доводи за наличие на някоя от съдържащите се в нормата
хипотези, довела до лишаването й от възможността да участва в делото.
В
конкретния случай, Х.Й.П. се позовава на наличие на отменителното основание по чл. 240,
ал.1, т.3 от ГПК, твърдейки, че като ищец в производството, е бил лишен от
възможност да участва в делото, поради това, че той лично и негов представител
не е могъл да се яви поради особени непредвидени обстоятелства, които страната
не е могла да преодолее. Представените доказателства от молителя, който именно
носи тежестта да установи верността на поддържаното основание, не водят до
формиране на правен извод за осъществяване на твърдяната хипотеза. Липсват
каквито и да били доказателства, от които да се заключи, че той или неговия
процесуален представител по пълномощие е
бил в невъзможност да се яви в съдебното заседание, още по-малко – че причина
за такава невъзможност са били особени непредвидени обстоятелства, които са
били непреодолими. Установено е, че ищецът е подал молбата, с която е поискал отлагане
на делото, но обстоятелството, че пратката не е била доставена в съда до часа
на заседанието, може и да е било непредвидено от страната, но обективно е било
предвидимо – седалището на съда е в населено място, различно от това, в което
молбата е изпратена. Ищецът е следвало да положи дължимата грижа, съобразно
своя интерес, особено предвид изрично указаните му последици при проявено
процесуално бездействие, съдържащи се в определението на ВРС ,да уведоми съда
своевременно, както и да представи
доказателства/ които не са представени и към настоящия момент –относно
обективни пречки за явяването му в с.з. /, поради което по-скоро се налага
извод, че доставянето й в ВРС след
с.з. / макар и без доказателства за
наличие на обективни причини за отлагане на делото / се
дължи на причини от субективно естество, които не могат да бъдат квалифицирани,
като особени непредвидени такива. Хипотезата на чл. 240,
ал.1, т.3 от ГПК не е налице.
Изложените
доводи очертават извод за неоснователност на подадената молба, която следва да
се остави без уважение.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Х.Й.П. с ЕГН ********** молба за отмяна на неприсъствено решение №
1660/19.04.2018 г., постановено по гр. д. № 16 896/2017 г. по описа на Районен
съд – Варна
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: