Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 17.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1147 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К, № 2922610 на ОД на МВР Ловеч е наложено на Б.Л.Т. ***, административно
наказание на основание чл.182, ал.2, т.3, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП –
глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал
жалбоподателят Т., който чрез адвокат А.И. от САК го е обжалвал. В жалбата са
наведени многобройни и подробно описани възражения за това, че липсват данни,
че системата заснела нарушението е от одобрен тип, няма издател на фиша, като
се позовава, че неизвестно лице от структурата на ОДМВР Ловеч го е издало, че
липсва схема на пътния участък, от която да са видни пътните знаци, които
ограничават скоростта за превозните средства от група „В”. Сочи също така, че
от издадения ЕФ не е ясно точното местоположение, където е измерена скоростта и
каква е била разрешената скорост в този участък от пътя, както и че доказателствата
не установяват точната стойност на измерената скорост, като изтъква, че във
фиша посочената скорост е 119 км/ч, а на снимковия материал отразената такава е
122 км/час.
В жалбата подробно са изложени
възражения и наведени доводи в тази връзка за това, че процесният ЕФ е бил
издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя, както и до невъзможност за
преценка от съда извършено ли е било посоченото във фиша нарушение и кой е
неговия автор. В тази връзка в жалбата се сочи, че във фиша липсват данни за
извършителя, посочени са били само собственика и ползвателя на автомобила, но
не и лицето, което действително го е управлявало във въпросния ден. Изтъква, че
при това положение е следвало да бъде спрян от контролните органи, за да се
установи по безспорен начин самоличността му. По-нататък като нарушения заявява
обстоятелството, че на жалбоподателя не е бил изпратен снимков или
видеоматериал от нарушението ведно с фиша, както и че във фиша не е било
отразено в какъв режим е работела системата, както и че липсва яснота дали
нарушението е извършено в населено или в извън населено място.
Твърди се в жалбата, че
заснетото от системата МПС е от категория „М” и за тази категория въведеното с
нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение е различно от посоченото в ЕФ. Във
връзка с това сочи, че това е довело до неправилно прилагане на съответната
санкционна норма.
Като процесуално нарушение се
сочи и обстоятелството, че във фиша липсва посочване на датата, когато е бил
издаден и това води до невъзможност да бъде преценено дали са изтекли
предвидените в закона давностни срокове.
Моли да бъде отменен изцяло
обжалвания ЕФ, като незаконосъобразно издаден.
В съдебното заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява. Не се явява и процесуалния му
представител адвокат И. от САК. Представила е молба, в която заявява, че не
възразява делото да се гледа в тяхно отсъствие. Представила е договор за правна
помощ, въз основа на който претендира да им бъде присъдена сумата от 500 лева.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното
движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела
засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното
движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското
управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите
и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за
собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 04.07.2019 г. в 17:03:50
часа, на първокласен път І-4, при км 38+600, в землището на с.Г., област Ловеч,
системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се със скорост от 123
км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Предвид обстоятелството, че
контролирания от системата участък от пътя се намирал в извън населено място и
няма данни на него да е имало въведено ограничение със съответния пътен знак,
то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост
за тази категория ППС била 90 км/час.
По-късно записите от системата
за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/0023101 /л.26/ установили, че
засечената в 17:03:50 часа на 04.07.2019 г. скорост от 123 км/час била от лек автомобил
„***” с рег.№ *****. След като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ
допустима техническа грешка при измерването на скоростта, наказуемата такава
била определена на 119 км/час.
След справка в централната база
данни на КАТ /л.29/ било установено, че собственик на автомобила е Б. Л. Т. ***.
Въз основа на така
констатираното нарушение, на 05.08.2019 г. /справка на л.28 от делото/ бил
издаден електронен фиш серия К, № 2922610 /л.27/ срещу Б.Л.Т. ***. Във фиша наказващият
орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което му
наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП в размер на 100 лева.
Според приложената по делото справка
/л.28/, писмо изх.№ УРИ 4332р-40914 от 25.10.2019 г. на отдел „Пътна полиция”
при СДВР /л.32/ и копие от електронен фиш № 2922610 /л.33/, същият е бил връчен
на Б.Т. на 23.10.2019 година.
По делото липсват данни на
основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят Т. да е представил
писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Представено е било писмено
възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП /л.34/. В последното основно е било изложено
от Т., че при връчването на електронния фиш не му е бил предоставен и показан
снимков или видеоматериал от нарушението, поради което е нямало как да подаде
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
С писмо рег.№
295000-10130/18.11.2019 г. на ОД на МВР Ловеч /л.36/ е бил уведомен
жалбоподателят Т., че не е имало постъпило искане от негова страна за
предоставяне на снимков материал от нарушението по фиш № 2922610, а липсата на
такъв не е пречка за подаването на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
С оглед наличните по делото
данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на Б.Т. и когато
жалбата е била изпратена до Районен съд гр.Ловеч /пощенско клеймо на л.13 от
делото/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро
от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно Б.Л.Т. е
посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че
жалбата е допустима.
Атакуваният електронен фиш за
налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния
фиш на формално основание.
Във връзка с това, съдът приема
за неоснователни наведените в жалбата възражения касаещи липсата на трите имена
и длъжността на лицето издало фиша, както и датата на издаването му.
На първо място, в разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени като задължителни такива реквизити на
ЕФ, но в частност датата на издаване на ЕФ винаги може да бъде установена със
съответните доказателствени средства и видно от представената разпечатка от
информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден на 05.08.2019
г. /л.28/. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч,
като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
От друга страна - легална
дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която
дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това
следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо
събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани
подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна
точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при
издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето
защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на дата на издаване на
електронния фиш, както и на трите имена и длъжността на лицето издало фиша са
неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на
електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Неоснователни са и доводите за
това, че в електронния фиш не е било отразено в какъв режим е работела
системата за контрол на скоростта. В нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП няма
изискване за посочването на такъв реквизит, това е обстоятелство подлежащо на
установяване със съответните доказателствени средства и в случая режима в който
е работело техническото средство е отразен във вещественото доказателство –
снимковия материал на л.26 от делото, където веднага след измерената скорост, в
скоби е посочен режима в който е работела към този момент, а именно :
приближаващ.
Не е процесуално нарушение и
обстоятелството, макар и не категорично установено, че на жалбоподателя е бил връчен
само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от камерата автомобил. Законът
не вменява подобно задължение на административнонаказващия орган, той е длъжен
единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП –
чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и събраните относно
констатираното нарушение доказателства, а снимковия материал изготвен от АТС,
съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателство. В този
смисъл и в контекста на по-гореизложеното досежно възражението за липса на дата
на издаване на фиша, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени
доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.
Поради тези съображения съдът
приема, че атакувания електронен фиш за налагане на глоба е издаден от
компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП
задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Нарушителят
е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е
посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално
изчерпателно, предвид, че нарушението е било извършено извън населено място във
фиша е било описано и мястото, където е извършено. Повече от това наказващият
орган е нямало какво да добави. В тази връзка неоснователно е възражението
относно липсата на доказателства, които да установяват ограничението на
скоростта в пътния участък. Максимално разрешената скорост за различните
категории ППС и съответните пътища по които се движат е посочената в
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.е. произтича по силата на закона и всеки
правоспособен водач е длъжен да я знае и съответно спазва при управлението на
ППС. Не е необходимо същата изрично да бъде отразена с поставянето на
съответния пътен знак. Последното се прави единствено, когато за даден участък
от пътя е необходимо максимално разрешената скорост да бъде ограничена в
стойности по-ниски от посочените в закона.
Ясно е посочено също така и че
фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган
произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4,
изр.2-ро от ЗДвП.
Съдът не споделя и наведеното с
жалбата възражение, че не е ясна стойността на измерената от системата скорост
и наличието на разминавания в това отношение, отразени във фиша и снимковия
материал. В последният е посочена действително
измерената от техническото средство скорост (123 км/ч), докато в издадения ЕФ е
посочена наказуемата такава (119
км/ч), след като са били приспаднати в полза на водача 3-те процента допустима
техническа грешка при измерването и на тази база е било изчислено превишението
над разрешената от 90 км/ч, в случая – превишение от 29 км/час. На разпечатката
от видеоклипа /л.26/ ясно се вижда единствено автомобила собственост на
жалбоподателя, като конкретно е отразено, че автоматизираното техническо
средство е работело в режим „приближаващ”, т.е. контролирана е била скоростта
на превозните средство идващи срещу радара. Като доказателство в този смисъл е
и представената на л.30 от делото снимка на разположението на системата ARH CAM S1, № 11743с0, от която е видно,
че същата е била насочена именно в посоката от която е идвал автомобила на
жалбоподателя.
Конкретно в обжалвания ЕФ е
посочено, че заснемането на автомобила и измерването на скоростта е станало с
АТС, като е посочен и модела на системата - преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. По делото са
представени и изискуемите съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП
доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена
скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български
институт по метрология /л.25/ и от протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019
г. /л.24/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала
първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните
технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за
установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират
и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип №
11743С0/0023101 /л.26/, заснет от системата за видеоконтрол на скоростния режим
тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила
собственост на жалбоподателя Т., регистрационният му номер, като фиксираната
скорост е 123 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което
е засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим
тип ARH CAM S1 е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и
автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена
скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не
ангажира доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени
от административнонаказващия орган.
Категорично не могат да бъдат
споделени изложените в жалбата доводи относно категоризацията на превозното
средство собственост на жалбоподателя Т. и направения в тази връзка извод за
неправилно приложена санкционна норма. Цитираният в жалбата текст на
разпоредбата на чл.149, ал.1 от ЗДвП и дадената в него категоризация касае и се
отнася за нуждите на одобряването на типа ППС. Докато ползваната в нормата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП категоризация на ППС е тази, която е дадена с разпоредбата
на чл.150а, ал.2 от ЗДвП. Текстът на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите
на пътни превозни средства, при избиране стойността на скоростта в км/ч да не
надвишават определените стойностти, като в предложение 1-во са изброени
съответните категории. От своя страна, нормата на чл.150а, ал.2 от ЗДвП сочи,
че за определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се
делят на следните категории, различни от тези по чл.149. Логическото и
граматическо тълкуване на така цитираните разпоредби ясно сочи, че визираната в
чл.21, ал.1 от ЗДвП категоризация е тази, която е дадена в чл.150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като последната касае правоспособността на водачите на МПС, а именно
те са субект на задължението и забраната по чл.21, ал.1. Иначе казано,
категоризацията на ППС по чл.21, ал.1 е пряко свързана с нивото на
правоспособност на съответния водач, т.е. това ниво, което е необходимо, за да
може да управлява съответната категория превозно средство.
В разглежданият случай, видно от
справката за регистрацията на лекия автомобил „***” с рег.№ ***** /л.29/, същият е с маса от 1885
кг (допустима максимална такава – 2410 кг) и с брой места седящи+водач
4+1. При тези данни автомобилът попада в категория В – МПС с допустима
максимална маса, която не надвишава 3500 кг, проектирани и конструирани за
превоз на не повече от 8 пътници плюс водача – чл.150а, ал.2, т.6 от ЗДвП. Отразената
в цитираната справката за автомобила категория М1 е тази, която касае типа му
като превозно средство по чл.149, ал.1 от ЗДвП и както се посочи и по-горе, не
е от категориите визирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Ето защо, с оглед на тези
съображения съдът счита, че правилно наказващият орган е приел с оглед
категорията на превозното средство, което е било заснето и чиято скорост е била
измерена от техническото средство, че максимално разрешената за него скорост
извън населено място е 90 км/ч и отчитайки стойността на съответното
превишение, правилно е определил санкционната норма, а именно : чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП.
Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя Б.Л.Т., тъй
като, както се посочи по-горе, в качеството му на собственик на автомобила, в
срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице,
което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро
от ЗДвП, като собственик на автомобила, му се налага наказанието, предвидено за
извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че законосъобразно наказващият орган е преценил с оглед данните
по преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателят Б.Т. е лицето,
което следва да носи отговорност за описаното в електронния фиш нарушение на разпоредбата
на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че стойността на скоростта в извън населено
място за автомобил от категория В не следва да превишава 90 км/ч и в този
смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния
фиш, както се обсъди подробно и по-горе в изложението, няма допуснати
процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата
разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба,
въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателя. Ясно е посочено, че
електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а подпис на издателя му не се
изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед и
обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът
счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените във фиша
фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП -
глоба в размер на 100 лева, който размер е точно определен в закона и не може
да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2922610 на ОД на
МВР Ловеч, с който
на Б.Л.Т. ***, ЕГН : **********, му е наложено административно наказание - глоба
в размер на 100 лева на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :