Решение по дело №702/2020 на Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е № 260027

04. 03. 2021 год. гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд  Чирпан,  втори състав

На 01. 03. 2021 год.

В публично заседание в състав:

                                                    

                                         Председател: ТИХОМИР К.

 Секретар:  МАРИЯ ХАЛАЧЕВА

 Сложи за разглеждане докладваното от  председателя ТИХОМИР К.

 Гр. дело номер 702 по описа за 2020 година

 и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с иск с обективно съединени искове с правно основание чл. 128, вр. с чл. 270, ал. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД,а именно предявени са искове за неизплатени трудови възнаграждения с цена 22 168, 00 лв. и неизплатено трудово възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск с цена 1 863,00 лв.

Ищецът Т.Г.Й., чрез пълномощника си адв. Д. изнася в ИМ,  че бил Председател на ЗСПК ..З.". ЕИК *********. с.П. общ. Б. Д., считано от 02.02.2010 г. до 21.08.2020 г. Тази длъжност той заемал, след като бил избран на 25.11.2009 г. на извънредно Общо събрание измежду членовете на кооперацията. Това обстоятелство било вписано в Търговския регистър едва на 02.02.2010 г. Въпреки това, още от следващия ден от датата на избора му Й.  започнал да изпълнява своите функции, като председател. За встъпването му в длъжност бил сключен Трудов договор между него и ответната кооперация, в който били уговорени параметрите на отношенията между страните по повод избора. В този договор било предвидено, че Т.Й. ще заема длъжността „председател" на кооперацията, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 652 лв. (шестстотин петдесет и два лева).

Твърди се , че от този момент насам и докато не е бил проведен през 2020 г. нов избор на Председател на ЗСПК „З.", ищецът добросъвестно  изпълнявал своите задължения като Председател на кооперацията. До това заключение можело да се достигне и от обстоятелството, че 10(десет) години той  заемал тази позиция, видно от Справка - извлечение за актуално състояние на ЗСПК „.З.". ЕИК ********* от Търговски регистър, воден от Службата по вписванията към Министерството на правосъдието.

За всички тези години на Т.Й. не било изплащано уговореното трудово възнаграждение. Според мотивите към Решение № 129 от 13.11.2018 г. по гр. д. № 430 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение съгласно чл.26, ал. 1 от ЗК председателят на кооперацията, който е и председател на управителния съвет, се избира измежду членовете на кооперацията от общото събрание. В закона не било уредено дали с избрания за председател се сключва договор и какъв точно договор /трудов или граждански/, но несъмнено такъв договор следва да се сключи, тъй като едностранното волеизявление на общото събрание не поражда задължения за избрания за председател да изпълнява тази длъжност, а за това е необходимо и неговото съгласие. Законът не забранява този договор да бъде и трудов, стига да е спазена писмената форма за валидност по чл.62, ал. 1 от КТ /чл.107 от КТ/. Допустим е и граждански договор за управление с оглед функциите на председателя и на УС по чл.26 и чл.21 от ЗК. подобно на договорите с органите на търговските дружества, който договор съчетава елементи на договор за поръчка и изработка, доколкото освен, че се поемат задължения за извършване на правни действия /по управление и представителство на кооперацията/, но може да се уговори и постигането на определени стопански резултати.

Трудовите правоотношения на Й. били прекратени с избора на нов председател на кооперацията, който се състоял на проведеното извънредно Общо събрание на 27.07.2020 г. Новите обстоятелства били вписани по партидата на кооперацията в Търговския регистър на 21.08.2020 г., поради тази причина за Й. се дължало възнаграждение до встъпването в длъжност на новия председател или до 20.08.2020 г.. включително.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл.128 от КТ, във вр. с чл.270, ал.2 от КТ, за ищеца възникнал правният интерес от предявяване на иск за заплащане на дължимите му се трудови възнаграждения. Давностният срок за предявяване на настоящите обективно съединени искове е тригодишен, считано от датата на предявяване на иска, аргумент от чл.358, ал.1, т.3 от . Ето защо ищецът следвало да ограничи своята претенция за трудовите си възнаграждения за три години назад, считано от датата на предявяване на настоящия иск.Или на Т.Й. му се дължали работни заплати за периода от м. Ноември 2017 г. до м. Август 2020 г., включително.

Предвид, че било уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 652 лв. (шестстотин петдесет и два лева):

За периода м. Ноември 2017 г. - м. Декември 2017 г. се дължи възнаграждение в размер на 1304 лв. (хиляда триста и четири лева).

За периода м. Януари 2018 г. - м. Декември 2018 г. се дължи възнаграждение в размер на 7824 лв. (седем хиляди осемстотин двадесет и четири лева).

За периода м. Януари 2019 г. - м. Декември 2019 г. се дължи възнаграждение в размер на 7824 лв. (седем хиляди осемстотин двадесет и четири лева).

За периода м. Януари 2020 г. - м. Август 2020 г. се дължи възнаграждение в размер на 5216 лв. (пет хиляди двеста и шестнадесет лева).

За три години, дължимото възнаграждение възлизало общо на 22168 лв. (двадесет и две хиляди сто шестдесет и осем лева).

Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като ал.2 на чл.224 от КТ предвижда, че обезщетението се изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Според чл.177 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

В тази връзка Т.Й. не бил ползвал нито ден от полагащия му се платен годишен отпуск.  

Размерът на неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за една година е 20 дни, а за трите процесни години 60 дни.

Съгласно чл.228, ал.1 от брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението или последното получено от работника брутно трудово възнаграждение. В конкретния случай основанието за обезщетението възникнало през м. Август 2020 г.. поради което база за изчисляване на обезщетението е трудовото възнаграждение за м. Юли 2020 г. За м. Юли 2020 г. ищецът следвало да получи 652 лв. (шестстотин петдесет и два лева) брутно трудово възнаграждение.

За да се установи какъв е бил размерът на обезщетението, което следва да получи Й. било необходимо да се установи какво е дневното брутно трудово възнаграждение на ищеца, което се изчислява по следния начин: месечното трудово възнаграждение от 652 лв. (шестстотин петдесет и два лева) се разделя на средния брой работни дни, който е 21 (двадесет и един) за м. юли 2020 г.и се получава стойността от 31,05 лв. (тридесет и един лева и пет стотинки) дневно брутно трудово възнаграждение.

Изхождайки от изложеното по-горе. а именно, че давностният срок за претендиране на обезщетения по реда на КТ е тригодишен, то в настоящия случай Т.Й. имал право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за три години. За 20 дни неизползван платен годишен отпуск се дължи обезщетение в размер на 621 лв. (шестстотин двадесет и един лева). Следователно за 60 дни неизползван платен годишен отпуск се дължало общо обезщетение в размер на 1863 лв. (хиляда осемстотин шестдесет и три лева).

Моли съда, след като се убеди в изложеното да постанови решение, с което:

1. ДА ОСЪДИ ответната Земеделска стопанска производствена кооперация „З.", ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: с. П., общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора представлявано от Р. С.К. - Председател, да заплати на Т.Г.Й., ЕГН **********,***, сумата в общ размер на 22168 лв. (двадесет и две хиляди сто шестдесет и осем лева), представляваща:

-    дължимо трудово възнаграждение за периода м. Ноември 2017 г. - м. Декември 2017 г. в размер на 1304 лв. (хиляда триста и четири лева);

-    дължимо трудово възнаграждение за периода м. Януари 2018 г. - м. Декември 2018 г. в размер на 7824 лв. (седем хиляди осемстотин двадесет и четири лева);

-    дължимо трудово възнаграждение за периода м. Януари 2019 г. - м. Декември 2019 г. в размер на 7824 лв. (седем хиляди осемстотин двадесет и четири лева),

-    дължимо трудово възнаграждение за периода м. Януари 2020 г. - м. Август 2020 г. в размер на 5216 лв. (пет хиляди двеста и шестнадесет лева),

ВЕДНО със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане,

2. ДА ОСЪДИ ответната Земеделска стопанска производствена кооперация „З.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. П., общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора представлявано от Р. С.К. - Председател, да заплати на Т.Г.Й., ЕГН **********,***, сумата в общ размер на 1863 лв. (хиляда осемстотин шестдесет и три лева), представляващо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, както следва:

-    дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за периода м. Ноември 2017 г. - м. Август 2018 г. в размер на 621 лв. (шестстотин двадесет и един лева);

-    дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за периода м. Август 2018 г. - м. Август 2019 г. в размер на 621 лв. (шестстотин двадесет и един лева) и

-    дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за периода м. Август 2019 г. - м. Август 2020 г. в размер на 621 лв. (шестстотин двадесет и един лева),

ВЕДНО със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане.

Претендират се сторените от ищеца съдебни разноски.

Ответната страна, редовно призована, представлявана от адв. Д., подава отговор в определения й за това срок, в който изразява становище, че оспорва изцяло твърденията в исковата молба. Счита предявения иск за неоснователен както по основание, така и по размер, като излага подробни съображения за това.

Претендира за направените по делото разноски като представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.  

От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са обективно съединени искове за заплащане на неплатено трудово възнаграждение и за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и лихвите върху тези суми. Въпросът за наличието или липсата на трудово правоотношение между страните е въпрос по съществото на спора и касае основателността на исковете.

По делото са представени като доказателства заверени преписи от Уведомление по чл.62,ал.4 от КТ,Справка за приети и отхвърлени Удостоверения по чл.62, ал.4 от КТ от 31.03.2011 г., Справка от ТР, Протокол от проведено извънредно ОС от 25.11 2009 г., Протокол № 1/ 27.07.2020 г, Трудов договор № 1 / 31.03.2011 г.- неподписан от страните по делото.

От писмените доказателства се установява по несъмнен начин, че ищец през 2009 г. с решение на Общото събрание на член-кооператорите на ответната кооперация е избран за Председател.

Основният и релевантен за изхода на спора въпрос е дали между страните е било налице трудово правоотношение или се касае за сключен договор за поръчка, по който ищеца е заемал изборна длъжност съгласно чл. 26 от ЗК.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото не е установено наличието на трудово правоотношение между страните, при наличието на което да се преценява основателността на исковите претенции на ищеца. В случая следва да бъде съобразена практиката на ВКС, че е допустимо възникналите от избор отношения между Председателя и Кооперацията да бъдат уредени като трудови, но само ако това е предвидено в самия Устав на кооперацията. Съгласно Решение № 268/15.10.2013 г. по гр. дело № 1301/2012 г. на ВКС, IV г. о., "Видът на договора следва да се установи с оглед неговото съдържание, като не са определящи цитираните в него правни норми и даденото му от самите страни наименование. Принципно възможно е член кооператор да е и в трудово правоотношение с кооперацията, в който случай основанията за прекратяване на двете правоотношения се уреждат в различни нормативни актове. Допустимо е също така, отношенията между Председателя и Кооперацията да бъдат уредени като трудови. В случаите, когато Председателят на кооперацията се избира от общото събрание е възможно отношенията му да бъдат уредени като трудови, възникнали от избор, но само ако това е предвидено в самия устав. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 КТ, длъжностите по трудово правоотношение, които се заемат въз основа на избор, се установяват в Закон, в акт на Министерски съвет или в устав. Изборът като основание за възникване на трудово правоотношение не може да се провежда спрямо всяка длъжност. Това е наложено от самата специфика на основанието, която не дава възможност за осъществяването му без изрична уредба. В Закона за кооперациите /ЗК/ липсва изричен текст, който да урежда възможност за възникване на трудово правоотношение между Председателя и самата кооперация. Липсва уредба и в акт на МС. Следователно, такава възможност би съществувала само, ако в Устава на кооперацията изрично е предвидено, че с Председателя на кооперацията се сключва трудов договор". В същия смисъл са и Определение № 1385/03.12.2015 г. постановено по гр. дело № 4749/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 312 от 03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1460/2012 г., ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, Определение № 739 от 29.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2010 г. и др.

Ищецът е бил избрана за Председател на кооперация с решение на Общото събрание, който избор не е равнозначен на избора по смисъла на чл. 83 от КТ. С разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от КТ е предвидено, че длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в Закон, в акт на МС или в устав. В случая нито в Закона за кооперациите, нито в акт на МС или Устава на ответната кооперация, който устав не бе представен по делото, е предвидено, че между кооперацията и председателя следва да възникне трудово правоотношение въз основа на избора на последния. След като в посочените актове няма изрично предвиждане на избор на председател като основание за възникване на трудово правоотношение, то не може да се приеме, че такова правоотношение е възникнало. Създаденото въз основа на избора от ОС правоотношение между председателя и кооперацията не е трудово по смисъла на чл. 357 от КТ, независимо от представените по делото Уведомление по чл.62,ал.4 от КТ,Справка за приети и отхвърлени Удостоверения по чл.62, ал.4 от КТ от 31.03.2011 г., Справка от ТР, Протокол от проведено извънредно ОС от 25.11 2009 г., Протокол № 1/ 27.07.2020 г, Трудов договор № 1 / 31.03.2011 г.- неподписан от страните по делото. Така представените доказателства не обуславят извода за наличие на възникнало между страните трудово правоотношение, въз основа на избор, след като в устава на кооперацията или в друг нормативен акт не съществува такава норма.

В случая съдът счита, че и нормите на КТ, регламентиращи избора като специфично основание за възникване на трудово правоотношение са неотносими към разглежданото правоотношение. Действително разпоредбата на § 2 от ДР на КТ предвижда кодексът да се прилага и към трудовите правоотношения на членовете-кооператори в производствени кооперации, доколкото в закон или в устав не е предвидено друго. Посочената разпоредба, обаче е относима за редовите член-кооператори, които работят в кооперацията по трудов договор, но не и за председателя на кооперацията, чието правоотношение не е трудово.

В този смисъл е и приетото в Тълкувателно решение № 4/2005 от 05.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 4/2005 г. на ОСГТК, което е приложимо към членовете – кооператори, които работят в кооперацията по трудов договор, но не и за председателя на кооперацията. Председателят на кооперацията е председател и на управителния съвет и се избира между членовете на кооперацията /чл. 26, ал. 1 ЗК/. Той е орган на кооперацията, представлява я, организира изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет и ръководи текущата й дейност /чл. 26, ал. 2 ЗК/. Решенията и действията на органите на кооперацията, включително решенията за избор и освобождаване на председателя на кооперацията и за определяне на възнаграждението му, подлежат на обжалване по реда на чл. 58 - 61 ЗК. Тези спорове не са трудови /в този смисъл Решение № 705 от 08.06.2006 г. по гр. д. № 2518/2003 г., ІІІ г. о. и Определение № 715/13.03.2004 г. по гр. д. № 1677/2002 г., ІІІ г. о. / При нарушение на права на председателя на кооперацията, като орган на кооперацията, защитата следва да се осъществи по реда на специалния ЗК с иск по чл. 58 от ЗК или чл. 60 от ЗК. С този иск обаче не може да се реализира претенцията на ищцата за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и и лихвите върху тези суми, доколкото същите са последица от прекратяване на съществувало между страните трудово правоотношение, каквото в случая не е налице.

Следва да бъде отбелязано, че същността на длъжността на Председателя, който има управленски и представителни функции, предполага възможност да възникне трудово правоотноошение само от избор съгласно разпоредбите на КТ. Тези взаимоотношения не могат да се уреждат с трудов договор, какъвто се сключва между работник и работодател и който може да бъде безсрочен (Председателят на една кооперация има винаги мандат - чл. 26, ал. 1 от ЗК). Ето защо и за ищеца имаше трудности при доказване наличието на такъв подписан договор, в който да е уговорен твърдяния от него размер на заплатата и срок за плащане. Съдът няма да обсъжда детайлно събраните по делото доказателства, доколкото повечето от тях са ирелевантни за решаване на настоящия спор, но нито уведомлението по чл. 62 от КТ, нито другите представени доказателства, най- малко и допуснатите свидетелски показания, могат да установят безспорно, че е съществувал трудов договор между страните, още повече че и да беше доказано наличието на такъв, то същият щеше да бъде подведен под нормата на чл. 107 от КТ - в този смисъл Решение № 456 по гр.д. № 463 от 2011 г. IV ГО.

Разликата между възникване на трудовото правоотношение от трудов договор и от избор е, че при избора решаващо значение има едно избирателно тяло - в случая ОС, от чиято воля се създава трудово правоотношение. Като работодател се явява самото ЮЛ - в случая ПК, а самият изборен служител представлява работодателя. В заключение съдът намира, че е допустимо отношенията между председателя и кооперацията да бъдат уредени като трудови, възникнали от избор, но само ако това е предвидено в самия устав - чл. 83 от КТ. В настоящия случай няма представен изобщо Устава на Кооперацията,от който да се извлече тази възможност, липсва и писмен документ на МС, както и законова разпоредба в ЗК. В случая съдът счита, че нормите на КТ, регламентиращи избора като специфично основание за възникване на трудово правоотноошение са несъотносими към разглежданото правоотношение.

Предвид невъзможността отношенията да се уредят като трудови от подписан трудов договор между страните, както и липсата на доказателства за регламентирането им като възникнали при избор по смисъла на КТ, то създаденото правоотношение между председателя и кооперацията не е трудово по смисъла на чл. 357 от КТ и исковете не следва да бъдат уважени на това предявено основание. Не е пречка да се предяви нов иск, в случай че ищецът твърди различно основание т.е. различен ЮФ, от който произтича задължението на кооперацията за плащане на възнаграждение. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че ищецът като председател на кооперацията - ответник не може да претендира от последната заплащане на трудово възнаграждение, в какъвто смисъл е и основната претенция. Ето защо и искът по чл. 128, т.2 от КТ следва да бъде отхвърлен изцяло.

Другите искове ,като акцесорни и предполагат уважаване на главния иск за заплащане на трудово възнаграждение. Съдът не формира извод за наличието на главен дълг, поради което тези искове също не следва да се уважават.

По изложените съображения исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се дължат на ответната страна.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ, предявените от Т.Г.Й., ЕГН **********,*** искове за осъждане на Земеделска стопанска производствена кооперация „З.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. П., общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора представлявано от Р. С.К. - Председател, както следва:

-    1.за сумата в общ размер на 22168 лв. (двадесет и две хиляди сто шестдесет и осем лева), представляваща:

-    дължимо трудово възнаграждение за периода м. Ноември 2017 г. - м. Декември 2017 г. в размер на 1304 лв. (хиляда триста и четири лева);

-    дължимо трудово възнаграждение за периода м. Януари 2018 г. - м. Декември 2018 г. в размер на 7824 лв. (седем хиляди осемстотин двадесет и четири лева);

-    дължимо трудово възнаграждение за периода м. Януари 2019 г. - м. Декември 2019 г. в размер на 7824 лв. (седем хиляди осемстотин двадесет и четири лева),

-    дължимо трудово възнаграждение за периода м. Януари 2020 г. - м. Август 2020 г. в размер на 5216 лв. (пет хиляди двеста и шестнадесет лева),

ВЕДНО със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане;

-    2.за сумата в общ размер на 1863 лв. (хиляда осемстотин шестдесет и три лева), представляващо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, както следва:

-    дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за периода м. Ноември 2017 г. - м. Август 2018 г. в размер на 621 лв. (шестстотин двадесет и един лева);

-    дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за периода м. Август 2018 г. - м. Август 2019 г. в размер на 621 лв. (шестстотин двадесет и един лева) и

-    дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за периода м. Август 2019 г. - м. Август 2020 г. в размер на 621 лв. (шестстотин двадесет и един лева),

ВЕДНО със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Т.Г.Й., ЕГН **********,*** да заплати на Земеделска стопанска производствена кооперация „З.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. П., общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора представлявано от Р. С.К. – Председател направените по делото разноски в размер на 1250,00 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от деня на неговото обявяване- 15.03.2021 г. пред Окръжен съд Стара Загора.

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: