№ 553
гр. Плевен, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Е. Т. Г.-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. Б.
като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско
дело № 20244400500805 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1083/ 02. 08. 2024 год., постановено по гр. дело № 4017/
2024 год., Плевенският районен съд е взел- на основание чл. 28 във вр. с чл. 25
ал. 1 т. 2 от Закона за закрила на детето- мярка за закрила спрямо детето Й. А.
Ф. чрез настаняването му за отглеждане и възпитание в професионалното
приемно семейство на А. А. И. и М. Д. И., и двамата от с. Подем, за срок от
една година или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в
негов интерес, считано от датата на настаняването му по административен
ред- 06. 06. 2024 год. Със същото решение съдът е постановил- на основание
чл. 20 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и
утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях- детето Й. А.
Ф. да ползва социалната услуга „заместваща приемна грижа“ при посочени в
решението условия.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от В. Г.
И. от с. Бъркач. В същата се изразява становище, че решението е неправилно.
Въззивницата моли окръжния съд да отмени обжалваното решение и
постанови ново решение по съществото на спора, с което отхвърли изцяло
направеното от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Долна Митрополия
1
искане по реда на чл. 28 във вр. с чл. 25 ал. 1 т. 2 от ЗЗДет.
В открито съдебно заседание на 12. 12. 2024 год. въззивницата В. Г. И. от
с. Бъркач се явява лично и се представлява от адв. В.К. от АК гр. Перник, като
същата моли окръжния съд да уважи депозираната въззивна жалба.
В открито съдебно заседание на 12. 12. 2024 год. въззиваемата Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Долна Митрополия се представлява от социалния
работник Милица Илчева, която моли окръжния съд да остави без уважение
депозираната въззивна жалба и потвърди обжалваното решение.
В открито съдебно заседание на 12. 12. 2024 год. въззиваемата А. А. И.
от с. Подем се явява лично и моли окръжния съд да остави без уважение
депозираната въззивна жалба и потвърди обжалваното решение.
В открито съдебно заседание на 12. 12. 2024 год. назначеният от съда
процесуален представител на детето Й. А. Ф. адв. Е. А. от АК гр. Плевен
изразява становище, че депозираната въззивна жалба е основателна.
Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо,
доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на
иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество,
а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.
Безспорно по делото е, че детето Й. А. Ф. е родено от майка В. Г. И. и
баща А. Ф., гражданин на Република Северна Македония. Видно е, че
производството за временно настаняване на детето Й. по административен ред
е било инициирано от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Долна
Митрополия въз основа на постъпил устен сигнал вх. № СИГ/Д- ЕН/57/ 04. 06.
2
2024 год., подаден от Р. Р. Т. от с. Подем, в който се е твърдяло, че детето Й. и
останалите му братя и сестри живеят без родителска грижа в крайно
незадоволителни хигиенно- битови условия. От извършеното социално
проучване, обективирано в изготвения социален доклад, се установява, че
детето Й. е било с мръсни дрехи, с неподстригвана сплъстена коса, мръсна
кожа, навсякъде по цялото тяло със следи от ухапвания и зачервявания,
видимо е с паразити (въшки) по главата. Установено е било, че домакинството
е с недостатъчно жилищна площ според многочленния състав на семейството,
без наличие на легла и лично пространство, мръсно и разхвърляно със
складирани отпадъчни боклуци в и около жилището. Видима е била липсата
на елементарна хигиена, с външна тоалетна без баня, навсякъде в двора са
констатирани изпражнения от деца, кучета и котки. При разговорите със
социалните работници Р. Р. Т. е споделила, че майката на Й. е заминала в
чужбина с поредния си съжител и същата извършва непочтена дейност, като
не е изпращала финансови средства за нуждите на децата. В хода на
проверката Р. Р. Т. е заявила, че е болна и не е в състояние да поема грижите по
отглеждането на Й. и изразила мнение, че е по- добре детето да бъде
настанено в приемно семейство, в потвърждение на което е и приложената
декларация по чл. 24 ал. З от ППЗЗД.
При тези обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че
детето Й. А. Ф. е дете в риск по смисъла на §1 т. 11 от ДР на ЗЗДет., като
същото е оставено без родителска грижа и съществува опасност от увреждане
на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие. Правилно е преценено и че предприетата от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Долна Митрополия мярка за закрила „настаняване в
професионално приемно семейство“ е адекватна и е в интерес на детето.
Събраните в хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция
писмени и гласни доказателства не опровергават горните изводи.
Действително въззивницата е представила трудов договор, сключен с
работодател в Лудвигсхафен, Федерална Република Германия, от който се
установява, че същата получава брутно месечно възнаграждение от 1 200
евро. Видно е обаче, че брутният месечен наем на въззивницата възлиза на
сумата от 650 евро, т. е. повече от половината от реализираните от нея
трудови доходи отиват за покриване само на нейните жилищни нужди и
3
остатъкът е крайно недостатъчен за осигуряване издръжката на седем
ненавършили пълнолетие деца. Остава спорен въпросът за моралния облик на
въззивницата и доколко последната може да осигури предпоставките за
създаване у детето Й. на нравствени добродетели и за възпитанието й, предвид
сведенията в социалния доклад и в свидетелските показания за наличие на
съжителства на въззивницата с различни мъже и пребиваването й през
продължителни периоди от време в Холандия, Германия и Австрия. Подлежи
на допълнително изследване и родителският капацитет на въззивницата, още
повече като се съобразят данните по делото, че на детето не е била поставена
нито една от задължителните ваксини и през последните години на същото не
е бил извършван профилактичен преглед. В тази насока би могло да се издаде
съответно направление за ползване на социалната услуга „Повишаване и
оценка на родителския капацитет“ на майката за определен срок. Не на
последно място, не следва да се игнорира обстоятелството, че приемните
родители разполагат с подходящи хигиенно- битови условия и необходимия
ресурс за отглеждането на детето Й. и адаптацията на последното в приемното
семейство е добра.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че в интерес на детето Й. е
по отношение на същото да бъде взета мярка за закрила, а именно:
настаняване за отглеждане и възпитание в професионално приемно семейство,
като срокът следва да се определи на една година, считано от настаняването
по административен ред, доколкото е запазена емоционална връзка между
детето и родителя и е налице ясно изявено желание от страна на последния за
полагане на необходимите грижи. При промяна в обстоятелствата така
определената мярка за закрила би могла да бъде прекратена и преди
изтичането на срока, като се осъществи реинтеграция на детето в семейната
му среда.
В заключение може да се обобщи, че решение № 1083/ 02. 08. 2024 год.,
постановено по гр. дело № 4017/ 2024 год. по описа на Плевенския районен
съд, е правилно, съобразено с разпоредбите на закона и обосновано на
доказателствата по делото, поради което липсват основания за неговото
изменение или отмяна и същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1083/ 02. 08. 2024 год., постановено по
гр. дело № 4017/ 2024 год. по описа на Плевенския районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5