Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 588
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение ХXс, в закрито
заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина
Георгиева
при
секретаря ………………и в присъствието на прокурора …..…… …….………...., разгледа докладваното от съдията т.д. № 611 по описа за 2014г на
Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Иск на основание чл.327,
ал.1 от ТЗ.
Предявен от А.С.Б., ЕГН **********, С.А.Б., ЕГН **********,
П.А.Д., ЕГН ********** *** и „СТАРТ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК ********* против Б.А.М.,
ЕГН ********** ***. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на „СТАРТ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК ********* договорената обща цена от 214 000лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на
предявяване на иска 21.08.2014г до окончателното изплащане на сумата, дължима
на основание договор за покупко-продажба на 5 недвижими имота, сключен на 09.01.2014г
между „СТАРТ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК ********* и Б.А.М., ЕГН
**********, за което е съставен нотариален акт, вписан в Службата по
вписванията под № 76, на Нотариус с район на действие – района на РС - Пловдив.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска
по основание и размер като сочи, че е заплатил на ищцовото дружество продажната
цена. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд,
като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:
Ищците по делото физически лица С.А.Б.,
А.С.Б. и П.А.Д. твърдят, че са били съдружници в „СТАРТ ИНВЕСТ” ЕООД и като такива са изключени с
решение от 08.10.2013г на ОС на съдружниците, вписано в ТР по партидата на
дружеството на 31.12.2013г. От тях е бил предявен иск, с който е оспорено
решението за изключването им и по него е образувано т.д. №9 по описа на ПОС за
2014г. Към настоящия момент производството по това търговско дело е прекратено,
поради заявен отказ от иска от ищците. Против прекратяването е налице подадена
частна жалба от дружеството „СТАРТ ИНВЕСТ” ЕООД, по която
все още не е налице произнасяне.
Предвид изключването им като съдружници за ищците възниква правото на
изплащане на дружествените дялове, каквито претенции те са предявили към
дружеството и между тях е налице висящо търговско дело. Общият размер
на претенциите им е в размер на 450 000лв. Отделно от това уточняват, че по
обявен баланс на дружеството към 31.12.2013г те могат да претендират
равностойност на дяловете им в размер на 4 947 000лв.
Според ищците от дружеството са предприети
действия по разпореждане с имуществото му по начин да затрудни
удовлетворяването на претенциите им и такива действия са и извършените от „СТАРТ ИНВЕСТ ”ЕООД, ЕИК
********* продажби
на недвижими имоти на ответника М. за договорената обща цена от 214 000лв със срок на плащане до 2024г,
съгласно изричните уговорки за срока в нотариалния акт от 09.01.2014г, вписан в СВ под № **
на Нотариус с район на действие – района на РС - Пловдив. От същата дата ищците представят
съставен между същите страни и друг, последващ нотариален акт, материализиращ
договор за дарение на недвижим имот.
Тезата на ищците е, че
уговореният в договора за продажба срок до 2024г за заплащане на цената противоречи
на интересите на продавача „СТАРТ ИНВЕСТ ”ЕООД, поради което те като негови кредитори и от негово име
предявяват против купувача Б.М. иск за заплащане на цената. Според ищците
физически лица уговореният срок за заплащане на цената противоречи на
императивната разпоредба на чл.303а, ал.1 от ТЗ, според която страните по
търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не
повече от 60дни, а по изключение могат да договорят друг срок, ако са налице
изброените в разпоредбата предпоставки. Поради констатираното противоречие
ищците считат тази уговорка за нищожна и същата следва да бъде заместена от
чл.303а, ал.1 от ТЗ, поради което цената на закупените от ответника имоти е
изискуема в 60-дневен срок от сключване на сделката - 10.03.2014г. Това дава право на ищците да я
търсят чрез предявяване на настоящия осъдителен иск, предявен от тях на
основание чл.134 от ЗЗД от името на „СТАРТ ИНВЕСТ” ЕООД. Последният
е конституиран в производството като съищец.
По делото основното възражение и
на „СТАРТ
ИНВЕСТ ”ЕООД и на
ответника е, че ищците физически лица нямат качеството на кредитори по
отношение на „СТАРТ ИНВЕСТ ”ЕООД и поради това те не разполагат с легитимация да предявят настоящия иск.
Търговският спор между „СТАРТ ИНВЕСТ ”ЕООД и ищците физически лица по отношение на изключването им като съдружници не
е приключил и те не се легитимират като лица, на които „СТАРТ ИНВЕСТ ”ЕООД дължи изплащане равностойността
на дяловете им.
Между страните няма спор, че в
хода на производството ответникът е заплатил на ищцовото дружество покупната
цена на недвижимите имоти.
При извършената от съда справка в
ТР на общодостъпните обстоятелства по партидата на ищцовото дружество се
установи, че на 30.12.2013г е вписано заличаването на физическите лица ищци
като съдружници. Това обстоятелство действа по отношение на всички с вписването
му в ТР и от този момент възниква вземането на ищците към дружеството за
заплащане на равностойносттта на дружествените им дялове. От този момент същите
придобиват качеството на кредитори на дружеството, тъй като между тях не се
спори, че плащане от дружеството не е извършено. Дори това обстоятелство да
бъде заличено, то заличаването има действие занапред, а към настоящия момент
ищците не притежават качеството на съдружници в ищцовото дружество.
Отделно от това при извършената
от съда служебна справка установи, че действително, както твърдят и ищцовото
дружество не оспорва, ищците са заявили отказ от исковете си по т.д. № 9/2014г
на ПОС. С извършването на отказ от иска съдът е десезиран от представения му за
разглеждане спор, като за него не съществува правна възможност да задължи ищеца
да продължи с разглеждането на делото. Единственото правомощие на съда е да
прекрати образуваният пред него спор, а всяко прекратително определение по
правило подлежи на обжалване, без правилата на ГПК да отчитат основанието за
прекратяване на производството. Отделен е въпросът допустима ли е частна жалба
от ответника и налице ли е за него правен интерес от подаването й, при заявен
отказ от иска с произтичащата от това последица, че ищецът загубва правото да
предяви иска си отново, т.е. спорът между страните е приключил. Ето защо съдът
намира, че независимо от обстоятелството, че т.д. № 9/2014г не е приключило
като съдебно дело, е приключил спорът за извършеното изключване на ищците
физически лица като съдружници поради заявен отказ от иска. На това основание
същите са кредитори на „СТАРТ ИНВЕСТ ”ЕООД и са легитимирани да упражнят имуществените му права при негово
бездействие.
По извършената между ищцовото дружество и
ответника продажба на недвижими имот съдът намира следното:
На първо място сборът от данъчните оценки на петте продадени имота е в размер на 518 290лв, а продажната им цена е в размер на 214000лв, т.е. повече от два пъти по – ниска. И за петте продажби е уговорен срок за заплащане на покупната цена до 2024г, без никаква друга конкретизация.
На второ място - видно от представените от ответника нотариални актове, непосредствено след завеждане на настоящото дело той е продал същите недвижими имоти на трети лица като получената от него цена е с 11000лв по-висока от тази, на която ги е купил. Като срокове за плащане на цената ответникът е договорил заплащане в едномесечен и тримесечен срок от сключване на сделката, т.е. преценил е, че на неговите интереси не съответства срок на плащане от 10години.
Предвид тази фактология съдът намира, че след като ответникът е успял да намери купувачи на имотите в толкова кратък срок от закупуването им и с реализирането на много добра разлика в цените им от 11000лв общо, то очевидно това за дружеството ищец са бързо ликвидни активи, които то е можело да реализира на пазара във всеки един момент, като в никакъв случай ответникът не може да се приеме като единствен възможен купувач. По тази причина съдът намира, че договореният срок от 10 години за заплащане на цената на продадените вещи не отговаря нито на естеството на сделката, която ищцовото дружество би следвало да извърши, само, ако има печалба, нито на естеството на вещите, в смисъл това са продаваеми вещи.
В договора за продажба между страните не е посочена и каквато и да било важна причина, поради която да се налага договарянето на този именно срок за продажба, който съдът намира по съществото му за доближаващ сделката до дарение, не и продажба. В нотариалния акт не са включени допълнителни клаузи по заплащане на цените като напр. конкретизиране на отделни вноски и падежи, каквито клаузи са обичайна търговска практика при уговаряне на по-дълъг и все пак разумен срок за заплащане на парични задължения и същите очертават ясни права и задължения и за двете страни по сделката.
Предвид коментираното, а и
предвид последващата сделка от същата дата между ищцовото дружество и
ответника, с което последният е надарен, съдът намира, че за уговореният срок
за заплащане на цената на продадените имоти няма обективна причина, налагаща
срокът да е десетгодишен и същият срок се отклонява от предвидените добри
търговски практики по чл.3 от Директива
2000/35/ЕО на ЕП и на Съвета от 29.06.2000г относно борбата със забавяне на
плащане по търговски сделки, която е имплементирана в разпоредбата на чл.303а
от ТЗ. По смисъла на последната разпоредба съдът намира, че уговореният срок за
плащане е явна злоупотреба с интересите на кредитора – продавач по сделката.
Вярно, че тази разпоредба позволява на страните да уговорят по-дълъг срок за
плащане на цената по търговска сделка, но това е само при наличието на
уредените пак в нея предпоставки, а и в настоящото производство никоя от
страните по сделките не сочи каквито и да било причини за подобен срок.
Поради това, като противоречаща на ТЗ клаузата за срока за заплащане на
цената между страните е нищожна и следва да се приложат общите правила на
търговската продажба за изискуемост на цената. Съдът не споделя разсъжденията
на ищците физически лица, че изискуемостта настъпва след изтичане на срок от 60
дни от сключване на сделката, тъй като това е определеният от чл.303а, ал.1,
изр. първо от ТЗ максимално допустим срок за отлагане на плащане без да се
сочат причини за забавянето., т.е. това е възможност за страните. В настоящия
случай, при липса на уговорен между страните срок за заплащане на цената и
предвид естеството на договора за продажба на недвижим имот, който като
консенсуален договор има прехвърлително действие от момента на сключването му,
т.е. собствеността преминава върху купувача със сключването на договора
следователно от този момент за него настъпва задължението да плати цената за
закупените имоти. Поради това съдът приема, че изискуемостта е настъпила на
09.01.2014г, а плащането на цената от ответника към ищеца юридическо лице е
извършено през м.септември 2014г.
Следователно, към момента на предявяване на осъдителния иск е било
наличие изискуемо и непогасено задължение на ответника, поради което ищците са
били принудени да предявят правата си по съдебен ред, т.е поведението на
ответника е било причина за предявяване на иск. Погасяването на задължението му
в хода на процеса прави осъдителната претенция против него неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
От момента на предявяване на иска до окончателното му изплащане
ответникът дължи на ищците и претендираната върху главницата законна лихва, за
която следва да бъде осъден. Същата не може да бъде индивидуализирана по
размер, тъй като на основание чл.305 от ТЗ при плащане чрез задължаване и/или
заверяване на сметка то се смята за извършено със заверяване сметката на
кредитора. По делото от ответника за това обстоятелство не са ангажирани
доказателства. От него са представени незаверени преписи от платежни документи,
представени в заверен вид и от ищцовото дружество, но от тях не може да се
установи датата на получаване от ищеца на плащането към него. На следващо място
представените две платежни нареждания от 18.09.2014г и от 19.09.2014г са силно
нечетливи и копирани върху други документи, поради което съдът възприема за
осъществен факта на плащане на цената само поради обстоятелството, че между
страните няма спор.
Независимо от отхвърляне
на главния иск основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на извършените в
производството разноски в размер на 10560лв, дължими от ответника. По отношение на последния не е
налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, при която той не носи отговорност за
съдебни разноски.
Мотивиран от горното и на
основание чл.376, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.С.Б., ЕГН **********, С.А.Б., ЕГН **********, П.А.Д.,
ЕГН ********** *** и „СТАРТ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК ********* иск да бъде осъден Б.А.М., ЕГН ********** *** да заплати на
„СТАРТ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК ********* договорената обща цена от 214 000лв, дължима на основание
договор за покупко-продажба на 5 недвижими имота, сключен на 09.01.2014г
между „СТАРТ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК ********* и Б.А.М., ЕГН
**********, за което е съставен нотариален акт, вписан в Службата по
вписванията под № **, на Нотариус с район на действие – района на РС – Пловдив,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.А.М., ЕГН ********** *** за заплати на „СТАРТ ИНВЕСТ”
ЕООД, ЕИК ********* законната лихва върху главницата от 214000лв, начиная от
датата на предявяване на иска 21.08.2014г до окончателното изплащане на сумата
от 214 000лв, дължима на
основание договор за покупко-продажба на 5 недвижими имота, сключен на 09.01.2014г между „СТАРТ ИНВЕСТ”
ЕООД, ЕИК ********* и Б.А.М., ЕГН **********, за което е съставен нотариален
акт, вписан в Службата по вписванията под № **, на Нотариус с район на действие
– района на РС - Пловдив.
ОСЪЖДА Б.А.М., ЕГН ********** ***
да заплати общо на А.С.Б., ЕГН **********,
С.А.Б., ЕГН ********** и П.А.Д., ЕГН ********** *** сумата от 10560лв за извършени съдебни разноски
пред настоящата инстанция.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред АС - Пловдив в двуседмичен срок, считано от
датата на обявяването му - 04.11.2015г.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: