№ 2581
гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504576 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1081 от 14.02.2022 г. постановено по гр. д. № 51321/2021 г. на
СРС, 35-ти състав е признато за установено, по отношение на Д. Е. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к.”*******, че дължи на „С.Б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”******* , Бизнес Център
Интерпред *******, по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1338.16 лв., представляваща
дължимата главница за доставена вода за периода 27.06.2018г. до 14.11.2020г., както и
по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата 142.44 лв., представляваща мораторна лихва върху уважената
част от главницата, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 9523/2021г. на СРС, 35 с-в, като е отхвърлен иска за главница за разликата над
уважената част от 1338.16 лв. до пълния предявен размер от 2783.90 лв., както и иска за
лихва за разликата над уважената част от 142.44 лв до пълния предявен размер от
352.72 лв.
В срок е подадена въззивна жалба от ответника Д. Е. Ч. срещу решението в
частта на уважаване на исковете с излагане на оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението на СРС; постановяване на решението в противоречие с
1
материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че неправилно
съдът е уважил претенциите в една част, след като в производството не е установено
наличие на облигационно отношение между страните във връзка с доставката на ВиК
услуги, както и не е установено доставяне на ВиК услуги в конкретен обем, чиято цена
да възлиза на посочените суми. Поддържа, че в проведеното производство не е
доказано, че е собственик на имота, за който са били доставяни количества ВиК
услуги, не е установено как са определени последните и дали са спазени нормативните
изисквания за измерване и отчет на потребените услуги.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му
част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „С.Б.” АД не е подал писмен отговор на подадената
въззивна жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от
СРС. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.
269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции
съвпадат. Настоящият състав възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има доводи.
С оглед доводите за неправилност на постановеното решение в обжалваната част
изложени в подадената въззивна жалба, съдът намира следното:
За да уважи в една част предявените по реда на чл.422 ГПК установителни
искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява, чрез
2
представените доказателства, че ответникът е собственик на водоснабдения имот,
поради което се намира в облигационни отношения с ищеца във връзка с ползване на
ВиК услуги за исковия период, тъй като по силата на чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца
същият има качеството на потребител на ВиК услуги. Приел е за установено, че чрез
приетата пред първата инстанция СТЕ и ССчЕ в производството е установено
потребление на ВиК услуги за периода 27.06.2018г. до 14.11.2020 г. възлизащи на
стойността, за която са уважени исковете, а именно: 1338.16 лв. –главница и мораторна
лихва 142.44 лв.
Така посочените изводи се възприемат от настоящия състав.
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на
този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в §
1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК-
услуги", това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в
редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС
на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.
2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи
условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
процеса доказателства се налага извод, че ищецът е имал качеството потребител на
ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр.
ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал
3
вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през този период, което се
установява от представената справка от Агенция по вписванията по данни за
физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по
вписванията – София. В последната е посочено вписването на договор за покупко-
продажба на процесния имот на името на Д. Е. Ч., като същият е отбелязан като
купувач. Доводите на въззивника в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни.
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал.
1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване
преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания
по книгите, или от партидата на лицата, а според чл.45 ПВп удостоверенията се
отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено
време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния
регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а
съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши
вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и
предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя
или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР
характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка за
периода от 01.01.1998 г. до 22.10.2021 г. е годна да установи притежанието на вещно
право от ответника и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото
дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника /твърдението, че
е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/,
нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от
него вещно право е било отчуждено. Притежанието на вещно право върху част от
имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет
доставка на ВиК- услуги, обвързващо страните, по което ответникът- като потребител
на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г./
4
Общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).
В производството е установено, че оператор на В и К услуги на територията на
гр. София е „С.Б.” АД. В границите на една обособена територия само един оператор
може да извършва тази дейност - арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.
В проведеното производство ищецът носи тежестта да докаже
правопораждащите спорното право факти - основанието, от което правото е
възникнало и неговия размер. Съдът намира, че чрез събраните пред първата
инстанция доказателства и констатациите на СТЕ и ССЧЕ, които настоящия състав
възприема по реда на чл.202 ГПК се установява, че дружеството-ищец действително е
доставило за процесния период твърдените количества питейна вода за обект
собственост на ответника за исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи В и К услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните
данни се отбелязват в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя
или негов представител.
В случая е установено, че имота е водоснабден и до него са доставяни ВиК
услуги, като през 2010 г. са били монтирани два водомера за студена и топла вода,
които са с метеорологична годност до 2020 г. Доставените количества ВиК услуги за
периода 27.06.2018г. до 14.11.2020г. са били отчетени от проверител на оператора като
общото им количество възлиза на 1266.61 м3 /1145.00 м3 –реално отчетени и 121.61
м3-за общи нужди /констатации на СТЕ/. Стойността им възлиза на сумата 1338.16 лв.
/л. 2 от допълнителната ССЕ/, а лихвата на 142.44 лв.
При тези изводи правилно и законосъобразно са уважени в една част
претенциите на ищеца.
Поради тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора решението на СРС следва да бъде потвърдено като
правилно.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1081 от 14.02.2022 г. постановено по гр. д. №
51321/2021 г. на СРС, 35-ти състав, в ЧАСТТА, с която е признато за установено, по
5
отношение на Д. Е. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.”*******, че дължи на
„С.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”*******,
Бизнес Център Интерпред *******, по предявения иск с правно основание чл. 415, ал.
1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.203 ЗВ, сумата от 1338.16
лв., представляваща дължимата главница за доставена вода за периода 27.06.2018г. до
14.11.2020г., както и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата 142.44 лв., представляваща мораторна
лихва върху уважената част от главницата, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 9523/2021г. на СРС, 35 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6