№ 5500
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110169636
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а ТЗ.
Ищецът **** твърди, че между него и ответника е налице облигационно отношение по
силата на договор за продажба на стоки, по което е престирал – предал е стоките, предмет на
продажба, съгласно фактури с № 152285/11.09.2020 г., № 152346/14.09.2020 г., №
152406/15.09.2020 г., № 152781/28.09.2020 г., № 152887/30.09.2020 г., № 152952/01.10.2020 г.
№ 153277/09.10.2020 г., № 153495/15.10.2020 г., № 153772/23.10.2020 г. и №
155547/16.12.2020 г. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да плати
продажната цена в размер на 12591.83 лева, поради което претендира същата, заедно със
законната лихва от 06.12.2021 г. до погасяване на задължението, както и сумата 1349.01
лева, представляваща мораторна лихва за периода от деня, следващ падежа на задължението
по всяка фактура, до 30.11.2021 г. /след оттегляне на част от иска по чл. 309а ТЗ и
прекратяване на производството на основание чл. 232 ГПК в частта по този иск за сумата
над 1349,01 лева до първоначално предявения размер от 1352,60 лева – с протоколно
определение от 24.3.2022 г./ Претендира разноски.
Ответникът **** оспорва наличието на договор за продажба на стоките, описани в
исковата молба, оспорва такива стоки да са поръчвани от него, както и да са му предадени.
Поддържа, че представените към исковата молба документи са подписани от лице, което не
е снабдено с представителна спрямо него власт, както и че не е получил и осчетоводил
фактурите. Моли съда да отхвърли исковете.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за търговска продажба.
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго.
Договорът за продажба е неформален и се счита сключен с постигане на съгласие по
съществените елементи /предмет и цена/, което съгласие може да бъде изразено както
изрично, така и конклудентно. Ето защо за основателността на предявения иск в тежест на
ищеца е да докаже, че доставянето на процесните стоки е било заявено от ответника или,
макар да не е било заявено, ищецът е отправил до ответника предложение за доставка на
описаните във фактурите стоки, което е прието от ответника.
За установяване сключването на договор за продажба на процесните стоки ищецът е
представил процесните фактури с № 152285/11.09.2020 г., № 152346/14.09.2020 г., №
152406/15.09.2020 г., № 152781/28.09.2020 г., № 152887/30.09.2020 г., № 152952/01.10.2020 г.
№ 153277/09.10.2020 г., № 153495/15.10.2020 г., № 153772/23.10.2020 г. и №
155547/16.12.2020 г., както и приемо-предавателни протоколи, които документи са
подписани и за продавача, и за купувача. В тези документи са посочени продавачът и
купувачът /ищецът и ответникът/, стоките са описани по вид, количество и единична цена и
е удостоверено предаването им на купувача. Нито фактурите, нито приемо-предавателните
протоколи носят подпис на законния представител на ответника. Спорен между страните е
въпросът, дали съгласията за доставка на стоки по процесните фактури са направени за
търговеца-ответник, от лице с представителна власт, а ако не – дали обвързва същия при
условията на чл. 301 ТЗ. От представените по делото доказателства не се установява лицата,
които са подписали фактурите и протоколите, да са били снабдени с доброволна
представителна спрямо ответника власт да правят поръчки и да приемат стоки, доставени от
ищеца.
Ето защо и при липса на доказателства лицата, подписали фактурите и протоколите, да
имат представителна за ответника - търговец власт, за възникване на облигационни
отношения с ответника е необходимо да се установи осъществяването на фактическия
състав на чл. 301 ТЗ – узнаване от търговеца за сключените без представителна власт сделки
и липсата на незабавно противопоставяне.
Съгласно заключението на ССчЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК,
процесните фактури са приети и осчетоводени при ответника чрез включването им в
справки-декларации за месеците септември, октомври и декември 2020 г. и в дневника за
покупки, както и че е ползван данъчен кредит. Въз основа на изложеното съдът приема, че
2
към момента на осчетоводяване на фактурите ответникът е узнал за заявките по посочените
фактури, респ. за поетите по тях задължения. Не се доказа незабавно противопоставяне по
смисъла на чл. 301 ТЗ – доколкото са осчетоводени, то противопоставянето, обективирано в
писмения отговор по чл. 131 ГПК е ирелевантно.
Доколкото за задължението за плащане на цената е определен падеж – месец след
издаване на всяка фактура, то ирелевантно е доставянето на стоките /това би имало значение
за преценка изискуемостта на вземането за цената, ако страните не са се отклонили от
правилото на чл. 327, ал. 1 ТЗ/. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС данъчният кредит се приспада
от данъчните задължения за получени стоки. Ето защо осчетоводяването на фактурите,
включването им в месечните справки декларации и ползването на данъчен кредит за
резултата по тях съставлява извънсъдебно признание за получаване на стоките.
Следователно за ответника е възникнало задължение за плащане на продажната цена на
стоките, описани в процесните фактури, която възлиза в общ размер на 12591,83 лева.
Доколкото ответникът не доказа погасяване, към момента на устните състезания в
полза на ищеца съществува вземане за цената по договора за продажба, поради което искът
следва да бъде изцяло уважен.
По иска чл. 309а ТЗ:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличие на главен дълг за плащане на
продажна цена. От съдържанието на представените по делото фактури се установява, че
страните са уговорили срок за плащане на задълженията – месец след издаване на всяка
фактура. Съгласно заключението на ССчЕ, мораторната лихва, изчислена върху неплатената
продажна цена от деня, следващ падежа на задълженията по всяка от фактурите по
отделните доставки, до 30.11.2021 г. възлиза на 1349,01 лева. Искът следва да бъде изцяло
уважен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски, намалени съобразно частта от иска, който е
оттеглен /арг. от чл. 78, ал. 4 ГПК/. Ищецът е сторил разноски както следва: 557,78 лева – за
държавна такса за предявяване на исковете, 5 лева – държавна такса за издаване на
обезпечителна заповед, 350 лева – депозит за ССчЕ и 1800,00 лева – адвокатско
възнаграждение – общо 2712,78 лева. Релевираното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Действително, то
надвишава определения в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г., минимален размер. Следва
обаче да се отчете фактът, че 600,00 лева от тази сума е за осъществената правна помощ по
допуснатото обезпечение, което включва и образувано изпълнително дело. Отделно,
фактическата и правна сложност на спора, предвид възраженията на ответника, не е
3
минимална, като е било необходимо изслушване и приемане на заключение по ССчЕ. Ето
защо и определеното възнаграждение не е прекомерно. Намалени съобразно оттегления иск
по чл. 309а ТЗ, на ищеца се следват разноски в размер на 2712,08 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК **** да заплати на ****, ЕИК ********* на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата 12591,83 лева, представляваща продажна цена на стоки
по договор за продажба, съгласно фактури № 152285/11.09.2020 г., № 152346/14.09.2020 г.,
№ 152406/15.09.2020 г., № 152781/28.09.2020 г., № 152887/30.09.2020 г., №
152952/01.10.2020 г. № 153277/09.10.2020 г., № 153495/15.10.2020 г., № 153772/23.10.2020 г.
и № 155547/16.12.2020 г., заедно със законната лихва от 06.12.2021 г. до погасяване на
задължението, на основание чл. 309а ТЗ сумата 1349,01 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от деня, следващ падежа на задълженията по всяка от фактурите по
отделните доставки, до 30.11.2021 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2712,08 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4