Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 09.11.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V–ти гр.състав, в открито заседание на 14 октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна
Илиева
при участието на секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1270 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439, ал.1 от ГПК.
Ищцата К.А.А. твърди, че е единствен наследник по закон на баща си А.Н.А., б.ж. на гр.Русе, починал на 11.05.2019 г., като приела
наследството му чрез
конклудентни действия. Към момента на откриване на наследството наследствената
маса на наследодателя й включвало активи - недвижими имоти
в гр.Русе и в с. Ново село, обл. Русе, както и пасиви: задължения по пет изпълнителни дела, едно от които било изп.д.№
20098310400540 по описа на ЧСИ Милкана Македонска. По същото била наложена
възбрана върху имота в гр.Русе. Взискател по него била „ЕКСПРЕСБАНК" АД и към 03.06.2019 г. размерът на
дълга бил 13 407 лв., от
които 4480.41 лв. главница и 8926.59 лв. лихви. Твърди, че изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, а вземането на „ЕКСПРЕСБАНК" АД било погасено по
давност. За ответника не
съществувала възможност да
събира същото при условията на принудителното изпълнение. В молба-уточнение
пояснява, че перемцията е настъпила на 04.12.2011 г., от която започва да тече
нова петгодишна давност, изтекла за главницата на 05.12.2016 г. Ако се
приемело, че исканията на взискателя за насрочване на опис прекъсват давността,
то последното такова действие било направено на 16.07.2012 г. и след него
отново не били предприемани действия по принудително изпълнение, при което
давността изтекла на 17.07.2017 г. Предприетите действия спрямо другия
солидарен длъжник Н.Д., респ. постъпилите плащания от нея, били без правни
последици за другия солидарен длъжник. Ето защо моли да бъде постановено решение, с
което да се признае за
установено по отношение на ответника, че К.А.А., като наследник по
закон на баща си А.Н.А., не му дължи сумите по изп.лист, издаден по
ч.гр.д.№ 4982/2009 г. на РС-Русе, въз основа на което е образувано изп.дело №
20098310400540 по описа на ЧСИ Милкана Македонска, поради изтекла 5-годишна
погасителна давност. Претендира присъждане на деловодните разноски.
В отговора на исковата молба и
допълнителното становище ответникът „Банка ДСК“, правоприемник на „Експресбанк“
АД, излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност на иска.
Твърди, че по процесното изп.дело не е настъпила перемпция, тъй като периодично
са предприемани изп.действия срещу солидарните длъжници. Счита, че през периода
28.09.2009 г., когато било образувано изп.дело, до 26.06.2015 г., когато е
отменено Постановление № 3/1980 г. на ВС с ТР № 2/2015 г. на ВКС, погасителната
давност е спряла да тече.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
за установено следното:
Отрицателният
установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът в изпълнението може да се брани, като оспори съществуването на изпълняемото право, изключва възможността искът да се основава на факти, преклудирани със сила на
пресъдено нещо, формирана по влязлото в сила решение, въз основа на
което е издаден изпълнителния лист /чл.439, ал.2 от ГПК/.
В случая ищцата основава претенцията си на обстоятелства, настъпили след
приключване на ч.гр.д. № 4982
по описа за 2009 г. на РС-Русе. По същество се твърди юридически
факт от категорията на юридическите събития – изтичането на петгодишния
давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД, с който се погасяват правата по
решението. Обективно този срок тече след постановяване на съдебния акт, поради
което искът се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е неоснователен.
Според текста на чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години.
Погасителната давност е период от време,
определен в закон, в течението на който легитимираният правен
субект е оправомощен да осъществи правото си. С изтичането на този период
правният субект изгубва правомощието си да търси и получи съдействие от съд и съдебен изпълнител за реализиране на правото си. Погасителната
давност води до блокиране на притезанието поради бездействие на носителя на
правото. Тя може да бъде спирана и прекъсвана, което може да разшири
календарните граници на законово предвидения срок. За разлика от нея,
перемпцията представлява законово определеният период за съществуването на едно
право. Това е правото на взискателя да иска от съдебния изпълнител да
предприема принудителни действия срещу длъжника. Веднъж изтекъл този времеви
период, самото право на взискателя, а не само притезанието, престава да
съществува. Т.е. погасителната давност определя срок, в който правният субект
може да търси принудително изпълнение на свое право, а перемпцията е период,
след който това право престава да съществува в конкретното изпълнително
производство.
В българското право уредба на перемпцията
се съдържа в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, предвиждаща прекратяване
на изпълнителното дело поради бездействие на взискателя да иска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително
действие. Съдебната практика приема, че актът (постановление) на съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело не е условие за това, а има
декларативно действие в изпълнение на законовата норма. След прекратяване на
изпълнителното дело поради перемпция, взискателят и съдебният изпълнител нямат
правото да предприемат каквито и да е действия по вече прекратеното
производство. Взискателят обаче може да изтегли своя изпълнителен лист и да
иска образуване на ново изпълнително производство. Тази възможност съществува,
доколкото междувременно правото му да търси принудително изпълнение не е
погасено по давност.
Съгласно даденото с ППВС
№ 3/18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира. С т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
Съдебните
състави на ВКС противоречиво решават въпроса за началния момент, от
който тече давността
върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г. Според част от тях давността тече от момента на
последното валидно изпълнително действие. Според други състави
отмяната
на ППВС № 3/1980 г. няма обратно действие и в този смисъл давността върху
вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., не
тече.
В настоящия случай, въз основа на
изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 4982/2009 г. по описа на РС-Русе, в полза на „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, чиито
правоприемник е ответникът „Банка ДСК“ АД, срещу А.Н.А. /чиито наследник
по закон се явява ищцата К.А./ и Н.А.Д., за солидарно заплащане на посочените в
него суми, е образувано изп.дело № 20098310400540 по описа на ЧСИ Милкана Македонска,
рег.№ 831, Район на действие ОС-Русе. След образуване на изп.производство последващи
изпълнителни действия по смисъла на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, които прекъсват погасителната давност за вземането на
ответника, са извършени на датите: 16 и 21.10.2009 г. – наложени възбрани върху
два имота на А.А.; 21.10.2009 г. – наложен запор на МПС; 26.01.2010 г. насрочен
опис на движими вещи; 23.03.2010 г. насрочен опис на движими вещи; 27.05.2011
г. – насрочен опис на движими вещи; 04.10.2012 г. насрочен опис на гараж;
12.04.2013 г. – наложен запор върху трудово възнаграждение; 13.12.2014 г. -
молба от взискателя за налагане на запори, възбрани и насрочен опис на
имущество; 21.10.2016 г. – налагане на запор върху вземания по банкови сметки; 06.12.2016
г. – налагане на запор върху вземания по банкови сметки; 05.03.2017 г. -
налагане на запор върху вземания по банкови сметки.
На 27.05.2019 г., т.е. след
изтичане на две години от последното валидно изпълнително действие, взискателят
е поискал конституирането на ищцата като длъжник по делото вместо починалия й наследодател.
С изтичането на две години от последното извършено изпълнително действие на
05.03.2017 г., обаче производството по изп.д.№ 20098310400540 по описа на ЧСИ Милкана Македонска по отношение на длъжника А.А. е прекратено по право на 06.03.2019 г.
Настоящият състав споделя становището,
застъпено в Решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр.д.№ 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о., Решение
№ 51/21.02.2019 г. по гр.д.№ 2917/2018 г. на ВКС,
ІV г.о. и Решение № 252/17.02.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 1609/2019 г., III г.о.,
според които отмяната на ППВС
№ 3/18.11.1980 г. има действие от 26.06.2015 г. – датата, на
която е прието противоположното тълкуване. Следователно до 26.06.2015 г.
давността по отношение на сумите, които наследодателят на ищцата е осъден да
заплати на Банката, е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране
е образувано изпълнително производство. Давността е продължила да тече след
26.06.2015 г., но е прекъсната с предприемането на изпълнителни действия на
датите: 21.10.2016 г., 06.12.2016 г. и 05.03.2017 г. Давностният срок, както за
главницата, така и за останалите парични задължения, е 5 години (чл.
117, ал. 2 ЗЗД) и към настоящия момент не е изтекъл.
От изложеното дотук е видно, че макар
изпълнителното производство да е прекратено по право на 06.03.2019 г., самото
вземане на ответника продължава да съществува, тъй като не е изтекла предвидената
петгодишна погасителна давност. Предявеният
отрицателен установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отвхърлен.
На основание чл.78, ал.8 ГПК във вр.с чл.25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в тежест на ищцата следва да се възложи дължимото се на
ответника юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.А.А., с ЕГН **********, като наследник по закон
на А.Н.А., ЕГН **********, б.ж. на гр.Русе, против „Банка ДСК“ АД, с ЕИК
*********, правоприемник на „Експресбанк“ АД, отрицателен установителен иск по
чл.439 ГПК за недължимост на сумите, предмет на изпълнително дело № 20098310400540 по описа на ЧСИ
Милкана Македонска, рег.№ 831, Район на действие ОС-Русе, образувано въз основа
на изпълнителен лист № 3896/14.08.2009 г., издаден по
ч.гр.д.№ 4982/2009 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА К.А.А., с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез адв.В.С., да заплати на „Банка ДСК“ АД, гр.София, с
ЕИК *********, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: