РЕШЕНИЕ
№ 925
гр. Пловдив, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501134 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.2 и сл. ГПК.
Образувано по жалба на Я.Я.К..,ЕГН-**********,длъжник в изпълнителното
производство,чрез пълномощника си адв.А.С. против разпореждане изх.№ 23030 от
09.03.22г.на ЧСИ К.П.,рег.№ *** и район на действие ПдОС,постановено по изп.д.№
1605/19г.,с което е оставено без уважение искането на Я. за повторно определяне на
дължимите по делото такси и разноски.
С жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането,като
се поддържа,че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е определена неправилно съобразно
първоначалния размер на вземането,без да е взето предвид сключеното между страните
споразумение от 22.02.22г.Иска се отмяна на атакуваното разпореждане,с което е отказано
да бъде определена таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ съобразно събраната по делото сума,като
съдът определи таксата по т.26 съобразно събрания по делото дълг,респ.да върне делото с
указания на ЧСИ за определяне на таксата съобразно събраната част от задължението.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК не са постъпили възражения срещу жалбата.
Постъпили са писмени обяснения от ЧСИ К.П. по реда на чл.436,ал.3 от ГПК,като е
изразено становище за недопустимост,респективно-неоснователност на жалбата.
Съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт
на съдебния изпълнител,внесена е дължимата ДТ,изпълнена е процедурата по чл.436,ал.3 от
ГПК.
Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
1
Съгласно разпоредбата на чл.79,ал.1 от ГПК и задължителната практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 от ГПК (Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1427/2012 г., IV г. о. и Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г.
о.),разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника,освен когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото
се прекрати на основание по чл.433 от ГПК,но не и поради плащане,направено след
започване на изпълнителното производство - чл. 79 от ГПК и независимо дали плащането е
извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.
В конкретния казус след образуване на изпълнителното дело и извършване на
изпълнителни действия по него е представено споразумение от 22.02.22г.между взискателя
и длъжника,с което една част от дълга е заплатена,а друга-опростена и е поето задължение
от длъжника да погаси разноските и таксите към ЧСИ П.,за да се прекрати изп.дело.В случая
не е налице нито една от визираните в нормата на чл.79,ал.1 от ГПК хипотези за изключване
отговорността на длъжника от разноски по изпълнението и в този смисъл длъжникът дължи
направените разноски по изпълнението.
Единственото оплакване на жалбоподателя е,че не дължи определената от ЧСИ
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 1618,30лв.,начислена съобразно
първоначалния размер на вземането,а същата следва да се определи съобразно събраната по
делото сума.Това оплакване е неоснователно.
По силата на т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса се събира върху събраната
сума,а съгласно разпоредбите на чл.78,ал.1,т.1 и чл.83,ал.1 от ЗЧСИ,таксите по
изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия,като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.Под "парично
вземане" по смисъла на посочената разпоредба се разбира само вземането,което е предмет
на изпълнителния лист,но не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,както и
суми, дължими на основание извън предмета на изпълнителното производство, върху които
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не се дължи.В този смисъл правилно съдебният изпълнител е
определил размера на пропорционалната такса върху материалния интерес по
изпълнителния лист.
Неоснователно е оплакването на длъжника,че съдебният изпълнител е следвало да се
съобрази с размера на задължението в подписаното от страните извънсъдебно споразумение
от 22.02.2022г.,върху който размер да начисли пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ.Следва да се отбележи,че дори и длъжникът да е постигнал споразумение с
взискателя и да е заплатил дължимото направо на взискателя, той дължи таксите по
съдебното изпълнение на ЧСИ.Това е така,защото по естеството си тази такса представлява
възнаграждение за положения труд от ЧСИ (ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и се дължи
от длъжника независимо дали е налице плащане,направено след започване на
изпълнителното производство - чл.79 от ГПК и независимо дали плащането е извършено
пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.
С оглед на изложеното атакуваното разпореждане от 09.03.2022г.на ЧСИ К.П. по
изп.д.№ 1605/19г.,с което е отказано на длъжника определяне на такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
съобразно събраната по делото сума е правилно и жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
2
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Я.Я.К..,ЕГН-**********,длъжник в
изпълнителното производство против разпореждане изх.№ 23030 от 09.03.22г.на ЧСИ
К.П.,рег.№ *** и район на действие ПдОС,постановено по изп.д.№ 1605/19г.,с което е
оставено без уважение искането на Я. за повторно определяне на дължимите по делото
такси и разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3