Р Е
Ш Е Н
И Е № 260048
гр.Враца, 21.06.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 17.05.2022г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Галя И.
като разгледа
докладваното от съдията Пенка П.Петрова
търговско дело № 136 по описа за 2020година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба
вх.№262534/27.11.2020г, подадена от "***"ЕООД /в ликвидация/, ЕИК ***,
представлявано от К.П.И.-ликвидатор, със съдебен адрес *** против "*** и
сие" ЕООД с ЕИК ***, представлявано от управителя И. ***, със седалище и
адрес на управление с. ***, с искане да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца, сумата от 40600.00 лв. представляваща дължим наем по едногодишен договор
за пренаемане на недвижим имот/земеделска земя/ от 29.06.2019г., вписан в
Службата по вписванията при РС Оряхово, с рег. №64148-2 от 18.07.2019г., сумата
в размер на 20.00 лв., представляваща неустойка по договора, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане,
както и направените по делото съдебни разноски.
Ответникът оспорва предявените искове.
Предявените обективно съединени осъдителни искове са с
правно основание чл.232, ал.2, вр. с чл.234, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са
назначени и изслушани две експертизи - съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-почеркова
експертиза.
В депозираната искова молба се твърди, че между двете
дружества "***" ЕООД и "*** и сие" ЕООД на 29.06.2019г. е
бил сключен договор за пренаемане на недвижим имот, представляващ земеделска
земя. Поддържа се, че договора е бил сключен преди откриването на процедурата
по ликвидация на дружеството – 08.08.2019г. Твърди се, че по силата на този
договор ответното дружество "*** и сие" ЕООД се е задължило да
обработва 1015 дка земеделски земи – собственост на физически лица.Според
изложеното в исковата молба, срокът на договора, уговорен между страните е бил
една стопанска година – 2019/2020г., като по силата на този договор е следвало
в края на стопанската година, ответника да заплати на ищцовото дружество сумата
от по 40.00 лв. на декар или общо сума в общ размер на 40600.00 лв. При забава
на плащането по договора за наем, на основание чл.13 от същия, е била уговорена
неустойка в размер на 20.00 лв. Представляващият ищцовото дружество ликвидатор
сочи, че на 09.10.2020г. е получил уведомление от едноличния собственик на
капитала М. ***, че процесния договор е бил вписан в Службата по вписвания към
Районен съд - Оряхово при РС Оряхово, с рег. №64148-2 от 18.07.2019г. Сочи се,
че ликвидатора е бил направил справка по банковата сметка на дружеството "***"
ЕООД /в ликвидация/ и е установил, че такава сума не е налична.Поддържа се, че
на 12.10.2020г. е изпратена покана с препоръчана пратка до ответника, като му е
бил указан седмодневен срок да заплати дължимата сума.Поканата според ищеца е
била получена от ответника на 13.10.2020г., но плащане не е последвало.
Твърди се, че на 27.10.2020г. ищеца е получил отговор по
Еконт от управителя на "*** и сие" ЕООД, че дължимите наемни вноски
са заплатени директно на собствениците на земеделската земя, които са
първоначални наемодатели/арендодатели. Посочва се, че директното плащане на
собствениците на земята е било извършено след изрично искане и съгласие на всеки един от тях и на
собственика на капитала на дружеството "***" ЕООД, който към момента
на сключване на договора за наем е действал като управител. В исковата молба се
твърди, че на 27.10.2020г. е изпратено ново писмо до ответника, като му е даден
отново седмодневен срок да представи платежни документи, доказващи реални
плащшания директно на собствениците на земята, както и изричните искания и
съгласия на всеки един от собствениците за това директно плащане, както и на
едноличния собственик на капитала.В отговор на това писмо, ответника е поискал
да му бъдат представени конкретизирани претенции за заплащане на
арендните/наемни вноски към дружеството в ликвидация. Тъй като имуществените
отношения не са били уредени между двете дружества е предявен настоящия иск.
Искането е ответника да бъде осъден да заплати на ищеца,
сумата от 40600.00 лв. представляваща дължим наем по едногодишен договор за
пренаемане на недвижим имот/земеделска земя/ от 29.06.2019г., вписан в Службата
по вписванията при РС Оряхово, с рег. №64148-2 от 18.07.2019г., сумата в размер
на 20.00 лв., представляваща неустойка по договора, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане, както и
направените по делото съдебни разноски.
В депозирания отговор ответникът е изложил становище, че
не оспорва наличието на сключен между двете дружества договор за пренаемане на
земеделска земя от 29.06.2019г. Твърди се, че пренаемателят- ответното
дружество не е получило фактическата власт върху част от земеделската земя,
които са ползвани от трети лица по силата на договори за аренда, сключени преди
процесния договор за пренаемане на земеделската земя. Поддържа се, че когато за
един и същи имот са представени за регистриране повече от един договор за наем
или за аренда на земеделска земя в общинската служба земеделие се регистрира,
договорът, който е вписан в службата по вписвания с най-ранна дата. Поддържа се
в отговора, че неизпълнението на основанотпо задължение на ищеца да предаде
фактическата власт върху всички имоти и да обезпечи спокойното им ползване на
пренаемателя за стопанската 2019/2020г. води до липсата на валидно възникнало
задължение за ответното дружество да заплати наем за тези имоти. Твърди се, че
за стопанската 2019/2020г. ответното дружество е ползвало само част от
пренаетите имоти и съответно след
изрична уговорка със собствениците на имотите, с които първоначално е бил
сключен договор за аренда е заплатена наемната цена. Поддържа се, че управителя
на ответното дружество И. *** лично е дал на едноличния собственик на капитала
на "***" ЕООД сумата в размер на 4975.00 лв. – наем по договора за
пренаемане от 29.06.2019г. Твърди се, че тази сума е платена в присъствието на
свидетел, който иска да бъде разпитан в производството по делото.
Наведени са доводи, че в счетоводството на ответното
дружество е била осчетоводена сумата в размер на 34713.00 лв., платени арендни
вноски директно на собствениците на земеделската земя, като тази сума не е била
осчетоводена при ищцовото дружество, тъй като между двете дружества е имало
договорка плащанията да бъдат директно
на собствениците на земята.
В тази връзка ответника прави възражение за прихващане на
предявените от ищеца вземания с насрещни вземания срещу ищцовото дружество,
произтичащи от платени аренди направо на собствениците на земята и на М. ***
–бивш управител на дружеството, в размер на 34688.00 лв.
Алтернативно, в случай, че съда приеме, че не е налице
такава договорка между двете дружества за директно плащане на собствениците на
земеделските земи, се иска да бъде прието, че ответното дружество е предприело
действия по водене на чужда работа, като е заплатило дълга на ищеца, като това
плащане е извършено за да не се насочат претенции от собствениците на земите
срещу "*** и сие" ЕООД. Твърди се, че плащайки сумите ответника е
обеднял, а ищеца се е обогатил, тъй като е спестил процесните суми. Сочи се, че
ищеца отговаря до размера на обогатяването му, който е равен на размера на
обедняването на ответното дружество с платените суми от 34688.00 лв.
Оспорва се и иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД като
неоснователен и недоказан.
От страна на ищеца не е
депозирана допълнителна искова молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представен препис от сключения между
страните Договор за пренаемане на недвижим имот /земеделска земя/
от 29.06.2019 г. вписан в Службата по вписванията при РС Оряхово под №64148-2 от 18.07.2019г. Съгласно чл.1 от договора пренаемодателят
"***" ЕООД се задължава да
предостави на пренаемателя "*** и сие" ЕООД за временно
ползване за срок от една стопанска
година, а именно 2019/2020г общо 1015 дка земеделски земи, подробно посочени по
номера в таблица, срещу задължението на пренаемателя да заплати на пренаемодателя сумата от по 40.00
лв. на декар или общо сума в общ размер на 40600.00 лв. При забава на плащането
по договора за наем, на основание чл.13 от същия, е била уговорена неустойка в
размер на 20.00 лв. месечно .
На 12.10.2020 год. от ликвидатора на ищцовото дружество е отправена покана до едноличния собственик на "*** и
сие" ЕООД за заплащане в едноседмичен срок на дължимите суми по договор за пренаемане на
недвижим имот /земеделска земя/ от 29.06.2019 г. вписан в Службата по
вписванията при РС Оряхово под №64148-2
от 18.07.2019г. Видно от приложеното известие за
доставяне, същото е получено на 13.10.2020 год.
С приложения на стр.5 отговор управителят на
"*** и сие" ЕООД уведомява ликвидатора на ищцовото дружество, че
дължимите наемни вноски са заплатени директно на собствениците на земеделските
земи. Директното заплащане на собствениците на земята е извършено по
изричното искане и съгласие на всеки един от тях и на собственика на
капитала на "***"
ЕООД/в ликвидация/, който към момента на сключване на договора е действал като
управител.
Представена е и Покана до управителя на
"*** и сие" ЕООД от 27.10.2020 год., с която е поискано да бъдат предоставени платежни документи,
доказващи плащания директно на собствениците на земеделските земи и изрично
съгласие и искане от всеки собственик на земя за това, както и от собственика на дружеството. Видно от
представеното известие за доставяне поканата е получена на 28.10.2020г;
От ответната страна са представени 17 бр разходни касови бонове , а именно: РКО №116/30.09.2020г.;РКО
№117/30.09.2020г.;РКО№118/30.09.2020г.;РКО №119/30.09.2020г.; РКО
№120/30.09.2020г. РКО №121/30.09.2020г.; РКО №122/30.09.2020г.; РКО №123/30.09.2020г.; РКО
№124/30.09.2020г.; РКО №125/30.09.2020г.; РКО №126/30.09.2020г.; РКО №127/30.09.2020г.; РКО
№128/30.09.2020г.; РКО №129/30.09.2020г.; РКО №130/30.09.2020г.; РКО № 131/30.09.2020г. и РКО №
132/30.09.2020г. Същите са оспорени от ищцовата страна и е открито производство
по оспорването им по чл. 193 ал.2 ГПК.
Във връзка с горното е назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза на
подписите на в представените ордери.
Към исковата молба са представени и 16бр. Декларации
за неполучени арендни плащания, които се оспорват като неотносими.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Н. В.- тъст на И. М.в ***
- познава управителите на двете дружества, още от времето преди И. да му стане
зет. Отначало взаимоотношенията им били добри, след това възникнал конфликт и
те не живеят заедно. В началото М. *** имал земя, която обработвал, след това я
преарендувал на И., който поел да работи земята и плаща рента на собствениците
на земята, която се намира в землището на с. ***, и е около 1000 дка или 1100 дка. Доколкото знае
рентата я плащал И.. Твърди, че лично е ходил с него и с дъщеря си, и са давали
пари на арендаторите, на които е земята. През 2020 г. към края на септември, И.
дал 5000 лв. на М.. Това видял лично. Той ги увил с ластичка и когато дошъл М.
да му иска пари. И. тогава извадил 25.00 лева в петолевки така, както ги бил
подредил и го накарал до подпише нещо, но М. му отказал. М. казвал, че И. е бил
длъжен по договора им да му даде тези пари. Според него, уговорките между И. и М.
са били И. да си плаща на хората рентата, но когато са подписали договора не е
присъствал. Отношенията са им влошени от 3 или 4 години, но миналата година ескалирали.
Не е чул точно, че М. е разрешил на И. да плаща рента на хората, но знае и е
видял, че е плащал рента на хората.
Свидетелят Л.И.Б. твърди, че
никога не е имал договорни отношения със страните по делото. Имал сключен
договор за аренда с арендатор Г. И. Б. от с.***, в качеството й на физическо
лице. Този договор бил прекратен по взаимно съгласие на 01.10.2020г. като при
прекратяването му с арендатора Г. ***а подписали споразумение, че за стопанската
2019-2020г. същата ще му заплати рента в размер на сумата от 6859.50лева. Поради
неплащане от Г. ***а в уговорения срок на договорената рента потърсил правата
си в съда, където е образувано гр. дело №271/2021г. по описа на РС-Оряхово.
делото е приключило с решение №30/01.11.2021г., с което съдът признал за
установено по отношение Г. И. ***а, ЕГН **********, с.***, че му дължи сумата
от 6859.50лв. представляваща дължима рента за стопанската 2019-2020г. по договор
за аренда на земеделска земя от 15.05.2014г., вписан в регистър под №1565, акт
№97, том ІІІ, на 27.05.2014г. в АВ гр.Оряхово.
След запознаване с представените му
РКО под №116/30.09.2020г и №127/30.09.2020г.
за сума в размер на 8002.82лв., свидетелят заявява, че ги вижда за първи
път и подписът не е негов.
Свидетелят Н. В. изслушан
повторно в следващото с.з. след изслушване на свидетеля Б., твърди, че
последния е получавал рента от И. но за последната година не си спомня. Знае,
че същия е получавал и рентата на К. М.,
защото той бил болен. От И. знае, че се
разбрали с К. М. неговата рента да бъде получавана от Б.. Рентата
на К. от Варна я получавала неговата жена.
По делото са допуснати и изслушани две експертизи:
съдебно счетоводна и съдебно-почеркова. Заключенията на експертите не са
оспорени от страните и се приемат от съда като обективни и компетентни.
Вещото лице Д.Б. е изготвил счетоводна експертиза след
запознаване с делото и извършени проверки в счетоводствата на двете дружества.
Според вещото лице съгласно чл.2 от процесния
договор, наемната цена за всеки пренает декар е в размер на 40 лв./дка, като
общият размер на наема по чл.2 от договора, дължим от пренаемателя „*** и
сие“ЕООД на пренаемодателя „***“ЕООД /в ликвидация/ за стопанската 2019/2020 г.
възлиза на сумата от 40 588,64 лв. (1 014,716 дка х 40,00 лв./дка).
„*** и сие“ ЕООД е лишен от правото на
ползване на 2 имоти с обща площ от 57,295 дка, с което не е спазен чл.5 от
процесния договор. В тази връзка, експертизата е преизчислила, че дължимия наем
по договор възлиза на сумата от 38 296,84 лв. (1014,716 дка - 57,295 дка = 957,421 дка х
40 лв. = 38 296,84 лв.).
В счетоводството на ответника „*** и сие“,
вещото лице е установило, че към датата на завеждане на исковата молба и към
момента на изготвяне на експертизата няма никакви извършени плащания от
ответника „*** и сие“ ЕООД към ищеца „***“ЕООД /в ликвидация/.
Вещото лице установило, че за кампания 2020
за процесните 957,421 дка по Договор за пренаемане на недвижим имот /земеделска
земя/ от 29.06.2019 г. ответникът „*** и сие“ЕООД е получил субсидии в общ
размер на 34 448,97 лв. по схеми и дати, както следва:
- по Схема за единно плащане на площ (СЕНИ) - 19 342,78 лв. (за
957,421 дка х 20,203 лв./дка), получени на 17.12.2020 г.
- по Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на
хектар (ПНДП) - 2790,88 лв. (за 957,421 дка х 2,915 лв./дка), получени на
24.03.2021 г;
- по Схема за зелени директни плащания (ЗДП) - 12 315,31 лв. (за
957,421 дка х 12,863 лв./дка), получени на 23.04.2021 г.
Ищецът е осчетоводил вземане от „*** и сие“ ЕООД в общ размер на
40 620,00 лв., при следните счетоводни записвания: по дебита на сметка 498
(вземания от „*** и сие“ЕООД) - сумата от 40 620,00 лв. и по кредита на сметка
499 (други кредитори - задължения към арендодатели) - сумата от 40 620,00 лв.
Задълженията
на ищеца към първоначалните арендодатели на земеделска земя са осчетоводени при
следните счетоводни записвания: по дебита на сметка 498 (вземания от „*** и
сие“ЕООД) - сумата от 40620,00 лв. и по кредита на сметка 499 (други кредитори
- задължения към арендодатели) - сумата от 40620,00 лв. От предоставените
счетоводни регистри на ищеца няма данни за извършени плащания от същия към
първоначалните арендодатели на земеделска земя.
Експертизата е изготвила два варианта на размера на извършените
плащания от ответното дружество към първоначалните арендодатели по договор за
пренаемане на земеделска земя от 29.06.2019 г.:
Вариант 1 - при кредитиране от съда на сумата от 4975,00 лв., платени от
ответника в брой на М. ***, то размерът на извършените плащания от „*** и сие“ЕООД
към първоначалните арендодатели възлиза на сумата от 37 362,13 лв.
Вариант 2 - при отказ на съда да кредитира сумата от 4975,00 лв., платени от
ответника в брой на М. ***, то размерът на извършените плащания от „*** и сие“ ЕООД
към първоначалните арендодатели възлиза на сумата от 32 387,13 лв.
В
съдебно заседание вещото лице пояснява,
че осчетоводяването при ищеца е на база мемориален ордер № 11/9 октомври 2020
г. за сумата от 40 620 лева. Според
Закона за счетоводството, който е нормативен акт, мемориалният ордер не
е първичен счетоводен документ. Имайки предвид, че страните са търговци е
трябвало ищеца да издаде фактура за дължимия наем, на база сключения между
двете страни договор и тя да бъде осчетоводена и в едното и в другото дружество.
Фактурата е първичния счетоводен документ, а мемориалният ордер е вторичен
счетоводен документи и той само е носител на някаква обобщена информация,
възникнала от първичния счетоводен документ. Счетоводните стандарти не допускат
осчетоводяване на конкретно такова вземане. Ликвидаторът й казал, че това
счетоводно записване е взето само на база договора.
Заключението
на вещото лице по изслушаната съдебно-почеркова експертиза е следното:
1. В РКС с № 116/30.09.2020г, подписът под „ получил сумата „ е
изпълнен от лицето Л.И.Б. с ЕГН **********
2. В РКС с № 120/30.09.2020г, подписът под „ получил сумата „ е
копие на подпис изпълнен от лицето С. И. П. с ЕГН **********
3. В РКС с № 121/30.09.202г, подписът под „ получил сумата „ е
копие на подпис изпълнен от лицето Х. П. Д. с ЕГН *********
4. В РКС с № 122/30.09.202г, подписът под „ получил сумата „ е
изпълнен от лицето И. С. Й. с ЕГН **********
5. В РКС с № 123/30.09.202г, подписът под „ получил сумата „ е
копие на подпис изпълнен от лицето М. Д. В. с ЕГН **********
6. В РКС с №
124/30.09.202г, подписът под „ получил сумата „ е копие на подпис изпълнен от
лицето Х. Л. В. с ЕГН **********
7. В РКС с № 125/30.09.202г, подписът под „ получил сумата „
допускам, че е копие на подпис изпълнен от лицето С. И. Д. с ЕГН **********
8.В РКС с № 126/30.09.202г, подписът под „ получил сумата „ е
копие на подпис изпълнен от лицето М. Ц. Б. с ЕГН **********
9. В РКС с № 127/30.09.202г, подписът под „ получил сумата „ е
копие на подпис изпълнен от лицето Л. И.Б. с ЕГН **********
10. В РКС с № 129/30.09.202г, подписът под „ получил сумата „ е
копие на подпис изпълнен от М. П. И. с ЕГН **********
11. В РКС с № 130/30.09.202г, подписът под „ получил сумата „ е
изпълнен от лицето К. И. П. с ЕГН **********
12. В РКС с №• 1316/30.09.202г, подписът под „ получил сумата „ е
копие на подпис изпълнен от лицето Х. С. Г. с ЕГН **********
13. В РКС с № 132/30.09.202г, подписът под „ получил сумата „ е
изпълнен от лицето Д. И. С. с ЕГН **********.
В съдебно заседание пояснява, че подписите са
изпълнени от всички упоменати лица. Четири от документите са оригинали, другите
са индигирани копия. За това за тези, които са копия, е използван израза „Копие
на подпис, изпълнен от лице”.
При
така изяснената фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните
правни изводи:
По делото безспорно се установи, че страните са
сключили Договор за пренаемане на недвижими имоти /земеделска
земя/ от 29.06.2019 г. вписан в Службата по вписванията при РС
Оряхово под №64148-2 от 18.07.2019г., с
който пренаемодателят "***" ЕООД се задължил да предостави на пренаемателя "*** и
сие" ЕООД за временно ползване общо
1015 дка земя. Договорът
е сключен за 1
стопанска година, а именно 2019/2020г. (чл. 1, ал. 1). Съгласно същия, преарендаторът - ответник в
настоящето производство се е задължил с годишно арендно плащане в размер на 40
(четиридесет) лева на
един декар селскостопанска земя. Уговорен е срок за плащане в края на всяка стопанска
година.
Не се спори, че ищецът в качеството си на арендодател
е предоставил ползването на земеделските земи, предмет на преарендоване, в
изпълнение на поетото от него задължение по чл. 1 от цитирания по-горе договор с
изключение на два имота с обща площ от 57,295 дка., предвид заключението на вещото лице Д.Б., която е констатирала при
изготвяне на ССчЕ, че „*** и сие“ ЕООД е лишен от
правото на ползване на тези 2 имоти. Това аргументира съда да приеме, че ищецът е изпълнил по смисъла на чл. 63 от ЗЗД във връзка с
чл. 6 и сл. от ЗАЗ договорните си задължения по отношение на 957,421 дка от
договорените имоти и се явява изправна по спора страна. В подкрепа на посоченото
заключение са и другите събрани по делото доказателства.
Ответникът
не оспорва, че не е заплатил на ищеца дължимото по договора, но навежда доводи,
че арендните плащания са извършени направо на собствениците на земята. От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза се
установи, че ответникът в
качеството си на арендатор не е заплатил уговореното парично вземане за стопанската
2019г/2020г. Същият е в неизпълнение на основното си договорно
задължение по чл. 2 от договора и чл. 8 от ЗАЗ, по причина за която отговаря. В този
смисъл налице са предпоставките по чл. 79, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на
гражданската му отговорност с принудително доставяне на дължимото по сделката и
исковете се явяват доказани по основание. Съгласно
чл. 20 от ЗЗД
при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други
и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Не се събраха
безспорни доказателства по делото за наличието на уговорка между страните за изплащане на дължимите арендни плащания
директно на собствениците на земята. Единствено свидетелят Н. В.- тъст на управителя на ответното дружество твърди, че
уговорките между И. и М. са били И. да си плаща на хората рентата, но същия
не е присъствал на подписване на
договора, както сам заявява в с.з., а и твърди още че не чул точно, че М. е
разрешил на И. да плаща рента на хората, но знае и е видял, че е плащал рента
на хората.
Неоснователни
са възраженията на ответника за недължимост на процесните суми, поради
ненадлежно осчетоводяване на вземането
от страна на ищеца. Неизпълнението на тези задължения подлежат на проверка от
компетентни органи на НАП. Наистина от заключението на вещото лице се установи,
че липсва първичен счетоводен документ
въз основа на който да се извърши плащането, но съдът намира, че за да бъде
изправна страна по договора ответникът е
следвало да изпълни поетите с договора задължения и да да иска издаването на
надлежен първичен счетоводен документ.
Недоказани останаха и твърденията на ответника за заплащане на
собственика на ищцовото дружество на сумата от 5975лева. В подкрепа на това
твърдение са единствено показанията на свидетеля Н. В.- тъст на И. М.в
***, който съдът приема като
заинтересован от изхода на делото. При положение, че се касае за плащания,
извършени от търговец същите следва да са надлежно оформени. При липсата на
доказателства това възражение е неоснователно.
По отношение на размера, в който следва да бъдат
уважени, по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.
Д.Б. заключението по която съдът счита за обосновано и
компетентно изготвена. Съгласно констативно-съобразителната му част, „*** и сие“ ЕООД е лишен от правото на ползване на 2 имоти с обща
площ от 57,295 дка, с което не е спазен чл.5 от процесния договор за преарендоване. В тази връзка, експертизата е посочила, че дължимия наем по
договора възлиза на сумата от 38 296,84 лв.
(1014,716 дка - 57,295 дка = 957,421 дка х 40 лв. = 38 296,84 лв.).
Искът следва да се уважи за сумата от 38 296,84 лв., като за сумата над посоченото до първоначално
предявения размер от 40 620 лв. искът се явява неоснователен и недоказан.
Доколкото се касае до парична престация, която не е
изпълнена в срок, съдът намира, че е основателен и иска за заплащане на договорената неустойка за
един месец до предявяване на иска в размер на 20.00лева. Вземането за арендните плащания е уговорено с
нарочен падеж до края на стопанската година. Съгласно
§2, т.3 от
Закона за арендата в земеделието "стопанска година" е
времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. С
настъпването на 01.10.2020 г. ответникът е в забава,
поради което на основание чл. 13 от
договора дължи договорената неустойка в
размер на 20,00лева месечно.
С
оглед приетата основателност на предявените искове следва да бъде разгледано и релевираното от ответната страна
възражение за прихващане на предявените от ищеца вземания с насрещни вземания
срещу ищцовото дружество, произтичащи от платени аренди направо на
собствениците на земята и на М. *** –бивш управител на дружеството, в размер на
34688.00 лв. Както се установи по-горе в договора няма уговорка между
договарящите, че арендата ще се изплаща директно
на собствениците на земята. Не се събраха и други безспорни доказателства за
съществуването на такава уговорка. При това положение съдът приема, че от страна на пренаемодателя
няма съгласие за извършването на такова плащане. Няма и представени
доказателства за съгласие на собствениците на земята, като кредитори на ищеца за приемане на плащане от ответника, което е трето
лице за техните отношения, поради което възражението се явява неоснователно.
Алтернативно,
в случай, че съда приеме, че не е налице договорка между двете дружества за
директно плащане на собствениците на земеделските земи, се иска да бъде прието,
че ответното дружество е предприело действия по водене на чужда работа, като е
заплатило дълга на ищеца, като това плащане е извършено за да не се насочат
претенции от собствениците на земите срещу "*** и сие" ЕООД. Твърди
се, че плащайки сумите ответника е обеднял, а ищеца се е обогатил, тъй като е
спестил процесните суми. Сочи се, че ищеца отговаря до размера на обогатяването
му, който е равен на размера на обедняването на ответното дружество с платените
суми от 34688.00 лв.
Съгласно чл.
61, ал. 1 от ЗЗД за разходите по уместно предприетата работа в чужд интерес,
обогатилия се собственик следва да обезщети гестора за необходимите и полезни
разноски.
Заявеното
възражение за прихващане е
неоснователен, тъй като с оглед параметрите на правоотношенията с плащането
на задължения към собствениците не е извършвал управление на чужда работа, в интерес на
доминуса, предвид твърдението, че е извършено плащане в интерес на "***
и сие" ЕООД с ЕИК 20433502. Не се установява и при какви цени са изплащани
тези аренди, което също не може да се приеме, че е в интерес на доминуса. Ищецът
е представил декларация от С. И. П., че не е получила плащане за 2019/2020г за
11дка, което при договорена цена от 40лева на декар означава задължение от
440лева, а ответникът е представил РКО за платена на същото лице сума от
750,00лева.
Следва
да се отбележи също, че е налице противоречие на част от представените разходни
ордери с представените от ищеца декларации, от лица които не са получили
дължимите им ренти за 2019/2020г. Наистина вещото лице по допуснатата съдебно
почеркова експертиза е посочило, че във
всички представени ордери може да се
приеме, че подписите са на лицата вписани като получатели, но голяма част от
ордерите са представени на експертизата в индигирано копие. При това положение
ответникът не е изпълнил възложеното му
с определение от 17.11.2021г задължение
по чл. 183 ал.1 ГПК за представяне на същите в оригинал, за последиците от неизпълнението
на това задължение същия е уведомен. При положение, че не е представен
оригинала не може да се приеме, че тези документи удостоверяват плащане. Следва да се отбележи още, че
съгласно заключението на ССчЕ в счетоводството на ответника са осчетоводени извършените плащания от „*** и сие“ ЕООД към
първоначалните арендодатели в размер на 37
362,13 лв., въпреки че РКО 115 няма положен подпис за получена сума от 4975лева
от М. ***. При това положение съдът намира, възражението за
прихващане за неоснователно и недоказано.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.1 ПК на ищеца
следва да бъдат присъдени и направените от него деловодни разноски съразмерно с
уважената част от исковата претенция. Направените разноски възлизат на сумата
от 3624лева /121624,80лева - държавна такса, 250лева – депозити за вещи лица и
1749,20лева - адвокатско възнаграждение/. Искът е уважен на 94,33%,
поради което на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3418,52лева.
Предвид отхвърлянето на иска в една част, ищецът следва
да заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответникът е направил 3650,00 лева разноски по делото /2000лева адвокатско възнаграждение и 250лева депозит за
вещо лице ССчЕ и 1400лева - депозит вещо лице
по допуснатата съдебно почеркова експертиза/. При отхвърлени 5,67% части от иска, ищецът дължи
да заплати на ответника сумата от 206,96лева.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА "*** и
сие" ЕООД с ЕИК ***, представлявано от управителя И. ***, със седалище и
адрес на управление с. *** да заплати на "***"ЕООД /в
несъстоятелност/, ЕИК ***, сумата от 38 296,84 лв, представляваща
дължим наем по едногодишен договор за пренаемане на недвижим имот/земеделска
земя/ от 29.06.2019г., вписан в Службата по вписванията при РС Оряхово, с рег.
№64148-2 от 18.07.2019г., и сума в размер на 20.00 лв., представляваща
неустойка по договора, ведно със законната лихва от 27.11.2020г - датата на
завеждане на делото до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на дължим
наем по едногодишен договор за пренаемане на недвижим имот/земеделска земя/ от
29.06.2019г над сумата от 38 296,84 лв до пълния предявен размер от 40600,00лева като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "*** и
сие" ЕООД с ЕИК ***, представлявано от управителя И. ***, със седалище и
адрес на управление с. *** да заплати на "***"ЕООД /в
несъстоятелност/, ЕИК ***, сумата от 3148,52лева,
представляваща деловодни разноски за
първата инстанция съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "***"ЕООД
/в несъстоятелност/, ЕИК ***, да заплати на "*** и сие" ЕООД с ЕИК ***,
представлявано от управителя И. ***, със седалище и адрес на управление с. ***
сумата от 206,96лева, представляваща деловодни
разноски за първата инстанция съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: