№ 2253
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20251110200148 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. В. П. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
10027587, издаден от СДВР за това, че на 25.11.2024г. в 11:22 часа в гр. София, бул.
„Ботевградско шосе“ № 459, с посока на движение от Околовръстен път към бул. „Вл.
Вазов“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, лек автомобил „***” с
рег. № **** се движил със скорост от 79 км/час - нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
извършено в условията на повторност (в 1-годишен срок от влизане в сила на Електронен
фиш Серия К № 7386241 на 14.02.2024г.), за което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4,
вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на М. В. П. е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
В жалбата на М. В. П. се твърди, че Електронният фиш е неправилен и
незаконосъобразен. Жалбоподателят счита, че вмененото му нарушение е недоказано, тъй
като не бил приложен Протокол за използване на автоматизирано техническо средство към
Електронния фиш. Критикува се наказващия орган и за това, че не бил приложил и снимков
материал към Електронния фиш. Освен това в жалбата се твърди, че поради липсата на
снимка на нарушението, от която да е видно разположението на камерата, не можело да се
установи дали описаното в Електронния фиш съответства на обективната истина. Ако на
снимката има повече от едно моторно превозно средство /МПС/ П. счита, че нарушител
може да е всеки от водачите на заснетите автомобили. От Електронния фиш не ставало ясно
и дали техническото средство, с което е установено нарушението, е технически изправно и
дали е преминало периодичен технически преглед - към момента на констатиране на
1
нарушението. Поради това се иска СРС да отмени обжалвания Електронен фиш и да
присъди направените от П. разноски по делото. Алтернативно, в случай, че съдът не отмени
Електронния фиш, се иска да се намали размера на наказанието.
В писмо с вх. № 2576 от 06.01.2025г., с което административно-наказателната
преписка е изпратена на СРС, от ОПП – СДВР са посочили, че техническо средство тип
CORDON M2 е с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации,
представлява одобрен тип средство за измерване предвид чл.26, ал.2, вр. чл.28 от Закона за
измерванията и чл.1а от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, приета с Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 239 от
24.10.2003г. В същото писмо се посочва, че Електронен фиш Серия К № 10027587/2024г. е
издаден за нарушение, извършено в условията на повторност, след връчване на Електронен
фиш Серия К № 7386241/2024г. на дата 05.07.2023г. Заявява се, че собственикът на МПС-то
не е подавал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Прави се изрично възражение за
прекомерност на претендираните от другата страна разноски по делото.
Пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 25.03.2025г. жалбоподателят М. П.
не се явява лично и не изпраща представител, който да вземе становище по спора.
Въззиваемата страна СДВР също не изпраща представител пред СРС.
По делото има депозирани писмени бележки с вх. № 100147 от 20.03.2025г.от гл. юрк.
Пашунов, в които се твърди, че жалбата на М. В. П. е неоснователна, необоснована и
недоказана. Претендира се за спазване на чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП.
Посочва се, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, заснемащо
нарушения на ЗДвП и работещо в отсъствие на контролен орган, на автоматичен режим.
Твърди се, че техническото средство е преминало първоначална и последваща метрологична
проверка. Процесуалният представител на СДВР се позовава и на чл.189, ал.15 от ЗДвП и
иска съдът да кредитира снимковия материал като годно веществено доказателствено
средство за установяване на нарушението. В писмените бележки се цитира и §6, т.65 от ДР
на ЗДвП, като се твърди, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. От субективна страна деянието било извършено при
форма на вината пряк умисъл. Процесуалният представител на въззиваемата страна иска
СРС да вземе предвид, че напоследък са зачестили пътно-транспортните произшествия,
които се дължат на шофиране с превишена скорост. Поради това поведението на
жалбоподателя се приема за укоримо, тъй като водач, който си позволява шофиране с
превишена скорост поставя в опасност не само своя живот, но и този на другите участници в
движението. С тези аргументи се мотивира искането за потвърждаване на процесния
Електронен фиш като законосъобразен. Освен това гл. юрк. Пашунов иска и присъждане в
полза на СДВР на юрисконсултско възнаграждение. Той прави и възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
2
Лек автомобил „***” с рег. № **** е собственост на М. В. П..
Срещу М. В. П. бил издаден Електронен фиш Серия К № 7386241 от СДВР, с който
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено с
лек автомобил „***“ с рег. № **** на 02.05.2023г. в 10:24 часа в село Долни Богров, по бул.
„Ботевградско шосе“, на разклона за ЦСПП - МВР, с посока на движение от гр. София към
с. Горни Богров, при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място и установена с
техническо средство АТСС № MD 1193 скорост от 74 км/час. Този Електронен фиш е връчен
на М. В. П. на 05.07.2023г. и е влязъл в законна сила на 14.02.2024г.
В едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 7386241, а
именно на 25.11.2024г. в 11:22 часа в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“ до № 459, с
посока на движение от Околовръстен път към бул. „Вл. Вазов“ лек автомобил „***” с рег. №
**** се движил със скорост от поне 79 км/час при ограничение на скоростта 50 км/час за
населено място. Скоростта, с която се движел автомобилът на 25.11.2024г. била установена и
заснета с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 с №
MD1193. Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност на одобряване
на типа до 13.06.2027г. На 21.03.2024г. тази видео-радарна система е преминала проверка, за
която е издаден Протокол от проверка № 035-СГ-ИСИС/21.03.2024г. Според този Протокол
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/-
3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-93410 от 26.11.2024г. за времето от 10:20 часа до 12:05 часа на
25.11.2024г. тази видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON с №
MD1193, за която е издаден Протокол № 035-СГ-ИСИС от 21.03.2024г. с годност за
експлоатация до 21.03.2025г. е била позиционирана в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ до
№ 459, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от Околовръстен
път към бул. „Вл. Вазов“, при посока на задействане – приближаване на МПС и при
стационарен режим на измерване. Ограничението на скоростта на посоченото по-горе място
било 50 км/час за населено място.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 10027587, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на М. В. П. е наложена „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е
посочено, че нарушението е извършено на 25.11.2024г. в 11:22 часа в гр. София, бул.
„Ботевградско шосе“ до № 459, с посока на движение от Околовръстен път към бул. „Вл.
Вазов“, при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място, при установена скорост
от 79 км/ч. (след приспаднат толеранс) и при превишение на скоростта с 29 км/час, като
3
нарушението е извършено с лек автомобил „***“ с рег. № ****, установено е с АТСС с №
MD1193 и е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила
на Електронен фиш Серия К № 7386241 на 14.02.2024г.
Препис от Електронен фиш Серия К № 10027587 е връчен на М. В. П. на 26.11.2024г.
и е обжалван с жалба, подадена директно в СРС чрез системата за сигурно електронно
връчване на 09.12.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: известие от системата за сигурно
електронно връчване (на лист 6 от делото); снимков материал (лист 8 и лист 17 от делото);
справка за собствеността на лек автомобил „***” с рег. № **** (на лист 9 от делото); Заповед
№ 8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи (на лист 10 от делото);
Протокол от проверка № 035-СГ-ИСИС от 21.03.2024г. (на лист 11 от делото); справка от
сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване с номер на
вписване В-46 (лист 12 от делото); Решение за одобрение на типа на уреда за измерване
(лист 13 от делото); справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен
фиш Серия К № 10027587 (лист 15 от делото); Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-93410 от 26.11.2024г. (на лист 16 от делото);
Ежедневна форма на отчет от 25.11.2024г. (лист 18 от делото); справка картон на водача
(лист 19-21 от делото); Електронен фиш Серия К № 7386241, издаден от СДВР (лист 22 от
делото); справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К
№ 7386241 (лист 23 от делото); Сертификат за успешно завършен курс на обучение (лист 24
от делото); писмо от Столична община с вх. № 69160 от 26.02.2025г. с приложени схеми
(лист 35 и лист 37-40 от делото); писмо от Български институт по метеорология с вх. №
73103 от 26.02.2025г. - с приложени Протокол от проверка № 035-СГ-ИСИС от 21.03.2024г.,
извадка от Регистър на одобрените за използване типове средства за измерване и извадка от
„CORDON-M2 Многоцелева фото-радарна система“ (лист 42-49 от делото), както и писмо от
ОПП-СДВР с вх. № 67416 от 25.02.2025г. (лист 51 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни.
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-93410 от 26.11.2024г. и Ежедневната форма на отчет от 25.11.2024г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система (приложен на лист 16 от делото) се установява мястото, посоката на движение на
контролираните МПС-та, броят на установените нарушения, заснети с техническото
средство, както и че ограничението на скоростта на движение на превозните средства е било
50 км/час за населено място. От Ежедневната форма на отчет (приложена на лист 18 от
делото) се установява, че на същото място и посока на движение (като отбелязаните в
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4
4332р-93410 от 26.11.2024г.) е било разположено техническо средство CORDON M2 с №
MD1193, за да контролира скоростта на движение на МПС-та при ограничение на скоростта
50 км/час за населено място. Доколкото мястото, посоката на движение, часовия диапазон,
вида на техническото средство и ограничението на скоростта, вписани в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-93410 от
26.11.2024г. и в Ежедневната форма на отчет от 25.11.2024г. съвпадат, СРС приема, че тези
два документа се отнасят до едни и същи обстоятелства.
От съвкупната преценка на писмото от Български институт по метеорология с вх. №
73103 от 26.02.2025г., Протокола от проверка № 035-СГ-ИСИС от 21.03.2024г., извадката от
Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, извадката от
„CORDON-M2 Многоцелева фото-радарна система“, справката от сайта на Български
институт по метрология за вписан тип средство за измерване с номер на вписване В-46,
Решението за одобрение на типа на уреда за измерване, както и от Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-93410 от 26.11.2024г. се
доказва, че техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение,
е одобрено съобразно нормативните изисквания, преминало е проверка и съответно е било
технически годно към процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от
Протокола на лист 16 от делото се вижда, че за въпросното техническо средство е издаден
Протокол от проверка № 035-СГ-ИСИС от 21.03.2024г. и в същия смисъл е и писмото от
Български институт по метрология на лист 42 от делото, следва, че посоченото в Протокол
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-93410 от
26.11.2024г. техническо средство е именно видео-радарната система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON M2 с № MD1193, вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на
валидност до 13.06.2027г. Същевременно посоченото в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-93410 от 26.11.2024г.
техническо средство (CORDON № MD1193) фигурира и в снимковия материал на лист 8 от
делото, както и в Ежедневна форма на отчет на лист 18 от делото. Това означава, че именно
това техническо средство е било използвано при заснемането на процесното нарушение.
Гореизложеното показва, че техническото средство, с което е било установено процесното
нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба и е било годно да
заснеме скоростта на автомобила. Поради това релевираните в обратния смисъл доводи в
жалбата се явяват неоснователни.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
5
Посредством снимката на лист 8 /лице и гръб/ от делото се установява регистрационния
номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно
измерената скорост на движение; ограничението на скоростта на същото място; вида и
номера на техническото средство, с което е бил заснет автомобилът, както и това, че е
установена скоростта именно на заснетия автомобил. Приложеният по делото снимков
материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място
на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и информативно
доказателствено средство и съответно го кредитира. Между снимката на лист 8 от делото /от
една страна/ и Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система
на лист 16 от делото и Ежедневната форма на отчет на лист 18 от делото /от друга страна/
има припокриване не само относно вида и номера на техническото средство, но и касателно
мястото, посоката на движение, датата, часовия диапазон и ограничението на скоростта,
поради което за съда не възниква съмнение, че снимката на процесния автомобил е
направена именно с техническото средство, описано в кредитираните по-горе писмени
доказателства.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимковия материал, приложен на лист 17
от делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тази снимка се явява годно
веществено доказателствено средство. От нея се установява къде е било позиционирано
техническото средство.
Приложеният на лист 24 от делото Сертификат за успешно завършен курс на
обучение е обективно и достоверно писмено доказателство, което не се разколебава от нито
едно друго доказателство по делото. Поради това съдът го кредитира и приема, че В.А.
(посочен в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система на
лист 16 от делото като лице, което е разположило и настроило АТСС) е преминал обучение
и може да борави с техническо средство CORDON M2.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г.). Видно от лист 16 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-93410 от 26.11.2024г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В
него е посочено, че датата на използване на техническото средство е 25.11.2024г.; че
документът е регистриран под № 4332р-93410 на 26.11.2024г.; посочени са имената и
подписите на лицето, което е разположило и настроило техническото средство, респ. лицето,
което е свалило и прехвърлило изображенията и видеозаписите от АТСС, както и лицето,
което е проверило Протокола. Поради това съдът не приема, че липсва реквизит в Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система. В него е посочено, че
уредът се задейства за приближаващи МПС-та и че измерва при стационарен режим.
Отбелязани са общият брой на констатираните нарушения, вида и номера на ползваното
техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична проверка, за което има
6
издаден Протокол № 035-СГ-ИСИС от 21.03.2024г. с годност за експлоатация до 21.03.2025г.
Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист 17 от делото),
поради което СРС приема, че Протоколът за използване на автоматизирано техническо
средство или система отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът дава вяра и на писмото от ОПП-СДВР с вх. № 67416 от 25.02.2025г. (на лист 51
от делото), тъй като то намира опора в снимката на лист 8 от делото, Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система на лист 16 от делото и
Ежедневната форма на отчет на лист 18 от делото. От съвкупната преценка на тези писмени
доказателства съдът приема за безспорно доказано, че на процесната дата и място
ограничението на скоростта е било 50 км/час в населено място. По същество този извод се
потвърждава и от писмото от Столична община с вх. № 69160 от 26.02.2025г. и приложените
към него схеми (на лист 35 и лист 37-40 от делото). Като обективно и непредубедено
доказателство, съдът няма основание да не кредитира това писмо и приложенията към него.
Редно е, обаче, да се посочи, че според писмото от ОПП-СДВР и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система на процесното място не е имало пътен
знак, указващ ограничението на скоростта, а е важало общото ограничение на скоростта за
населено място – 50 км/час, а според писмото и схемите от Столична община ограничението
на скоростта е било 50 км/час, но зададено с пътен знак. По отношение на това дали е имало
или не е имало пътен знак – снимката на лист 8 от делото и Ежедневната форма на отчет на
лист 18 от делото – не носят информация. При това положение СРС приема, че на
процесното място ограничението на скоростта е било 50 км/час за населено място, а
същевременно е било въведено и с пътен знак.
Настоящият съдебен състав дава вяра на приложените на лист 22 и лист 23 от делото
Електронен фиш Серия К № 7386241, издаден от СДВР и справка от информационната
система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 7386241, тъй като са обективни,
достоверни и взаимно допълващи се писмени доказателства. От съвкупната им преценка се
установява, че на М. В. П. е налагано и друг път административно наказание „глоба“ - на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП с
Електронен фиш Серия К № 7386241, издаден от СДВР, който Електронен фиш е бил връчен
на М. В. П. на 05.07.2023г. и е влязъл в сила на 14.02.2024г. Тези констатации се
потвърждават и от справката картон на водача на лист 20 от делото.
Приложените на лист 9 и лист 19-21 от делото справки са издадени от държавен
орган и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради
това съдът ги кредитира и приема, че М. В. П. има и други /предишни/ нарушения по ЗДвП,
както и че е собственик на заснетия лек автомобил „***” с рег. № ****.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 10 от делото, е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
7
Съдът дава вяра на справката от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 10027587 (на лист 15 от делото) и на известието от системата за
сигурно електронно връчване (на лист 6 от делото), тъй като това са обективни и
непредубедени писмени доказателства, които имат достоверна дата и взаимно се допълват.
Въз основа на тях СРС приема, че Електронен фиш Серия К № 10027587 е връчен на М. В.
П. на 26.11.2024г., а жалбата срещу този Електронен фиш е подадена в СРС чрез системата
за сигурно електронно връчване на 09.12.2024г. и е получена в съда на 10.12.2024г. От тук
следва, че конкретната жалба, по повод на която е образувано настоящото дело, е подадена в
срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Приетата от съда фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяване на деянието; марка, модел и
регистрационен номер на заснетото МПС, както и собственикът на същото. Доколкото в
Електронния фиш има записана скорост на движение на МПС-то, както и ограничението на
скоростта от 50 км/ч. в населено място, съдът счита, че нарушението е описано в достатъчна
степен, без да е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса на някой от
задължителните реквизити на Електронния фиш. В него са изложени фактите, при които е
8
реализирано нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Отбелязана е и наложената на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП глоба /в размер на
200 лева/ като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за
процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки.
Съдебният състав намира за важно да посочи, че доколкото нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП е описано в Електронния фиш, наличието или липсата на по-подробни данни за
повторността не представляват съществено процесуално нарушение, тъй като дали има или
няма „повторност“ е от значение единствено във връзка с определяне на наказанието (с оглед
разпоредбата на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП). Поради това този въпрос следва да се
обсъди по същество, а не като съществено процесуално нарушение, тъй като и ако не беше
посочен чл.182, ал.4 от ЗДвП пак става ясно, че нарушението се състои в „движение“, т.е. в
управление на МПС със скорост над разрешената в населено място - 50 км/час. Поради това
въпросът дали е налице „повторност“ е преценка по съществото на спора.
Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано в Електронния
фиш. Посочени са всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията на ЗДвП е издаден
процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
9
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
От датата на нарушението /25.11.2024г./ до връчването на процесния Електронен фиш
/на 26.11.2024г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /през месец юни
2025г./ не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това СРС не счита, че са налице основания за прекратяване на
административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС), за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не (както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г.), че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, където е било монтирано
АТСС при заснемане на нарушението. Задължително условие за санкционирането с
Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективният човешки фактор. В процеса по издаването на Електронния фиш не участват
двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с
изложените в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията, свързани с ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани
технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
10
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган. В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че
една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г.
на Върховния административен съд, с което реализирането на административно-
наказателната отговорност за нарушения на ЗДвП чрез издаване на Електронен фиш при
осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това
рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на
мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни и стационарни/ са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и
софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган /Български институт по метрология/
осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия материал, което е
отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ : измерване на
скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването,
респективно превозното средство. Обработката и издаването на Електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система. Доколкото този процес по
обработка на информацията и издаването на Електронен фиш става не при установяване на
нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на самия Електронен фиш явно
административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че случаят не е маловажен,
нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
25.11.2024г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез АТСС. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата
редакция на закона, то към 25.11.2024г. не е било необходимо участъкът, в който се е
извършвал контрол на скоростта с АТСС да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-
24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след
отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани
доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Няма законово изискване при връчването на Електронния фиш към него да се
прилагат снимки или доказателства за техническата изправност на уреда, заснел
нарушението. Поради това и релевираните в тази връзка доводи в жалбата се явява
неоснователни.
11
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 82 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч. - съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 79
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
035-СГ-ИСИС от 21.03.2024г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 79 км/час. Доколкото от приложената на лист 8 от делото снимка
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № **** е 82 км/ч., то
след приспадане на толеранса от 3 км/ч. следва да се приеме, че автомобилът се е движил
със скорост от поне 79 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 82 км/час.
От направения по-горе съвместен анализ на писмото от ОПП – СДВР, Ежедневната
форма на отчет, Протокола на лист 16 от делото и снимката на лист 8 от делото се
установява, че на процесното място към 25.11.2024г. ограничението на скоростта е било 50
км/час в населено място. По същество този извод не се разколебава и от писмото и схемите
от Столична община, тъй като и те сочат 50 км/час да е било ограничението на скоростта.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 79 км/ч. при ограничение на
скоростта 50 км/ч. в населено място, водачът на лек автомобил „***” с рег. № **** е
извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението
при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта от 50 км/час в
населено място. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време със скорост
от поне 79 км/ч., обективно е реализиран съставът на административното нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия
толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) е с 29 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е реализирано при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението си по
ЗДвП, че не следва да управлява МПС със скорост над 50 км/час в населено място. В случая
ограничението на скоростта е било 50 км/час, а реално е била измерена (след приспаднатият
толеранс от 3 км/час) скорост от поне 79 км/ч. Това означава, че водачът на МПС-то е
съзнавал обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено – опасните последици.
12
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „***” с рег. № **** на
25.11.2024г. Въпреки това, обаче, доколкото от приложената на лист 9 от делото справка е
видно, че собственик на автомобила е М. В. П., то правилно е била ангажирана
административната отговорност именно на това лице. Това е така, защото според чл.188,
ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС-то, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил автомобила си. Доколкото М.
В. П. е получил препис от Електронен фиш Серия К № 10027587 на 26.11.2024г. /видно от
лист 15 от делото/, съдът приема, че лицето е наясно, че е издаден Електронен фиш и тъй
като в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е подадена в
законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в
процесния ден и час, въпреки че това е било изрично указано в процесния Електронен фиш,
СРС приема, че в случая на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на М. В. П. – като собственик на МПС-то,
непосочил дали и на кого е предоставил автомобила за ползване на 25.11.2024г.
В случая на М. В. П. е била определена „глоба“ в размер на 200 лева като
наказващият орган се е позовал на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП. Нормата на чл.182, ал.4
от ЗДвП предвижда налагането на двоен размер на глобата, предвидена в чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП, когато нарушението е извършено повторно. Правилно в процесния Електронен фиш
са отбелязани фактите около повторността – посочено е с думи, че нарушението е
извършено „в условията на повторност“, в 1-годишен срок от влизане в сила на друг
Електронен фиш, който е цитиран по номер и дата на влизане в сила. Според §6, т.33 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 от ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в
сила на Наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено
като нов водач. В конкретния казус (доколкото нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП не е
визирано в чл.174, ал.2 от ЗДвП) следва да се докаже, че коментираното тук деяние е
извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на друго Наказателно постановление или
Електронен фиш, с което на жалбоподателя е била наложена „глоба“ за „същото по вид“
нарушение. С оглед разпоредбата на §6, т.33 от ДР на ЗДвП е важно да се докаже, че
посоченият в процесния Електронен фиш предходен Електронен фиш (Серия К с №
7386241) се е отнасял за „същото по вид“ нарушение, а именно за управление на превозно
средство над разрешената скорост за движение. Без значение е дали деянието е извършено с
един и същ или с различен автомобил, дали при едно и също или различно превишение на
скоростта и пр. Важно е видът на нарушението да е един и същ. Видно от приложените на
лист 20, лист 22 и лист 23 от делото Електронен фиш Серия К № 7386241, издаден от СДВР,
справката картон на водача и справка от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 7386241, жалбоподателят е бил санкциониран по
административен ред за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия К №
13
7386241, който е влязъл в сила на 14.02.2024г. Считано от тази дата (14.02.2024г.) в 1-
годишен срок, а именно на 25.11.2024г. М. В. П. е реализирал друго /ново/ нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е издаден процесният Електронен фиш. Това доказва, че
жалбоподателят е извършил процесното деяние в 1-годишен срок от влизане в сила на
Електронен фиш Серия К № 7386241, т.е. при условията на повторност по смисъла на §6,
т.33 от ДР на ЗДвП. Поради това следва да се ангажира административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя именно при условията на чл.182, ал.4 от ЗДвП. С оглед
конкретно установеното превишение на скоростта (с 29 км/ч. над ограничението от 50 км/ч.
– след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.), мястото на извършване на нарушението (в
населено място) и начина, по който законодателят е определил да се санкционира
административно – наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
което е извършено повторно, СРС приема, че спрямо М. В. П. (като собственик на МПС,
недоказал, че автомобилът е бил управляван от друго лице и доколкото деянието е
извършено „повторно“) следва да се приложи санкционната норма на чл.182, ал.4, вр. ал.1,
т.3 от ЗДвП и да се определи „глоба“ в размер на двукратния размер на наказанието по
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, т.е. „глоба“ в размер на 200 лева. Точно фиксираният в закона
размер на административното наказание при превишение на скоростта от 21 км/час до 30
км/час в населено място и начина на определяне на глобата при повторност не позволяват на
съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства.
Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер, с който съдът е длъжен да се
съобрази при индивидуализиране на наказанието. Поради това няма законово основание да
се намали размера на наказанието, каквото искане фигурира в жалбата.
Превишението на скоростта не е незначително. Нарушението е извършено повторно.
Липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Същевременно са налице и отегчаващи такива, а именно предишните нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП – извън това, формиращо извод за повторност. Процесното
нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено
повторно и поради това СРС не счита, че случаят е маловажен.
Гореизложеното означава, че съдът следва да потвърди изцяло обжалвания
Електронен фиш.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски, а и такива не са
били доказани да са извършени от П..
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесния
Електронен фиш (СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът
потвърждава Електронния фиш и пред СРС, НО, 10 състав процесуален представител на
въззиваемата страна е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
СДВР с писмените бележки с вх. № 100147 от 20.03.2025г. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в
настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на
АПК. Когато въззиваемата страна е била защитавана от юрисконсулт - на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от
14
съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ
следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи
според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото
е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по това дело процесуалният
представител на въззиваемата страна не е взел участие в съдебното заседание пред СРС, а
единствено е депозирал писмени бележки по делото. Освен това самият правен спор не се
отличава с фактическа или правна сложност. Поради това съдебният състав счита, че
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер по Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сума в размер на
80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 10027587, издаден от СДВР, с
което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП на М. В. П. е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА М. В. П. с ЕГН **********, с известен по делото адрес : ****, да заплати
на СДВР за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сума в размер
на 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15