№ 3281
гр. Варна, 05.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501754 по описа за 2022 година
съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на В. АЛ. В. срещу решение № 1146
от 21.04.2022 г., постановено по гражданско дело № 5562 по описа за 2021 г. на 35-ти състав на
Районен съд – Варна, с което упражняването на родителските права по отношение на децата М. А.,
ЕГН ********** и В. А., ЕГН ********** е предоставено на майката Ж. ПЛ. К., определено е
местоживеене на децата при майката на адрес в гр.Варна, ул.“С. Х. И.“ № 10; определен е режим
на личен контакт на децата с бащата В. В.: всяка първа и трета, седмица от месеца, от 10 часа в
събота до 18 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата; всяка втора седмица от месеца от петък
от 19,30 часа до 18 часа в събота, с преспиване в дома на бащата; всяка четвърта седмица от
месеца от 12ч. в събота до 18 ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата; на коледните празници:
през четни години- от 17 часа на 24 декември до 13 ч. на 25 декември; , през нечетни години- от 13
часа на 25 декември до 17 часа на 26 декември; на новогодишни празници: през четни години- от
17 часа на 31 декември до 13 часа на 1 януари, а през нечетни години- от 13 часа на 1 януари до 17
часа на 2 януари; през великденски празници: в четни години от 9 часа в събота до 13 часа в
неделя, а в нечетни от 13 часа в неделя до 18 часа в понеделник, на рождените дни на децата от
16,30 до 19 часа; два пъти по 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
В.В. е осъден на основание чл.143 СК, да заплаща в полза на М. и В. издръжка в размер на по
300лв. месечно,за всяко от децата считано от 16.04.2021г. и по 3600лв. за всяко от децата –
издръжка за минало време за периода от 16.04.2020г. – 16.04.2021г., на основание чл.149 СК.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон. Сочи се, че събраните по делото доказателства не са обсъдени и анализирани преценени
всестранно и изцяло в тяхната връзка. В нарушение на процесуалните правила, съдът не е
допуснал своевременно отправени искания за събиране на допустими и относими към предмета на
спора доказателствени искания, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна.
Излагат се доводи, че решението не е мотивирано въз основа на събраните доказателства и закона,
като не са взети предвид при обсъждане на заключението на СПЕ, че подходът на бащата към
децата, включващ по-свободен режим и по-голяма самостоятелност, го прави по-привлекателен
родител за тях. Съдът не е взел предвид изразеното от децата при провеждане на изследването по
СПЕ, желание те да живеят при баща си. В жалбата се излагат твърдения и мотиви, че в интерес
на децата е родителските права да бъдат предоставени на бащата, който притежава по-добри
възпитателски качества и дава възможност на децата да изявяват своята самостоятелност и да ги
учи на дисциплина, а и с оглед отчитане на пола на децата, както и обстоятелството че до момента
двамата родители съвместно са упражнявали грижи за тях. Счита, че съдът формално е подходил
към изслушването на ищцата, които не дала обяснения за нито едно от спорните и притеснителни
1
обстоятелства по делото, поради което това изслушване следва да се приравни на липса на
изслушване. Необосновано и в нарушение на процесуалните правила съдът не е изслушал децата,
като по този начин не е извършил преценка на специфичните конкретни обстоятелства, свързани с
техните интереси. По отношение на определения режим на лични отношения в жалбата се твърди,
че същият е разпокъсан, като при определянето му не е взет предвид интереса на децата; не дава
възможност на двамата родители да виждат и общуват с децата при равни периоди в месеца. Счита
също, че присъденият размер на издръжките е необосновано завишен. Твърди се, че бащата
реализира доход в минимален размер, което се установява от представената по делото справка от
НАП, като децата не са със специфични потребности, които да обуславят допълнителни разходи
при месечната им издръжка. Твърди, че предявените искове за издръжка за минало време са
неоснователни, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява, че до завеждане на
делото децата са били отглеждани при условията на споделено родителство, като през по-гояма
част от времето децата са били при бащата, който е полагал грижи за тях и е поемал издръжката
им. Освен това от доказателствата представени по делото се установява, че бащата е давал на
всяко от децата по 10 лв. ежеседмично,за ежедневни разходи, закупувал им е вещи- мобилен
телефон, ученически пособия, лаптоп, дрехи и др., участвал е при заплащането на такси за
извънкласни занимания. По изложените съображения моли решението да се отмени като се
постанови ново решение, с което упражняването на родителските права по отношение на децата се
се предостави на бащата, евентуално издръжката в полза на децата се определи в минимален
размер, като се отмени решението в частта, с която са присъдени издръжки за разликите от
минималния размер до присъдените размери от по 300лв., както и в частта, с която са присъдени
издръжки в полза на децата за минал период.
С въззивната жалба са представени копия от протокол от среща, проведена на 10.09.2021г.,
заявление от В.В. за завеждане на жалба в ДСП Варна от 31.08.2021г., писмо то АСП Варна до
В.В. във връзка с подаден сигнал с вх.№ СИГ/Д-В/517/03.09.2021г., които въззивникът моли да
бъдат приети като доказателства по делото. Отправени са искания: да бъде допуснато изслушване
на децата от съда, на основание чл.15, ал.1 и ал.2 ЗЗкрД; за изслушване на ищцата по реда на чл.59,
ал.6 СК; за допускане на един свидетел при условия на довеждане в съдебно заседание за
установяване на изложените обстоятелства; за изискване на преписка по сигнал № вх.№ СИГ/Д-
В/517/03.09.2021г. и изх.№ СГ/Д-В/517-001/16.09.2021г.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва и се изразява становище за потвърждаване на решението, постановено от ВРС. Счита, че
решението на ВРС е правилно и законосъобразно, като постановено въз основа на събраните
доказателства и осигурява в пълна степен най добрия интерес на децата.
Счита за недопустими и неотносими към предмета на делото направените с въззивната жалба
доказателствени искания и моли същите да се оставят без уважение. Посочва, че децата са
изслушани при изготвяне на представения по делото социален доклад от ДСП Варна, както и от
вещите лица, изготвили заключенията по проведените съдебно-психологична и съдебно-
психиатрична експертизи и изслушването им от съда, би представлявало допълнителен стрес за
тях. Посочва, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение при
изслушването на родителите по реда на чл.59, ал.6 СК, тъй като и двете страни са изслушани, като
са получили възможност да изразят желанията си пред съда.
Моли искането за допускане на гласни доказателства да се остави без уважение, тъй като
въззивникат не е посочил какви обстоятелства цели да установи със същите.
Счита, че представените с въззивната жалба протоколи, писма и преписката, образувана от
ДСП Варна по повод подаден сигнал от вззивника, не установяват изложените в сигнала твърдения
за поставяне на децата в риск от страна на майката.
Съдебният състав на въззивния съд, като взе пред вид относимостта, допустимостта,
необходимостта и новостта на исканите доказателствени средства, както и след като
съобрази разпоредбата на член 266 от ГПК, намира следното:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не
може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на
императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил
на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е
2
служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти,
както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничение
във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите
изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно определяне местоживеене и упражняване на
родителски права, режима на лични отношения и издръжка за деца, тоест съдът следва да съобрази
интересите на децата.
Доколкото във въззивната жалба не се твърдят новонастъпили обстоятелства, то следва то
следва да бъдат допуснати за приемане единствено приложените с въззивната жалба писмени
доказателства – протокол от 10.09.2021г., заявление от 31.08.2021г. и писма с изх.№СГ/Д-В/517-
001/16.09.2021г. Също така следва да се задължат страните да представят данни относно
местоработата си, работния си график, както и размера на получаваното трудово възнаграждение,
доколкото решението се обжалва и в частта относно присъдената в полза на децата издръжка.
Исканията на въззивника за изискване от ДСП Варна на преписка по повод представения с
въззивната жалба сигнал и допускане на гласни доказателства следва да се оставят без уважение,
тъй като въззивникът не е посочил фактите и обстоятелствата, които цели да установи с тези
доказателства, поради което и съдът не може да извърши преценка относно допустимостта и
относимостта на същите към предмета на спора.
Доколкото във въззивната жалба се твърди допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение, както и при запознаване с преписката по дело настоящата инстанция
констатира, че в нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.6 СК, чл.15 ЗЗкД и в противоречие с
принципите на Конвенцията за защита правата на детето, децата М. /13г./ и В. /10г./ не са
изслушани, намира, че те следва да бъдат изслушани при въззивното разглеждане на делото.
На основание чл.59, ал.9 СК Ж. ПЛ. К. и В. АЛ. В. следва да бъдат задължени да се явят
лично за изслушване в съдебно заседание.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския процесуален
кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА да бъдат приети като доказателства, представените с въззивната жалба протокол
от 10.09.2021г., Заявление от 31.08.2021г., писмо изх.№ СГ/Д-В/517-001/16.09.2021г. от АСП
Варна..
ДОПУСКА до изслушване в съдебно заседание децата М. В.ов А. и В. В.ов А., като
указва на Ж. ПЛ. К. да доведе децата за изслушване от съда.
Да се уведими ДСП Варна, да изпрати представител експерт, който да присъства при
изслушването на децата М. В.ов А. и В. В.ов А. .
ЗАДЪЛЖАВА, Ж. ПЛ. К. и В. АЛ. В. в срок до съдебно заседание, да представят данни
относно местоработата си, работен график и размер на трудово възнаграждение
ЗАДЪЛЖАВА, Ж. ПЛ. К. и В. АЛ. В. да се явят лично в съдебно заседание за изслушване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника за изискване на преписка по сигнал
подаден на 03.09.2021г. и допускане до разпит на един свидетел, като недопустими и неотносими
към предмета на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.09.2022г. – 10,30
часа, за която дата и час да се призоват страните и да се уведоми ДСП Варна.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4