№ 171
гр. Пловдив, 09.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Иван Хр. Перпелов
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20245000600104 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят - подсъдимата Х. Б. М., се явява лично и с адв. С. С. с
пълномощно по делото.
Не се явяват другите упълномощени защитници на подсъдимата – адв.
Е. Н., редовно призована и адв. М. Х., призовката на която не е върната по
делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ – ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ Д. Г. Н., В. Л. Н.
и Л. В. Н. не се явяват, редовно призовани.
Не се явява и техният повереник – адв. С., редовно призован. От същия
е постъпило писмено становище, в което сочи, че поради служебна
ангажираност на днешната дата, няма да се яви в съдебното заседание. Сочи,
че частните обвинители са уведомени за днешното съдебно заседание,
запознати са с депозираните жалби на страните, но няма да присъстват. В това
становище е посочено, че отразеното в диспозитива на основата жалба искане
за налагане на ефективно наказание лишаване от свобода е техническа
грешка.
От частните обвинители Д. Н., В. Н. и Л. Н. чрез техния повереник –
1
адв. С., е постъпило допълнение към въззивната им жалба.
Такова е постъпило и от адв. С. С. като защитник на подсъдимата М., с
приложено пълномощно, в което е посочено, че подсъдимата ще бъде
защитавана единствено от адв. С. С.. От същата е постъпило и възражение
против въззивната жалба на частните обвинители.
ПОДСЪДИМАТА Х. М.: Ще бъда представлявана по делото само от
адв. С.. Не държа на защитата на адв. Н. и М. Х..
Установи се, че в залата присъства М. Х., която е била защитник на
подсъдимата в хода на досъдебното и първоинстанционното производство.
М. Х.: Адвокат съм била по делото и на досъдебното, и на
първоинстанционното производство, но вече не съм адвокат. Преустановила
съм адвокатските си права от 2023г. До средата на 2022 г. бях адвокат по
делото, след това защитник по делото стана адв. Н.. Само ще присъствам на
днешното съдебно заседание и затова съм в залата.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА Х. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание намира, че са налице основанията за даване ход
на делото. Към същото следва да се приложат допълнителните изложения към
въззивните жалби, становище и възражение от страните.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИЛАГА към същото допълнителното изложение към въззивната
жалба на частните обвинители чрез повереника им адв. С., допълнителното
изложение към въззивната жалба на подсъдимата чрез защитника й адв. С.,
възражението на адв. С., като защитник на подсъдимата Х. М., против
въззивната жалба на частните обвинители и писменото становище на адв. С. –
повереник на частните обвинители Д. Н., В. Н. и Л. Н..
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
РАЗЯСНИХА се на страните правата по чл. 274 и чл.275 НПК.
2
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи и доказателствени искания.
АДВ. С.: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания.
ПОДСЪДИМАТА Х. М.: Нямам отводи. Нямам доказателствени
искания.
Съдът след съвещание, с оглед изявлението на страните, намира че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на делото по
същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите жалбата
на подсъдимата и на нейните защитници без уважение. Съответно, считам, че
следва да бъде потвърден първоинстанционният акт, но заедно с това да
уважите частично и жалбата на частните обвинители, тъй като се установява,
че в частта относно оправдаването е налице изрична жалба.
Считам, че правилно Окръжният съд е преценил, че е извършено
престъплението при извършената маневра от подсъдимата, тъй като тя с
поведението си след нарушение с пресичане на непрекъснатата лента за
движение е предприела действия по завой наляво, за да продължи посоката си
на движение. Много стойностни са показанията в тази насока на очевидеца на
пътното транспортно произшествие - свидетелят Ц. В., посочил подробно
движението на подсъдимата с управлявания от нея автомобил във въпросния
участък, също е наблюдавал, като моля да обърнете вниманието, че
действията по управление на моторното превозно средство до спирането й са
се състояли в два етапа.
Единият етап първоначално е била настъпила въпросната непрекъсната
линия и е изчаквала движението, както се установява, на група от мотористи
и след това е продължила и отново е спряла - това са показанията на
свидетеля В., който е управлявал товарния автомобил, който е наличен и се
вижда на снимките по делото. Така че, в крайна сметка препятствието, в което
се е ударил пострадалият, действително с много висока скорост - около 105
км/час, е било създадено в покой и от несигурното управление на моторното
превозно средство от подсъдимата, тъй като експертизата е категорична, че тя
ако беше продължила движението си, не би настъпил удар. Очевидно същата
3
е забелязала, а затова са налице и обективни данни и експертизата сочи в тази
насока, че един спрямо друг са имали видимост подсъдимата и пострадалия
по делото, който е управлявал мотора на задна гума.
Освен това считам, че изложеното в жалбата относно констатираното от
съда нарушение на чл. 63, ал. 2, т. 1 от Правилника за приложение на ЗДвП от
окръжния съдия, за което обстоятелство действително е нямало обвинение,
тоест за пресичането на линията, не определя обстоятелства, поради които
подсъдимата не се е защитавала, тъй като подобно и то, с нейно участие, е
проведено цялото наказателно производство.
Освен това, както е посочено в тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016
г., на отговора на въпрос № 7 съдът, когато преценя при пътнотранспортните
произшествия правната квалификация, не е обвързан с обвинението, когато то
неправилно или неточно е посочено по някаква си причина. Тоест, съдът е
длъжен да определи точната правна квалификация, в резултат на което е
причинено пътнотранспортното произшествие. Една от причините е тази -
подсъдимата е нямала право да пресича непрекъснатата линия на основание
чл. 63, ал. 2, т. 1 от Правилника за приложение на Закона за движение по
пътищата, тъй като там изрично е записано, че е забранено пресичането на
въпросната линия. Действително е без значение обстоятелството, че съдията е
обвързал тази разпоредба с наказването по Закона за движение по пътищата,
тъй като въпросната разпоредба от ЗДвП тя има отношение единствено и само
за размера на наказването като административно нарушение. Тя не касае
самото нарушение, което е налично в чл. 63, ал. 2, т.1 от ППЗДвП, тоест било
е излишно да се обвързва Закона за движение по пътищата с Правилника.
На следващо място, моля да имате предвид, с оглед направените
възражения пред окръжния съд, тъй като се твърди, че едва ли не, е налице
безсмислено обвинение, в тази насока да съобразите Постановление № 1 от
17.01.1983 г. на Пленума на Върховния съд, където изрично в т. 2 е посочено,
че под управление на моторното превозно средство се имат предвид не само
всички действия и бездействия с уредите за управление на въпросното
превозно средство, но се има предвид когато МПС е както в движение, така и
когато е в покой. В случая въпросното моторно превозно средство е било в
покой. То представлява вид управление според Постановление № 1 от 1983 г.
и пречката, която е създадена неправомерно, е в пряка причинно-следствена
4
връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Считам, че непрецизно окръжният съд е изложил мотиви относно
оправдаването на подсъдимата по чл. 50а от ЗДвП.
Единствено изложеният мотив от председателя на състава, за да
оправдае подсъдимата в тази част, е систематичното място на разпоредбата.
Такова систематично място на разпоредбата председателят на съдебния
състав не е посочил, но ако обърнете внимание, чл.50а от Закона за движение
по пътищата се намира в раздел 11 - „Преминаване през кръстовище“.
Ние нямаме протест срещу оправдателната част на присъдата, но
излагаме аргументи в подкрепа на частното обвинение. Частното обвинение
има въззивна жалба. Аз видях, че те са посочили, поне на нас ни е изпратено,
че жалят изцяло оправдаването по текстовете, по които е оправдана. Така че
считам, че би следвало да прецените това обстоятелство и от вас - точно коя
от конкретните разпоредби е била нарушена от Закона за движение по
пътищата, тъй като действително от скиците, които са приложени на
местопроизшествието, където е станало, очевидно се пресичат два пътя, така
че тук са действали правилата за преминаване през кръстовище. Прав е съдът,
че едва при липса на конкретно предвидени от закона нарушения, тогава
лицето може да бъде осъдено по общите правила на чл.5, по която част е била
оправдана подсъдимата. Поради това ще ви моля да съобразите и въпросната
разпоредба. Това е становището ми.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, първо искам да отбележа, че
нито прокурорът е протестирал, нито частните обвинители са обжалвали
първоинстанционната присъда в оправдателната й част, поради което и тя е
влязла в сила. Единствената критика в жалбата на частните обвинители е
насочена към твърдение за неправилно приложение на чл.55 НК, като видно
от становището на колегата, те дори не поддържат заявеното първоначално
оплакване за неправилно приложение на чл. 66 НК.
Моля при постановяване на вашето решение да приемете, че вследствие
на описаните в допълнението към въззивната жалба съществени процесуални
нарушения, свързани с формиране на изводите на съдебния състав и поради
неправилното приложение на материалния закон, е постановена една
неправилна присъда.
5
В настоящия случай са налице предпоставките за оправдаване на
подсъдимата, тъй като настъпилото пътнотранспортно произшествие в случая
е настъпило изцяло по вина на пострадалото лице. Н. се е движил на задна
гума, в населено място, със скорост 103 км/ч. При тази скорост, заедно с
управлението на мотора на задна гума, това е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на удара, както посочва т.7 от комплексната
експертиза, на лист 140 от досъдебното производство, тъй като, както е
посочила експертизата, по тази причина - скоростта и движението на задна
гума, той не е успял да премине безаварийно в достатъчно широката свободна
лента от 4,3 метра - това е според обвинителния акт, а според експерта - 3,9
метра е била лентата, напълно достатъчна не просто да премине мотоциклет, а
да премине и автомобил.
Отново според вещото лице М. в разпита му в съдебно заседание на
15.12.2022 г., ако мотоциклетът се е движил с по-ниска скорост, не просто със
съобразена, а с по-ниска скорост, той е нямало да се удари в спрялата „Т.“.
Според заключението на експертите, включително тези на вещото лице А., в
причинно-следствена връзка с ПТП-то са две нарушения на моториста, които
вече споменах – скоростта от 103 км/ч и управлението на задна гума.
Вещите лица многократно заявяват по делото, че при такова управление
контролът върху мотоциклета е ограничен. Той не е в състояние да направи
екстрено спиране. Той не е в състояние да направи отклонение от посоката на
движение без употребата на спирачка да доведе до загуба на управление и
отхвърляне на водача напред и то, без дори да се е случил удар.
На задната гума, както многократно посочват експертите,
мотоциклетът може да се движи направо и с много голяма дъга - надясно или
наляво. Според експертите в такава ситуация овладяването на мотора е
невъзможно. Водачът на мотоциклета, макар и движещ се по път с
предимство, при преминаване през регулирано кръстовище е длъжен да
намали скоростта и да спре, за да избегне произшествието, когато водачът на
МПС без предимство, премине стоп-линията или когато без да е преминал
тази стоп-линия от скоростта, с която се движи, е очевидно, че от техническа
гледна точка не би могъл да спре при навлизане в кръстовището.
При това положение, до приетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка за навлизане на М. с „Т.та“ в лентата на мотоциклета,
6
той е бил длъжен да спре, за да избегне произшествието. Той е бил длъжен
също според чл. 20, ал. 2 ЗДвП, да намали скоростта, когато възникне
опасност за движението; да наблюдава цялото платно, а не само своята лента,
за да може да възприеме опасностите. Цитирали сме подробно практиката,
която подкрепя изложеното по тези постановки.
В това дело се установява, че поведението на подсъдимата е било
изцяло правомерно. Тя е навлязла в кръстовището така, че да завие по най-
прекия път и е слязла на осовата линия, за да изчака мотоциклетите, които са
се движили по пътя с предимство. На пътя тя е стояла неподвижно и е
представлявала отдалечен видим обект за мотоциклетиста, който не просто е
бил длъжен, той е могъл да я забележи и да съобрази скоростта си, като я
намали, наблюдавайки нейното поведение на пътя, и да спре.
Противно на възприетото от прокурора и от първоинстанционния съд,
тя е отнела предимство. Напротив, спирайки, тя е спазила предимството и е
дала възможност на последния да премине през свободната зона, която е с
близо - 4 м ширина, което той не е могъл да стори, поради изключително
високата скорост, с която се е движил или поради движението на мотоциклета
на задна гума.
В този смисъл, първоинстанционният съд много лаконично е говорил
само за отнемане на предимство, като не е посочил фактическите действия,
които подсъдимата е извършила и с какво точно те попадат в понятието
„отнемане на предимство“. Тя е спряла по начин, че да даде възможност на
мотоциклета свободно да премине. Това представлява даване на предимство,
а не отнемане на предимство. И това са факти, които са безспорни между
страните - те са установени в досъдебното производство и в
първоинстанционното производство.
Ако е вярно, описаното от първоинстанционния съд поведение на
подсъдимата, то тя на отделно основание е изпълнила и задължението си по
чл. 20, ал. 2 ЗДвП - да спре, когато възникне опасност. В противовес на това
водачът на „С.-то“, нито е контролирал изцяло мотоциклета, нито, според
вещите лица, е имал възможност да спре пред опасността, а е следвало да го
направи. Подсъдимата е изпълнила чл. 25, ал. 2 от ЗДвП – „когато маневрата
завой наляво е свързана с навлизане в съседна пътна лента, водачът е длъжен
да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“.
7
Правомерността на нейното поведение също така сме подкрепили с трайната
практика в аналогични случаи.
В настоящия случай са налице категоричните данни за постановяване
на оправдателна присъда, тъй като е съдено лице с правомерно поведение на
пътя, само и само да не бъде компрометирано лице, което, за съжаление е
починало, но лице, в резултат на което е настъпило пътнотранспортното
произшествие, благодаря.
ПОДСЪДИМАТА Х. Б. М. (за лична защита): Съгласна съм с казаното
от моя защитник. Няма какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ (реплика): Моля да имате предвид, че в жалбата на
частните обвинители, изрично е посочено след диапозитива на присъдата в
частта, с която се оправдава, че те считат, че с присъдата в тези й части, не са
съгласни с нея. Тоест, те действително в един по-късен момент излагат
мотиви относно размера на наказанието, но моля, да имате предвид, че тук,
когато говорят в абзаца непосредствено след диспозитива, изрично сочат, че
не са съгласни с присъдата в оправдателната й част, което един вид има
отношение и към размера на наказанието.
Освен това, присъдата не е влязла в сила в никоя от нейните части. По
въпроса кога влиза в сила една присъда е тълкувателно решение № 5 от 2018
г. на Върховния съд, където изрично е посочено кога и в кои части влиза в
сила присъдата. В случая, съобразно това тълкувателно решение, присъдата
не е влязла в законна сила в никоя от нейните части. Освен това, именно
поради това обстоятелство, че присъдата не е влязла в сила и цитираното от
мен тълкувателно решение № 2 от 2016 г., вие ще следва да прецените кои
точно правила са били нарушени, съществуват ли тези правила, описани в
обвинителния акт, респективно, да дадете точната правна квалификация –
само това исках да допълня.
Съдът след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА.
ПОДСЪДИМАТА Х. Б. М.: Уважаеми съдии, първо искам да изкажа
съжалението си за настъпилата смърт и се надявам да бъда оправдана, защото
не се чувствам виновна за настъпилото ПТП, благодаря ви.
8
Съдът, след съвещание, счете делото за изяснено и обяви на страните,
че ще постанови съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 10:05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9