Р Е Ш Е Н И Е
№
град
София, ……….2022г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание
на ……………….. през две хиляди двадесет и
втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : РОЗАЛИНА БОТЕВА
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
като
разгледа докладвано от съдия Димитрова
гр. д. № 5135 по описа на СГС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение
от 31.07.2019г., постановено по гр.д. № 60278/2018г. по описа на СРС признава за установено по реда на чл.422 от ГПК по отношение на Г.Д.А. с ЕГН: **********, че дължи на „А.Т.“ ЕООД с ЕИК: ********
заплащането на сумата от 8 692,00 лв., предмет на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 14.12.2017г. по гр. д №
80987/2017г. на СРС, 124 състав, с който е отхвърлена претенцията за плащане на
сумата от 1 855,44 лв., представляваща лихва за забава за периода
05.12.2014г. до 31.07.2018г.
Недоволен от
съдебното решение е останал ответникът и настоящ въззивник Г.Д.А., чрез адв. М.П.,
който обжалва същото с твърдения за неправилност, необоснованост и в нарушение
на материалния закон.
Въззиваемата страна „А.Т.“ ЕООД с ЕИК: ********
не представя отговор на въззивната жалба в законоустановения срок по чл 263,
ал. 1 ГПК.
Страните не представят
нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е
допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта
му – в
обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
съдебно решение е валидно и допустимо и е неоснователно възражението на
въззивника за недопустимост на същото. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по т. д. № 4 от 2013 г. ОСГТК предметът на делото по иска, предявен
по реда на чл. 422 от ГПК се определя от
правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение
вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение
вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК въз
основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен
ефект. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 от ГПК, че вземането
му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение,
изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя
предметът на делото.
Видно е, че
с постановеното съдебно решение съдът се е произнесъл именно по иск с правно
основание чл. 422 ГПК като е признал за установено, че ответникът дължи
процесната сума на ищеца въз основа на издаден в негова полза запис на заповед,
поради което не е налице произнасяне извън предмета на делото и решението е
допустимо.
По
правилността на съдебното решение съдът намира следното:
Неоснователно
е възражението на въззивника, че първоинстанционното решение не е мотивирано
или, че не са налице материалноправните предпоставки. При въззивната
проверка не се установи нарушение на императивни материално правни норми.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи,
основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Доколкото
възраженията на въззивника във връзка с каузалното отношение, вземането от което
е обезпечено със процесния запис на заповед, остават недоказани, то съдът
следва да разгледа общите възражения, които е направил същият срещу вземането,
основано на представения по делото запис на заповед. В тази връзка съдът намира
следното:
Правилно първоинстанционният
съд е приел, че издаденият запис на заповед не противоречи на закона и не го
заобикаля, поради което не е нищожен на
тези основания. В тази връзка настоящият съд се солидаризира с мотивите на първоинстанционния.
Записът на заповед е абстрактна сделка и за нея не се изисква основание. Макар
и житейски да не е често срещано, всяко лице може (при наличие на
правоспособност и дееспособност) да издаде запис на заповед в полза на друго
лице, като за това си действие не е необходимо да има основание, нито да
посочва такова. Законът е този, който
позволява едно такова поведение и именно това е целта на тази правна сделка –
да се изплати определена сума пари без да е необходимо да се търси основанието
за имущественото разместване. Правото на страната с накърнени интереси може да
бъде обезпечено, като в настоящия случай обезпечението не е нито прекомерно,
нито изисква извършването на действия, които противоречат на обществения морал.
За да постанови
решението си, районният съд правилно е приел, че от писмените доказателства се
установява, че по реда на чл. 417 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за суми,
представляващи задължение по запис на заповед. По делото не е спорно, също така,
че е поето задължение безусловно и неотменяемо, без разноски и протест, да се
заплати сумата от 8 692 евро, платими на 01.12.2016г.
Напълно
несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд
неправилно се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза. От заключението
на приетата по делото ССчЕ, се установява, че издадените от наемодателите
фактури по договора за наем са на обща стойност 33 302.48 лева, по които от
наемателя Л.Ф.О. са извършени плащания в общ размер на 26 336.80 лева.
Незаплатени по договора остават фактури на обща стойност 9 371.36 лева.
По делото
безспорно е установено, че от представените писмени доказателства се
установява, че между ищеца като наемодател и ответника и трето лице – Л.Ф.О.,
като наематели, на 28.11.2015г. е сключен договор за наем на автомивка.
Установено е по делото и това, че процесният запис на заповед е издаден за
обезпечение изпълнението на задълженията на наемателите по договора.
Предметът на иска по чл. 422 вр. чл.
417, т.9 от ГПК е установяване на
дължимостта на претендираната сума въз основа на запис на заповед, предвид
което за редовността на исковата молба е
достатъчно ищецът да изложи обстоятелствата, свързани със записа на заповед.
Записът на
заповед е едностранна правна сделка, при която издателят безусловно обещава на
поемателя да заплати определена сума пари. Съдържа ли предвидените в чл. 535 от ТЗ реквизити, този документ съставлява запис на заповед, годен да породи
задължението по него. Основанието и размера на претенцията се доказват със
самия менителничен ефект в случая - издадения запис на заповед. Записът на
заповед е опростена форма на менителницата, при която участват две лица издател
и поемател, липсва приемател, поради което чл. 537 ТЗ препраща към уредбата на
менителницата, доколкото разпоредбите са съвместими с естеството на записа на
заповед. При записът на заповед издателят не нарежда на трето лице, а сам поема
задължението, иначе казано сам безусловно обещава да заплати на поемателя
определена сума пари /чл. 535, т. 2 от ТЗ/. От правната същност на записа на
заповед - обещание за плащане от страна на издателя, се налага и заключението,
че той отговаря в същия размер и на същото основание, както платецът
/приемателят/ по една менителница. Като формална сделка, той трябва да има
определено от закона минимално съдържание и е валиден само, ако са налице
всички елементи, предписани от закона - чл. 535 ТЗ, с изключение на посоченото
в чл. 536, ал. 2, 3 и 4 ТЗ. Липсата на елементите по чл. 535 от ТЗ, с изключение
на тези, посочени в чл. 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, водят до нищожност на
сделката до липса на валидно възникнало задължение за плащане.
Съобразявайки
представения и приет като доказателство по делото документ, озаглавен като
"запис на заповед", с издател ответника, съдът намира, че този запис
на заповед е валиден и е породил целените правни последици, а именно, породило
се е задължението ответника като издател и платец на записа на заповед, по
отношение на ищеца да му заплати сумата по записа. Ответникът е направил
изявлението, че безусловно се задължава да заплати на ищеца посочената сума,
като изявленията са направени в предвидената от чл. 535 от ТЗ форма и
съдържание.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди.
С оглед
изхода на спора, разноските, разпределени за заповедното и първоинстанционното
съдебно решение остават така, както са определени с решението на районния съд.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 181072 от
31.07.2019г., постановено по гр. д. № 60728/2018г. на СРС, I ГО, 124 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВ:
1.
2.