Решение по дело №4717/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 479
Дата: 25 януари 2024 г. (в сила от 10 май 2024 г.)
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20231110204717
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 479
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110204717 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-2200600 от
09.03.2023 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“, гр.
София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на
труда (КТ), за нарушение на чл. 60, АЛ. 1 ВР. ЧЛ. 61 И ЧЛ. 62 от Наредба №
2/22.03.2004 г. на министрите на труда и социалната политика и на
регионалното развитие и благоустройството за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи (наричана по-долу Наредбата), на ХХХХХ, с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1500 лева.
Недоволно от НП е останало санкционираното търговско дружество,
което го обжалва в срок. В жалбата се изразява несъгласие с така издаденото
наказателно постановление. Твърди се, че същото е незаконосъобразно, тъй
като били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
издаването му. Изтъква се, че не са спазени законовите изисквания за
съдържание на наказателното постановление, че същото е необосновано, а
наложеното наказание е определено в нарушение на чл. 413, ал. 2 от КТ, чл.
12 и чл. 17 от ЗАНН. Иска се отмяната на обжалваното НП.
1
В последното съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно
призовано, не изпраща процесуален представител. Депозирани са писмени
бележки от пълномощника му адв. С., който посочва, че поддържа изцяло
подадената жалба, излага аргументи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление и иска то да бъде отменено. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален
представител в съдебно заседание – юрисконсулт Т.. В пледоарията си по
същество последният моли съда да потвърди атакуваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно и изтъква, че от
приложените по делото и в хода на проверката документи, се установява
необезопасяване на ръба на изкопа и там, където е била рамката за
преминавване на тежкотоварни автомобили от ХХХХХ. Сочи още, че са
представени документи за компетентност на наказващия орган. Претендира
присъждане на възнаграждение за юрискосулт.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Към 06 декември 2022 г. дружеството жалбоподател ХХХХХ
изпълнявало строително-монтажни работи на обект „жилищна сграда с
магазини и подземни гаражи „РУХАУС 2“, намиращ се в Столична община,
Лозенец, местност „Кръстова вада“, кв. 124, УПИ V-954, 3613.
За посочения обект били налице сключени между „ХХХХХ като
възложител и ХХХХХ като изпълнител Договор за строително-монтажни
работи груб строеж № 04/30.08.2022 г. и Допълнително споразумение към
този договор от 30.08.2022 г. за задължения и мерки по осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд и опазване на околната среда,
съгласно т. II.2.14 ХХХХХ Е ДЛЪЖНО ДА ОБЕЗОПАСИ ИЗЦЯЛО
ОБЕКТА/РАЙОНА И РАБОТНИТЕ МЕСТА, на които осъществява дейността
по договора, както и да спазва нормите на трудовото законодателство,
касаещи ЗБУТ.
Между „ХХХХХ като възложител и ХХХХХ като изпълнител Договор за
строително-монтажни работи УКРЕПВАНЕ НА СТРИТЕЛЕН ИЗКОП,
ТРАНСПОРТИРАНЕ НА ЗЕМНИ МАСИ И СТРОИТЕЛНИ ОТПАДЪЦИ №
2
01/15.08.2022 г. и
На посочената дата 06 декември 2022 г. контурът на изкопа, там, където
имало опасност от падане от височина, в това число от страна на поставените
бетонни колони и контура на изкопа от към двете рампи за преминаване на
тежкотоварните автомобили, не е обезопасен срещу падане от височина, чрез
приспособления, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от
защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение.
Тези обстоятелства били констатирани при извършена на посочената
дата проверка от служители на Инспекция по труда в посочения по-горе
строителен обект.
След констатацията на горните факти, служителите на ИТ преценили, че
е налице извършено нарушение на чл. 60, ал. 1, чл. 61 и чл. 62 от Наредба №
2/22.03.2004 г., поради което бил съставен акт за спиране на
стрителномонтажните дейности до отстраняване на нередностите и акт за
установяване на административно нарушение, съставен от свидетелката Е. С.
на дружеството на 15.12.2022 г. в присъствието на управителя на същото.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 22-2200600 от 09.03.2023 г., издадено от директора на
дирекция „Инспекция по труда“, гр. София, с което на основание чл. 416, ал.
5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл. 60, АЛ. 1
ВР. ЧЛ. 61 И ЧЛ. 62 от Наредба № 2/22.03.2004 г. на министрите на труда и
социалната политика и на регионалното развитие и благоустройството за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи (наричана по-долу Наредбата),
на ХХХХХ, с ЕИК *********, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел Е. С., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателствени материали, приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитаната свидетелка С., тъй като същите се
3
подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат
противоречия и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване
на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на
АУАН и НП на жалбоподателя.
Оспореното наказателно постановление, а също и АУАН съдържат
изчерпателно описание на нарушението, посочени са обстоятелствата, при
които е било извършено, както и датата на извършването му, в какво се
изразява изпълнителното деяние и коя е нарушената законова разпоредба.
Съгласно приетите в АУАН и НП за нарушени разпоредби от Наредбата: Чл.
60. (1) Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо
оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни
(защитни) мрежи).
(2) Когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал. 1 е невъзможно, се предвиждат
подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати
към устойчива и здрава конструкция.


Чл. 61. Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно
високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или
чрез еквивалентно алтернативно решение.


Чл. 62. (1) За предотвратяване на риск от падане при работа на височина (вкл. на скатни покриви) се осигуряват средства за
колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др.
(2) Извършването на СМР на работни места, намиращи се под други работни места, се допуска, когато между тях са
монтирани необходимите предпазни съоръжения.
4
(3) Около и под съоръжения за работа на височина (платформи, люлки, скелета и др.) се монтират предпазни козирки,
проходи, ограждения и предпазни мрежи.
(4) Работещите на височина поставят инструментите си в специални чанта или сандъче, обезопасени срещу падане.
За нарушаването на тази разпоредба е предвидена опредЕ. санкция,
закрепена в чл. 413, ал. 2 от КТ – „Работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10
000 лв.
От събраните по делото писмени доказателствени материали и гласни
доказателствени средства се установява, че в действителност дружеството
жалбоподател не е изпълнило задълженията си по осигуряване на безопасни
условия на труд. Като работодател ХХХХХ е бил адресат на цитираните
законови разпоредби и правно задължен субект. Възможността и друго
дружество да е имало задължения за обезопасяване на обекта, не изключва
задължението на жалбоподателя да осигури здравословни и безопасни
условия на труд за своите работници, съобразно със съдържанието на
цитираните разпоредби.
Ето защо, съдът намира, че възраженията, обективирани от
жалбоподателя липса на извършено нарушение, поради задължения на друг
субект да обезопаси изкопа, са неоснователни и не могат да бъдат споделени,
тъй като за съда такова нарушение е налице.
Доколкото при ЮЛ административнонаказателната отговорност е
безвиновна, то е безпредметно обсъждането на субективната страна на
извършеното нарушение.
Колкото до размера на наложеното наказание, съдът намира, че същото е
наложено в неговия законов минимум, поради което не съществува
възможност за неговата ревизия.
В заключение, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено, тъй като почива на правилна интерпретация на фактите и при
точно приложение на материалния и процесуалния закон.
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна с
оглед изхода на делото следва да бъде присъдено възнаграждение за
5
юрисконсулт, което съда определя в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът






РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 22-2200600
от 09.03.2023 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“, гр.
София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на
труда (КТ), за нарушение на чл. 60, АЛ. 1 ВР. ЧЛ. 61 И ЧЛ. 62 от Наредба №
2/22.03.2004 г. на министрите на труда и социалната политика и на
регионалното развитие и благоустройството за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи (наричана по-долу Наредбата), на ХХХХХ, с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1500 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ХХХХХ, с ЕИК *********, да заплати в полза на дирекция
„Инспекция по труда“, гр. София на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сумата
в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6