№ 105
гр. , 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря И.П.П.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20231860200134 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Н. Г., ЕГН: ********** от гр.******, подадена чрез
упълномощения адв.К. Д. от АК-Пловдив срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-
0347-000147/06.06.2023г., издадено от началник група в РУ-Пирдоп към ОДМВР-София, с
което на основание чл.53 ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер 500 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. В издаденото НП е посочено, че на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 8 контролни точки.
Сочи се в жалбата, че в процесния ден- 19.05.2023г. в 21:13 часа жалбоподателят е бил
спрян за проверка от служители на РУ-Пирдоп заради това, че не е карал достатъчно вдясно
на лентата за движение, като причината за това му действие са били множеството дупки на
пътя, но не е застрашил живота и зздравето на други водачи и пешеходци. След като бил
тестват за алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510, скалата на същия отчела
0.54 % промила в издишания въздух. Бил му издаден талон за медицинско изследване, но
жалбоподателят отказал такова, като сметнал, че 4 стотни се дължат на техническа стотна на
апарата и съответно изследването му е в допустимите норми, дадени от законодателя. Сочи
се още, че е редно да се вземе предвид заболяването на жалбоподателя – срастване на белите
дробове и невъзможност за пълно издишване на поетия въздух, което също би могло да
доведе до въпросното разминаване от 4 стотни от показания резултат на техническото
средство.
В първото съдебно заседание става ясно, че упълномощеният от жалбоподателя
1
адвокат- адв.К. Д. от АК-Пловдив е починал в хода на процеса, поради което на
жалбоподателя е предоставена възможност да упълномощи друг адвокат, който да
осъществи представителството и делото е отложено. В следващото съдебно заседание
жалбоподателят Г. Г. се явява лично и с упълномощения от него адв.С. П. от САК. Адв.П.
заявява, че поддържа жалбата, подадена от неговия колега и в хода по същество на делото
моли съда да постанови решение, с което да отмените като незаконосъобразно
наказателното постановление със законните последици от това, като осъди въззиваемата
страна да заплати на доверителя му направените разноски за един адвокат по делото в
случай, че бъде уважена жалбата. Според адв.П. записаното в АУАН и НП за концентрация
на алкохол кръвта е 0,54% промила и това е несъставомерно по посочената в наказателното
постановление и акта правна норма за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДП, а също така и
санкционната норма на чл.174, ал.1, т.1 ЗДП. Сочи, че съгласно чл.5, ал.3, т.1 ЗДП се
забранява на водач на ППС да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, респективно – съгласно чл.174, ал.1, т.1 ЗДП се наказва с лишаване от право да
управлява МПС за посочения срок от шест месеца и глоба 500,00 лева /петстотин лева/
водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на
хиляда. Според адв.П. сравнено записаното в закона със записаното в акта и наказателното
постановление противоречи на това, което се предвижда по закон, тъй като 0,54 % промила
е повече от сто пъти по-малко от това, което предвижда законът като минимална стойност,
над която се предвижда налагането на предвидената санкция - административно наказание.
Респективно - забраната да се управлява ППС по чл.5, ал.3, т.1 ЗДП била забрана да се
управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта, превишаваща 0,5 промила, което е
различно от констатираното с акта и записаното в наказателното постановление 0,54 %
промила. Адв.П. считам, че това е достатъчно основание наказателното постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно. Допълнителен мотив бил, че доверителят му
представил медицински документи, които установяват неговото здравословно състояние, а
именно: че същият страда от хронична астма и това негово здравословно състояние едва ли
е позволявало да бъде пълноценно изпробван с алкотест-дрегер, като показанието на
алкотеста-дрегер да се приеме за безспорно установена концентрация на алкохол в кръвта
му. Освен това, според адв.П., в самото наказателно постановление има разнобой – говори
се, особено в мотивната част, за „концентрация на алкохол в издишания въздух“, а такова
понятие в Закона за движение по пътищата няма, а има понятие „концентрация на алкохол в
кръвта“, измерено при съобразяване на показанието на техническо средство при изпробване
на издишания въздух. С оглед на всичко гореизложено, процесуалният представител на
жалбоподателя Г. моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и да осъди насрещната страна да заплати на
доверителя му направените разноски за един адвокат.
Въззиваемата страна- Началник група в Районно управление - Пирдоп, както и
Районна прокуратура – Елин Пелин, ТО-Пирдоп не изпращат представители в съдебно
заседание и не ангажират становище. Единствено в придружителното писмо, с което е
изпратена преписката, е заявено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
2
хонорар.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 19.05.2023г., около 21:13 часа в гр.******, на ул. „Медет“, полицейски екип от РУ-
Пирдоп към ОДМВР-София спрял за проверка лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег. № ********, управляван от Г. Н. Г.. Направен бил тест на водача с „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNJ-0054. Водачът приел показанията на техническото
средство и отказал да даде кръв за химическо изследване. На основание показанията от
дрегера му бил съставен от младши автоконтрольор Ф. К. АУАН серия GA № 853989 , в
който било отразено, че лицето управлява МПС след употреба на алкохол, установено с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNJ-0054, скалата на който отчела
0.54 % промила алкохол в издишания въздух. Въз основа на посочения АУАН е издадено и
атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.
В хода на процеса са приети и приобщени писмени доказателства, а именно: АУАН
серия GA №853989/19.05.2023г., талон за медицинско изследване №123103, заповед
№8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; справка за нарушител/водач
на името на Г. Г., списък на средствата за измерване- анализатори на алкохол в дъха,
собственост на ОД МВР София, преминали периодична проверка, медицински документи на
Г. Н. Г.; гласни доказателства, а именно: показанията на свидетеля Ф. Г. К..
Административнонаказателното производство срещу Г. Н. Г., приключило с издаване
на обжалваното НП, е образувано със съставяне на АУАН серия GA №853989/19.05.2023г. за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 ЗДвП. От АУАН се установява, че същият е съставен за
това, че: на 19.05.2023г., в 21:13 часа в гр.******, на ул. „Медет“, на 1км+120м, на път II-37,
Г. Н. Г. управлява МПС от кат. М1 л.а.- „Фолксваген - Пасат“, с рег. №********, като: 1)
управлява МПС след употребата на алкохол, установено с техническо средство „Алкотест –
дрегер“ 7510, с фабр. №ARNJ-0054, годен до 08.23г., скалата на който отчела 0.54 %
промила алкохол в издишания въздух. Посочено е, че е издаден талон за медицинско
изследване с №123103 на 19.05.2023г. в 21.30 ч. пред ФСМП- гр.Пирдоп. Като нарушена
разпоредба в АУАН е посочен чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП – Управлява МПС, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително. В АУАН е записано, че лицето няма възражения. Подписи върху АУАН са
положили актосъставителят, свидетеля по акта и нарушителя, като последният се е подписал
и в разписката, че е получил препис от АУАН и е запознат с възможността да подаде
възражение в 7-дневен срок.
Видно от приложения по делото талон за медицинско изследване, същият е с №123103
и е издаден от мл.автоконтрольор Ф. К.. В талона е посочено, че е извършена проверка на
лицето Г. Н. Г. от гр.****** с Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARNJ-0054, годен до 08.23г.,
показал положителен резултат от 0.54%. В талона е записано, че началото на проверката е
3
било в 21:13 часа на 19.05.2023г. Проверяваното лице е положило подпис в талона, като е
записано от актосъставителя, че лицето приема показанията на техническото средство и че
отказва тест с доказателствен анализатор, както и медицинско и химическо изследване, за
което лицето се е подписало. В талона е вписано, че лицето бива уведомено, че може да се
яви във ФСМП- гр.Пирдоп до 60 минути от връчване на талона. С подписа си Г. Н. Г. е
удостоверил, че екземпляр от талона му е връчен в 21:30 часа на 19.05.2023г. Не се твърди,
няма и доказателства, които да удостоверяват, че Г. се е явил в медицинското заведение в
указания му срок, за да даде кръв за изследване.
Според списъка, изготвен от „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в
дъха и радар скоростомери“, техническото средство, с което актосъставителят е извършил
проверката за алкохол, а именно „Дрегер 7510“ с фабр.№ ARNJ-0054, е преминало
периодична проверка на 21.02.2023 г., която е със срок на валидност 6 месеца.
Видно от справката за нарушител/водач на Г. Н. Г., издадена от МВР, освен
настоящото наказание, същият има още няколко леко наказуеми административни
нарушения на ЗДвП– за периода 2011-2023г., като никое от тях не е свързано с управление
под влияние на алкохол.
По делото е разпитан актосъставителят Ф. Г. К..
Актосъставителят Ф. Г. К., работещ като „младши автоконтрольор“ към РУ-Пирдоп си
спомня за процесния случай, че е бил нощна смяна с колежката А. Н., за времето от 19:00
часа до 07:00 часа. При обход на територията, обслужвана от РУ-Пирдоп и по-точно град
******, на ул. „Медет“ забелязали, че в далечината по път II-37, който е от град
Панагюрище към град ******, пътува лек автомобил. След подаден светлинен и звуков
сигнал спряли водача, установили го в автомобил сам, извършили проверка през системата.
Свидетелят твърди, че причината да го спре било друго нарушение. Приканил лицето в
служебния автомобил, запознал го с фабричен номер, марка и модел на техническото
средство и до кога е тарирано, след което го изпробвал за употреба за алкохол, като пробата
била 0,54 промила. Бил издаден талон за вземане на химични проби и след това бил
съставен АУАН, при което били свалени регистрационните табели на автомобила, бяха били
два броя ЗППАМ-и - единият за свидетелство за управление, другият бил за
регистрационните табели и свидетелство за регистрация. Актосъставителят твърди, че
доловил аромат на алкохол при водача и същият заявил, че е бил на някаква сбирка и
употребил малко количество алкохол. Свидетелят твърди, че дрегерът, с който е тествал
водача, бил преминал техническа проверка. Не знае обаче колко е допустимата грешка при
този вид дрегери. Свидетелят няма спомен да е викан в медицинското заведение за да
присъства на вземането на кръв на този водач, а и стикерите към талона са в пълен брой. Не
си спомня дали водачът е приел показанията на техническото средство, нито дали е заявявал
наличие на някакво заболяване, което му пречи да даде проба. Според свидетеля лицето е
подписало талона и акта и екземпляр от акта му е връчен, но тъй като в акта няма място за
вписване на възражения, указал на лицето, че може да подаде такива в 3-дневен срок
писмено.
4
Представени са от жалбоподателя Г. медицински документи, от които се установява, че
същият страда от „неалергична астма“, за която му се изписват лекарства по рецептурна
книжка.
Други доказателства не бяха ангажирани, въпреки че съдът бе дал изрични указания на
административнонаказващия орган за представяне на разпечатка от пробите на дрегера, с
който е тестван жалбоподателя, протокол за премината проверка на дрегера и
Инструкция/Методика за употреба на дрегера. Въпреки получените изрични указания,
такива доказателства не бяха представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител)
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление и в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото НП е
връчено на 12.06.2023г., а жалбата е депозирана на 19.06.2023г.
По компетентността:
Компетентността на актосъставителя и на издаващия наказателното постановление
началник-група при РУ Пирдоп се извежда от изричен акт на министъра на вътрешните
работи- Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., с която е определено кои лица имат
правомощия да съставят АУАН по ЗДвП и да издават НП по ЗДвП. Според т.2.1 във вр.
т.1.3.2 от заповедта, да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за
налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП, имат право полицейски органи, заемащи
длъжност „младши автоконтрольор II-I степен“ в областните дирекции на МВР и техните
териториални структорни звена. Именно такава длъжност заема актосъставителят Ф. К., за
което няма спор по делото. Наказателното постановление пък е издадено от Началник група
„Охранителна полиция“ на РУ-Пирдоп, а според т.3.9 от цитираната заповед лицата,
изпълняващи такава дейност, имат такова правомощие.
По законосъобразността:
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, намери че наказателното постановление е незаконосъобразно.
Съдът не възприема довода на жалбоподателя, че е възможно заболяването, от което
страда и за което представя медицински документи да е повлияло на резултата от дрегера,
тъй като невъзможността за издишане на необходимо количество въздух единствено би
могло да доведе до невъзможност дрегерът да отчете резултат поради невкарване на
достатъчно въздух в него, но не и да се отрази на отчетената концентрация алкохол.
5
Същевременно жалбоподателят не е поискал допускане на съдебно-медицинска експертиза,
с която да докаже становището си, че заболяването му или лекарствата, които приема, могат
да повлияят на резултата.
Въпреки това, от представените доказателства не може да се установи по несъмнен
начин, че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е извършило
вмененото му нарушение, което пък е следствие от непредставянето на някои относими
доказателства и неправилно отразяване от страна на административнонаказващия орган
/АНО/ на евентуално установеното нарушение.
Основателно процесуалният представител на жалбоподателя в съдебно заседание
насочва вниманието към начина на изписване на установената концентрация на алкохол в
кръвта на доверителя му, а именно: „0.54% промила“, вместо „0.54 промила“, както би било
правилно. Разсъждението дали в случая се касае за техническа грешка би било мислимо ако
поне в един от представените документи установената концентрация алкохол е записана
правилно или ако са представени достатъчно убедителни доказателства за действително
установеното при пробата количество алкохол в издишания от лицето въздух. В случая и в
АУАН и в НП изписването е „0.54% промила“. В издадения талон за медицинско изследване
е изписано „0.54%“, като отдолу в скоби изрично е посочено, че резултатът се посочва „на
хиляда“. Същевременно, въпреки носената доказателствена тежест и дадените от съда
указания, административнонаказващият орган не е представил регистъра на отчетените
проби, от където също би могла да се види стойността на конкретната проба, за да може
съдът да заключи, че в АУАН и НП евентуално е допусната техническа грешка. Независимо,
че е възможно да се касае за техническа грешка, няма как съдът да се възприеме нещо
различно от изписаното, тъй като няма с какво доказателство да се подкрепи такъв извод.
„0.54% промила“ стойностно би се равнило на 0.0054 промила, която алкохолна стойност е
несъставомерна. От събраните доказателства, единствено свидетелските показания са в
подкрепа на вероятността да се касае за техническа грешка, тъй като актосъставителят Ф. К.
твърди, че резултатът, който е отчело техническото средство е било 0,54 промила.
Възприемането обаче на гласните доказателства за установяване на факт, за който се
изискват писмени такива, не е правилен подход. На АНО е било указано от съда още с
разпореждането за насрочване да представи разпечатка от техническото средство - паметта
на дрегера /където се съхраняват резултатите от тестовете със съответните номера, дати и
часове/, но от РУ-Пирдоп не са представили такъв документ. Единствено разпечатката от
паметта на техническото средство щеше да даде основание на съда да счете и обосновано да
възприеме, че се касае за техническа грешка в АУАН и НП и че съставът на нарушението е
доказан. АНО е този, който носи доказателствена тежест за установяване на нарушението, а
в случая представените доказателства налагат да се възприеме, че нарушението е такова,
каквото е описано в АУАН и НП. Описанието, направено обаче и в двата документа,
буквално прочетено, е на деяние, което не покрива признаците на визираното нарушение и
това обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваното НП. АНО е този, който
отговаря за прецизността на направените записвания в издаваните документи и ако
6
актосъставителят е допуснал грешка, то издателят на НП е този, който следва да я поправи.
Ако се касае за грешка в случая, то тя не е била поправена при издаване на НП и
отговорността за това е на наказващия орган, като съдът няма възможност нито да поправи
такава грешка, нито в конкретната хипотеза да квалифицира записаното като „техническа
грешка“, поради липсата на доказателства, че се касае за такава грешка и подобен извод,
коригиращ отразеното от наказващия орган, би бил произволен.
Освен това, следва да се посочи, че съдът е дал на административнонаказващия орган
указания за представяне на протокол от преминатата техническа проверка на дрегера, както
и Инструкция/Методика за работа със същия с оглед заявеното в жалбата възражение, че е
възможно да се касае за „допустима грешка“ в резултата от пробата с дрегера. Съдът не
може да гадае каква „допустима грешка“ дават този вид дрегери и именно заради това е
изискал документи, от които тази информация би могла да се извлече. Те обаче не са
представени, поради което съдът не може да отговори на възражението на жалбоподателя,
но следва да счете, че АНО е този, който трябва да докаже, че резултатът от пробата не
попада в „допустимата грешка“ на конкретния вид дрегер, което не бе сторено.
По разноските:
Жалбоподателят претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар на един адвокат.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая, в договора за правна защита и
съдействие от страна на адв.П., представен по делото, е отразено, че заплатеното на адв.С.
П. възнаграждение е в размер на 500 лв. В придружителното писмо, с което от РУ-Пирдоп,
са изпратили преписката в съда, е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар. Съобразно чл.63д, ал.2 ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата /ЗА/. Чл.36 ЗА пък препраща към Наредба №1 от 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Изчислен по чл.8 от тази наредба минималният
размер на адвокатското възнаграждение в случая е 400 лв., до която сума следва да се
намали присъденият адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.63, ал.3 ЗАНН,
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0347-000147, издадено от Началник
група при РУ-Пирдоп на 06.06.2023 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл.174, ал.1, т.1
ЗДвП на Г. Н. Г. , ЕГН: **********, с адрес: гр.******, ул. „********“ *** е наложена
ГЛОБА в размер 500 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6
месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и са му отнети 8 контролни точки, като
7
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР- СОФИЯ, БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес: гр.София, бул. „Гео Милев“ №71, към която се числи РУ-Пирдоп ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Н. Г. , ЕГН: **********, с адрес: гр.******, ул. „********“ *** сумата от
400.00 лв. /четиристотин лева/, представляваща сторени от жалбоподателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
8