Р Е Ш
Е Н И Е № 16
град Шумен, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в закрито
заседание на десети февруари
две хиляди и двадесета
година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
като
разгледа докладваното от съдията т.
д. №98 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.250 от ГПК.
В рамките на настоящото
производство е постановено Решение №64/12.12.2019 г. С посоченото решение е бил
осъден В.С.В., ЕГН-********** да заплати на „Юробанк България” АД,
ЕИК-********* сумата от 93 898.06 лв., дължими като главница по договор за
кредит за покупка на недвижим имот №HL 15852/16.06.2006 г., както и сумата от
32 848.80 лв. дължима договорна лихва, 4 826.51 лв. – наказателна
лихва, 393.70 лв. – такси по кредита, 373.53 лв. – застраховки и 607.80 лв. –
нотариални такси. Били са отхвърлени претенциите срещу ответника, последния да
заплати на банката сумата от 33 871,94 лв. като главница по договор за
кредит за покупка на недвижим имот №HL 15852/16.06.2006 г. формирани като
разлика между претендираните с исковата молба 127 770 лв. и присъдените
93 898.06 лв.
Депозирана е молба за
поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247, ал.1 от ГПК от страна
на ищеца „Юробанк България” АД, ЕИК-*********, който моли решението да бъде
допълнено, като бъде осъден ответника В.С.В., ЕГН-********** да заплати на
банката и законната лихва върху сумата за главница от 93 898.06 лв.от
датата на предявяване на ИМ – 27.06.2018 г. до окончателното заплащане на
дължимите като главница суми.
В даденият от съда
срок за отговор на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка такъв е
постъпил от страна на процесуалния представител на ответника – адв. Г.Х. ***. В
него се сочи, че по смисъла си искането е не такова за поправка на очевидна
фактическа грешка по реда на чл.247, ал.1 от ГПК, а такова за допълване на
решението по реда на чл.250, ал.1 от ГПК. Прави се изявление, че може да се
претендира законна лихва от момента на достигане на исковата молба до
представителя на ответника, а не от момента на подаване на ИМ, тъй като
кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем към момента на завеждане на ИМ,
а това е станало едва с достигане на ИМ до представителя на ответника. Ето защо
моли съдът да допълни постановеното от него решение с диспозитив, в който да
постанови осъждането на ответника със законната лихва дължима върху главницата
от 93 898.06 лв. от получаването на ИМ от особения представител – 19.01.2019
г. до окончателното присъждане на дължимите като главница суми.
Депозираната молба е
подадена в предвидения в чл.250, ал.1 от ГПК срок, не страда от други пороци и
е допустима.
Разгледана по
същество молбата е основателна.
Правилно е
възражението направено в отговора на молбата, че става въпрос за искане за
допълване на решението, а не за искане за поправка на очевидна фактическа
грешка. Причина за това е, че не е налице разминаване между приетото от съда в
мотивите и постановеното в диспозитива, а пълно отсъствие на произнасяне по
част от претенцията. Както може да се установи ищецът е претендирал законна
лихва от датата на ИМ до окончателното присъждане на дължимите като главница
суми. В настоящото производство кредитът е обявен за предсрочно изискуем едва с
достигане на ИМ до представителя на ответника. Ето защо следва да бъде
постановен диспозитив за отхвърляне на претенцията за присъждане на законна
лихва върху дължимите като главница суми от датата на предявяване на исковата
молба - 27.06.2018 г. до датата на получаването на ИМ от особения представител
– 19.01.2019 г. Следва да бъде постановен допълнителен осъдителен диспозитив по
силата на който ответника да бъде осъден да заплати на ищеца законната лихва
върху сумата за главница от момента на получаването на ИМ от особения
представител – 19.01.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите като
главница суми.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА Решение №64/12.12.2019
г., постановено по настоящото т. д. №98/2018
г. по описа на ШОС,със следните диспозитиви:
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН-********** да заплати
на „Юробанк България” АД, ЕИК-********* законна
лихва върху сумата от 93 898.06 лв. от момента
на получаването на ИМ от особения представител – 19.01.2019 г. до окончателното
изплащане на дължимите като главница суми.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на „Юробанк България” АД, ЕИК-********* да бъде осъден В.С.В., ЕГН-********** да заплати
на банката законна лихва върху сумата
от 93 898.06 лв. от датата на предявяване на исковата молба - 27.06.2018
г. до момента на получаването на ИМ от
особения представител – 19.01.2019 г.
Настоящото
решение да се счита неразделна част от Решение
№98/2018 г. по описа на ШОС.
Допълнителното решение подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от узнаването от страните.
Окръжен
съдия: