№ 10
гр. Велико Търново, 23.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000334 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Шугър Импекс Трейдинг“ ЕООД- ищец
по т.д. № 137/2022г. на ОС- Велико Търново, чрез процесуалният му
представител- адв. Г. Н. от ВТАК, против определение № 262/02.12.2022г., с
което е върната като недопустима, на основание чл. 130 ГПК, подадената
искова молба срещу Изпълнителна агенция „Военни клубове и Военно-
почивно дело“- София и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се твърди, че определението на ВТОС е неправилно и
незаконосъобразно. Ищецът нямал правен интерес от предявяване на
осъдителен иск за обезщетение при неизпълнение на договор, а да установи,
че договорът не е прекратен поради липса на основания за това, т.е. да
установи съществуването на правоотношението и така да запази правото си да
ползва обекта в договорения срок. Ищецът определял какъв тип защита търси
в процеса, като недопустимо съдът отказал да разгледа установителен иск,
аргументирайки се с принципната възможност да се предяви осъдителен
такъв. Осъдителен иск би компенсирал имуществена вреда от неправомерно
прекратяване на договора, но нямало да осигури възможност на наемателя да
упражнява правата си по договора за наем като ползва наетият обект.
Неправилно съдът изложил доводи, че с установителния иск наемателят се
опитвал да възстанови действието на вече прекратено правоотношение- в
случая не следвало да се приема, че договора е прекратен, тъй като
волеизявлението за развалянето му не породило правни последици. В този
смисъл възприетото от ВТОС, че установителният иск е недопустим, защото
уважаването му би санирало една вече разкъсана облигационна връзка, било
неправилно и незаконосъобразно.
Претендирано е обжалваното определение да се отмени и делото да се
1
върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото и
изложеното в частната жалба, намира същата за неоснователна по
следните съображения:
Ищцовото дружество е претендирало да се признае за установено
съществуването на валидно договорно правоотношение, произтичащо от
договор за наем, по който същото е наемател, а собственика на имота го е
прекратил едностранно и предсрочно /с писмо изх. № 14460/04.11.2022г./, без
да са налице материално- правните предпоставки за това.
В исковата молба са изложени подробни твърдения, че наемодателят не
оказал необходимото съдействие на наемателя за изпълнение на уговореното
в т.2 от инвестиционна програма /ремонт на покрива/, поради което не е
налице неизпълнение, за да бъде прекратен договора на това основание.
Посочено е също, че в момента между страните е налице висящ спор пред съд
по реда на чл. 422 ГПК във връзка с този договор- за дължима според
наемодателя неустойка за неизпълнение от страна на наемателя на т.2 от
инвестиционната програма по договора и изправността на страните по същия
/гр.д. № 474/2022г. по описа на ВТОС/.
Правилно ОС- Велико Търново е приел, че с така подадената исковата
молба са предявени недопустими установителни искове, поради липсата на
положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните-
наличие на правен интерес по см. на чл. 124 ал. 1 ГПК. Съобразил се е с
константната съдебната практика на ВКС на РБ, че установяване на
обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е развалил
договора не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от
хипотезите на чл. 124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване
съществуване на право по прекратен договор, тъй като съдът би следвало да
санира една разкъсана облигационна връзка /независимо дали е правилно или
неправилно прекратена/, което е недопустимо, предвид договорната
автономия при сключване на сделки и тяхното действие /чл. 8 и сл. ЗЗД/.
Посочил е, че неизпълнението по един двустранен договор на една от
страните е основание за другата страна да търси обезщетение за
неизпълнението /чл. 82 и сл. ЗЗД/, при преценката за наличие на което ще се
изследва изправността на страните по договора и липсва правен интерес от
предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен
такъв, освен ако предмет на спора не е вещно право, като в случая това
изключение не е налице.
Апелативен съд- Велико Търново напълно споделя изложените от
първата инстанция съображения. Следва да се добави също, че са налице
данни за вече образувано и висящо исково производство пред съд /гр.д. №
474/2022г. по описа на ВТОС/ относно процесният договор и конкретно т.2 от
инвестиционната програма касаеща ремонта на покрива, както и изправността
2
на страните по него /съответно правото за бъде прекратен едностранно и
предсрочно от изправната страна/. Ищецът изрично е посочил това в исковата
си молба- че наемодателят е предявил иск за неустойка, с твърдение за
неизправност на наемателя /приложено е съдебно удостоверение на л.23/
поради неизпълнение именно на договорното задължение по т.2 и е прекратил
договора. Т.е. неизпълнението по един двустранен договор от една от
страните е основание изправната страна да го развали и да търси
обезщетение от неизпълнението, като е видно, че в случая такъв иск вече е
висящ пред съда, поради което е недопустимо успоредно с него да се
предявява в отделно производство установителен иск, с който да се
претендира произнасяне по същият спор между същите страни.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение частната жалба подадена от „Шугър Импекс
Трейдинг“ ЕООД гр. В. Търново- ищец по т.д. № 137/2022г. на ОС- Велико
Търново, чрез процесуалният му представител- адв. Г. Н. от ВТАК, против
определение № 262/02.12.2022г. по посоченото гражданско дело, с което е
върната като недопустима, на основание чл. 130 ГПК, подадената искова
молба и е прекратено производството по делото.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3