№ 81
гр. Тервел , 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Ив. Балкански
при участието на секретаря Милена Т. Димова
като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело №
20243250100119 по описа за 2024 година
Гр. Дело №119/ 2024 година по описа на Тервелски районен съд е образувано
по искова молба с вх. №772 от 10.04.2024 година 516 от 11.03.2024 година.
Исковата молба е предявена от „Йеттел България” ЕАД (предходно
наименование Теленор България ЕАД), ЕИК:********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 със
законни представители хх хх, чрез адв. Г. И. З.-САК със съдебен адрес
гр.хххххххххххххххххххххх срещу К. И. А. с ЕГН:********** с постоянен и
настоящ адрес с.х, общ.Тервел, обл.Добрич, ул. хх, в качеството на длъжник за
неизпълнение на задължения по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 08.02.2021г. обединени във Фактура
№**********/25.02.2022г. за клиентски номер *********.
Предявения положителен установителен иск, черпи своето правно
основание от разпоредбата на чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД и вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения , като по
същия се претендира да бъде признато за установено в отношенията между
страните,че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по което
е образувано ч. гр. Дело №391 / 2023 година по описа на Тервелски районен
съд, в полза на ищцовото дружество съществува парично вземане против
ответника- в размер, така както е посочен по исковата молба : в общ
размер на 314,72(триста и четиринадесет лева и 72ст.) лева, от които:
- главница 167,87 / сто шестдесет и седем лева и 87 ст. / лева
задължение за предходен период 25.10.2021г.-24.12.2021г. представляващи
абонаментна такса и такса потребление на мобилни услуги, Роуминг
таксуване(общо) по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 08.02.2021г. и
-146,85/ сто четиридесет и шест лева и 85 ст. / лева - представляващи
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
1
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението
до съда - 20.12.2023 година до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и направените съдебно деловодни разноски – държавна
такса в размер на 25,00(Двадесет и пет) лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 480,00 (Четиристотин и осемдесет) лева с включен ДДС.
Претендират се разноски по настоящото дело.
Страната основава исковата си претенция на основание следните
обстоятелства:
К. И. А. е сключил с Йеттел България ЕАД (предходно наименование
Теленор България ЕАД) договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 8.2.2021 г. (приложение към заявлението)
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора, в следствие на
което същия е прекратен едностранно от оператора на 19.2.2022 г. (за
договора за лизинг-чл. 11. ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; за
договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия) (приложение към
заявлението). Предвид това, към 25.2.2022 година длъжникът е имал
задължения за преходни периоди в размер на 167,87 лв.
Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 146,85 лв.
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 8.2.2021
г., представляващи неустойка в размер на три стандартни месечни такси.
Процесните клаузи, в които е заложено правото на кредитора на
неустойка, са обективирани в т. 11 от договора за мобилни, сключен с
длъжника. Те предвиждат, че при предсрочно прекратяване на договора по
вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в
размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичане на уговорения срок. като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство
за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството в брой. без абонамент, съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/,
каквато съответства на оставащия срок на договора.
Според твърдения обективирани в исковата молба то претендираните от
ищеца суми за неустойка се формира чрез кумулиране на две самостоятелни
неустойки, които обезпечават две различни престации на кредитора- по
договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор
за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена
или е предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без
да е върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи
разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната
цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при
сключване на абонаментен план. Ищцовата страна намира , че така
формулирани двете неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат
извън обезщетителната си функция, поради което са действителни, породили
2
са действие и обвързват страните.
Според ищцовата страна задълженията за предходен период в общ
размер на 167,87 лв. са обединени във Фактура № **********/25.11.2021 г. и
Фактура № **********/25.12.2021 г., като във всяка фактура е посочено
подробно как е формирано вземането .. Към настоящия момент длъжникът
има задължение за предходен период в размер на 167,87 лв., формирано както
следва:
143,88 лв., дължими за период 25/10/2021-24/11/2021 год.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги. Роуминг таксуване (общо) по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 8.2.2021 г.
23,99 лв., дължими за период 25/11/2021-24/12/2021 год., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 8.2.2021 г.
Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 146,85 лв.
по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 8.2.2021
г., представляващи неустойка в размер на три стандартни месечни такси.
В този ред е изложила съображенията си ищцовата страна .
Именно неплащането на задължението е мотивирало страната да
дири престация чрез заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на коеуто и е било образувано по реда на чл. 410 от ГПК по което
заявление е било образувано частно гражданско дело № 391/2023 г. По описа
на РС Тервел и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищеца в качеството на кредитор има правен интерес от воденето на
установителен иск, като и за това , съдът му е указа л да предяви своя иск.
Понастоящем ищеца претендира установяването на вземането и
задълженията на ответника по цитираните фактури.
При РС Тервел е постъпило заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 - вх. № 2168 от 20.12.2023 година . Заявлението
е било администрирано , като е било орразувано ч. гр. дело № 391 / 2023
година по описа на РС Тервел.
С Разпореждане №620 от 22.12.203 година , по ч. гр. дело №391/ 2023
година по описа на РС Тервел съдът е уважил заявлението .
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение №172 от
22.12.2023 година с която съдът заповядва : Длъжника К. И. А. с
ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес с.х, общ.Тервел, обл.Добрич,
ул. хх, в качеството на длъжник за неизпълнение на задължения по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021г.
обединени във Фактура №**********/25.02.2022г. за клиентски номер
********* ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК:********* (с
предходно наименование Теленор България ЕАД) със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 със
законни представители хххх следните суми: 314,72(триста и четиринадесет
лева и 72ст.) лева, от които: 167,87лв. задължение за предходен период
25.10.2021г.-24.12.2021г. представляващи абонаментна такса и такса
потребление на мобилни услуги, Роуминг таксуване(общо) по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021г. и 146,85
3
лв. неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до съда –
20.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и съдебно
деловодни разноски – държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 (четиристотин и осемдесет)
лева с включен ДДС.
С разпореждане № 71 от 06.02.2024 година по ч. гр. дело № 391 / 2023
година , по описа на Рс Тервел, съдът намира следното :
Съдебните книжа са изпратени за връчване на длъжника К. И. А. на
постоянния и настоящ адрес с.х, общ.Тервел, обл.Добрич, ул. хх, съгласно
служебно направената справка в НБД. Спазена е процедурата по чл.47 от ГПК,
и съобщението е връчено чрез залепване на уведомление. С оглед
разпоредбата на чл.47, ал.3, изр.3 от ГПК, съдът следва служебно да провери
местоработата на длъжника и да разпореди връчване по местоработата,
съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска
дейност, порадо които и съдът разпореди да се изготви служебно справка в
информационните масиви на ТД на НАП гр.Добрич, от която да е видно има
ли действащи трудови договори лицето К. И. А. с ЕГН:**********, като в
случай, че има такива данни да се посочи точния адрес на местоработата и
съдебните книжа да бъдат изпратени на горепосоченото лице на адрес по
месторабота. Със съкощото съдът разпореди да се направи служебно
справка в Търговския регистър, относно това осъществява ли стопанска
дейност л и ц е т о К. И. А. с ЕГН:**********, която да се приложи по делото
и ако има такива данни, съдебните книжа да бъдат изпратени на
горепосоченото лице на адрес посочен в справката.
С Разпореждане № 137 от 28.02.2024 година , съдът приема следното :
Съдебните книжа са връчени на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, чрез залепено уведомление след посещение на постоянния му и настоящ
адрес с.х, общ.Тервел, обл.Добрич, ул. хх, съгласно служебно направената
справка в НБД, като е посочено, че лицето е търсено многократно, но не е
открито, лицето е в чужбина, залепено е уведомление като в двуседмичния
срок не се е явило да си получи книжата. Направени са и справки за
действащи трудови договори и дали посоченият длъжник осъществява
стопанска дейност. Съдебните книжа са изпратени и на адрес с.х, общ.Тервел,
обл.Добрич, ул. Деветнадесета №10, където лицето е вписано като член УС на
Сдружение „ФУТБОЛЕН КЛУБ СТРЕЛА -2004“ като там също е изпълнена
процедурата на чл.47, ал.5 от ГПК. По тези данни съдът намира, че следва да
укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането си на осн. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
На основание установеното съдът предвид разпоредбата на чл.415 ал.1,
т.2 от ГПК, съдът съдът указва на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса в размер съобразно на предявеният/те/ с исковата молба иск/искове/.
Исковата молба следва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от
ГПК.
Съдебните книжа са връчени на длъжника при условията на чл. 47 ал.
5 от ГПК, чрез залепено уведомление след посещение на постоянния му и
настоящ адрес ххххххххххх , съгласно служебно направената справка в НБД,
4
като е посочено, че лицето е търсено многократно, но не е открито, залепено е
уведомление като в двуседмичния срок не се е явило да си получи книжата.
Направени са и справки за действащи трудови договори и дали лицето
осъществява стопанска дейност. От справките е видно, че длъжникът няма
действащ трудов договор и няма данни за осъществяване на стопанска
дейност. По тези данни съдът намира, че следва да укаже на заявителя, че
може да предяви иск за вземането си на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК. Предвид установеното , съдът по ч. гр. дело № 369 / 2023 година по
описа на РС Тервел на основание чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, се е произнесъл с
Разпореждане № 54 от 30.01.2024 година, с което : Съдът указва на заявителя,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса в размер съобразно на предявеният/те/ с
исковата молба иск/искове/.
При РС Тервел е депозирана искова молба при и по повод дадените
указания- ИМ с вх. № 772 от 10.04.2024 година , като съдът е мотивиран да
приеме , че ИМ е депозирана в законоустановения срок.
С Определение № 168 от 09.07.2024 година , съдът :
назначава адвокат Р. В. Б. от АК гр.Добрич със съдебен адрес за
кореспонденция гр. хххххх за особен представител на ответника по гр. дело
№20243250100119 / 2024 година по описа на РС Тервел- К. И. А. с ЕГН
**********, с неизвестен за ищеца адрес.
Определя адвокатско възнаграждение в размер на
400,00/четиристотин/лева на основание чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. издадена от Висшия адвокатски съвет Обн. ДВ. бр.64 от 23 юли
2004г.
Със същото съдът разпореди препис от исковата молба и от
приложенията към нея да се изпрати на адв.Р. Б. от ДАК, като особен
представител на ответника по реда на чл.131 от ГПК.
От ответника чрез назначения му от съда особен представител е
постъпил писмен отговор на исковата молба- вх. № 1667 от 06.08.2024
година. В цялост с дадения писмен отговор иска се намира за процесуално
допустим , но неоснователен, като и са изложени съображения- по
главницата така и по заявената претенция за неустойка .
В съдебно заседание проведено на 03.10.2024 година ищцовата страна ,
редовно призована ,чрез адвокат Г. И. З. АК София не се явява , не се
представлява . Съдът докладва по делото ,че с исковата молба е направено
искане съдът да даде ход на делото при отсъствие на процесуалния
представител на ищцовата страна .
Ответникът не взема становище по предявения иск. Назначеният на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК процесуален представител на същия – адв. Р. Б.
подържа дадения писмен отговор , предоставя преценката на съда с
изричното посочване ,че не е могла да се свърже с ответника и да съгласува
действия по назначаване на ССЕ по делото .
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По несъмнен ред се установи че ответника е бил абонат и ползвал
телекомуникационни услуги предоставяни му от ищцовото дружество .
5
Ответната страна не доказа изпълнение на своите парични
задължения, обединени и начислени му с фактура № **********/ 25.02.2022
година – за абонат с клиентски номер ********** , със срок на плащане 15
дневен след дата на издаването на счетоводния документ .
При тези обстоятелства съдът приема, че предявеният положителен
установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен, в
размер ,както е предявен .
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва
да се присъдят в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
По делото са налице писмени доказателтсва за сторени от ищеца
съдебно деловодно разноски - внесена ДТ в размер на 25,00 / двадесет и
пет / лева , както и внесено възнаграждение за изплащане на
възнаграждение за назначен особен представител на ответника .
Направено е искане с исковата молба за репариране на разноски
сторени по упълномощен процесуален представител – адвокат по
настоящото исково производство , но доколкото не са налице по делото
никакви писмени доказателства за реално внесено или изплатено такова
възнаграждение ,то съдът намира ,че такива разноски не следва да се вменят
за заплащане от ответната страна на ищцовото дружество .
Съгласно т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя размера им,
съобразно издадената заповед за изпълнение. Следователно, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца ще се присъдят разноските в заповедното
производство в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева платена държавна такса
и 480,00 / четиристотин и осемдесет / лева разноски по упълномощен
адвокат - сторени по ч. гр. дело №20233250100391/ 2023 година по описа на
РС Тервел .
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
Признава за установено, по иска с правно основание чл. 124 от ГПК във вр.
с чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК
във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и вр. чл. 228 от Закона за електронните
съобщения в отношенията между страните, че К. И. А. с ЕГН:********** с
постоянен и настоящ адрес с.х, общ.Тервел, обл.Добрич, ул. хх, в качеството
на длъжник за неизпълнение на задължения по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 08.02.2021г. обединени във Фактура
№**********/25.02.2022г. за клиентски номер ********* дължи на
ищцовата страна от „Йеттел България” ЕАД (предходно наименование
Теленор България ЕАД), ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 със законни
представители хххх – член на Съвета на директорите , следните суми:
в общ размер на 314,72(триста и четиринадесет лева и 72ст.) лева, от
които:
- главница 167,87 / сто шестдесет и седем лева и 87 ст. / лева
6
задължение за предходен период 25.10.2021г.-24.12.2021г. представляващи
абонаментна такса и такса потребление на мобилни услуги, Роуминг
таксуване(общо) по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 08.02.2021г. и
-146,85/ сто четиридесет и шест лева и 85 ст. / лева - представляващи
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 08.02.2021г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението
до съда - 20.12.2023 година до окончателното изплащане на задължението,за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК №172 от 22.12.2023 година по ч.гр.дело №20233250100391/2023
година по описа на РС Тервел.
ОСЪЖДА К. И. А. с ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес с.х,
общ.Тервел, обл.Добрич, ул. хх,да заплати на ищеца „Йеттел България” ЕАД
(предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6 със законни представители хххх – член на Съвета на
директорите , сторените по ч.гр.дело №20233250100391 по описа на
Тервелски районен съд за 2023 година разноски в размер на 25,00/двадесет и
пет/ лева- представляваща внесена държавна такса и сумата от 480,00 /
четиристотин и осемдесет / лева - представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА К. И. А. с ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес с.х,
общ.Тервел, обл.Добрич, ул. хх,да заплати на ищеца „Йеттел България” ЕАД
(предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6 със законни представители хххх – член на Съвета на
директорите , сторените по настоящото исково производство разноски в
размер на 25,00 / двадесет и пет лева / лева - платена държавна такса за
завеждане на иска и сумата от 400,00 / четиристотин / лева – разноски по
назначен от съда особен представител на ответника .
След влизане на решението в законна сила препис от него ведно с
приложеното ч. гр.дело №20233250100391 по описа на ТлРС за 2023г. да се
върне в деловодството на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
7