Решение по дело №398/2019 на Районен съд - Добрич

МОТИВИ

към решение № 126 от 03.04.2019 г. по а.н.д. № 398 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г.

 

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура – Добрич предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Г.Н.Г. с ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.

Редовно призована за съдебно заседание, Районна прокуратура - Добрич не се представлява.

В съдебно заседание обв. Г.Н.Г. лично заявява, че признава изцяло фактическата обстановка, изложена в постановлението на Районна прокуратура – Добрич, съгласен е с предложението да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

По пренията обв. Г. моли да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.

          На дадената му последна дума обвиняемият заявява, че съжалява.

    След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 22.11.2017 г. свидетелите *, и двамата полицейски служители при Първо РУ на МВР – гр. Добрич били в състав на автопатрул, обслужващ територията на град Добрич, като Димитров бил водач на патрулния автомобил, а М* – старши на автопатрула. Около 21:20 часа, патрулирайки в района си, полицейските служители забелязали по ул. „Калина”, в близост до № 20, спрян лек автомобил „Опел Астра” с рег. № *в който се намирали обвиняемият Г.Н.Г. и св. Ж* В* А*.

Виждайки приближаващия полицейски автомобил, обвиняемият Г.Г. изхвърлил през прозореца на задна лява врата пакетче с размери 2 см/3 см, съдържащо бяло прахообразно вещество. Виждайки това, полицейските служители извършили проверка на документите за самоличност на намиращите се в автомобила лица – обвиняемият Г.Г. и св. Ж. А., след което същите били отведени в сградата на Първо РУ на МВР – гр. Добрич.

След отвеждането в Първо РУ на МВР – гр. Добрич, обв. Г.Г. предал на полицейския служител Д* З* Д* с протокол за доброволно предаване полиетиленовото пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество. При тестване с полеви тест за наркотици, бялото вещество реагирало на амфетамин.

Видно от заключението на вещите лица по Протокол за извършена експертиза № 19/НАР – 65 от 18.01.2019 г. на Научноизследователски институт по криминалистика – МВР, съдържанието на найлоновото пликче с бяло прахообразно вещество представлява високорисково наркотично вещество - метамфетамин и кофеин с нетно тегло 0.89 грама, със съдържание на активен компонент – метамфетамин - 5.3 %.

Съгласно протокол за оценка на наркотични вещества, стойността на наркотичното вещество е 22.25 лева /двадесет и два лева и двадесет и пет стотинки/.

Метамфетаминът /солите и препаратите му/ е поставен под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.

С писмо с Рег. № 265000-1090/19.02.2019 г. на Районно управление – гр. Генерал Тошево при ОД на МВР – гр. Добрич остатъкът от наркотичното вещество – метамфетамин е бил изпратен за съхранение в Агенция „Митници” – гр. София, ЦМУ, отдел „НОП” /по делото липсва приемателно-предавателен протокол/.

Така описаната фактическа обстановка не се оспорва.

Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – самопризнанието на обвиняемия Г.Н.Г. под формата на признаване на вина и на фактическата обстановка, описана в постановлението на Районна прокуратура – Добрич, гласните доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно производство № 1092/2017 г. по описа на Първо РУ на МВР - Добрич писмени доказателства: Протокол за разпит на обвиняемия от 23.11.2017 г.; Протокол за разпит на обвиняемия от 18.03.2019 г.; Справка за съдимост № 2777/30.11.2017 г.; Справка за съдимост № 525/26.02.2019 г.; Характеристични данни за лице; Справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Протокол за разпит на свидетеля М*; Протокол за разпит на свидетеля Димитров; Протокол за разпит на свидетеля А*; Протокол за доброволно предаване; Протокол за експертиза № 19 НАР-65; Протокол за оценка на наркотични вещества; Писмо до ЦМУ отдел „МРР-НОП” и Справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България, приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:

Обв. Г.Н.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 354а, ал. 5 във вр. ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 22.11.2017 г. в гр. Добрич, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество: метамфетамин с нетно тегло 0.89 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин - 5.3 %, на стойност 22.25 лева /двадесет и два лева и двадесет и пет стотинки/, като случаят е маловажен.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Обективираните в писмените и гласни доказателства по делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Писмените и гласни доказателства са безпротиворечиви, че обв. Г.Г. е осъществил една от формите на изпълнителното деяние по чл. 354 а, ал. 3 от НК, а именно – държане, тъй като същият е установил фактическа власт върху предмета на престъплението посредством действие /съхранение в  автомобила си/, което обективира принадлежността на вещта.

Видно от заключението на вещите лица по изготвения Протокол за извършена експертиза № 19/НАР – 65 от 18.01.2019 г. на Научноизследователски институт по криминалистика – МВР, съдържанието на найлоновото пликче с бяло прахообразно вещество представлява високорисково наркотично вещество - метамфетамин и кофеин с нетно тегло 0.89 грама, със съдържание на активен компонент – метамфетамин - 5.3 %.

Безспорно е и че Метамфетаминът /солите и препаратите му/ е поставен под контрол под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.

Съдът намира, че деянието, извършено от обв. Г.Г. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вземайки предвид, че метамфетаминът е един от най-леките наркотични вещества в сравнение с кокаина и най-вече с хероина, неговата стойност и количество, както и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, поради което представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

          Съдът намира, че в конкретния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на обвиняемия Г.Н.Г., по следните съображения:

          Ноторно известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при които извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно. Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Вярно е, че се касае за деяние, свързано с държането на малко количество наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 0.89  грама, на стойност 22.25 лева.

Количеството и стойността на наркотичното вещество обаче не са определящи, за да се прецени, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, а следва да се обсъди в случая сериозността на стореното, обществените отношения и интереси, които засяга и въпросите, свързани с превенцията. Следва да се има предвид, че обект на престъпно посегателство са обществените отношения, свързани с опазването на здравето. Широкото разпространение на този вид престъпление в обществото ни и то най-вече в средите на учащите се и млади хора, както и пагубните последици за здравето им, прави този вид престъпление такова, с висока степен на обществена опасност. Безспорно е, че престъпленията с наркотични вещества /най-общо казано/ са с висока степен на обществена опасност. Не може да се говори за малозначителност или за явна незначителност на обществената опасност на деянието, при условие че се касае за деяние по чл. 354 а от НК. Последиците са тежки и дори обвиняемият е жертва на разпространителите на наркотични вещества.

В настоящия случай, независимо от незначителното количество и стойност на държаното от обвиняемия наркотично вещество, то степента на обществената опасност и морална укоримост на конкретното деяние, реализирано в присъствието на друго лице, не е по-ниска от обикновените случаи.

От друга страна, данните за личността на обв. Г. не са безупречни. Видно от приложената по делото характеристика, изготвена от съответния полицейски инспектор, обвиняемият поддържа връзки и се движи в среди на криминално проявени лица, който факт не следва да бъде подминаван безкритично.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Причина за извършване на деянието е ниската правна култура на обвиняемия.

          Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прецени факта, че е осъществено деяние, придобило изключително широко разпространение в обществото ни.

          Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема фактите, касаещи личността на дееца – чисто съдебно минало и липса на образувани други наказателни производства.     

В санкцията на правната норма на чл. 354 а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК,  законодателят е предвидил наказание глоба до хиляда лева. Г.Н.Г. е с чисто съдебно минало, към момента на извършване на престъплението – 22.11.2017 г. не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма, Раздел ІV от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.

С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи обвиняемия Г.Н.Г. от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер, което би изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл.12 от ЗАНН, вземайки предвид факта, че обществената опасност на самия извършител е невисока – спрямо Г. няма образувани други досъдебни производства. Тия обстоятелства мотивираха съда да приеме, че поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагането на административно наказание глоба в размер на 1000 лв. От друга страна този размер на наказанието е съобразен и с ограничаващата разпоредба на чл. 78а, ал. 5 от НК, съгласно която когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на обвиняемия Г.Н.Г. за виновен, съдът го осъди да заплати по сметка на ОД на МВР – Добрич сторените по делото разноски в размер на 74.81 лева /седемдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/.

На основание чл. 354а, ал. 6 във вр. с ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, с решението съдът постанови предметът на престъплението: остатък от наркотичното вещество – метамфетамин, изпратен за съхранение в Агенция „Митници” – гр. София, ЦМУ, отдел „НОП” с писмо с Рег. № 265000-1090/19.02.2019 г. на Районно управление – гр. Генерал Тошево при ОД на МВР – гр. Добрич /по делото липсва приложен приемателно-предавателен протокол/ да се отнеме в полза на държавата, като след влизане в сила на решението, наркотичното вещество да се унищожи.

С решението, съдът постанови веществените доказателства по делото – опаковки от изследваното наркотично вещество, след влизане в сила на решението да се унищожат, а препис от решението, след влизането му в сила, ведно с копие от писмо с Рег. № 265000-1090/19.02.2019 г. на Районно управление – гр. Генерал Тошево при ОД на МВР – гр. Добрич, да се изпратят на Агенция “Митници” – София, ЦМУ, отдел „НОП”, с оглед унищожаване на наркотичното вещество.

На основание чл. 309 от НПК, с оглед обстоятелството, че обвиняемият Г.Н.Г. е освободен от наказателна отговорност, съдът отмени наложената на досъдебното производство спрямо него мярка за неотклонение „Подписка”.

 

Така мотивиран, съдът постанови решението си!

 

 

                             Районен съдия:                       

              /Данчо Димитров/

 

 

                                                                                                  

 

 

МОТИВИ

към решение № 126 от 03.04.2019 г. по а.н.д. № 398 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г.

 

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура – Добрич предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Г.Н.Г. с ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.

Редовно призована за съдебно заседание, Районна прокуратура - Добрич не се представлява.

В съдебно заседание обв. Г.Н.Г. лично заявява, че признава изцяло фактическата обстановка, изложена в постановлението на Районна прокуратура – Добрич, съгласен е с предложението да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

По пренията обв. Г. моли да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.

          На дадената му последна дума обвиняемият заявява, че съжалява.

    След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 22.11.2017 г. свидетелите *, и двамата полицейски служители при Първо РУ на МВР – гр. Добрич били в състав на автопатрул, обслужващ територията на град Добрич, като Димитров бил водач на патрулния автомобил, а М* – старши на автопатрула. Около 21:20 часа, патрулирайки в района си, полицейските служители забелязали по ул. „Калина”, в близост до № 20, спрян лек автомобил „Опел Астра” с рег. № *в който се намирали обвиняемият Г.Н.Г. и св. Ж* В* А*.

Виждайки приближаващия полицейски автомобил, обвиняемият Г.Г. изхвърлил през прозореца на задна лява врата пакетче с размери 2 см/3 см, съдържащо бяло прахообразно вещество. Виждайки това, полицейските служители извършили проверка на документите за самоличност на намиращите се в автомобила лица – обвиняемият Г.Г. и св. Жан Асенов, след което същите били отведени в сградата на Първо РУ на МВР – гр. Добрич.

След отвеждането в Първо РУ на МВР – гр. Добрич, обв. Г.Г. предал на полицейския служител Д* З* Д* с протокол за доброволно предаване полиетиленовото пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество. При тестване с полеви тест за наркотици, бялото вещество реагирало на амфетамин.

Видно от заключението на вещите лица по Протокол за извършена експертиза № 19/НАР – 65 от 18.01.2019 г. на Научноизследователски институт по криминалистика – МВР, съдържанието на найлоновото пликче с бяло прахообразно вещество представлява високорисково наркотично вещество - метамфетамин и кофеин с нетно тегло 0.89 грама, със съдържание на активен компонент – метамфетамин - 5.3 %.

Съгласно протокол за оценка на наркотични вещества, стойността на наркотичното вещество е 22.25 лева /двадесет и два лева и двадесет и пет стотинки/.

Метамфетаминът /солите и препаратите му/ е поставен под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.

С писмо с Рег. № 265000-1090/19.02.2019 г. на Районно управление – гр. Генерал Тошево при ОД на МВР – гр. Добрич остатъкът от наркотичното вещество – метамфетамин е бил изпратен за съхранение в Агенция „Митници” – гр. София, ЦМУ, отдел „НОП” /по делото липсва приемателно-предавателен протокол/.

Така описаната фактическа обстановка не се оспорва.

Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – самопризнанието на обвиняемия Г.Н.Г. под формата на признаване на вина и на фактическата обстановка, описана в постановлението на Районна прокуратура – Добрич, гласните доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно производство № 1092/2017 г. по описа на Първо РУ на МВР - Добрич писмени доказателства: Протокол за разпит на обвиняемия от 23.11.2017 г.; Протокол за разпит на обвиняемия от 18.03.2019 г.; Справка за съдимост № 2777/30.11.2017 г.; Справка за съдимост № 525/26.02.2019 г.; Характеристични данни за лице; Справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Протокол за разпит на свидетеля М*; Протокол за разпит на свидетеля Димитров; Протокол за разпит на свидетеля А*; Протокол за доброволно предаване; Протокол за експертиза № 19 НАР-65; Протокол за оценка на наркотични вещества; Писмо до ЦМУ отдел „МРР-НОП” и Справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България, приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:

Обв. Г.Н.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 354а, ал. 5 във вр. ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 22.11.2017 г. в гр. Добрич, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество: метамфетамин с нетно тегло 0.89 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин - 5.3 %, на стойност 22.25 лева /двадесет и два лева и двадесет и пет стотинки/, като случаят е маловажен.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Обективираните в писмените и гласни доказателства по делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Писмените и гласни доказателства са безпротиворечиви, че обв. Г.Г. е осъществил една от формите на изпълнителното деяние по чл. 354 а, ал. 3 от НК, а именно – държане, тъй като същият е установил фактическа власт върху предмета на престъплението посредством действие /съхранение в  автомобила си/, което обективира принадлежността на вещта.

Видно от заключението на вещите лица по изготвения Протокол за извършена експертиза № 19/НАР – 65 от 18.01.2019 г. на Научноизследователски институт по криминалистика – МВР, съдържанието на найлоновото пликче с бяло прахообразно вещество представлява високорисково наркотично вещество - метамфетамин и кофеин с нетно тегло 0.89 грама, със съдържание на активен компонент – метамфетамин - 5.3 %.

Безспорно е и че Метамфетаминът /солите и препаратите му/ е поставен под контрол под контрол в Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.

Съдът намира, че деянието, извършено от обв. Г.Г. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вземайки предвид, че метамфетаминът е един от най-леките наркотични вещества в сравнение с кокаина и най-вече с хероина, неговата стойност и количество, както и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, поради което представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

          Съдът намира, че в конкретния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на обвиняемия Г.Н.Г., по следните съображения:

          Ноторно известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при които извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно. Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Вярно е, че се касае за деяние, свързано с държането на малко количество наркотично вещество – метамфетамин с нетно тегло 0.89  грама, на стойност 22.25 лева.

Количеството и стойността на наркотичното вещество обаче не са определящи, за да се прецени, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, а следва да се обсъди в случая сериозността на стореното, обществените отношения и интереси, които засяга и въпросите, свързани с превенцията. Следва да се има предвид, че обект на престъпно посегателство са обществените отношения, свързани с опазването на здравето. Широкото разпространение на този вид престъпление в обществото ни и то най-вече в средите на учащите се и млади хора, както и пагубните последици за здравето им, прави този вид престъпление такова, с висока степен на обществена опасност. Безспорно е, че престъпленията с наркотични вещества /най-общо казано/ са с висока степен на обществена опасност. Не може да се говори за малозначителност или за явна незначителност на обществената опасност на деянието, при условие че се касае за деяние по чл. 354 а от НК. Последиците са тежки и дори обвиняемият е жертва на разпространителите на наркотични вещества.

В настоящия случай, независимо от незначителното количество и стойност на държаното от обвиняемия наркотично вещество, то степента на обществената опасност и морална укоримост на конкретното деяние, реализирано в присъствието на друго лице, не е по-ниска от обикновените случаи.

От друга страна, данните за личността на обв. Г. не са безупречни. Видно от приложената по делото характеристика, изготвена от съответния полицейски инспектор, обвиняемият поддържа връзки и се движи в среди на криминално проявени лица, който факт не следва да бъде подминаван безкритично.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Причина за извършване на деянието е ниската правна култура на обвиняемия.

          Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прецени факта, че е осъществено деяние, придобило изключително широко разпространение в обществото ни.

          Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема фактите, касаещи личността на дееца – чисто съдебно минало и липса на образувани други наказателни производства.     

В санкцията на правната норма на чл. 354 а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК,  законодателят е предвидил наказание глоба до хиляда лева. Г.Н.Г. е с чисто съдебно минало, към момента на извършване на престъплението – 22.11.2017 г. не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма, Раздел ІV от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.

С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи обвиняемия Г.Н.Г. от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер, което би изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл.12 от ЗАНН, вземайки предвид факта, че обществената опасност на самия извършител е невисока – спрямо Г. няма образувани други досъдебни производства. Тия обстоятелства мотивираха съда да приеме, че поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагането на административно наказание глоба в размер на 1000 лв. От друга страна този размер на наказанието е съобразен и с ограничаващата разпоредба на чл. 78а, ал. 5 от НК, съгласно която когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на обвиняемия Г.Н.Г. за виновен, съдът го осъди да заплати по сметка на ОД на МВР – Добрич сторените по делото разноски в размер на 74.81 лева /седемдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/.

На основание чл. 354а, ал. 6 във вр. с ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, с решението съдът постанови предметът на престъплението: остатък от наркотичното вещество – метамфетамин, изпратен за съхранение в Агенция „Митници” – гр. София, ЦМУ, отдел „НОП” с писмо с Рег. № 265000-1090/19.02.2019 г. на Районно управление – гр. Генерал Тошево при ОД на МВР – гр. Добрич /по делото липсва приложен приемателно-предавателен протокол/ да се отнеме в полза на държавата, като след влизане в сила на решението, наркотичното вещество да се унищожи.

С решението, съдът постанови веществените доказателства по делото – опаковки от изследваното наркотично вещество, след влизане в сила на решението да се унищожат, а препис от решението, след влизането му в сила, ведно с копие от писмо с Рег. № 265000-1090/19.02.2019 г. на Районно управление – гр. Генерал Тошево при ОД на МВР – гр. Добрич, да се изпратят на Агенция “Митници” – София, ЦМУ, отдел „НОП”, с оглед унищожаване на наркотичното вещество.

На основание чл. 309 от НПК, с оглед обстоятелството, че обвиняемият Г.Н.Г. е освободен от наказателна отговорност, съдът отмени наложената на досъдебното производство спрямо него мярка за неотклонение „Подписка”.

 

Така мотивиран, съдът постанови решението си!

 

 

                             Районен съдия:                       

              /Данчо Димитров/