Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 352 07.11.2018 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На единадесети октомври Година две хиляди и осемнадесета
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 397 по описа за 2017 година.
Настоящото дело беше образувано по повод искова молба
от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ №19, представлявана от Виолина Спасова – главен
изпълнителен директор и Доротея Николова – изпълнителен директор, подадена чрез
пълномощника – юрисконсулт Живко Руменов Райков, със съдебен адрес:***, против Й.И.Е.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да бъде прието за установено, че ответника
дължи на Банката следните суми, предмет на издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3218/2017 г. на РС – Бургас и дължими по Договор
за кредит от 08.11.2005 г. и допълнително споразумение към него от 04.12.2009
г., а именно: 199 943,33 евро - главница;
151 103,21 евро - договорна лихва
за периода от 08.12.2009 г. до 04.05.2017 г.; 1776,85 евро – обезщетение за
забава по т.20.1 от Общите условия - лихвена надбавка за забава в размер на 3 %
върху главницата за периода от 18.07.2010 г. до 01.02.2017 г.; 8447,52 евро -
обезщетение за забава по т.20.2 от Общите условия – лихвена надбавка за забава
в размер на 10 % върху главницата за периода от 02.02.2017 г. до 04.05.2017 г.,
ведно със законната лихва върху претендирания размер главница, считано от 05.05.2017
г., до окончателното погасяване на задължението. Претендира се и присъждането
на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски, в това число допълнително
заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че „Банка ДСК“ ЕАД е
предоставила на ответника Й.И.Е. ипотечен кредит в размер от 200 000 евро,
съгласно Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 08.11.2005 г. и
допълнително споразумение към него от 04.12.2009 г. Уговореният срок за погасяване
на кредита е 300 месеца от датата на неговото първо усвояване. Цялата сума по
кредита е била усвоена еднократно по сметка, от Й.И.Е. на 18.11.2005 г. след
учредяване на предвиденото в договора за кредит обезпечение. За предоставения
кредит ответникът се е задължил първоначално да заплаща лихва, определяна
периодично от кредитора, а след сключването на допълнителното споразумение
дължимата лихва се е променила на базовия лихвен процент, който към датата на
подписване на споразумението е 4,69 % плюс стандартната надбавка в размер на
5,51 % или дължимата лихва е станала в размер на 10,20 %. Последното редовно
плащане е извършено на 18.06.2010 г., като след забава от 90 дена от страна на Й.Е.,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем след получаване на нотариална покана
от последния на 14.12.2016 г. До предявяване на исковата претенция за събиране
на вземанията по кредита, последните са олихвени с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. На 05.05.2017
г. ищецът е подал заявление по чл. 417 от ГПК за снабдяване със заповед за
незабавно изпълнение срещу Й.Е., издадена на 09.05.2017 г. С изпълнителен лист
от 11.05.2017 г., в полза на банката са присъдени и разноските по заповедното
производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение. На 30.05.2017 г. е било образувано
изпълнително дело № 733/2017 г. по описа на ЧСИ д-р Росица С., рег. № 706 от
КЧСИ.
В писмения си отговор, ответникът Й.И.Е. възразява по
основателността на исковите претенции, като на първо място релевира възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на банката по
процесния договор за кредит. Счита, че 90-те дни за обявяване на предсрочна
изискуемост съгласно пункт 19.3 от договора за кредит са изтекли на 18.09.2010
г., считано от последното погасително плащане по договора на 18.06.2010 г.
(както е посочено в исковата молба). Според него, от тази дата съгласно чл. 60
от ЗКИ банката е следвало да обяви настъпилата предсрочна изискуемост, която да
се доведе до негово знание. Малко след като е изпаднал в забава - през 2010 г.,
е узнал, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Счита, че
предприетите от банката преди 05.05.2017 г. съдебни действия по предходното производство
по чл. 422 от ГПК, не са прекъснали погасителната давност, тъй като съгласно
чл. 116, б. „б“, изречение второ от ЗЗД, ако предявеният иск не бъде уважен,
давността не се смята за прекъсната, какъвто според ответника е конкретният
случай. Твърди се, че приложената нотариална покана от 07.12.2016 г., с която
банката е обявила предсрочната изискуемост на кредит по договор, сключен на
18.11.2005 г., е неотносима, тъй като такъв договор от тази дата не е подписван
от ответника, съответно не може да се приеме, че нотариалната покана се отнася
за процесния договор за кредит, който е сключен на 08.11.2005 г. Или не е
спазена процедурата по обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради
съществен пропуск, изразяващ се в липса на изрично посочване на размерите и
конкретните задължения – главница, договорна и санкционна лихва, които са
просрочени. Оспори размера на посочените в исковата молба главница, договорна и
наказателна лихва, като счита размера на главницата за произволно формулиран, а
оттам и претендираните лихви. В тази връзка оспорва приложеното извлечение от
счетоводните книги на банката за сметка № ***към 05.05.2017 г., както и
приложения погасителен план, като документи с невярно съдържание. Счита за
незаконни и лихвените надбавки от 3% върху частта от вноската, представляваща
главница в размер на 1776,85 евро, съответно от 10 % върху частта от вноската
представляваща главница в размер на 8447,52 евро.
Ищецът в депозираната допълнителна искова молба, потвърди
фактите по инициираното през 2011 г. заповедно производство и развилото се
съдебно производство по чл. 422 от ГПК, приключило с отмяна на решението на
Окръжен съд – Бургас и отхвърляне на исковата претенция поради необявена
предсрочна изискуемост на задължението на ответника. По отношение на заповедта
за изпълнение по ч.гр.д. № 9922/ 2011 г. счита, че е разрешен със сила на
пресъдено нещо въпроса, че към момента на сезирането на съда със заявление по
чл. 417 от ПГК не е съществувало вземане на банката, основано на настъпила
предсрочна изискуемост по процесния договор за кредит. Докато предмет на
настоящия иск са вземания на банката срещу ответника, които са станали
изискуеми към 05.05.2017 г.
В постъпилия допълнителен отговор от ответника се
твърди, че
претенциите за лихви не са константна величина и с натрупванията във времето
техният размер се увеличава, но основателността им като акцесорни вземания по
главницата е в пряка връзка с нейната основателност. След като в случая е
налице отхвърлителен диспозитив за главницата по договора, според пълномощника
на Е. това прави безпредметно всяко разглеждане на акцесорните претенции за
лихви. Според ответника, нито в представената по делото нотариална покана, с
която се обявявала предсрочната изискуемост, нито в заявлението по чл. 417 от ГПК
въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 3218/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, нито в исковата молба
по настоящото дело, не са дефинирани частите от вземането на ищеца за вноски и
лихви с настъпил и тези с ненастъпил падеж към датата на твърдяната предсрочна
изискуемост. Не са изрично посочени конкретните падежирали месечни вноски и
техния размер съгласно договора за кредит и погасителния план към него. Твърди,
че в посочената в нотариалната покана отчетна сметка № *** е различна от тази
посочена в процесния договор за кредит и допълнителното споразумение към него,
поради което отново е допуснат порок в процедурата по обявяване на предсрочната
изискуемост. А в представеното извлечение от счетоводните книги на банката не е
отразена информация за извършената капитализация на лихвите, като отразените
размери на дължимите погасителни вноски не съответстват на размерите на
уговорените погасителни вноски в представения погасителен план. Поради това
представеното извлечение не е редовен документ, отразяващ подлежащо на
изпълнение вземане в претендирания размер. Ответникът намира и договорните
клаузи за лихвения процент по кредита и за наказателните надбавки (3% и 10 %)
върху частта от вноската представляваща главница, за неравноправни клаузи, с
които се поставя в привилегировано положение банката спрямо ответника.
В съдебно заседание ищцовата страна чрез процесуалния
си представител, поддържа исковете и моли съда да ги уважи като основателни и
доказани. В подкрепа на претенцията си ангажира съдебно-икономическа
експертиза.
В съдебно заседание ответникът чрез своя процесуалния
си представител, изрази становище за неоснователност на предявените искове
поради всички изложени възражения. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди, че е
кредитор, предприел действия за принудително събиране на вземането си по
облекчения ред на заповедното производство, в което обаче длъжникът е подал
възражение. Искът е насочен срещу длъжника по заповедното производство, за
който се сочи, че нарушава материални субективни права на ищеца, като
неоснователно отказва изпълнение на изискуемо парично задължение. Същата е
допустима и предвид наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от
приложеното заявление от ищеца, по което е било образувано ч.гр.д.№ 3218/2017
г. по описа на РС-Бургас, издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение №
1269/ 09.05.2017г., съдът е уважил подадена молба за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение за посочените в исковата молба суми, както и за сумата от общо 14 212.89 лв.
направени разноски. Против издаването на тази заповед в законовия срок е
подадено възражение от ответника. Производството по настоящото дело е
образувано в срока, започнал да тече след подаването на възражението. Внесена е
дължимата държавна такса.
По отношение направеното от ответника възражение по
допустимостта на исковата молба, че по в.т.д. № 253/2014 г. по описа на
Апелативен съд - Бургас между същите страни, на същото законово основание и претендирано вземане
има влязло в сила решение № 102/ 19.11.2014 г. и спорът не може да бъде
пререшаван, съдът се е произнесъл в определение № 339/ 12.04.2018г. и към
настоящия момент не се налага промяна в становището.
Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1,
вр.чл.415 и чл.124 ал.1 от ГПК и чл.430 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е бил сключен договор за кредит за
покупка на недвижим имот от 08.11.2005 г. (л.11-14 по делото) между „Банка ДСК“
ЕАД и Й.Е., като ответника е получил сумата от 200 000 евро, усвоена на 18.11.2005г.
Срокът на издължаване е бил 300 месеца от усвояването според приложения
погасителен план (л.15-20). С допълнително споразумение от 04.12.2009г. (л.21-23)
са били променени условия по договора, в т.ч. прибавяне на непогасената част от
начислената лихва към главницата (капитализиране) при същия краен срок, като
годишната лихва е била променена на 10,20 %, с нов погасителен план (л.28-34).
На 15.12.2016г. е била получена нотариална покана от ответника, че банката
обявява кредита за предсрочно изискуем и претендира заплащане на цялата
главница, като се начислява лихва в договорения лихвен процент, увеличен с
предвидената в договора надбавка за забава. Поради неплащане на дължимите суми, банката е подала
заявление пред РС-Бургас, било е образувано ч.гр.д.№ 3218/2017г. и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, № 1296/ 09.05.2017г. за сумата от
362 068.65 евро, включваща 199 943.33 евро главница, 151 103.21
евро договорна лихва за периода от 08.12.2009 до 04.05.2017г., 1766.85 евро
санкционна лихва за периода от 18.07.2010 до 01.02.2017г., 8447.52 евро
санкционна лихва – лихвена надбавка за забава от 10 % върху главницата, за
периода от 02.02.2017 до 04.05.2017г., 807.74 евро дължими такси и разноски до
04.05.2017г, както и сумата от 14 212.89 лв. разноски (л.44 по ч.гр.д.№
3218/2017г. по описа на РС-Бургас). Издаден е бил изпълнителен лист за тези
суми в полза на банката. С влязло в сила решение № 102/ 19.11.2014г. по
възз.т.д.№ 253/2014г. по описа на Апелативен съд – Бургас, въззивната инстанция
е отменила решение № 70/ 03.04.2014г. по т.д.№ 53/2013г. по описа на ОС-Бургас
и е отхвърлила иска на „Банка ДСК“ ЕАД да бъде прието за установено спрямо Й.Е.,
че дължи посочени суми по описания по-горе договор между страните, поради
неуведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането
на банката.
Според
заключението на вещото лице Р.Л. (л.90-100), дължимите суми по договора към 05.05.2017г.
са: главница в размер на 199 943.33 евро; договорна лихва върху главницата
за периода 08.12.2009 – 04.05.2017г. от 151 103.21 евро; санкционна лихва за
периода от 18.07.2010 до 01.02.2017г. от 1766.85 евро; санкционна лихва за
периода от 02.02.2017 до 04.05.2017г. от 8447.52 евро и такси и разноски към
04.05.2017г. в размер на 807.74 евро. С извършените плащания след допълн. споразумение, банката е
погасявала дължимите вноски съобразно втория погасителен план.
В
допълнителното си заключение (л.118-125) вещото лице е изчислило, че дължимите
от ответника суми при спазване на първоначалния погасителен план биха били
следните: главница в размер на 185 398.14 евро; договорна лихва върху
главницата за периода 08.12.2009 – 04.05.2017г. от 72 519.51 евро;
санкционна лихва за периода от 18.07.2010 до 01.02.2017г. от 1022.49 евро;
санкционна лихва за периода от 02.02.2017 до 04.05.2017г. от 4789.50 евро и
такси и разноски към 04.05.2017г. в размер на 807.74 евро.
Представените доказателства водят до извода за частична
основателност на приетите за допустими искове по чл.422, вр.чл.415 от ГПК. Ответникът
Й.Е. е усвоил одобрения кредит в размер на 200 000 евро еднократно на 18.11.2005г.,
установено и в заключението на вещото лице Л.. Съобразно сключения договор за банков
кредит, Е. се е задължил да заплаща погасителни вноски според погасителен план.
С преставането на плащане на погасителните вноски за повече от 90 дни след
18.06.2010г., е било изпълнено условието на т.20.2 от Общите условия на
допълнителното споразумение от 04.12.2009г. и кредита е станал предсрочно
изискуем. В решението си АС-Бургас е приел, че Е. не е бил уведомен надлежно за
волята на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което изявление
трябва да предхожда подаването на заявление пред съда. Но с получаването на
препис от исковата молба по образуваното т.д.№ 53/2013г. по описа на ОС-Бургас,
е станало именно това – длъжника е научил за намерението на банката. След като
с нотариална покана може да се уведоми длъжник по договор за настъпила
предсрочна изискуемост, толкова повече това може да стане с получаване на
препис от исковата молба, в която това е заявено недвусмислено. Порочното
действие на банката (неуведомяване на длъжника преди подаване на заявлението
пред РС-Бургас) е било санкционирано с решението на съда, но и последиците от
уведомяването на Е. с исковата молба, следва да бъдат зачетени. По делото няма
нито едно доказателство, че ответникът е внесъл каквато и да било сума след
18.06.2010г., въпреки становищата и на двете съдебни инстанции, че сключения
договор и споразумението към него са действителни. Е. следваше да внася суми
поне според първоначалния погасителен план, след като смята някои от клаузите
по договора и споразумението за недействителни.
Неоснователни са и част от останалите възражения на
пълномощника на Е.. Описаната в т.1. от писмените бележки правна конструкция на
отношенията между страните, не почива на фактите по делото. Както беше изложено
по-горе, формираната сила на присъдено нещо на решение № 102/ 19.11.2014г. по
възз.т.д.№ 253/2014г. по описа на Апелативен съд – Бургас не се разпростира
изобщо върху правото на банката и занапред да упражни правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, ако са налице предпоставките затова. Е. е
продължил да не плаща нищо по сключения договор. С това е внесъл промяна в
отношенията си с кредитора, тъй като силата на присъдено нещо няма как да се
разпростре и върху натрупаните нови задължения, след влизане на решението на
АС-Бургас в сила, дори след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за плащане пред РС-Бургас (11.11.2011г.), ако се приеме, че
предсрочната изискуемост изобщо не е настъпила и договорът и споразумението са
запазили своето действие.
Действително чл.116 б.“б“ от ЗЗД повелява, че с
предявяване на иск давността се прекъсва, но ако иска не бъде уважен, давността
не се смята прекъсната. Според чл.422 от ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението пред
РС-Бургас, т.е. датата 11.11.2011г. Но решение № 102/ 19.11.2014г. по
възз.т.д.№ 253/2014г. по описа на Апелативен съд – Бургас е влязло в сила на
14.04.2016г. (датата на постановяване на определение № 324 по т.д.№ 1565/2015г.
на ВКС, І т.о.), а новото заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение е подадена от „Банка ДСК“ЕАД на 05.05.2017г. или преди
изтичане на кой да е давностен срок. Ако тезата на защитата беше вярна, то за
кредитора би съществувало задължение на всеки 3 години да завежда отделно дело,
под страх от погасяване по давност на
правото му на иск, което в никакъв случай не е целта на законодателя. Съдът не
счита за необходимо, да излага становище относно характера на месечните
погасителни вноски, които според ответната страна са периодични плащания,
поради липсата на връзка с правния спор.
Съобразявайки се с изложеното в исковата молба, съдът
счита, че без съмнение към твърдяната дата – 02.02.2017г., предсрочната изискуемост
е настъпила и банката е упражнила това свое право, която воля е достигнала до
ответника посредством получена от същия нотариална покана с дата 15.12.2016г. Плащания
след 18.06.2010г. не са били отразени като постъпили. Дължими са останали
вноски за периода след м.юни 2010г. Според представените доказателства, към 05.05.2017г.
ответникът дължи вноски, включващи главница, лихви и такси, които няма
доказателства да са погасени към 05.05.2017г.
Ответникът е бил поканен да заплати дължимите суми и
уведомен, че при неизпълнение ще се
пристъпи към принудително събиране на вземанията поради обявяването на кредита
за предсрочно изискуем. Уведомлението е било изготвено като нотариална покана и
изпратено на адреса, посочен от длъжника в договора за банков кредит, съотв.
допълнителното споразумение. Съдът приема, че с това кредиторът е изпълнил
изискването за уведомяване на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, застъпено изрично и в т.18 от ТР №
4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГК.
Чл. 2.3. от допълнителното споразумение предвижда, че
непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от
главницата на кредита. Тази норма изпълва хипотезата на олихвяване на изтекли
лихви или анатоцизъм, което съобразно чл.294 от ТЗ е допустимо само между
търговци. Съобразно трайната практика на ВКС (решение № 275/ 15.09.2014г. по
гр.д.№ 3783/2013г. на ВКС, І гр.о.; решение № 299/ 05.06.1992г. по гр.д.№
380/1992г., V гр.о. и др.), този текст е недопустимо да се прилага по отношение
на физически лица, което прави
цит.клауза от допълнителното споразумение нищожна.
Основателно е и възражението за недействителност на
извършеното от кредитора едностранно увеличаване на лихвения процент, без това
да е станало след преговори с длъжника. Първото е било сторено на 18.11.2008г.,
като от 5,5 % е лихвата е увеличена на 9,7 % годишно. На 04.12.2009г. е било
извършено ново увеличение на 10,20 %. Макар второто да е станало с подписването
на допълнително споразумение между страните, по своя характер нормата на чл.7
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.26 ал.1, предл.първо от ЗЗД,
вр.чл.143 от ЗЗП и същата не може да породи правни последици в отношенията
между страните.
Направените възражения от пълномощника на ответната
страна за незаконност на договорните клаузи за лихвения процент по кредита и за
наказателните надбавки (3% и 10 %) върху частта от вноската представляваща
главница, са неоснователни. Твърди се, че клаузите са неравноправни, с които се
поставяла в привилегировано положение банката спрямо ответника, но без да е
ясно защо. Ако се има предвид сумата (главница и начислените лихви), върху
която са начислени, то в тази си част съдът се е съобразил с допълнителното
заключение на вещото лице.
Предвид изложеното, съдът приема предявените
установителни искове за основателни и частично доказани. По отношение на дължимите
суми, съдът се позовава изцяло на приетото и неоспорено допълнително заключение
на извършената съдебно-счетоводна експертиза (л.118-125). Мотивите затова са,
че вещото лице е изчислило дължимите суми въз основа на първоначалния
погасителен план, без отчитане на приетото за недействително едностранно
увеличаване на лихвата по кредита и без извършеното олихвяване на лихви,
прибавени към главницата, прието от съда също за противоречащо на закона. Или
към датата на подаване на заявлението пред РС-Бургас – 05.05.2017г., ответникът
дължи следните суми: главница в размер на 185 398.14 евро; договорна лихва
върху главницата за периода 08.12.2009 – 04.05.2017г. от 72 519.51 евро;
санкционна лихва за периода от 18.07.2010 до 01.02.2017г. от 1022.49 евро;
санкционна лихва за периода от 02.02.2017 до 04.05.2017г. от 4789.50 евро и
такси и разноски към 04.05.2017г. в размер на 807.74 евро.
С оглед приетото за установено по отношение на
дължимата главница, на основание чл.86 от ЗЗД основателна е и претенцията за
заплащане на лихви за забава. Същите са изчислени в заключението на вещото
лице, което съдът кредитира изцяло.
Предвид частичното уважаването на предявените искове,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Й.Е. следва да заплати в полза на „Банка ДСК” ЕАД
направените по делото разноски в размер на 14 921.24 лв., от които 14 531.24
лв. внесена държавна такса, 240 лв. възнаграждение на вещо лице и 150 лв. дължимо
юрисконсултско възнаграждение или сумата от 10 907.43 лв. Приложен списък
на разноските съобразно чл.80 от ГПК, няма. На основание чл.78 ал.3 от ГПК,
банката следва да заплати на ответника съобразно отхвърлената част от исковете
направените разноски, които са 5000 лв. заплатено възнаграждение за един
адвокат и 297 лв. възнаграждение за вещо лице, които се разминават със сумите
според приложения списък по чл.80 от ГПК (л.127) или това е сумата от 1424.89
лв. След извършване на приспадане, Е. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от
9482.54 лв. Предвид дадените указания в т.12 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№
4/2013г. по описа на ВКС, съобразно уважените установителни искове, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на разноските,
признати в заповедното производство или това е сумата от общо 14 212.89
лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК и
чл.79 и чл.86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Й.И.Е.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи
в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявана от Виолина Спасова –
главен изпълнителен директор и Доротея Николова – изпълнителен директор,
подадена чрез пълномощника – юрисконсулт Живко Руменов Райков, със съдебен
адрес:*** заплащането на сума в общ размер
от 264 537.38 (двеста
шестдесет и четири хиляди петстотин тридесет и седем евро тридесет и осем евроцента) по Договор за кредит от 08.11.2005 г. и
допълнително споразумение към него от 04.12.2009 г., от която: 185 398.14 (сто
осемдесет и пет хиляди триста деветдесет и осем евро четиринадесет евроцента) главница;
72 519.51 (седемдесет и две хиляди петстотин и деветнадесет евро петдесет
и един евроцента) договорна лихва върху главницата за периода 08.12.2009 –
04.05.2017г.; 1022.49 (хиляда двадесет и две евро четиридесет и девет евроцента)
санкционна лихва за периода от 18.07.2010 до 01.02.2017г.; 4789.50 (четири
хиляди седемстотин осемдесет и девет евро петдесет евроцента) санкционна лихва
за периода от 02.02.2017 до 04.05.2017г. и 807.74 (осемстотин и седем евро
седемдесет и четири евроцента) такси и разноски към 04.05.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
05.05.2017г., до окончателното изплащане, като до претендираните
362 068.65 евро, ОТХВЪРЛЯ исковете.
ОСЪЖДА
Й.И.Е., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати в полза на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ №19, представлявана от Виолина Спасова – главен изпълнителен
директор и Доротея Николова – изпълнителен директор, подадена чрез пълномощника
– юрисконсулт Живко Руменов Райков, със съдебен адрес:*** сумата от 9482.54 (девет
хиляди четиристотин осемдесет и два лв. петдесет и четири ст.) направени
разноски в настоящото производство и сумата от 14 212.89 (четиринадесет
хиляди двеста и дванадесет лв. осемдесет и девет ст.) разноски в производството
по ч.гр.д.№ 3218/2017г. по описа на РС-Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: