О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 21.09.2018 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито
заседание на двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕНОВ
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д.
№ 383 по описа за 2018 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе
съобрази:
Производството е по чл. 278 във вр. с чл. 274 от ГПК.
С Определение № 1116 от 18.07.208 г., постановено по ч.гр.д. № 1303 по описа за 2018 г. на Районен съд-Ловеч,
съдът на основание чл. 118, ал. 1 от ГПК е прекратил производството.
Срещу така постановения акт е подадена въззивна частна
жалба от А.П. Д., с ЕГН: **********, в качеството й на законен представител на
малолетните жалбоподатели: Б.Б.Н., с ЕГН:**********, П.Б.Н., с ЕГН:**********, Б.Б.Н.,
с ЕГН: **********, депозирана чрез процесуалния им представител – адв. И.Ц. от
САК.
Твърди, че след като Апелативен съд – Велико Търново е
разрешил спора за подсъдност, определеният за компетентен съд Окръжен съд –
Варна е дал указания за уточняване на исковата претенция. След като ищците са
ги изпълнили, съдът е преценил, че
следва да продължи разглеждането на иска с правно основание чл. 71 от ТЗ,
насочен срещу дружеството, а по отношение на исковете срещу
ответниците-физически лица, касаещи наследствените им правоотношения с ищците,
компетентен да се произнесе е РС-Ловеч. Сочи, че при постановяване на
обжалваното определение РС-Ловеч не е отчел новонастъпилите обстоятелства и
факта, че е сезиран с нов иск, по който дължи произнасяне по същество, поради
което не е следвало да се позовава на предходно произнасяне.
На база изложеното счита, че обжалваният акт се явява неправилен
и необоснован, поради което моли същият да бъде отменен.
Частната жалба е подадена
в предвидения от закона преклузивен срок, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като съобрази
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
С искова молба с вх. № 18574 от 27.06.2017 г. А.Д. в
качеството си на законен представител на малолетните Б.Н., П.Н. и Б.Н. е
сезирала Окръжен съд – Варна с иск да се признае за установено по отношение на
ответниците, че всеки един от съищците в качеството си на законен сънаследник
притежава 3557 броя акции от капитала на „******“ АД.
В обстоятелствената част на
исковата молба се излагат твърдения, че тримата съищци в качеството си на
законни наследници на Борислав Н. са наследили ½ част от притежаваното
от наследодателя им имущество или съответно по 1/6 за всеки един от тях, като
останалата ½ е придобита от съответниците-сънаследници Ю.Н., Б.Н. и Г.Н..
Сочи, че част от наследството представлява 21 347 поименни налични акции с
право на глас с номинална стойност за всяка една от по 10 лв. или на обща
стойност 213 470 лв. от капитала на „******“ АД. Смята, че след приемане
на наследството всеки от съищците е станал собственик на 1/6 от горепосочения
брой акции или 3557 броя акции. Въпреки това позовавайки се на нормата на чл.
177 от ТЗ, според която „когато акцията принадлежи на няколко лица, те
упражняват правата по нея заедно, като определят общ пълномощник“,
съответниците възпрепятстват упражняването на акционерните им права, като
приемат, че наследените акции са неделими и в режим на съсобственост. Наличието
на противоречиви интереси по отношение управлението на членствените права
изключва възможността страните да излъчат общ представител или да постигнат
доброволна делба, доколкото искът за делба с предмет акции е недопустим. В
исковата молба се излага тезата, че наследените акции са в режим на
съсобственост, но са делими, като всеки наследник съобразно с дела си притежава
реална част от общия брой, като е налице само съпритежание по отношение на
остатъка.
С Определение № 2205 от 14.07.2017 г.,
постановено по делото, съдът е дал указания за уточняване на исковата молба,
като в изпълнение на същите ищците са посочили, че между страните е налице спор
не само относно начина на упражняване на правата върху акциите предвид
разпоредбата на чл. 177 от ТЗ, но и относно стойността и начина на определяне
на реалния дял на имуществото, което е включено в наследствената маса, което обосновава
и правния им интерес от предявяване на иск за наследство по чл. 110, ал. 1 от ГПК. Акцентира, че ответниците оспорват ефекта на наследственото
правоприемство, като приемат, че се наследяват не реални, а идеални части от процесните
акции. Заявен е същият петитум като в първоначалната искова молба.
С втора уточнителна молба ищците
са посочили, че тримата ответници-физически лица оспорват наследствените права
на ищците и с дейстивя и/или бездействия възпрепятстват реализирането им в
пълен обем. Поради неуточнените наследствени квоти на ищците, не е изяснена
персонално собствеността на акциите, които формират капитала на акционерното
дружество. По този начин обосновават и правния си интерес да насочат иска както
срещу „******“ АД, така и срещу другите физически лица-сънаследници. Изрично е
посочено, че искът не е по чл. 71 от ТЗ за защита на членствени права.
С Определение № 3399 от 27.10.2017 г.,
постановено по същото дело, Окръжен съд – Варна е прекратил производството по
делото и изпратил същото на Районен съд – Ловеч. На база изложеното в исковата
молба и последващите уточняващи молби приел, че е предявен иск за наследство, с
който се иска определяне на наследствените дялове на всяка от страните по
отношение на наследените акции от капитала на „******“ АД, който по правилата
на родовата и местната подсъдност следва да бъде разгледан от Районен съд –
Ловеч.
С Определение № 270 от 12.03.2018 г.,
постановено по гр. д. № 2453 по описа
за 2017 г. производството е прекратено, като е повдигната препирня за
подсъдност. В мотивите си съдът е приел, че между страните не съществува спор
относно наследството като материално право, като с предявените искове се цели
реално разпределение на акции, за което искова защита не е предвидена. На
следващо място приел, че в качеството си на съпритежатели на акции ищците имат
право на иск за защита на членствените им права, за упражняването на които
дружеството е създало пречки, като този иск е подсъден на съответния окръжен
съд.
С Определение № 111 от 17.04.2018 г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 141 по описа за 2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново, на основание
чл. 122 от ГПК съдът определил, че компетентен да разгледа спора е Окръжен съд
– Варна. Апелативната инстанция се е мотивирал, че от обстоятелствената част на
исковата молба и от уточняващите молби се установява, че правната квалификация
на претенцията на ищците е по чл. 71 от ТЗ за защита на членствените им права в
качеството им на акционери. Що се касае до исковата претенция по чл. 110 от ГПК, е посочил, че ищците нямат правен интерес от предявяването й доколкото
биха получили пълна защита единствено по реда на чл. 71 от ТЗ.
В изпълнение на дадените им с
Определение № 598 от
27.04.2018 г., постановено по т.д. № 598 по описа за
2018 г. на Окръжен съд – Варна, указания ищците са депозирали молба, в която са
посочили, че между страните в производството не е налице спор относно квотите,
а е налице само спор относно това каква част от наследените акции е получил
всеки наследник в резултат от наследяването, като спорът е породен от липсата
на изрична законова уредба относно реда за наследяване на акции. Според
ответниците всеки от сънаследниците е придобил идеална част от акциите, а
според ищците всеки един от тях е придобил реална част, като по отношение на
оставащия остатък от 5 акции е налице съсобственост. Сочи се, че по отношение
на тримата ответници физически лица са предявени субективно съединени искове, с
които се иска разрешаване на спора между наследниците какво точно са наследили
–определен брой акции, съотвестващ на наследствения им дял или идеална част от
всяка акция. Твърди, че е налице и иск с аналогичен предмет и срещу акционерното
дружество, но същият е отделен и с него се цели защита на членствените им права.
С Определение № 1862 от 29.05.2018 г.,
постановено по същото дело, съдът е прекратил производството по отношение на
предявените субективно съединени искове срещу Ю.Н., Б.Н. и Г.Н., като е
изпратил исковете като родово и местно подсъдни на Районен съд-Ловеч.
С Определение № 1116 от 18.07.2018 г.,
постановено по гр.д. 1303 по описа за
2018 г. на Районен съд – Ловеч, на основание чл. 118, ал.1 от ГПК съдът е
прекратил производството. В мотивите си е посочил, че по същата искова молба е
постановено прекратително определение и приключено производство по повдигнат
препирня за подсъдност.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата съдебна иснтанция приема от правна страна следното:
Окръжен съд – Ловеч намира така
предявените субективно съединени искове за установяване по отношение на Ю.Н., Б.Н.
и Г.Н., че в резултат на наследство всеки един от ищците е придобил
самостоятелно по 3557 броя акции от капитала на „******“ АД, за недопустими
поради липса на правен интерес. Искът по чл. 110, ал. 1 от ГПК има за предмет
установяването качеството на едно лице като наследник, като при уважаване му съдът
постановява установителен диспозитив, че ищецът е универсален правоприемник на
всички права, съществували в полза на неговия наследодател. Същият не може да
намери в приложение в хипотезата, когато се защитават отделни права, част от
общата наследствена съвкупност, доколкото законодателят е предвидил специална
искова защита за това – ревандикация, негаторен иск, осъдителен иск по чл. 79
от ЗЗД, искове по чл. 71 и 74 от ТЗ и т.н. Видно от обстоятелствената част на
исковата молба и уточненията към нея по делото не е налице спор между страните,
че процесното имущество е било собственост на наследодателя, че наследството е
било открито и прието и че ищците и ответниците са наследници при определени по
ред на ЗН дялове. В настоящия случай спорът е ограничен единствено до начина на
упражняване на правата на наследените акции, въпрос който е извън предмета на
установяване в производството по чл. 110, ал. 1 от ГПК.
В теорията и практиката се е
наложила тезата, че с оглед на факта, че акцията е ценна книга, материализираща
членствени права, при придобиването й от няколко лица възниква съпритежание, а
не съсобственост. В тази връзка следва да се отбележи, че акциите по своята правна
природа са по - близко до вземанията отколкото до вещите, поради което те не
могат да бъдат предмет на съдебна делба (в този симсъл Определение № 94/09.03.2011
г. по ч.гр.д. № 24/2011 г., I ГО на ВКС). Насочвайки претенцията си по чл. 110 от ГПК срещу
сънаследниците, ищците целят именно това – делба, но с този иск не би могло да
се постигне ефекта на реалната делба, тъй като с решението единствено би се установило
съществуването или не на права, а не реално извършване на разпределение и
възникване на индивидуална собственост.
При наследен
пакет акции независимо от това дали дружеството е публично или не, и липса на
спор между наследниците какви са наследствените им права от имуществото, т.е.
кой какви квоти има от наследствената маса, разпределяне или "делба"
на акциите между наследниците се извършва с факта на представяне на
удостоверение за наследници и с молбата до акционерното дружество да открие
индивидуална партида на наследник според тези права. По този начин реално се
поделя имуществото като акционерното дружество открива в книгата на акционерите
индивидуална партида на всеки наследник, чрез просто изчисление определя броя
акции, който се полага според правата на всеки, и му записва индивидуалния брой
акции. Само, ако има остатък акции, които не може да се разпредели според правата и броя наследници, те остават в
притежание на няколко лица, ако за тях не се представи договор за доброволна
делба.
За прецизност следва да се
посочи, че в теорията е изказана и противоположната теза, а именно, че с оглед
на разпоредбата на чл. 177 от ТЗ акциите са неделими, което предполага
съпритежанието да бъде прекратено единствено с доброволно разпределение.
Подобно становище би намерило приложение единствено в хипотезата, когато
акциите са придобити от няколко лица без да е посочено при какви квоти е
станало това. Житейски неоправдано е при наследяване при установени
наследствени дялове, наследниците на починалия акционер да бъдат
принуждавани да упражняват акциите си само общо в пакет – чрез общ пълномощник,
особено когато имат противоречиви интереси.
На следващо място следва да се
посочи, че с Определение № 111 от 17.04.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 141 по описа за 2018 г. на Апелативен съд –
Велико Търново, апелативният съд е приел, че правилната квалификация на
исковете на ищците е чл. 71 от ТЗ във вр. с чл. 124 от ГПК, тъй като всеки акционер има
право на иск за защита на членствените си права, включително и когато е
притежател на идеални части от акции. Правният интерес на ищците е да установят реалното
притежание на акциите спрямо дружество акционер, защото само по този начин ще могат да защитят
членствените си права и самостоятелното им упражняване от всеки един наследник. При уважаване на претенцията им оспорването на правата им от останалите
наследници би било безпредметно, тъй като дружеството ще бъде задължено да впише реално
притежавания от тях брой акции в акционерната книга. Следва да се посочи, че в тази
насока следва ищците да изложат фактически твърдения за конкретни действия, с
които дружеството акционер е възпрепятствало упражняването на членствените им
права, каквито към настоящия момент не са налице.
По изложените съображения съдът счита, че жалбата
се явява неоснователнa, а обжалваният съдебен акт правилен, поради
което същият следва да бъде потвърден.
Водим
от гореизложеното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1116 от 18.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1303 по описа за 2018 г. на Районен съд – Ловеч.
Определението подлежи
на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….. ЧЛЕНОВЕ: 1.……………
2……………
МОТИВИ към особеното мнение по настоящото
определение от 21.09.2018г. по ч.гр.д.№383/2018г. на Окръжен съд Ловеч, на
съдия Зорница Ангелова:
Не споделям становището на
преобладаващата част от състава на съда по отношение въпроса за
допустимостта на иска с правно основание чл.110 от ГПК, поради което го
подписвам при изразяване на следното особено мнение.
При изложената фактическа обстановка намирам,че е налице спор по начина на упражняване на
правата по притежаваните в съсобственост акции в „*****”АД. Макар останалите наследници-сочени като
ответници – физически лица, да не оспорват наличието на наследствено
правоотношение- качеството наследници,наследодателя и наследствения дял на
всеки от ищците, видно е, че с действията си реално пречат и оспорват
възможността на ищците за самостоятелно опериране с притежаваните акции. Между
наследниците липсва съгласие за съвместно упражняване на правата им по тези
акции. Ищците твърдят,че с действията си ответниците препятстват реализацията
на наследствените им права в това имущество в пълен обем. С оглед предявения
установителен иск намирам,че такова твърдение от страна на ищците е достатъчно
за обосноваване на наличието на правен интерес от защита, чрез установяване на
наследствените им права по реда на чл.110,ал.1, пр.1 от ГПК,вр.с чл.124 от ГПК.
В този смисъл- Зпр.№663/17.11.2011г,пост.по ч.гр.д.№485/2011г.,ІV ГО, Зпр.№
511/02.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 446/209 г., ІІ ГО; Реш. № 872/03.06.1996
г. по гр. д. № 1956/1995 г., ІV ГО.
При липсата на
съгласие за начина на упражняване на правата по процесните акции между
наследниците, включително и за постигане на доброволна делба, настоящето
производство се явява единствената възможност да се установят обема на
наследствените им права върху тази част от имуществото и срещу тези
сънаследници. В този смисъл е и произнасянето по Определение №94 от
09.03.2011г.,пост. по ч.гр.д.№24/2011г.,на І ГО, на ВКС,където е прието,че
съдебна делба на ценни книжа е недопустима,както „.. Ако има спор между
наследниците за размера на дяловете им, няма пречка този спор да бъде разрешен
предварително по съдебен ред, чрез предявяване на иск за наследство-чл.84 от ГПК/отм./-сега чл.110,ал.1 от ГПК..”. Макар предмет на делото там да са били
безналични акции,съдът счита,че аналогията е приложима, тъй като касае начинът
на разрешаване на спор за легитимирането като собственик на акции, а не за реда
за осъществяване на правата и пазара на различните видове акции /безспорно с
различия при наличните и безналичните акции/.
В този смисъл съм
се произнесла и по разглежданото от мен гр.д.№390/2017г. по описа на ОС-Ловеч.
По изложените
съображения и на основание чл.21,ал.6 от ГПК подписвам решението с особено мнение.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
/Зорница Ангелова/