№ 496
гр. София , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000500308 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби
на двете страни срещу Решение №260355/05.10.2020 г., по гр.д.№14491/2019 г. на СГС
– I-30 състав, постановено по предявени от Б. П. С. главен иск срещу предпочитания
ответник „Застрахователна компания Лев Инс“АД, и евентуален иск срещу втория
ответник „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, и двата иска с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ, за сумата от 100 000 лв., представляваща претендирано застрахователно
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки, страдания и
стрес, в резултат от ПТП на 06.06.2017 г., която сума се претендира ведно със
законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба, до
окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е осъдил предпочитания
ответник „ЗК Лев Инс“АД да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от 05.11.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за
разликата над тази сума, до претендирания размер от 100 000 лв. Искът срещу
евентуалния ответник „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД е оставен без разглеждане. Ищцата
е била осъдена да заплати разноски на ответниците за отхвърлената част от исковите
претенции, а ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“АД е осъден да заплати
на ищцата разноски по съразмерност. Недоволни от така постановеното решение са
останали и ищцата, и предпочитания ответник.
С въззивна жалба вх.№279136/27.10.2020 г. ищцата Б. П. С., чрез адв. В. О.,
обжалва решението в неговата отхвърлителна част изцяло. Релевирани са оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в тази част – сочи се
нарушение на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на справедливото
1
обезщетение, който не съответства на действителните претърпени от ищцата болки и
страдания, и на критериите за справедливост, формулирани с ППВС №4/68 г. Настоява
за отмяна на решението в отхвърлителната му част, и постановяване на ново решение
по същество, с което предявеният иск да бъде уважен до пълният му предявен размер.
Заявена е претенция за присъждане на всички разноски за производството пред двете
съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна с
правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, ищцата е била освободена на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за
заплащане на държавна такса за въззивното производство. Въззивната жалба отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
Преписи от въззивната жалба на ищеца са връчени на двамата ответници.
Извън срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№306906/29.12.2020
г., подаден от „Застрахователна компания Лев Инс“АД, чрез юрк. К. А., с който се
поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца. Поддържа се
да е налице нарушение на чл.52 от ЗЗД, като определеното от съда обезщетение в
действителност е присъдено в завишен размер - за сумата над 20 000 лв., като не е
съобразен характера и тежестта на уврежданията, периода на проявлението им,
здравословното състояние на ищцата към настоящия момент. Настоява се за оставяне
без уважение на въззивната жалба на ищцата, и отхвърляне на предявения иск за
сумата над размера от 20 000 лв., като неоснователен, ведно с всички законни
последици от това. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Евентуалният ответник „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД не се е възползвал от
възможността да депозира отговор на въззивната жалба на ищеца.
С въззивна жалба вх.№280246/29.10.2020 г., подадена от ответника
„Застрахователна компания Лев Инс“АД, чрез юрк. К. А., се обжалва решението
частично в осъдителната му част – за сумата над размера от 20 000 лв., до присъдения
размер от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази горница. Релевирани са оплаквания за неправилност на
решението в тази част, поради нарушение на принципа на справедливостта по чл.52 от
ЗЗД, чрез определяне на завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди,
като не е съобразен характера и степента на уврежданията, периода на тяхното
проявление, обективното здравословно състояние на ищцата към настоящия момент.
Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му част за сумата над 20 000 лв. до
50 000 лв., както и за законната лихва върху тази горница, за периода от 05.11.2019 г.
до окончателното плащане, както и за съответна редукция на разноските, които
ответникът е бил осъден да заплати. Заявява се претенция за присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски, съобразно изхода на спора.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна с
правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане.
2
Преписи от въззивната жалба на предпочитания ответник „Застрахователна
компания Лев Инс“АД са връчени на насрещната страна и на евентуалния ответник
„ЗАД ОЗК Застраховане“ АД.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.
№261697/07.01.2021 г., подаден от Б. П. С., чрез адв. В. О., в който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника и се настоява тя да
бъде оставена без уважение. Излагат се съображения за неоснователност на
оплакванията на ответника, за правилност и законосъобразност на решението в
осъдителната му част. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивното
производство.
Евентуалният ответник „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД не се е възползвал от
възможността да депозира становище по въззивната жалба на предпочитания ответник.
С въззивните жалби и отговорите, както и в проведеното открито съдебно
заседание, страните не са представили доказателства и не са направили
доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства
не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
депозирана извънсъдебна застрахователна претенция пред „Застрахователна компания
Лев Инс“АД по реда на чл.380, ал.1 от КЗ вх.№10026/15.09.2017 г., поради което е
допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете
съдебни инстанции, съдът намира следното:
Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на 06.06.2017 г. около 16:30
часа, на първокласен път ПП-6, около км. 145 + 356, с посока от с. Столник към гр.
Елин Пелин, се е движел застрахованият при ответника „ЗК Лев Инс“АД лек
автомобил „Пежо-106“ с рег.№***, управляван от водача Л. С. С., като ищцата е
пътувала в същия автомобил като пасажер на предната дясна седалка, с поставен
обезопасителен колан. Приближавайки Х-образно кръстовище, регулирано с
вертикална сигнализация - п.з.В-2 /“Стоп!“/, поставен на пътя Столник – Елин Пелин,
водачът спира или намалява скоростта на движение на автомобила при п.з.В-2. В този
момент водачът е имал ограничена от висока тревна растителност видимост наляво,
поради което леко продължава движението си напред, като увеличава скоростта на
движението си до около 15 км/ч. По същото време лекотоварен автомобил „Мерцедес
609Д“, застрахован при евентуалния ответник ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, се движи
по главен път №6 с предимство, със скорост от около 80 км./ч., при разрешена с пътен
знак скорост до 60 км/ч., с посока на движение отляво – надясно спрямо посоката на
движение на л.а.“Пежо-106“. Водача на л.т.а.“Мерцедес 609Д“ не е имал видимост
надясно към намиращия се в зоната на п.з.В-2 л.а.“Пежо-106“. Когато водача на
л.т.а.“Мерцедес 609Д“ възприема навлизащия в кръстовището л.а.“Пежо-106“,
предприема отклоняване на автомобила наляво и аварийно спиране, но ударът е
непредотвратим. Ударът между двете МПС настъпва в средата на кръстовището, в
3
платното за насрещно движение, в зоната за осъществяване на ляв завой, като
л.т.а.“Мерцедес 409Д“ удря с предната си част л.а.“Пежо-106“, в зоната на левите му
врати, и изблъсква л.а.“Пежо-106“ напред и наляво, като двата автомобила се
установяват в края на кръстовището. Тъй като ищцата е пътувала на предната дясна
седалка, към нея няма директен удар от л.а.“Мерцедес“. При така настъпилото ПТП
ищцата е получила травматични увреждания.
Страните не спорят пред въззивния съд, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника „ЗК Лев Инс“АД за заплащане на
застрахователно обезщетение на ищцата за претърпените от нея вреди от
осъществилото се ПТП на 06.06.2017 г. – че е настъпило застрахователно събитие по
вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил с валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие
към датата на ПТП, че ищцата има качеството на увредено лице по смисъла на чл.478,
ал.2 от КЗ, не се спори по механизма на ПТП, както и по дължимостта на
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата –
болки и страдания, до размера от 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума
за периода от 05.11.2019 г. до окончателното плащане. Спорен пред въззивната
инстанция е единствено размера на справедливото обезщетение - за размера над 20 000
лв. до претендирания размер от 100 000 лв.
Във връзка със спора пред въззивната инстанция, съдът намира следното:
За установяване на обема на търпените от ищцата болки и страдания, по делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката К. А. /дъщеря на ищцата/.
От същите се установява, че е видяла пострадалата ищца още на местопроизшествието,
непосредствено след катастрофата – тя била в неадекватно състояние, не знаела какво
се е случило, стенела от болка, периодично изпадала в безсъзнание. След като била
транспортирана с линейка до Окръжна болница, била приета веднага в спешното
отделение, съобщили на свидетелката, че състоянието е тежко, но получените травми
не са животозастрашаващи. Тъй като имала гръдни и коремни травми от колана,
дишането ѝ било затруднено. Първоначално няколко дни стабилизирали състоянието ѝ,
а след това я привели в друго отделение, за операция на коляното. Останала около 10
дни в болницата, през който период не можела да става, била в неадекватно състояние,
питала за съпруга си. Когато научила, че е починал, се сринала психически, не искала
да се бори и да се лекува. Изпитвала непрекъснати болки, и приемала
болкоуспокояващи – както в болницата, така и след това, в периода на домашното
лечение. След изписването била напълно зависима от грижите на близките си за
всичко, поради което се наложило да бъде гледана в дома на дъщеря си. Била на
постелен режим непрекъснато до м. август, 2017 г., не можела да става, поради силните
болки в десния крак. Наложило се закупуване на различни помощни средства и ортези,
4
за да бъде стабилизиран десния крак, и да може да започне да го натоварва. Изпитвала
силни болки също в областта на гърдите и гърба, трудно си поемала въздух. Страдала
много, че не могла да присъства на погребението на съпруга си. След месец август
започнала да става и да се придвижва с проходилка, и поискала да се върне в жилището
си, където за нея продължила да се грижи нейна близка, която започнала да стои при
нея, за да помага. Продължавала да има нужда от чужда помощ в домакинството, тъй
като се придвижва с патерици. Понякога, когато болките се засилват, не е в състояние
да се изкъпе сама, и се налага някой да я къпе. Когато времето се влошава, болките се
засилват, и ищцата стене от болка. Продължава да пие лекарства, а когато болките
станат нетърпими, слагат болкоуспокояващи инжекции. Продължава да се нуждае от
чужда помощ. Ищцата изпитва болки главно в крака, който е почти неподвижен /не
може да го сгъва/, които са непрекъснати, а също изпитва болки в областта на гърба.
От събраните по делото писмени доказателства - Епикриза от Клиника по
хирургия на УМБАЛ „Света Анна“АД – София, ИЗ №12266/06.06.2017 г. – 09.06.2017
г. /на л.7/, Епикриза от Клиника по ортопедия и травматология, ИЗ №12482/09.06.2017
г. – 14.06.2017 г. /на л.9/, Искане и Резултат от образно изследване от 13.02.2018 г. и от
ЕМГ от 14.03.2018 г. /л.10/ медицински документи от История на заболяването №12266
и №12482 от УМБАЛ „Света Анна“АД – София /л.145-178/, и приетата по делото
Съдебно-медицинска експертиза вх.№50785/10.06.2020 г. /на л.129 134 от делото на
СГС/, както и от събраните по делото гласни доказателства на св. А., съдът намира за
установено от фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на
06.06.2017 г. ищцата Б. П. С., тогава на 66 години, е получила травматични
увреждания, изразяващи се в: контузия и кръвонасядания на гърдите; контузия на
корема; контузия на дясното коляно; разкъсване на връзковия апарат и изкълчване на
колянното капаче на десния крак. Спондилолистеза на ниво L5-S1 с неврит на десния
перонеален нерв. Получените травматични увреждания на дясното коляно - „контузия,
разкъсване на връзковия апарат и изкълчване на дясното колянно капаче “, са довели
до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок от 3 месеца.
Получените контузии в областта на гърдите и корема са причинили на пострадалата
болки за непродължителен период от време. Получената спондилолистеза (плъзгане)
на тялото на 5-ти поясен върху 1-ви сакрален прешлен, с последвалата отпадна
симптоматика на десния перонеален нерв са причинили на пострадалата постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. За лечение на получените травматични
увреждания ищцата е била хоспитализирана по спешност в периода от 06.06.2017 г. до
14.06.2017 г., през който период е проведено инфузионно и медикаментозно лечение, а
след стабилизиране на общото състояние на 12.06.2017 г. е проведена оперативна
интервенция на дясната колянна става – шев на разкъсаното собствено сухожилие на
дясното колянно капаче, преместване от първоначабното му залавно място
(реинсерция) и след сталибизирането на капачето на новото място е била поставена
5
гипсова обездвижваща лонгета. След дехоспитализацията лечението е продължило в
домашни условия на постелен режим за срок от два месеца, през който период ищцата
е изпитвала силни болки в гърба и гърдите, които са затруднявали дишането ,
изпитвала е болки и не е можела да натоварва дясното коляно, поради което не е
можела са става и да се самообслужва, като се е нуждаела от чужди грижи
непрекъснато, и за всички свои нужди, за период от около 2 месеца. По време на
амбулаторното лечение ищцата е получила нарастващи болки в поясната област на
гръбначния стълб и „изтръпване“ на дясното ходило и пръстите. След извършване
на рентгенови изследвания и „електромиография“ е била установена
„спондилолистеза“ (плъзгане) на тялото на 5-ти поясен върху 1-ви сакрален прешлен ,
от което е получена „радикулопатия на нивото на 5-ти поясен и 1-ви сакрален
прешлен, коренчеви увреди и неврит на десния перонеален нерв“. Общо лечебният и
възстановителният период на травматичните увреждания е продължил 3 месеца, през
който период ищцата е търпяла болки и страдания, които са били с интензивен
характер непосредствено след злополуката, около 2 седмици след извършената костна
операция на колянното капаче и около 2 седмици в началото на проведената
рехабилитация. През останалите периоди ищцата е търпяла, и продължава да търпи
периодични болки в зоната на дясното коляно, както и болки в поясната област, които
налагат постоянен прием на седативни и обезболяващи средства, и затрудняват
придвижването . Понастоящем ищцата се оплаква от постоянни болки, засилващи се
при преумора и придвижване, колянната става е оточна и болезнена, по средата на
коляното има остатъчен оперативен белег с дължина около 12 см. Налице е предно-
медиална нестабилност на коляното, поради невъзстановена вътрешна колатерална
връзка на дясното коляно, както и трайно ограничаване на флексионното движение на
дясната колянна става до 45 градуса, при норма 100 градуса. Затова ищцата не може да
кляка и се затруднява при изкачване на стълби. Разгъването на коляното е в норма.
Дясното ходило е в положение „стипаж“ (полушпиц), поради увредата на десния
перонеален нерв, която е с траен характер, и е довела до невъзможност за разгъване на
дясното ходило и влошаване на походката на ищцата – същата е накуцваща надясно,
със „завличане“ по пода на дясното ходило. Ищцата понастоящем се придвижва с две
патерици (канадки). Бъдещата прогноза при ищцата е неблагоприятна, не е възможно
пълно възстановяване, като е възможно провеждане на ново оперативно лечение, с
което да бъде възстановена вътрешната връзка на дясната колянна става, което
значително би подобрило обема на движения на десния долен крайник и да намали
болките при покой и движение.
От заключението на СМЕ и приложената медицинска документация се
установява, че освен получените травматични увреждания, при ищцата са налице
придружаващи заболявания: артериална хипертония, болест на Бехтерев, псориазис,
6
състояние след лапаротомия по повод холицистектомия и миома утери. Поради
хроничното си заболяване болест на Бехтерев, ищцата е в постоянна принудителна
стойка, прегърбена напред в горната част на гръбначния стълб, а движенията в долната
част на гръбначния стълб са болезнени, особено при ставане от седнало положение,
което обуславя значително по-интензивни от обичайните страдания, и занижен
капацитет на ищцата за компенсиране на увреждането.
Съдът намира, че заключението на СМЕ е компетентно изготвено, подробно и
обосновано, и кореспондиращо на приложената по делото медицинска документация,
поради което го кредитира в основната му част. Съдът не кредитира частта от
писменото заключение на експертизата, в която се сочи наличие на възможност за
оперативно стабилизиране на спондилолистезата, тъй като в тази част вещото лице не
поддържа заключението си при изслушването му в откритото съдебно заседание, като
заявява, че написаното е резултат от грешка, като в конкретния случай такава
стабилизация е невъзможна, тъй като се касае за последния прешлен, и той не може да
бъде фиксиран към опашната кост.
Съдът преценява показанията на свидетелката А. при условията на чл.172 от
ГПК, като отчита близката родствена връзка на свидетелката с ищцата, обуславяща
заинтересованост от изхода на делото в полза на ищцата. Въпреки това, съдът намира
показанията за подробни, логични, основани на непосредствените ежедневни
впечатления на свидетелката, и кореспондиращи на приетата по делото медицинска
документация и заключение на СМЕ, поради което ги кредитира.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че справедливото
обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД, за претърпените от ищцата неимуществени
вреди - болки и страдания, правилно е било определено от първостепенния съд в
размер на 50 000 лв., който размер е съобразен с критериите за справедливост,
формулирани в ППВС №4/1968 г. – отговаря на вида и тежестта на получените
увреждания, продължителния оздравителен период, липсата на пълно възстановяване,
полученото трайно ограничаване на движенията на десния крайник, предизвиканото
постоянно разстройство на здравето от спондилолистезата, необратимата увреда на
десния перонеален нерв, комплексен резултат от които увреди е продължаващата
невъзможност на ищцата за самостоятелна походка и придвижването с помощно
средство, постоянните болки и страдания, налагащи непрекъснат прием на
обезболяващи и седативни медикаменти, постоянната нужда от чужда помощ в
домакинството и частична за самообслужването. Посоченият размер е съобразен с
напредналата възраст на ищцата – 66 г. в момента на увреждането, и наличните при
ищцата множество тежки хронични заболявания, които са затруднили оздравителните
процеси, и са направили са по-мъчителни търпените страдания от травматичните
7
увреди, и с неблагоприятната прогноза за бъдещото състояние на ищцата, обусловено
от травматичните увреди. От друга страна, съдът отчита, че общото тежко състояние
на ищцата е резултат не само от травматичните увреди, а и от тежките хронични
заболявания на ищцата, едно от които – болест на Бехтерев – има пряко отношение към
влошеното състояние на опорно-двигателния апарат на ищцата. Посочения размер на
обезщетението отчита търпения от ищцата силен стрес от самото ПТП и последвалите
тежки травматични увреждания на ищцата, както и търпените морални страдания от
невъзможността поради уврежданията си да присъства на погребението на своя
съпруг.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да се потвърди –
както в обжалваната му осъдителна част, така и в отхвърлителната му част.
При този изход от спора, ответникът ще следва да понесе направените от него
разноски за държавна такса за въззивната инстанция, както и на основание чл.78, ал.3
от ГПК във вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв. да заплати на адвокат В. О. част от претендираното
минимално адвокатско възнаграждение, съразмерна на отхвърления материален
интерес на ответника. Общият обжалваем интерес по двете въззивни жалби е в размер
на 80 000 лв., от които 30 000 лв. е обжалваемият интерес по жалбата на ответника, и
50 000 лв. е обжалваемият интерес по жалбата на ищеца. Съобразно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 2930 лв., от
което в полза на адвокат О. следва да се присъдят 30 000 / 80 000 части, или сумата от
1098,75 лв., а с начислен ДДС – 1318,90 лв. Ищецът, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, следва
да бъде осъден да заплати на ответника 50 000 / 80 000 части от разноските за
юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., който съдът намира за
несъответен на фактическата и правна сложност на делото пред въззивната инстанция,
поради което съдът определя размер от 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от
който в полза на ответника следва да се присъдят 5/8 части, или сумата от 187,50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ Решение №260355 от 05.10.2020
г., постановено по гр.д.№14491 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд – I-30
състав.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, със
8
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Черни връх“ №51 Д, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК във вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв. да заплати на адвокат В.В. О., с ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ЖК“***“, бл.***, вх.1, ет.10, ап.56, сумата от 1318,90 лв.
/хиляда триста и осемнадесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС, за процесуално представителство във въззивното
производство на Б. П. С., с ЕГН**********.
ОСЪЖДА Б. П. С., с ЕГН**********, с адрес: гр. ***, жк „***“, бл.12, вх.Д,
ет.6, ап.18, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „Застрахователна компания
Лев Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Черни връх“ №51 Д, сумата от 187,50 лв. /сто и осемдесет и седем лева и петдесет
стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9