Р Е Ш Е Н И Е 260128/29.10.2020г.
№ 29.10.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 27.10 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 2920 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на “ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД
против Д.И.Д., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за
които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***
г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 149, 70 лв. главница,
ведно с лихва за забава за периода от 05.05.2017 –
16.06.2019
г. в общ размер на 31, 52 лв., както и законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 16.06.2019 г. до
окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство.
Ищецът
твърди, че като краен снабдител съгласно
чл. 98а от ЗЕ, продава електрическа енергия
при публично известни ОУ – надлежно одобрени и публикувани.
По
силата на чл. 7,ал.1 от ОУ ищеца поел задължението да снабдява с ел.енергия
обект на потребление на ответника, находящ се в с. К.,
обл. Я., за което бил открит и съответния клиентски
номер.Ищецът бил изправна стана, като за периода 19.03.2017 – 17.05.2017 год. доставил на обекта на ответника
ел.енергия на обща стойност 149, 70 лв., което задължение до този момент не
било заплатено.Поради забава в плащането била начислена лихва в размер на общо
31,52 лв. Претендира се уважаване на
иска, както и присъждане на разноски.
С
депозирания в законния срок отговор предявените претенции се оспорват по
основание и размер на подробно изложени съображения. Иска се отхвърлянето им
със съответните законови последици.
В
съдебно исковата молба се поддържа от
процесуален представител на ищеца.
Ответникът
се представлява от особен представител, който оспорва иска.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца исковите суми. Предвид , че ответникът е бил уведомен по реда на чл.
47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приет
е препис – извлечение от сметка с посочен потребител ответникът и обект на
потребление с ИТН № ***, с.К., обл. Я.
Представени са копия от 2 броя фактури за исковия период, издадени от ищеца с
получател ответника и касаещи обект на потребление находящ
се в с.К., като във всички тях е
отчетено потребено количество енергия. Фактурите не
са оспорени от ответника.
Представени са доказателства и
относно собствеността на имота.
По искане на ищеца по делото е
назначена и прието заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че
консумираната за периода ел.енергия е в размер на 149, 70 лв.Фактурите са
редовно осчетоводени, като по тях няма постъпили плащания Размерът на
обезщетението за забава за исковия период е 31, 52 лв. Стойността на
консумираната на обекта на потребление на ответника ел.енергия и мрежови услуги
е формирана и фактурирана вярно и съобразно решенията на КЕВР за съответния
ценови период.
От изготвената и приета СТЕ се
установява, че до процесния обект е доставена
ел.енергия от общо 720 кв.ч., т.к. отчитането е еднотарифно.
Електромерът е отчитан посредством отчетник.Отчетените показания съвпадат с
фактурираните такива. Електромерът е монтиран на процесния
имот през 2015 год. и е преминал
проверка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 79 ЗЗД и
иск по чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта
на посочените суми, за които са били издадени и надлежно
осчетоводени фактури, представени от ищцовото
дружество. Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 от ГПК. Ищецът претендира свое
материално право и върху него лежи задължението при условията на пълно и пряко
доказване да докаже съществуването му.
Процесуалната легитимация на ищцовото
дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД в качеството му на краен
снабдител на електрическа енергия произтича от чл. 28 , ал. 1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, по смисъла на който битовите и небитовите
крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за
съответния ценови период на крайния снабдител.
В процесния
случай се спори ответникът
да е потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1,
т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН
България Електроснабдяване” АД. Това
оспорване остава недоказано, т.к. от събраните по делото писмени доказателства
и назначената и неоспорена СТЕ се установява, че за процесния
обект на потребление е налице измервателна точка ИТН *** , съвпадаща с ИТН по процесните фактури, издадени с посочен получател на
доставката Д.Д.. Ето защо се налага изводът, че
ищецът е краен снабдител на електроенергия по смисъла на чл. 98а ЗЕ, а
ответникът има качеството на битов клиент. Отношенията между страните се
уреждат по силата на приетите от ответника ОУ на договорите за продажба на
"ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.Наличието на облигационно
правоотношение между страните по повод доставяне на ел. енергия за процесния обект също е безспорно установено от доказателствената съвкупност по делото.В процеса не са релевирани
твърдения , нито ангажирани доказателства да е извършено частично или пълно
плащане на сумите, чийто размер е безспорно установен от неоспорената ССЕ. Ето
защо претенцията на ищеца се явява основателна и следва да бъде уважена в
пълния си предявен размер.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Ето защо ЯРС намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното
производство в 75 лв. – заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание
чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за настоящата инстанция, които
съобразно представения списък са в размер на 775 лв. – юрисконсутско възнаграждение,определено на минимума по
НЗПП, депозит за особен представител , депозити за вещи лица и заплатена
държавна такса.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на
Д.И.Д., ЕГН ********** , че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Христо Г. Данов” 37, сумата от
147, 70 лв.- главница, 31, 52 лв. – лихва за забава за периода 05.05.2017 – 16.06.2019 год., в едно със законна лихва от датата на заявлението- 17.06.2019 г. до пълното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********
да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. П. сумата от 75 лв. – разноски
в заповедното производство.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П. сумата от 775 лв. - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: