Определение по дело №400/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба, подадена от адв. Н. П. в качеството на процесуален представител на И. И. К., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица] срещу издадена на 02.10.2024г. виза за проектиране от гл. архитект на община Чепеларе за промяна на предназначение по чл. 147а ЗУТ на склад за дърва с идентификатор 80371.240.1232.2 в лятна кухня и трапезария, находящ се в ПИ с идентификатор 80371.240.1232 по плана на [населено място].

В подадената жалба след излагане на хронологията на взаимоотношенията между собствениците на съседни имоти (жалбоподателят е собственик на съседен ПИ с идентификатор 80371.240.1233, намиращ се северно от имота- предмет на визата) и след цитиране на относимите норми на ЗУТ се навежда довод, че по същество издадената виза цели узаконяване на съществуващата лятна кухня с трапезария, тъй като към момента на издаване на визата-02.10.2024г. тя съществувала. Изложените в жалбата аргументи водели до извод за незаконосъобразност на издадената виза по чл. 140, ал.3 ЗУТ.

Моли съда да постанови решение, с което издадената от гл. архитект на община Чепеларе виза за проектиране да бъде отменена изцяло. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и с адв. П., р. уп. Поддържа подадената жалба. Заема становище, че издадената от главния архитект на община Чепеларе виза от 02.10.2024г. за промяна на предназначение по чл. 147а ЗУТ на склад за дърва в лятна кухня с трапезария е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Представя писмено становище по същество в определения от съда срок, в което възпроизвежда твърденията си в жалбата. Счита, че в случая се явява заинтересована страна на основание чл. 131 ЗУТ, без да се навлиза в конкретика коя от хипотезите на цитираната правна норма обуславя това му качество.

Ответникът чрез адв. С. заема становище за процесуална недопустимост на подадената жалба. Представя писмени бележки в които развива подробно доводите си, че жалбоподателят не е заинтересувана страна в това производство и не му принадлежи правото на жалба.

Такова становище заема и адв. Д. М., процесуален представител на заинтересованата страна И. А.. Представя писмена защита, в която развива и допълнителни съображения с позоваване на съдебна практика- Определение № 2578/25.10.2010г. по адм.д. № 12743/2009г. и др.

Заинтересованата страна Х. К. не изпраща процесуален представител и не ангажира становище.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, АССм в настоящия си съдебен състав приема следното:

Безспорно е установено в хода на съдебното дирене, че И. К. е собственик на ПИ с идентификатор 80371.240.1233 с площ 414 кв.м. по КККР на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-57/28.08.2006г. Този факт не се оспорва от страните. От събраните по делото доказателства също така безспорно се установява, че имота на жалбоподателя е съседен на имота, предмет на издадената виза. От скицата на л. 15 от делото е видно, че имота на К. е разположен северно от имота на А. Процесният склад с идентификатор 80371.240.1232.2 се намира в северозападната част на ПИ с идентификатор 80371.240.1232 и граничи в северната си част с южната вътрешна регулационна линия на имота на жалбоподателя.

Обект с идентификатор 80371.240.1232.2 представлява склад за дърва, построен е с издадени строителни книжа въз основа на Разрешение за строеж № 38 от 30.07.2001г., издадено от Гл. архитект на община Чепеларе. (л. 44 от делото). Законността на този строеж освен че не е предмет на това производство е вън от съмнение.

С оспорената скица/виза за проектиране се променя единствено предназначението на обекта от склад за дърва в лятна кухня с трапезария. От представеното конструктивно становище на инж. Н. се установява, че не се променя категорията на строежа;няма да се нарушава целостта на конструктивните елементи; не се променя конструкцията и сградата може да поеме бъдещите натоварвания.

По делото е назначена СТЕ, от заключението на която се установява, че към момента на извършване на експертизата обекта представлява склад за горивни материали. Това се установява и от направените снимки от вещото лице и категорично оборва твърденията в жалбата (л. 6 на гърба, абз. Втори), че към момента на издаване на визата обекта вече е бил незаконно преустроен в „лятна кухня с трапезария“. Установи се, че това твърдение не съответства на обективната истина.

При изложеното по-горе настоящия съдебен състав на АССм счита жалбата за процесуално недопистума и производството по делото следва да се прекрати. Това е така по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 147а ЗУТ, промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи се извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината, при условие че са спазени изискванията на чл. 38 или 39, не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение. Разрешението за промяна на предназначението се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 38 или 39 и се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.

Приложимата в случая хипотеза на чл. 38, ал.5 ЗУТ регламентира, че самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3 ЗУТ.

По делото не е установено, а предвид характера на промяната на предназначението няма и основание да се счита, че с нея се очаква наднормено шумово и друго замърсяване.

От установената по делото фактическа обстановка се налага извод, че жалбоподателят И. К. не попада в нито една от възможните хипотези на чл. 149 ал.2 ЗУТ, предоставящи му качеството на заинтересована страна в производството, съответно не му принадлежи правото на оспорва издадения административен акт. Доводите в жалбата, макар и детайлно развити са голословни, не отговарят на фактическото и правно положение на процесния обект, част от тях са и явно противоречащи на обективната действителност.

Предвид горното жалбоподателят не може да бъде надлежна страна в производството и са налице основанията на чл. 159, т.2 АПК за прекратяване на производството. Като последица от това следва да му бъдат възложени разноските на ответника и заинтересованата страна И. А.- 1750 лв. на община Чепеларе и 1250 лв. на И. А..

Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т.2 АПК АССм в настоящия си съдебен състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 28.01.2025г. с което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество и

ВРЪЩА ДЕЛОТО в стадия на съдебното дирене.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ поради недопустимост подадената жалба от адв. Н. П. в качеството на процесуален представител на И. И. К., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица] срещу издадена на 02.10.2024г. виза за проектиране от гл. архитект на община Чепеларе за промяна на предназначение по чл. 147а ЗУТ на склад за дърва с идентификатор 80371.240.1232.2 в лятна кухня и трапезария, находящ се в ПИ с идентификатор 80371.240.1232 по плана на гр. Чепеларе.

ОСЪЖДА И. И. К., [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на община Чепеларе деловодни разноски в производството в размер на 1750 лв по приложения списък по чл. 80 ГПК, а на И. Н. А.- сумата 1250 лв. за адвокатско възнаграждение по приложения списък по чл. 80 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 400/2024г. по описа на Административен съд-Смолян.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред ВАС в 7-дневен срок, считано от съобщението на страните с частна жалба.