Решение по дело №1366/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 371
Дата: 11 юли 2023 г.
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20234430201366
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 371
гр. Плевен, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20234430201366 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

С наказателно постановление №23-0938-000245 от 01.03.2023г *** на
сектор ПП към ОДМВР - Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП на А. И. А. от с.Петърница, ул. ***,
административно наказание глоба в размер на 200лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят А. И. А., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
адв. И. М., който изразява становище, че при съставяне на акта за
установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него
наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите
на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което
представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на
1
процесното наказателно постановление.
За въззиваемата страна *** сектор ПП към ОД на МВР Плевен не се
явява представител и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
На 20.08.2022г. в 12,15 часа, в гр.Плевен, на кръстовище, образувано от
ул. „Сан Стефанов“ и бул. „Христо Ботев“, при неработеща светофарна
уредба настъпва ПТП с материални щети и пострадали лица, между лек
автомобил „Ленд Ровер“ с рег.№ *** и лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***.
По повод извършеното от жалбоподателката А. деяние материалите са
били изпратени в РП-Плевен за образуване на досъдебно производство за
извършено престъпление по чл.343 ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 от НК, въз
основа на които е образувано досъдебно производство №4884/2022г. по описа
на същата прокуратура, ЗМ №395/2022г. по описа на Второ РУ-Плевен.
С постановление от 03.02.2023г. на основание чл.343 ал.2 т.2 от НК
прокурор при Районна прокуратура – Плевен прекратил наказателното
производство по досъдебно производство №4884/2022г. по описа на същата
прокуратура, ЗМ №395/2022г. по описа на Второ РУ-Плевен, водено за
престъпление по чл.343 ал.1 б. „б“ вр. чл.342 ал.1 от НК, поради направено
искане от пострадалото лице за прекратяване на наказателното производство.
Материалите по делото са изпратени по компетентност на
административнонаказващия орган, с оглед преценка за търсене на
административнонаказателна отговорност от лицето.
На основание чл.36 ал.2 от ЗАНН и Постановление 04884/06.02.2023г.
на РП-Плевен, *** сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен е издал
оспореното наказателно постановление, с което на А. И. А. е вменено
нарушение но чл.6 т.1 от ЗДвП.
Горните обстоятелства се установяват от разпита на свидетеля О.И.С. и
от приложените по делото писмени доказателства – Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 03.02.2023г. на РП-Плевен,
справка за нарушител/водач и от представеното по делото заключение на
вещото лице Н.К.П. по изготвената автотехническа експертиза.
При така приетото за установено от фактическа страна
2
незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е
приел, че жалбоподателката А. И. А. е осъществила състава на
административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП и неправилно и
незаконосъобразно й е наложил административно наказание на основание
чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.6 т.1 от
ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. Както бе посочено по-горе, по безспорен и несъмнен
начин от всички събрани по делото доказателства е установено, че ПТП с
материални щети и пострадали лица, между управляваният от жалбоподателя
А. лек автомобил „Ленд Ровер“ с рег.№ *** и лек автомобил „БМВ“ с рег. №
*** е настъпило при наличие на неработеща светофарна уредба.
С издаденото наказателно постановление на жалбоподателката А. е
ангажирана административнонаказателната отговорност за извършено
нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, но административнонаказващият орган не е
посочил изрично по кое предложение е извършено нарушението, което е
съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение е
извършило. Непосочването на точна разпоредба, която е нарушена или
посочването само на бланкетната норма е винаги съществено процесуално
нарушение, защото зА.га правото на защита на санкционираното лице да
узнае какво точно нарушение му е вменено, в кои текстове от закона и
подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които
той не е изпълнил. Санирането на нарушението на чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН не
е възможно на този етап от производството и има за последица единствено
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Предвид това следва да
се приеме, че неправилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършване на нарушение по чл.6 т.1 от
ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно. Същото се отнА. и по отношение на
формираното от административнонаказващия орган решение, че
жалбоподателката е извършила нарушение на чл.179 ал.2 вр. чл. 179 ал.1 т. 5
от ЗДвП, без да е посочено отново кое предложение е нарушила, като всяко
от предложенията се отнА. за различно нарушение - пътни знаци, пътна
маркировка, други средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне. Нарушаването на правото
3
на защита, независимо в коя фаза на производството, във всички случаи води
до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като
представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно
основание за отмяна му. От друга страна в обжалваното наказателно
постановление е изписано, че жалбоподателката не е съобразила поведението
си със светлинните сигнали, но видно и от самото наказателно
постановление, светофарната уредба не е работела. Същото се потвърждава и
от приобщеното като писмено доказателство по делото Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 03.02.2023г., където изрично на
стр.1 е отбелязано че „посоченото кръстовище било урегулирано със
светофарна уредба, която към онзи момент била в неизправност и не
функционирала“. Освен това от приобщеното като писмено доказателство по
делото заключение на вещото лице Н.К.П. по назначената автотехническа
експертиза по ДП №4884/22г. по описа на РП-Плевен, в т.8, се установява, че
жалбоподателката А. при неработеща светофарна уредба не е съобразила
поведението си със знак Б2, а не със самата светофарна уредба. Разпитаната в
съдебно заседание свидетелка С. също потвърди това обстоятелство. Видно
от гореизложеното, между фактическото описание на извършеното деяние и
правната му квалификация е налице явно несъответствие и противоречие в
самото юридическо формулиране на административнонаказателното
обвинение. Според допълнителните разпоредби на ЗДвП пар.6 т. 38
„Светлинен сигнал“ е светлина с определен цвят, излъчвана от светещо поле с
определена форма и размери. При неработеща светофарна уредба, няма как
нарушителят да се съобразява с нея. Жалбоподателката А. може да не се е
съобразила поведението си с пътните знаци, с пътната маркировка, с
правилата за предимство, но е недопустимо да се твърди, че не се е
съобразила с неработещата светофарна уредба.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.179
ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство
същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен
хонорар от 300 лева. Последното е видно от представения със списъка по чл.
80 ГПК договор за правна защита и оформената в същия разписка. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред
районния и административния съд страните имат право на присъждане на
4
разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата
на ГПК. Нормата на чл.78 от ГПК урежда отговорността за разноски между
страните по делото и въвежда като критерий за разпределението им
съразмерността на направените разноски по производството с уважената,
респ. – отхвърлената част на исковете.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0938-000245 от
01.03.2023г., с което *** на сектор ПП към ОДМВР - Плевен е наложил на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП на А. И. А.
от с.Петърница, ул. ***, административно наказание глоба в размер на 200лв,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Плевен да заплати на основание чл.63д ал.1 от
ЗАНН на жалбоподателя А. И. А. от с.Петърница, ул. *** разноски за адвокат
в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5