Решение по дело №16161/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2580
Дата: 11 юли 2022 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20211110216161
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2580
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110216161 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от В. ОЛ. Р., ЕГН **********, в
качеството на законен представител на „М“ ООД, ЕИК: , със седалище и
адрес на управление гр.С, Р „И“, ул.“Л С“ №, чрез адв.А.И. от САК, против
Електронен фиш, Серия К, №4905342, издаден от СДВР-МВР, с който на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП,
установено с автоматизирано техническо средство или система.
Жалбоподателят твърди, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
което е довело до нарушаване правото на защита на нарушителя и съставлява
основание за отмяна на процесния ел.фиш. Навежда следните съображения –
липсват данни за извършителя на нарушението, тъй като е посочен
собственикът и ползвателят на МПС, но не и конкретния нарушител, т.е. не е
отразено кой е управлявал заснетото МПС, съответно липсват и
доказателства, че управителят на дружеството е шофирал на
1
инкриминираната дата, като не е представен и видео-клип на нарушителя, за
да се прецени дали той е управлявал на процесната дата; не става ясно чия
точно отговорност е ангажирана – на физическото лице, управител на
дружеството или на юридическото лице, като се твърди, че ел.фиш е издаден
против юридическото лице, а е наложената санкция е глоба, каквато не се
налага на юридически лица; навежда доводи за допуснати нарушения на
чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г., издадена от
министъра на вътрешните работи, доколкото на жалбоподателя не му е
известно дали към материалите е наличен протокол и приложена към него
снимка на разположението на мобилното АТСС, което не позволява да се
установи дали уредът е бил разположен на мястото, което е в протокола, кое е
това място и дали разположението му е било такова, че да удовлетворява
техническите изисквания на процесното АТСС, съобразно инструкцията за
неговата експлоатация, което от своя страна е пречка да се установи дали е
засечен единствено автомобила на жалбоподателя или скоростта на
движещия се след него автомобил; твърди, че липса фактическо описание на
нарушението, съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП; в ел.фиш не е
отразен режимът на работа на процесното АТСС, което пречи да се установи
дали е взета предвид грешката в измерването на скоростта на движение; в
ел.фиш липсва описание, че посоченият пътен знак за ограничение на
скоростта от групата В-26 е бил поставен, на какво отстояние от обхвата на
радарния лъч, както и че от представената снимка се вижда ясно, че става
дума за главен път, а не за населено място; навежда доводи и за други пороци
на ел.фиш, обусловени от пропуски в текстовата редакция на чл.189, ал.4-
ал.11 от ЗДвП, дължащи се на не добра нормотворческа дейност на
законодателя, които са пренесени и в утвърдения образец на ел.фиш - липсва
конкретен издател на ел.фиш, т.е. липсват задължителни реквизити в
бланката – образец за издател и компетентност на издателя на ел.фиш и за
датата на неговото издаване, което грубо нарушава правото на защита на
всеки един жалбоподател.
Моли съда на посочените в жалбата основания да отмени процесния
ел.фиш, като незаконосъобразен и неправилен.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание. В писмена
молба заявява, че поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи.
2
Навежда допълнителни аргументи в писмена защита, аналогични на
изложените в жалбата. Претендира присъждане на разноски в настоящото
производство, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК,
ведно с договор за правна защита и съдействие.
Ответната страна по делото: СДВР-МВР, надлежно призована, не се
представлява в съдебно заседание. В писмото, придружаващо преписката,
вземат становище, че нарушението е установено с АТСС „ARH CAM S1“
№11743f0, чийто начин на работа е основан на лазарен модул,
възпроизвеждащ стойност на базата на излъчен лазарен лъч, отразен от
преминаващото ППС, като системата за контрол на скоростта е с вградено
разпознаване на номера и само на снимката, направена по време на самото
измерване на скоростта има данни за измерена скорост и дистанция до
измерваното МПС, както и че тази снимка от общо 5 броя, може да бъде
използвана за еднозначно определяне на нарушителя в случай, че е заснето
повече от едно МПС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен лично на законния
предтавител на дружеството-регистриран ползвател на МПС - „М П“ ООД, на
30.10.2021 г., съгласно справка от АИС-АНД, а жалбата е подадена в съда на
04.11.2021 г., видно от датата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във
вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
На 20.05.2021 г., в 19:37 часа, жалбоподателят управлявал ползваният
от него лек автомобил „М“, с рег.№, като се движел в гр.София,
Околовръстен път №22 /Ботаническа градина/, с посока на движение от
бул.“България“ към бул.“Черни връх“. Разрешената скорост на движение в
населено място в този пътен участък била 80 км/ч, указана с поставен пътен
знак В-26. На тази част от пътя, служители на сектор ОДМВР-СДВР
извършвали проверка за скоростта на движение на автомобилите с АТСС –
3
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен №11743F0.
Системата била разположена на пътното платно на разстояние от 300 метра от
поставения пътен знак с въведено ограничение на скоростта до 80 км/ч в
населеното място, при стационарен режим на измерване и с посока на
контролираните превозни средства – приближаващи ППС. С нея било
установено, че водачът на МПС с рег.№СВ 0444 СН, управлява автомобилът
със скорост от 99 км/ч. Била изготвена снимка с №11743F0/0092872 с
конкретно отчетени географски координати. По разпознатия от АТСС номер
на автомобила било установено, че към датата на заснемане на нарушението –
20.05.2021 г., автомобилът е регистриран от собственика „Алианц Лизинг
България“ ЕАД, въз основа на подадено заявление от 13.05.2021 г., на името
на дружеството, на което е предоставено ползването на МПС, а именно:
„Маркет Пул“ ООД.
За така констатираното нарушение е издаден и процесният ел.фиш,
Серия К, №4905342, в който е посочено, че е нарушена нормата на чл.21, ал.2,
във вр. с ал.1 от ЗДвП, на законния представител на дружеството,
регистриран ползвател на МПС „М П“ ООД – В. ОЛ. Р., е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
Електронен фиш, Серия К, №4905342, ведно с три броя снимков материал
към клип №11743F0/0092872; справка АИС „Първоначална регистрацията и
собственик на превозното средство“; удостоверение за одобрен тип средство
за измерване на БИМ №17.09.5126; протокол от проверка №10-С-
ИСИС/08.03.2021 г. на БИМ; протокол за използване на АТСС на 20.05.2021
г., съставен от дл.лице; ежедневна форма за отчет на дл.лица; Заповед
№8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, относно
изменение и допълнение на преходна заповед за утвърждаване образци на
ел.фишове; справка картон на водач В.О. Р; справка АИС-АНД.
С оглед на така установенатата фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
4
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган /СДВР-МВР/ и
съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание. В тази връзка следва да се отбележи, че
жалбоподателят неправилно приравнява ел.фиш на наказателно
постановление, за съдържанието на което са налице други изисквания и
разширително тълкува закона, като прави изводи за наличие и на други
реквизити в ел.фиш, като например: имена и длъжност на лицето, което го е
издало, дата на издаване на същия, приложение на давностни срокове по чл.34
от ЗАНН и др. С оглед на горното, направените в тази връзка възражения, се
явяват неоснователни.
С разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се изключва изискването за
съставяне на АУАН и издаване на НП, като процедурата по издаване на
ел.фиш е различна от установената в ЗАНН. Началото на производството е
поставено със заснемане на извършеното нарушение в присъствие или
отсъствие на контролен орган, посредством техническо средство, което от
своя страна може да бъде стационарно или мобилно. Специалният начин за
установяване на административно нарушение е в съответствие с разпоредбата
на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, при който съответните контролни служби имат
право за установяване на нарушенията да използват технически средства или
системи, заснемащи и записващи датата, часа на нарушението и
регистрационния номер на автомобила, а съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП в
административно-наказателното производство годни веществени
доказателства са снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с
технически средства или системи от посочения вид, в случая от стационарно
позиционираното АТСС. Законодателят е предвидил на нарушителя да се
връчва само ел.фиш, но не и изготвените веществени доказателства, поради
което направеното възражение в жалбата относно неустановеност на
авторството на деянието, доколкото без снимковия материал не може да се
установи конкретния водач на МПС, се явява също неоснователно.
5
В случая е налице е нарушение, установено и заснето с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен №11743F0, за която
от приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка, и двата на БИМ, се
установява, че използваното на 20.05.2021 г. АТСС е преминало
първоначална проверка на 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027
г., както и последваща метрологична проверка на 08.03.2021 г., при която е
установено съответствие с одобрения тип и същото е годно за експлоатация
до 08.03.2022 г., включително и към датата на установяване на нарушението.
От посочените по-горе писмени доказателства е видно, че се касае за
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, с фабричен №11743F0. В
процесния електронен фиш, използваното АТСС е правилно
индивидуализирано по тип и с фабричен номер, доколкото същите изцяло
съответстват на описаното в представените удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и протокол за последваща проверка, и двете на БИМ.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 20.05.2021 г., часа – 19:37 часа, мястото на извършване на
нарушението – „Околовръстен път“ №22, разстояние и радиус на измерване –
77 м - 23 см, заснетото превозно средство – лек автомобил и регистрационния
му номер - рег.№, измерената скорост на движение – 99 км/ч, ограничението
на скоростта на движение в този пътен участък – 80 км/ч, георгафските
координати на пътния участък, номер на снимка, съдържащ данните за
фабричния номер на използваното АТСС. Приложен е снимков материал на
поставения пътен знак В-26, с който е въведено ограничение на скоростта на
движение в населеното място до 80 км/ч, както и снимков материал на
поставеното АТСС на пътното платно.
Видно от приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че
на 20.05.2021 г. е било използвано АТСС с фабричен №11743F0, монтирано
върху служебен автомобил с рег.№СА 6403 ММ, в интервал от време от 19:00
часа до 21:00 часа на посочената дата, при стационарен режим на измерване и
с място на контрол – гр.София, „Околовръстен път №22 /Ботаническа
градина/, с посока на заснемане - приближаващи МПС, с посока на движение
6
от бул.“България“ към бул.“Черни връх“. Съгласно отразеното в протокола,
ограничението на скоростта в посочения пътен участък е 80 км/ч в населено
място, въведено с пътен знак за ограничение В-26, последното удостоверено с
приложен снимков материал на поставения пътен знак, въвеждащ отразеното
ограничение на скоростта за населено място.
Не е допуснато процесуално нарушение и относно субекта на
нарушението, в какъвто смисъл направеното възражение от жалбоподателя,
че е налице пълна неяснота относно субекта на нарушението, се явява
неоснователно. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил МПС. Разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП
предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на МПС,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на МПС. Очевидно, изискването на закона,
когато е извършено нарушение при управление на МПС, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание да се налага на
неговия законен представител, не е абсолютно и безусловно. Правната норма
предвижда алтернативната възможност, предвиденото в закона наказание да
се налага на лицето, посочено от законния представител на юридическото
лице, на което е предоставил управлението на МПС. От приложената справка
АИС-КАТ „Първоначална регистрация на МПС“ е видно, че регистриран
собственик на процесния лек автомобил е юридическо лице „Алианц Лизинг
България“ ЕАД, а негов единствен регистриран ползвател е юридическото
лице „Маркет Пул“ ЕООД. От така ангажираните писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, че процесното МПС е предоставено за
ползване на юридическо лице „Маркет Пул“ ЕООД. При това положение,
съдът намира, че в случая лицето, на което процесното превозно средство е
предоставено за ползване е повече от очевидно индивидуализирано, то е
надлежно посочено и конкретно вписано при регистрацията на автомобила и
това е юридическото лице „Маркет Пул“ ЕООД. След като лицето, на което е
предоставено ползването на автомобила е известно и не са налице данни за
друго или други лица, на които ползването на превозното средство също да е
било предоставено, то посочването на юридическото лице, което е единствен
регистриран ползвател на МПС, като нарушител и адресат на ел.фиш, не е в
7
нарушение на материалния закон.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП. Касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на юридическо лице, регистриран
ползвател на процесното МПС към датата на деянието, като на неговия
законен представител – физическо лице, е наложена глоба в съответствие с
изискването на чл.188, ал.2 от ЗДвП. Освен това, жалбоподателят не е
посочил друго лице като действителен водач на процесното МПС към датата
на деянието, съгласно нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. По отношение на
приложената санкционна норма, съдът счита същата за правилно определена,
като на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП /в редакцията й към датата на
извършване на нарушението/, наказващият орган е наложил наказание глоба в
размер на 50 лева, за установеното превишение на скоростта от 11 до 20 км/ч,
/в случая превишението е 16 км/ч, отчетено след приспадане на толеранст от
3% в полза на водача от засечената скорост/, на разрешената скорост в
населено място, ограничена до 80 км/ч с поставен пътен знак В-26, съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Налице е абсолютно определена
санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер.
По изложените по-горе съображения, обжалваният електронен фиш
следва да бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото, право на разноски има ответната страна по жалбата.
Правоимащата страна няма такива претенции, не ангажира доказателства за
направени разноски в настоящото производство, поради което такива не се
присъждат.
Водим от горните мотиви, съдът:

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА основание чл.63, ал.1, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
чл.58д, т.4 от ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К, №4905342, издаден от
8
СДВР-МВР, с който на В. ОЛ. Р., ЕГН **********, в качеството на законен
представител на „М П“ ООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление
гр.София, Район „Изгрев“, ул.“Лъчезар Станчев“ №7, в качеството на
регистриран ползвател на МПС, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.21,
ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо
средство или система, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град н основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от В. ОЛ. Р., ЕГН **********, в
качеството на законен представител на „М П“ ООД, ЕИК: , със седалище и
адрес на управление гр.С, Р „И“, ул.“Л С“ №, чрез адв.А.И. от САК, против
Електронен фиш, Серия К, №4905342, издаден от СДВР-МВР, с който на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП,
установено с автоматизирано техническо средство или система.
Жалбоподателят твърди, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
което е довело до нарушаване правото на защита на нарушителя и съставлява
основание за отмяна на процесния ел.фиш. Навежда следните съображения –
липсват данни за извършителя на нарушението, тъй като е посочен
собственикът и ползвателят на МПС, но не и конкретния нарушител, т.е. не е
отразено кой е управлявал заснетото МПС, съответно липсват и
доказателства, че управителят на дружеството е шофирал на
инкриминираната дата, като не е представен и видео-клип на нарушителя, за
да се прецени дали той е управлявал на процесната дата; не става ясно чия
точно отговорност е ангажирана – на физическото лице, управител на
дружеството или на юридическото лице, като се твърди, че ел.фиш е издаден
против юридическото лице, а е наложената санкция е глоба, каквато не се
налага на юридически лица; навежда доводи за допуснати нарушения на
чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г., издадена от
министъра на вътрешните работи, доколкото на жалбоподателя не му е
известно дали към материалите е наличен протокол и приложена към него
снимка на разположението на мобилното АТСС, което не позволява да се
установи дали уредът е бил разположен на мястото, което е в протокола, кое е
това място и дали разположението му е било такова, че да удовлетворява
техническите изисквания на процесното АТСС, съобразно инструкцията за
неговата експлоатация, което от своя страна е пречка да се установи дали е
засечен единствено автомобила на жалбоподателя или скоростта на
движещия се след него автомобил; твърди, че липса фактическо описание на
нарушението, съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП; в ел.фиш не е
отразен режимът на работа на процесното АТСС, което пречи да се установи
дали е взета предвид грешката в измерването на скоростта на движение; в
ел.фиш липсва описание, че посоченият пътен знак за ограничение на
скоростта от групата В-26 е бил поставен, на какво отстояние от обхвата на
радарния лъч, както и че от представената снимка се вижда ясно, че става
дума за главен път, а не за населено място; навежда доводи и за други пороци
на ел.фиш, обусловени от пропуски в текстовата редакция на чл.189, ал.4-
ал.11 от ЗДвП, дължащи се на не добра нормотворческа дейност на
законодателя, които са пренесени и в утвърдения образец на ел.фиш - липсва
конкретен издател на ел.фиш, т.е. липсват задължителни реквизити в
1
бланката – образец за издател и компетентност на издателя на ел.фиш и за
датата на неговото издаване, което грубо нарушава правото на защита на
всеки един жалбоподател.
Моли съда на посочените в жалбата основания да отмени процесния
ел.фиш, като незаконосъобразен и неправилен.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание. В писмена
молба заявява, че поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи.
Навежда допълнителни аргументи в писмена защита, аналогични на
изложените в жалбата. Претендира присъждане на разноски в настоящото
производство, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК,
ведно с договор за правна защита и съдействие.
Ответната страна по делото: СДВР-МВР, надлежно призована, не се
представлява в съдебно заседание. В писмото, придружаващо преписката,
вземат становище, че нарушението е установено с АТСС „ARH CAM S1“
№11743f0, чийто начин на работа е основан на лазарен модул,
възпроизвеждащ стойност на базата на излъчен лазарен лъч, отразен от
преминаващото ППС, като системата за контрол на скоростта е с вградено
разпознаване на номера и само на снимката, направена по време на самото
измерване на скоростта има данни за измерена скорост и дистанция до
измерваното МПС, както и че тази снимка от общо 5 броя, може да бъде
използвана за еднозначно определяне на нарушителя в случай, че е заснето
повече от едно МПС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен лично на законния
предтавител на дружеството-регистриран ползвател на МПС - „М П“ ООД, на
30.10.2021 г., съгласно справка от АИС-АНД, а жалбата е подадена в съда на
04.11.2021 г., видно от датата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във
вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
На 20.05.2021 г., в 19:37 часа, жалбоподателят управлявал ползваният
от него лек автомобил „М “, с рег.№, като се движел в гр.София,
Околовръстен път №22 /Ботаническа градина/, с посока на движение от
бул.“България“ към бул.“Черни връх“. Разрешената скорост на движение в
населено място в този пътен участък била 80 км/ч, указана с поставен пътен
знак В-26. На тази част от пътя, служители на сектор ОДМВР-СДВР
извършвали проверка за скоростта на движение на автомобилите с АТСС –
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
2
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен №11743F0.
Системата била разположена на пътното платно на разстояние от 300 метра от
поставения пътен знак с въведено ограничение на скоростта до 80 км/ч в
населеното място, при стационарен режим на измерване и с посока на
контролираните превозни средства – приближаващи ППС. С нея било
установено, че водачът на МПС с рег.№СВ 0444 СН, управлява автомобилът
със скорост от 99 км/ч. Била изготвена снимка с №11743F0/0092872 с
конкретно отчетени географски координати. По разпознатия от АТСС номер
на автомобила било установено, че към датата на заснемане на нарушението –
20.05.2021 г., автомобилът е регистриран от собственика „Алианц Лизинг
България“ ЕАД, въз основа на подадено заявление от 13.05.2021 г., на името
на дружеството, на което е предоставено ползването на МПС, а именно: „М
П“ ООД.
За така констатираното нарушение е издаден и процесният ел.фиш,
Серия К, №4905342, в който е посочено, че е нарушена нормата на чл.21, ал.2,
във вр. с ал.1 от ЗДвП, на законния представител на дружеството,
регистриран ползвател на МПС „М П“ ООД – В. ОЛ. Р., е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
Електронен фиш, Серия К, №4905342, ведно с три броя снимков материал
към клип №11743F0/0092872; справка АИС „Първоначална регистрацията и
собственик на превозното средство“; удостоверение за одобрен тип средство
за измерване на БИМ №17.09.5126; протокол от проверка №10-С-
ИСИС/08.03.2021 г. на БИМ; протокол за използване на АТСС на 20.05.2021
г., съставен от дл.лице; ежедневна форма за отчет на дл.лица; Заповед
№8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, относно
изменение и допълнение на преходна заповед за утвърждаване образци на
ел.фишове; справка картон на водач В.О. Райковки; справка АИС-АНД.
С оглед на така установенатата фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган /СДВР-МВР/ и
съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание. В тази връзка следва да се отбележи, че
жалбоподателят неправилно приравнява ел.фиш на наказателно
постановление, за съдържанието на което са налице други изисквания и
3
разширително тълкува закона, като прави изводи за наличие и на други
реквизити в ел.фиш, като например: имена и длъжност на лицето, което го е
издало, дата на издаване на същия, приложение на давностни срокове по чл.34
от ЗАНН и др. С оглед на горното, направените в тази връзка възражения, се
явяват неоснователни.
С разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се изключва изискването за
съставяне на АУАН и издаване на НП, като процедурата по издаване на
ел.фиш е различна от установената в ЗАНН. Началото на производството е
поставено със заснемане на извършеното нарушение в присъствие или
отсъствие на контролен орган, посредством техническо средство, което от
своя страна може да бъде стационарно или мобилно. Специалният начин за
установяване на административно нарушение е в съответствие с разпоредбата
на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, при който съответните контролни служби имат
право за установяване на нарушенията да използват технически средства или
системи, заснемащи и записващи датата, часа на нарушението и
регистрационния номер на автомобила, а съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП в
административно-наказателното производство годни веществени
доказателства са снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с
технически средства или системи от посочения вид, в случая от стационарно
позиционираното АТСС. Законодателят е предвидил на нарушителя да се
връчва само ел.фиш, но не и изготвените веществени доказателства, поради
което направеното възражение в жалбата относно неустановеност на
авторството на деянието, доколкото без снимковия материал не може да се
установи конкретния водач на МПС, се явява също неоснователно.
В случая е налице е нарушение, установено и заснето с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен №11743F0, за която
от приложените по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка, и двата на БИМ, се
установява, че използваното на 20.05.2021 г. АТСС е преминало
първоначална проверка на 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027
г., както и последваща метрологична проверка на 08.03.2021 г., при която е
установено съответствие с одобрения тип и същото е годно за експлоатация
до 08.03.2022 г., включително и към датата на установяване на нарушението.
От посочените по-горе писмени доказателства е видно, че се касае за
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, с фабричен №11743F0. В
процесния електронен фиш, използваното АТСС е правилно
индивидуализирано по тип и с фабричен номер, доколкото същите изцяло
съответстват на описаното в представените удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и протокол за последваща проверка, и двете на БИМ.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 20.05.2021 г., часа – 19:37 часа, мястото на извършване на
4
нарушението – „Околовръстен път“ №22, разстояние и радиус на измерване –
77 м - 23 см, заснетото превозно средство – лек автомобил и регистрационния
му номер - рег.№, измерената скорост на движение – 99 км/ч, ограничението
на скоростта на движение в този пътен участък – 80 км/ч, георгафските
координати на пътния участък, номер на снимка, съдържащ данните за
фабричния номер на използваното АТСС. Приложен е снимков материал на
поставения пътен знак В-26, с който е въведено ограничение на скоростта на
движение в населеното място до 80 км/ч, както и снимков материал на
поставеното АТСС на пътното платно.
Видно от приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че
на 20.05.2021 г. е било използвано АТСС с фабричен №11743F0, монтирано
върху служебен автомобил с рег.№СА 6403 ММ, в интервал от време от 19:00
часа до 21:00 часа на посочената дата, при стационарен режим на измерване и
с място на контрол – гр.София, „Околовръстен път №22 /Ботаническа
градина/, с посока на заснемане - приближаващи МПС, с посока на движение
от бул.“България“ към бул.“Черни връх“. Съгласно отразеното в протокола,
ограничението на скоростта в посочения пътен участък е 80 км/ч в населено
място, въведено с пътен знак за ограничение В-26, последното удостоверено с
приложен снимков материал на поставения пътен знак, въвеждащ отразеното
ограничение на скоростта за населено място.
Не е допуснато процесуално нарушение и относно субекта на
нарушението, в какъвто смисъл направеното възражение от жалбоподателя,
че е налице пълна неяснота относно субекта на нарушението, се явява
неоснователно. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил МПС. Разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП
предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на МПС,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на МПС. Очевидно, изискването на закона,
когато е извършено нарушение при управление на МПС, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание да се налага на
неговия законен представител, не е абсолютно и безусловно. Правната норма
предвижда алтернативната възможност, предвиденото в закона наказание да
се налага на лицето, посочено от законния представител на юридическото
лице, на което е предоставил управлението на МПС. От приложената справка
АИС-КАТ „Първоначална регистрация на МПС“ е видно, че регистриран
собственик на процесния лек автомобил е юридическо лице „Алианц Лизинг
България“ ЕАД, а негов единствен регистриран ползвател е юридическото
лице „М П“ ЕООД. От така ангажираните писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, че процесното МПС е предоставено за
ползване на юридическо лице „М П“ ЕООД. При това положение, съдът
намира, че в случая лицето, на което процесното превозно средство е
предоставено за ползване е повече от очевидно индивидуализирано, то е
5
надлежно посочено и конкретно вписано при регистрацията на автомобила и
това е юридическото лице „М П“ ЕООД. След като лицето, на което е
предоставено ползването на автомобила е известно и не са налице данни за
друго или други лица, на които ползването на превозното средство също да е
било предоставено, то посочването на юридическото лице, което е единствен
регистриран ползвател на МПС, като нарушител и адресат на ел.фиш, не е в
нарушение на материалния закон.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП. Касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на юридическо лице, регистриран
ползвател на процесното МПС към датата на деянието, като на неговия
законен представител – физическо лице, е наложена глоба в съответствие с
изискването на чл.188, ал.2 от ЗДвП. Освен това, жалбоподателят не е
посочил друго лице като действителен водач на процесното МПС към датата
на деянието, съгласно нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. По отношение на
приложената санкционна норма, съдът счита същата за правилно определена,
като на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП /в редакцията й към датата на
извършване на нарушението/, наказващият орган е наложил наказание глоба в
размер на 50 лева, за установеното превишение на скоростта от 11 до 20 км/ч,
/в случая превишението е 16 км/ч, отчетено след приспадане на толеранст от
3% в полза на водача от засечената скорост/, на разрешената скорост в
населено място, ограничена до 80 км/ч с поставен пътен знак В-26, съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Налице е абсолютно определена
санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер.
По изложените по-горе съображения, обжалваният електронен фиш
следва да бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото, право на разноски има ответната страна по жалбата.
Правоимащата страна няма такива претенции, не ангажира доказателства за
направени разноски в настоящото производство, поради което такива не се
присъждат.
Водим от горните мотиви, съдът:
6