Решение по дело №252/2024 на Административен съд - Монтана

Съдебното производство е по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба от М.М.М. ***,чрез. адв.Н*** Б*** против Заповед за прилагане на ПАМ №24-0996-000114/16.04.2024г. на началник на РУ-Монтана при ОД на МВР-Монтана,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС- „Фолксваген Голф“ с рег.№В*** за срок от 6месеца.

В жалбата си иска отмяна на заповедта,с която е наложена ПАМ,като немотивирана и постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречаща на материалния закон.В съдебно заседание,жалбоподателят ,чрез надлежно упълномощения адв.Н*** Б*** поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.Не претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Началник на РУ-Монтана към ОД на МВР-Монтана ,чрез гл.юрк.Димитрова оспорва жалбата и излага доводи по същество, като моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди обжалвания административен акт.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя в съпроводително писмо,с което е представена административната преписка.Не претендира разноски.

Административният съд ,в настоящият му състав,след преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице,имащо правен интерес от оспорване ,в качеството му на собственик на автомобила,чиято регистрация е прекратена ,пряко засегнато от наложената ПАМ.Заповедта е връчена на жалбоподателя на 07.05.2024г./л.7/ ,а жалбата срещу същата е депозирана чрез административния орган до съда на 21.05.2024г/л.3 от делото/.,т.е. в срока по чл.149,ал.1 АПК и е допустима за разглеждане.Разгледана по същество се явява и ОСНОВАТЕЛНА.

Доводите на съда в този смисъл са следните:

От данните по делото се установява,че на В*** Т*** В*** от гр.Монтана е съставен акт за установяване на административно нарушение бл.№698935/15.04.2024г. ,за това,че на 15.04.2024г. в 12,11ч. в гр.Монтана на ул. „Б*** “ управлява лек автомобил„Фолксваген Голф“ с рег.№В*** ,като при проверка от контролните органи по ЗДвП е направена справка с РСОД и ОДЧ при ОД на МВР-Монтана и е установено ,че водачът не притежава СУМПС и е неправоспособен водач,чието СУМПС е със статут на отнето ,с което е нарушен чл.150а,ал.1 от ЗДвП.Въз основа на акта е издадена оспорената в настоящето производство Заповед за прилагане на ПАМ№24-0996-000114/16.04.2024г. на началник на РУ-Монтана при ОД на МВР-Монтана,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС- „Фолксваген Голф“ с рег.№В*** за срок от 6месеца и тази заповед се обжалва и е предмет на настоящето съдебно административно производство.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Предмет на съдебно оспорване е Заповед за ПАМ№24-0996-000114/16.04.2024г. на началник на РУ-Монтана при ОД на МВР-Монтана,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС- „Фолксваген Голф“ с рег.№В*** за срок от 6месеца,и нейната законосъобразност.

При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,в приложимата редакция, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл.172,ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган-Началник РУ-Монтана към ОД на МВР-Монтана, комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на основание заповед на Министъра на вътрешните работи №8121з-1632/02.12.2021г./л.37/ и издадена на основание на заповедта, последваща заповед от директора на ОД на МВР-Монтана№301з-1224/26.03.2024г.Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-в случая за срок от 6 месеца . Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН.

Съгласно чл. 171, т. 2а ,б“а“ от ЗДвП/ДВ,бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

В конкретния случай, мярката е наложена на собственика на МПС-настоящия жалбоподател М.М.М. , за това ,че автомобилът му е управляван от трето лице- В*** Т*** В*** ,за което е съставен АУАН бл.№698935/15.04.2024г. .Съгласно чл.170,ал.1 от АПК „Административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му“,като тежестта на доказване му е указана с Разпореждане№736/31.05.2024г. едновременно с насрочване на делото в открито съдебно заседание.

За да може органът да упражни правото си да наложи ПАМ по чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП , законът изисква да са налице кумулативно две материално-правни предпоставки: 1.лицето-собственик на автомобила да е предоставило същия на друго лице и то да е управлявало автомобила към момента на проверката от контролните органи и 2.лицето ,на което е предоставен автомобила да притежава свидетелство за управление на МПС ,но да е лишено от това право по съдебен или административен ред или същото да му е отнето временно по реда на чл.171,т.1 и т.4 ЗДвП.Видно от материалите по делото, АУАН е наложен на В*** Т*** В*** ,като видно от справка за нарушител на водача ,същият притежава СУМПС №*********/ 18.08.2008г.със статут на отнето с АУАН№Г97993/04.12.2016г. ,което е видно и от констатациите в оспорената заповед. Воден от служебното начало, съдът е изискал доказателства от органа за този акт още с връчване на самото разпореждане за насрочване на делото в ОСЗ ,където е указал съгласно чл.17 АПК доказателствената тежест на страните ,доколкото този акт се явява фактическо основание за издаване на процесната заповед. Приложена е по делото и заповед за ПАМ №16-0996-000491/05.12.2016г./л.15/,издадена на основание на този АУАН,като няма данни тази заповед дали е обжалвана и влязла ли е в сила. Приложено е и писмо,вх№1383/07.06.2024г.на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Монтана ,в което са описани хронологично всички АУАН и ЗПАМ, с които е отнето СУМПС на водача В*** Т*** В*** ,но не е описан АУАН, който е фактическо основание за издаване на настоящата ЗПАМ.Липсата на описание на фактическото основание въз основа на което е отнето по адм ред. СУМПС и кога е станало това,е в тежест на органа-той следва да докаже налице ли са били двете материално-правни предпоставки към момента на издаване на заповедта за ПАМ ,а именно:факта на управление на автомобила от трето лице ,кое е това лице,правоспособно ли е било същото към момента на проверката ,а ако не е ,с какъв акт му е отнето СУМПС или е бил лишен от управление на МПС по административен или съдебен ред ,с кой акт и влязъл ли е в сила този акт. В случая органът действа при обвързана компетентност и е длъжен да наложи мярката ,но само при наличие кумулативно и на двете предпоставки,което не е изяснено по делото.Липсват фактически обстоятелства в заповедта досежно фактическото основание за налагане на мярката,което нарушава правото на защита на жалбоподателя.Не е упоменато в оспорената заповед кой е акта ,с който е отнето СУМПС ,като едва след изискване на такива доказателства от органа ,същият е представил горепосоченото писмо, с което хронологично е описал тези фактически обстоятелства ,но което писмо не би могло да санира липсата им в заповедта,при което наложената ПАМ се явява необоснована и немотивирана. Липсват мотиви и относно срока на наложената ПАМ-защо счита ,че същата следва да се наложи за срок от 6 месеца ,и доколкото този въпрос има отношение към мотивираността на акта ,същият се явява немотивиран и лишен от форма ,съгласно чл.59,ал.2,т.4 от АПК.Липсата на форма на акта е основание за неговата отмяна по чл.146,т.2 от АПК./в т.см. ТР№4/2004г. на ОС на съдиите от ВАС/.

В заключение ,не е доказан основният релевантен за делото факт ,а именно: кой точно е влезлия в сила акт ,с който на лицето е отнето СУМПС по адм. ред,което представлява втората материално-правна предпоставка за налагане на мярката ,при което наложената такава се явява незаконосъобразна. Липсата на която и да е от двете предпоставки е пречка да бъде наложена мярката.Не са изяснени фактите и обстоятелствата по случая,съгласно чл.35 и чл.36 от АПК,което води до необоснованост на акта и представлява съществено нарушение на административно-производствените правила ,което винаги е основание за отмяна на заповедта по чл.146,т.3 от АПК.Не на последно място-нарушена е и целта на закона-да преустанови извършване на нарушения от лицата –правонарушители чрез налагане на съответните ПАМ по ЗДвП с цел превенция за неизвършване на други нарушения.

Предвид гореизложеното , съдът намира,че заповедта ,макар и постановена от компетентен орган ,е издадена при липса на форма на акта ,и при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и целта на закона ,при което се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.Жалбата ,като основателна,следва да се уважи.

Не се претендират разноски от жалбоподателя и такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172,ал.2,пр.2 от АПК ,АС-Монтана ,ІІІ състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М.М.М. *** , Заповед за прилагане на ПАМ №24-0996-000114/16.04.2024г. на началник на РУ-Монтана при ОД на МВР-Монтана,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.2а ,б.“а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС- „Фолксваген Голф“ с рег.№В*** за срок от 6месеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,съгласно чл.172,ал.5 от ЗДвП.