Решение по дело №1242/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1336
Дата: 20 юни 2018 г. (в сила от 20 юни 2018 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20182120101242
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1336/ 20.06.2018 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                      ХXXVIІ – ми граждански състав

на деветнадесети юни                                     две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                            Районен съдия: Асен Радев

 

                               при секретаря К.Киркова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 1242 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                     

                               Г.М.М. е депозирал искова молба против „С.м.” ООД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 660.59 лв. – сбор от неплатени трудови възнаграждения за м.февруари и м.март 2015 год, ведно със сборна мораторна лихва в размер на 191.41 лв., начислена върху трудовите възнаграждения, за периода от съответния падеж, до 19.02.2018 год. и законната лихва от 20.02.2018 год. до окончателното им изплащане, както и сумата от 402.75 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 5 дни за 2015 год. и 20 дни за 2014 год., ведно с мораторна лихва в размер на 115.46 лв., начислена за периода от 27.04.2015 год. до 19.02.2018 год. и законната лихва, начиная от 20.02.2018 год. до окончателното му изплащане.

                               В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете. Ответното дружество не се представлява, редовно призовано. Преписи от исковата молба и приложенията са редовно връчени на на същото, от името на което не е депозиран отговор, не е поискано гледане на делото в отсъствие на негов представител.                              

                               Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 128, т.2 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и както с определението по чл.140 от ГПК е прието, са допустими.

                               Като взе предвид изложените в исковата молба твърдения и наличните по делото доказателства, по основателността им, Бургаският районен съд намира следното:

                      С чл.238, ал.1 от ГПК е предвидена възможност за ищеца, при констатирано бездействие по делото от страна на ответника, да поиска от съда да се произнесе с неприсъствено решение, стига на последния да са били указани последиците от пасивното му поведение (неподаване на писмен отговор в срок и неявяване на представител в първото по делото съдебно заседание), както и от посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства да се извежда вероятна основателност на предявените искови претенции.

                      От една страна, на „С.м.” ООД са връчени преписи от исковата молба и писмените доказателства, указано е изрично, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви (представлява) в първото по делото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на негов представител, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение.

                      От друга страна, предвид посочените в исковата молба обстоятелства и наличните доказателства - трудов договор, трудова книжка, счетоводна експертиза, исковите претенции са вероятно основателни за поддържаните размери, което дава основание на настоящия състав да приеме, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

                      Имайки предвид, че настоящото решение е необжалваемо, допускане на предварително изпълнение по см. на чл.242, ал.1 от ГПК не е необходимо.

                               В  тежест на ответното дружество, на основание чл.78, ал.6 вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, следва да се поставят държавната такса за разглеждане на делото, възлизаща на 200 лв. и възнаграждението за вещо лице, в размер на 120 лв.

                               Разноски на ищеца не се присъждат, поради липса на доказателства за понесени такива.

                               Водим от горното и на основание чл. 235, чл.236 и чл.239 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

 

                      ОСЪЖДА „С.м.” ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Д.Б., да заплати на Г.М. ***, ЕГН - **********, сумата от 660.59 лв. – сбор от неплатени трудови възнаграждения за м.февруари и м.март 2015 год, ведно със сборна мораторна лихва в размер на 191.41 лв., начислена върху трудовите възнаграждения, за периода от съответния падеж, до 19.02.2018 год. и законната лихва от 20.02.2018 год. до окончателното им изплащане, както и сумата от 402.75 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 5 дни за 2015 год. и 20 дни за 2014 год., ведно с мораторна лихва в размер на 115.46 лв., начислена за периода от 27.04.2015 год. до 19.02.2018 год. и законната лихва, начиная от 20.02.2018 год. до окончателното му изплащане.

                               ОСЪЖДА „С.м.” ООД да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 320 лв.

                      Решението е окончателно.

 

 

                            Съдия:.........................

Вярно с оригинала!

К.К.