№ 365
гр. Русе, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. И.
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20244520200610 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“ към МРРБ против „СКОРПИО ОЙЛ ТРАНСПОРТ“ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
представлявано от т.а.п., за нарушение на чл.102, ал..2 и на основание чл.187а,
ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2500 лв.
Срещу постановлението е подадена в законоустановения срок жалба от
„СКОРПИО ОЙЛ ТРАНСПОРТ“ООД, чрез адв.Б. С. /упълномощена/, в която
се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
неправилно и се моли за неговата отмяна.
Жалбоподателят е редовно призован, не се явява представител.Депозира
писмено становище, с което поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, административно наказващият орган, редовно
призовани, изпращат упълномощен представител, който поддържа НП.
Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, не изпращат
представител.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 16.07.2021г., в 19,51 часа, ППС влекач марка „Волво ФМ“, с рег.№ СВ
3321 КН, собственост на ю.л. - жалбоподател, се движил по път І-5, км.25+914
/намаляващ километър/, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
това ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закон
за пътищата. Това нарушение било установено с техническо устройство
№40342 монтирано на горепосоченото място на пътя. Поради това, Агенция
„Пътна Инфраструктура“ към МРРБ бил издаден ЕФ № ********** против
ю.л.-жалбоподател за извършено нарушение по чл.102, ал.2 във вр. с чл.187а,
ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, с който било наложено наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2500лв.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
1
на събраните по делото писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е неоснователна.
Съдът приема, че ЕФ е съставен съгласно изискванията на ЗДвП.
Фактическите констатации, отразени в него не се опровергават от събраните
по делото гласни и писмени доказателства.
Правилно е квалифицирано деянието и осъществения състав на
административно нарушение, защото текстът на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (ЗП) предвижда освен, че заплащането на ТОЛ таксата дава право
на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява
въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното пътно
превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на
сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси; така също и
въвежда: „таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък“.
Според чл. 10б, ал. 4 от ЗП, размерът на дължимата за плащане ТОЛ
такса се определя въз основа на реално получени декларирани ТОЛ данни,
удостоверени по реда, предвиден в Наредбата по чл.10, ал.7, или чрез
закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя
на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут.
Данните за таксуване, генерирани от бордовите устройства, се използват
за отчитане на навлизането, движението по или напускането на платената
пътна мрежа от ползвателя на пътя, като същите се обработват от лицето,
предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато
разстояние, и се предават на Агенция „Пътна инфраструктура“ в съответния
изискуем формат и с необходимото съдържание (т.нар. ТОЛ декларации).
Следователно, действащото законодателство предвижда алтернативни
възможности за определяне на дължимата пътна такса и съответно - за
нейното заплащане. Тези възможности са предоставени на свободния избор на
конкретния потребител, съобразен с неговите предпочитания и предвид
специфичните характеристики на отделните ТОЛ продукти -маршрутна карта
или бордово устройство (БУ). От изложеното в жалбата, става ясно, че
жалбоподателят има сключен договор с „Интелигентни Трафик Системи“АД и
е избрал да се предават данните за изминато разстояние чрез Бордово
устройство. При този вид таксуване посоченото устройство изпраща данни на
база GPS координати от движението на ППС, чийто обмен се осъществява
чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на АПИ.
В конкретната хипотеза обаче, липсва предоставяне на декларирани ТОЛ
данни към Агенция „Пътна инфраструктура“ относно ППС с рег. № СВ 3321
КН, т.е. не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, поради което
движението на превозното средство е отчетено в Електронната система за
събиране на пътни такси като нарушение, респ. е издаден процесният
електронен фиш.
Това обстоятелство безспорно е установено в доклада от електронната
система, в който е отразено, че няма плащане, за датата на нарушението няма
получени ТОЛ декларации или маршрутни карти за процесното ППС.
В случая жалбоподателят не е положил необходимата грижа и е допуснал
движението на процесното пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа без да се увери, че бордовото устройство монтирано
в ППС е изправно, включено правилно в електрическото захранване и че е с
пълна батерия, което е условие да може бордовото устройство да предава
данни и да са изпълнени задълженията, във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП.
Неоснователни са твърденията, че нарушението се дължи на допуснати
2
технически грешки от устройствата, представляващи елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, тъй като на всички
останали по маршрута на ППС, отчитането е било както би следвало и
съответните такси са заплатени.
От събраните доказателства по делото е видно, че непредаването на ТОЛ
данни се дължи на прекъсване на работата на Устройството на ППС, по
причини дължащи се единствено на невниманието на собственика на ППС и
на неговите служители.
Съгласно действащите нормативни актове, за да бъде действително
изпълнено задължението за заплащане на ТОЛ такса е необходимо да бъде
подадена ТОЛ декларация за всеки един сегмент, който е включен в
съответния пътен участък, през който преминава съответното ППС, а за тази
цел е необходимо бордовото устройство да бъде свързано, активирано и
работещо.Видно от представената справка от „Интелигентни Трафик
Системи“АД е, че бордовото устройство, асоциирано към ППС с рег.№СВ
3321 КН, е било изключено или неправилно включено в ел. захранване, или с
изчерпана батерия н периода от 14,24ч. на 16.07.2021 – до 11,36ч. на
17.07.2021г. и вследствие на това, в този период не са генерирани данни за
геолокация на бордовото устройство и съответно няма създадени ТОЛ
декларации.
Монтирането на едно устройство, което на практика не функционира,
респ. не подава данни би обезсмислило сключването на договори с доставчици
на услуги, при все, че ще се приема, че след като все пак е имало бордово
устройство в ППС, то са изпълнени изискванията на ЗП. Приемане на
противното би довело до неприложимост на законодателната уредба такава,
каквато е и приета от законодателя.
Нарушението е установено с устройство № 40342 (в посока намаляващ
километър), като видно от представения протокол за установяване годността
за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна
точка (СКТ), който съдържа данни, както за изправност на устройство, така и
за неговата годност за ползване, контролното устройство е тествано без
забележки. Същата е оборудвана с апаратура, категоризираща превозните
средства и разпознаваща техните пътни табели, функционираща в
съответствие с приложимите стандарти. Посоченото устройство покрива
напълно всички изисквания за изграждане и пускането им в експлоатация,
като е съвместимо с действащото законодателство, както на национално, така
и на европейско ниво.
Електронната система за събиране на пътни такси в Република България
по чл. 10, ал.1 от ЗП е изградена и функционира, посредством регистриране и
обработка на данни, базирано на електронно таксуване и се осъществява
посредством потвърждаване на декларации за пътни такси подадени за
конкретно пътно превозно средство чрез Глобалната навигационна спътникова
система. Стационарните устройства, разположени по протежение на
платената пътна мрежа, не отчитат преминавания с цел акумулиране на ТОЛ
такси. Тези устройства имат за цел контрол върху заплащането на пътни такси,
те установяват само дали за отделното ППС е заплатена съответната такса към
момента на използване на съответния пътен участък, като разпознават
регистрационните табели на превозните средства.
Предпоставка за определяне, изчисляване и заплащане на дължимата
такса посредством използване на бордово устройство е наличието на
подадени ТОЛ декларации за ТОЛ сегментите, в които пътното превозно
средство е навлязло. Съвкупността от техническите параметри на ППС,
данните генерирани от бордовите устройства и последващата им обработка от
ИТС, представляват източник на база на който се начисляват ТОЛ такси от
АПИ, съгласно Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа. Сключването на договор с
национален доставчик на услуги по събиране на пътни такси и поддържане на
баланс по сметки, не може да се приравни на автоматично изпълнение на
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.
В посочения времеви диапазон не са декларирани данни от бордово
3
устройство, поради прекъсване на работата му и съответно е било невъзможно
изчисляването дължимата ТОЛ такса. В следствие на това, ТОЛ такса, която
да бъде заплатена в края на отчетния период не е начислена (образувана).
Именно затова е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател. На
следващо място следва да се обърне внимание, че съгласно чл. 179, ал.3д от
ЗДвП е посочено, че : „ в случаите на ал.3, 3а или 3б движението по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, от едно и също пътно превозно
средство в рамките на един и същ календарен ден се счита за едно нарушение
и се налага едно наказание в размера, определен съответно в ал.3, 3а или 3б“.
По делото е представена от отдел „УИСИ“ към НТУ таблична справка, от
която е видно, че за диапазон от +- 30 мин от датата и часа на нарушението
/19,51 часа на 16.07.2021г./ няма получена и платена тол декларация за ППС с
рег.№ СВ 3321 КН, собственост на ю.л. – жалбоподател, както за предходен,
така и за следващ сегмент, а несъмнено съществуващата стационарна
сегментна точка е в изправност и работи и засича преминаващите по това
място и време други ППС, видно от приложената от АПИ таблична справка с
вх.№12640/25.04.2024г.
Електронният фиш е издаден при спазване на всички материалноправни
и процесуални изисквания и в съответствие с целта на закона, поради което
изложените доводи от страна на жалбоподателя за отмяна на същия са
неоснователни.
За извършеното административно нарушение е генериран
доказателствен запис от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който
заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков
материал представляват доказателство за отразените в него обстоятелства
относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство /контролно устройство с
идентификатор № 40342- част от системата. Докладът и снимките, съгласно
чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната
система за събиране на пътни такси данни е посочен и в разпоредбата на чл.
189е, ал. 8 от ЗДвП.
Въз основа на гореописаното и в съответствие с разпоредбата на чл.
189ж, ал.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ е издаден Електронен фиш № № **********, който
притежава всички задължителни реквизити, изчерпателно изброени в
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, а именно: място - път 1-5, км 25+914, с посока
намаляващ километър; дата – 16.07.2021 г.; точен час на извършване на
нарушението - 19:51ч.; регистрационния номер на пътното превозно средство
– СВ 3321 КН; собственикът на ППС - „СКОРПИО ОЙЛ ТРАНСПОРТ“ООД,
с ЕИК *********.
Тъй като нарушението е установено и заснето от електронната система
по чл.167а, ал.3 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител,
ЕФ правилно е издаден на ю.л. „СКОРПИО ОЙЛ ТРАНСПОРТ“ООД, с ЕИК
*********, което е собственик на ППС, съгласно изискванията на чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП.
Императивната разпоредба на чл.187а, ал. 1, изр. от ЗДвП гласи, че при
установяване на нарушения по чл.179, ал.3 – 3б от ЗДвП в отсъствие на
нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.
В ЕФ е посочено, че не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1,
т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението се изразява в
незаплащане на дължимата пътна такса, като същото е конкретно посочено и
не е налице алтернативност на изпълнителното деяние. Извършеното
нарушение е описано словесно и е подведено под съответната правна норма.
4
Допускането на движение на ППС, без да е заплатена дължимата пътна такса
представлява нарушение на чл.102, ал.2, във вр. с чл.187а, ал.2, т.3, във връзка
с чл.179, ал.3б от ЗДвП на „СКОРПИО ОЙЛ ТРАНСПОРТ“ООД, с ЕИК
*********, е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.
За процесното нарушение по чл.102, ал.2, във вр. с чл.187а, ал.2, т.3, във
връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидено наказание „Глоба“ в размер от
2500.00 лв. Не е налице и маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН или
малозначителен, т.к. от една страна чл.189з от ЗДвП изключва приложението
на чл.28 от ЗАНН, а от друга страна процесното нарушение не се
охарактеризира с по-малка степен на обществена опасност от други такива от
този вид, напротив, законодателят определяйки вида и размера на наказанията,
които следва да понесат нарушителите извършили това нарушение, е
демонстрирал ясно, че тези нарушения са по тежки и със завишена
обществена опасност от други по вид, регламентирани в ЗДвП.
Неоснователни изложените от жалбоподателя доводи, че ЕФ е издаден в
нарушение на чл.34 от ЗАНН, тъй като нарушението е установено със
заснемането с техническо устройство, елемент от електронната система за
събиране на пътни такси, поради и което същото е станало известно на АПИ
на 16.07.2021г., от която дата тече и срокът по чл. 34 ЗАНН, а същият е връчен
на дружеството на 14.03.2024г., без да е посочена достоверна дата на издаване
– неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН.
ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение
на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване (Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС). Т.е. изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани
подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Съгласно горепосочената разпоредба на чл. 189ж от ЗДвП датата на
издаване на ЕФ не е задължителен реквизит. А връчването му след повече от
една година от датата на извършване на нарушението, не може да има за
последица процесуална незаконосъобразност на електронния фиш. След като
в нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е предвиден определен срок за връчване
на ЕФ, то връчването му и след изтичане на едногодишния давностен срок по
чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, не представлява съществено процесуално
нарушение. Сроковете по чл.34 от ЗАНН са неприложими, тъй като те
регламентират сроковете за съставяне на АУАН, след което се издава
наказателно постановление. В издадения ЕФ са налице всички изискуеми от
закона реквизити и не са изтекли давностните срокове. Съгласно чл.11 от
ЗАНН - по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон
не се предвижда друго. Тъй като в ЗАНН не е предвиден срок, в който следва
да бъде издаден и връчен ЕФ, следва да бъдат приложени правилата, уредени
в чл.80, ал.1, т.5 и чл. 81, ал.3 от НК, а именно - 3 години, но не повече от 4
години и 6 месеца. Съгласно чл.80, ал.3 от НК, давността за преследване
започва от довършване на престъплението /нарушението/. Нарушението е
извършено на 16.07.2021г. и към момента на връчване на ЕФ, а и към
настоящия момент, не е изтекла тригодишната давност /респ. 4 години и 6
месеца/ за преследване по чл.81, ал.2 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, във
връзка с чл.11 от ЗАНН.
На следващо място, Регламент за изпълнение БС2020/204 е създаден в
изпълнение на
изискването на чл.5, ал.11 във връзка с чл.29 и 30 от Директива (ЕС) 2019/520
на Европейския парламент, чиято основна цел е да се допълни и хармонизира
законодателната рамка за осигуряване на оперативна съвместимост на
електронните системи за пътно таксуване във всички държави членки.
Член 7 от регламента гласи, че „ Настоящият регламент влиза в сила на
двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на
Европейския съюз. Той се прилага от 1 октомври 2021г. Т.е. към датата на
извършеното нарушение - 11.06.2021 г. същият не е бил в законна сила.
Цитираната разпоредба касае регламентирането на европейската услуга
5
за електронно пътно - таксуване. Съгласно чл.1, пар.4 от директива ( ЕС )
2019/520 европейската услуга е допълнителна по отношение на националните
услуги за електронно пътно таксуване в държавите членки, т.е. не се
припокрива с нея и текстовете касаещи европейската услуга не са приложими
към националните доставчици на услуга.
Дори да се приеме, че разпоредбата на чл. 2 ал. 7 от Регламента следва да
се прилага към националните доставчици, то следва да се има предвид, че
същата съдържа две отделни задължения към доставчиците - а) да
информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса и б) да предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава
(възможност) е предвидена съгласно националното законодателство.
По отношение на първото задължение, информацията предоставяне от
он- лайн платформите на националните доставчици на техните потребители
относно вече регистрирани нарушения в ЕССПТ, изпълнява в цялост
изискването на правната норма на чл.2, ал.7 от Регламента.
Що се касае до второто задължение към доставчиците - за предлагане на
възможност за отстраняване на нередовност, същото е поставено под условие
- „когато такава възможност е предвидена съгласно националното
законодателство“. В действащото българско законодателство не е
регламентирана нормативна възможност, свързана с предоставяне на опция за
нарушителите за „отстраняване на нередовност“, в това число за даване на
възможност за „предеклариране“ на недекларирани пътни такси, вместо да
понесат предвидената в закона санкция.
Въведената през 2018г. със ЗИД на Закона за пътищата възможност за
заплащане на компенсаторна такса (чл.10, ал.2 от ЗП) при установено
нарушение представлява по своята същност предлагане на възможност за
отстраняване на нередност преди предприемане на принудителни мерки“, тъй
като със заплащането и потребителят бива освобождаван от
административнонаказателна отговорност. Видно от обстоятелствената част
на ЕФ изрично е предвидена възможност дружеството да се освободи от
административнонаказателна отговорност ако в 14-дневен срок заплати
компенсаторна такса съгласно чл.10, ал.2 от ЗП.
Във връзка с гореизложеното и предвид факта, че цитираният Регламент
не е бил в сила към момента на извършване на нарушението напълно
неоснователни са твърденията на жалбоподателя в тази насока.
По делото АНО се представлявал от упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт К.. В хода на съдебните прения, К. претендира
присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно ал.4
и ал.5 на цитираната правна норма, в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ,
който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Чл.27е от
тази наредба указва, че възнаграждението за защита в производства по Закона
за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. В
конкретният случай, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото,
това, че същото е приключило в сравнително кратки срокове, Съдът намира,
че на АНО следва да бъде присъдено възнаграждение в минимален размер, а
именно 80лв.
При така изложеното, „СКОРПИО ОЙЛ ТРАНСПОРТ“ООД, с ЕИК
********* следва да бъде осъдено да заплати на Агенция „Пътна
Инфраструктура“ към МРРБ разноските за юрисконсултско възнаграждение в
размер от 80.00 лв.
С оглед горното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да следва да бъде потвърдено.
6
Поради това и на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9 и чл.63д, ал.4,
вр. ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № **********, издаден от Агенция
„Пътна Инфраструктура“ към МРРБ против „СКОРПИО ОЙЛ
ТРАНСПОРТ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, т.а.п., с който за нарушение на чл.102, ал..2 и на основание чл.187а,
ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА „СКОРПИО ОЙЛ ТРАНСПОРТ“ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, т.а.п., да заплати на Агенция
„Пътна Инфраструктура“ към МРРБ, направените разноски по делото за
юрисконсулт в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7