Р Е Ш Е Н И Е № 260133
12.04.2021 г. гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, 16-ти граждански състав, в открито заседание на дванадесети март
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
при секретаря:
Иванка Панчева
разгледа
гражданско дело № 1778/2020 г. по
описа на съда.
Производството е образувано по иск,
предявен от Министерството на вътрешните работи срещу „Елит-Про Бг“ ЕООД – гр.
Пазарджик за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 24 446,34 лв.,
представляваща сбор от наемни вноски за недвижим имот (подземни гаражи) за
периода от февруари 2017 г. до януари 2018 г. включително, както и 1629 лв.,
представляващи неустойка за забава на наемните вноски („неустойка по чл. 17 от
договора“) в размер законната лихва, дължима за периода февруари 2017 г. –
октомври 2017 г. включително. Претендира се и лихва за забава, считано от
пердявяването на иска.
В исковата молба се сочи, че след
сключването на договор за наем от 27.10.2015 г. с 10-годишен срок ответникът е
ползвал имота като наемател до момента, в който му е било връчено изявление от
19.06.2017 г. за прекратяването му поради неплащане, каквато възможност за
прекратяване изрично му давал самият договор, а изявлението било предшествано
от покана за доброволно изпълнение от 23.05.2017 г. След връчването на
уведомителното писмо ответникът продължил да ползва имота до 31.01.2018 г.,
когато го предал на наемодателя.
Искът е бил предявен първоначално
като частичен за половината от размера, но в хода на делото е увеличен. В
уточняваща молба от 16.12.2020 г. ищецът сочи, че „предвид продължаващото дълго време
неизпълнение на договора счетоводството на РДБЗН – Пазарджик не е начислявало
фактури след 06.10.2017 г., поради което наемните вноски за ноември и декември
2017 г. не се претендират от страна на МВР“. Това изявление обаче очевидно
представлява само обяснение защо се претендира този размер (равен на 9, а не на
12 месечни наемни вноски), а не ограничение на периода, за който се претендират
вноските, който остава същият, както е посочен в исковата молба – целият
едногодишен период.
Искът за сумите, отнасящи се за
периода до прекратяването на договора за наем е с правна квалификация по чл.
232, ал. 2 от ЗЗД, а за периода след това до 31.01.2018 г. - с правно основание
чл. 236, ал. 2 от ЗЗД. Искът за присъждане на неустойка е с правно основание
чл. 92 от ЗЗД.
От страна на ответника са направени
възражения срещу допустимостта на иска срещу този ответник и редовността на
исковата молба, по които съдът се е произнесъл с определението по чл. 140 от ГПК, като ги е счел за неоснователни.
Направено е възражение за погасяване
с тригодишна давност на задълженията с падеж преди 27.07.2017 г. – исковата
молба е постъпила в съда на 27.07.2020 г. (подадена по пощата на 24.07.2020
г.).
От писмените доказателства по делото
се установява, а и не е спорно, че ответникът е бил наемател на описания имот
от края на 2015 г. при месечна наемна цена от 2716,26 лв., платима до пето
число на текущия месец, и го е напуснал на 31.01.2018 г. Уведомление с дата
19.06.2017 г. за едностранно прекратяване на договора от наемодателя поради
неплащане на две вноски от дължимия наем (съобразно уговорена в самия договор
възможност за прекратяване) му е връчено на 21.06.2017 г.
По данни на вещото лице, извършило
съдебно-счетоводната експертиза, дължимите суми по договора са в общ размер:
главница (наемни вноски) в размер 32911,38 лв., от които 29878,86 лв. за
периода 01.02.2017 г. - 31.01.2018 г., 2716,26 лв. за декември 2016 г. и 316,26
лв. за август 2016 г. (последните две суми попадат извън срока на
претендираните по делото суми), и законна лихва (неустойка за забава по чл. 17
от договора) за периода февруари – октомври 2017 г. в общ размер 1629,14 лв.,
посочена помесечно в заключението. Сумата 2716,26 лв. от главницата, дължима за
м. ноември 2017 г., според вещото лице е платена, като при самия превод е
посочено основание „наем м. ноември 2017 г.“.
От правна страна при тези данни
съдът намира следното:
Договорът за наем е бил прекратен
едностранно от наемодателя с изявление, достигнало до наемателя на 21.06.2017
г., затова и тази дата следва да се счита за дата на прекратяването. Сумата за
ползването на имота, дължима за периода до прекратяването на договора на
21.06.2017 г., представлява наемна цена и се погасява с 3-годишна давност, за
която ответникът е направил възражение. Последният падеж на някаква част от
това задължение е настъпил на 05.06.2017 г. Сумата, дължима за ползването след
прекратяването на договора, представлява обезщетение в размер наемната цена,
дължимо на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД – макар в този текст да с говори за
изтичане на срока на договора, логично е и практиката (например решение № 92 от
19.09.2017 г. по търг. дело 207/2017 на Бургаския апелативен съд) приема, че
същата норма се отнася и за случаите на прекратяване по взаимно съгласие на
страните или на разваляне с едностранно изявление на едната страна, както е в
случая. Този вид задължение не представлява наемна цена и не се счита за
задължение за периодични платежи, а се погасява с общата 5-годишна давност,
т.е. не е погасено по давност към момента на предявяването на иска. Тъй като то
е отделно задължение и при плащането за м. ноември 2017 г. длъжникът изрично е
посочил основание, платената сума не може да бъде прихваната от получателя
срещу задължение за наем за по-ранен период, отпреди прекратяването. Това
задължение е в общ размер 17112,44 лв., от които по 2716,26 лв. за шестте
месеца от юли 2017 г. до януари 2018 г. включително (общо 16297,56 лв.), без
ноември 2017 г., и 814,88 лв., изчислени пропорционално от сумата, дължима за
м. юни 2017 г. Без значение за дължимостта на сумите е, от друга страна, дали
ищецът е издавал фактури за тях.
Разделянето на общата претендирана
сума на наемна цена и обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД е въпрос на правна
квалификация, а не на вземане предвид на факти, различни от твърдяното в
исковата молба.
Задължението за неустойка се
погасява също с 3-годишна давност, или погасени по давност са сумите, дължими
за времето преди 24.07.2017 г., когато исковата молба е изпратена по пощата –
съобразно правилото на чл. 62, ал. 2 от ГПК, който се отнася за всички видове
срокове, включително и за давностния, а не само за чисто процесуалните срокове.
Тъй като в заключението не е посочен отделно размерът на неустойката, дължима
за времето до и след 24.07.2017 г., единственият начин съдът да я определи е да
изчисли частта от сумата за м. юли 2017 г. пропорционално на периодите до и
след 24 юли. Те са равни съответно на 117,57 лв. и 40,89 лв. – за времето от 24
до 31 юли 2017 г. включително. Или общо непогасената по давност част от
неустойката е равна на 376,68 лв. Същият би бил изводът, както и размерът на
задължението, и ако част от тази сума бъде счетена за законна лихва за забава
върху обезщетението по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, дължима по силата на закона.
Върху неустойката за забава, с оглед
нейния характер, не се дължи лихва за забава и такава следва да се присъди само
върху главницата.
Разноските следва да се разпределят
съразмерно.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда ответника „Елит-Про Бг“ ЕООД
– гр. Пазарджик, ЕИК *********, ул. „Доктор Никола Ламбев“ № 24, да заплати на
ищеца Министерство на вътрешните работи – гр. София сумата 17112,44 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за периода от 22.06.2017 г.
до 31.01.2018 г. за ползването на недвижим имот, представляващ обособена част
от подземни гаражи, намиращи се под част от площад „Васил Левски“ в гр.
Пазарджик, след прекратяването на договор за наем, сключен на 27.10.2015 г.,
заедно със законната лихва върху сумата, считано от 27.07.2020 г. до пълното и
изплащане, като отхвърля иска за разликата над 17112,44 лв. до 24446,34 лв.,
представляваща наемна цена за същия имот по договора за наем от 27.10.2015 г.
за периода от 01.02.2017 г. до 21.06.2017 г., поради погасяване по давност.
Осъжда ответника „Елит-Про Бг“ ЕООД
– гр. Пазарджик, ЕИК *********, ул. „Доктор Никола Ламбев“ № 24, да заплати на
ищеца Министерство на вътрешните работи – гр. София сумата 376,68 лв., представляваща
неустойка за забава по чл. 17 от договора за наем от 27.10.2015 г., отнасяща се
за периода 24.07.2017 г. - 31.10.2017 г., като отхвърля иска за разликата над
376,68 лв., отнасяща се за периода 01.02.2017 г. - 23.07.2017 г.
Осъжда „Елит-Про Бг“ ЕООД – гр.
Пазарджик да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 934,30 лв.,
представляваща разноски по делото.
Осъжда Министерството на вътрешните работи да
заплати на „Елит-Про Бг“ ЕООД – гр. Пазарджик сумата 428,09 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от връчването му.
Съдия: