Р Е
Ш Е Н
И Е № 260 079
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич 21.06.2021 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
При секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ................................ и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........Т.д.№229
от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „***“ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.***,представлявано от Д.А.Л.,чрез пълномощника му адв.Д.К.,Великотърновска адвокатска колегия,с
адрес-гр.Добрич,ул.“Д-р И. П.“№* срещу „Б.“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление –гр.Добрич,ул.“А.“№*,представлявано от И.Г.Е. ,с цена на иска сумата
от 45 079лв.-главница,представляваща незаплатени задължения по договори за
изработка,сключени между страните съответно на 06.10.2016г.и 22.11.2016г. и за сумата от 4 *7,90 лв.-неустойки по
двата договора и с правно основание на иска чл.258 и сл.от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат
следните обстоятелства:
На 06.10.2016г.между страните по делото е
сключен договор №161006 с предмет-изграждане на
слаботокови инсталации и инсталиране на оборудвания в обект“Надстрояване
на съществуваща рецепция и лоби бар на
хотел „Г.“,находящ се в КК“А.“,съгласно Приложение №1
към договора.
Страните са постигнали съгласие
цената на изработката да бъде определена
въз основа на индивидуални актове.Работата е приета за изпълнение
от ищеца,като за всеки етап страните са
издавали и подписвали двустранни документи.Във връзка с изпълнението на
договора са издадени описаните в исковата молба фактури и месечни сертификати
за периода от 13.10.2016г. до 15.05.2017г.
На 10.05.2017г.,когато работата на
изпълнителя е изцяло изпълнена е съставен двустранен протокол за доставка и
монтиране на техническо оборудване.
Общата стойност на изпълнената
работа е в размер на сумата от 71 822,31 лв.с ДДС.
Съгласно чл.3 от договора
възложителят следва да заплати изпълнената работа в срок до пет дни от
подписване на съответния акт,като същият има право да задържи гаранционно 5 %
от стойността на работата –т.е. сумата от 3 591,12лв.Според договореното
гаранцията се плаща на изпълнителя в следните срокове –половината се заплаща 12
месеца,а другата половина 24 месеца след подписване на протокол за изпълнената
работа.
Работата е изпълнена и приета без
възражения от възложителя на 10.05.2017 г. или след 10.05.2018г. възложителят
дължи на изпълнителя половината от получената гаранция,а след
10.05.2019г.-другата половина.
Въпреки многобройните опити за
уреждане на взаимоотношенията между страните възложителят все още дължи на
изпълнителя сумата от
4 488,91лв.,представляваща не напълно изплатена сума по посочените от
ищеца фактури.
Претендира се и неустойка по чл.9.2
от договора в размер на 448,89лв.
На 22.11.2016г. страните са сключили
втори договор №161122 с предмет-изграждане на слаботокови инсталации и
инсталиране на оборудвания в обект „хотелски комплекс „Д.“,находящ
се в КК А.,съгласно приложения №1 и №2 към договора.
Страните са определили
ориентировъчна стойност на работите по
договора,като са договорили окончателната цена да бъде определена въз основа на
индивидуални актове.Извършената работа е приета,като за всеки етап от нея
страните са издавали двустранно подписани протоколи.
За стойността на извършеното ищецът
е издал описаните в исковата молба фактури за периода от 29.11.2016г.до
19.12.2017г. и месечни сертификати.
Общата стойност на изпълнената по
договора работа е в размер на сумата от 649 442,48 лв.с ДДС.
Съгласно договора възложителят
следва да плати изпълнената работа ,като
10 % авансово до три дни от подписване на договора и междинно до пет дни от
подписване на съответния акт.Възложителят има право да задържи гаранционно 5%
от стойността на работата или сумата от 32 472,14 лв.Гаранцията се връща
на изпълнителя в следните срокове-половината 12 месеца след подписване на акт
за окончателно приемане на работата,а другата половина-в петддневен
срок от изтичане на двугодишен срок от подписване на акт за окончателното
приемане на работата.
Видно от представените по делото
доказателства работата е изпълнена изцяло на 27.07.2017г.,като е приета без
възражения от възложителя.След 27.07.2018г.възложителят е следвало да заплати на изпълнителя половината от изплатената
гаранция,а след 27.07.2019г.-на 01.08.2019г.-другата половина.
Въпреки разговорите за уреждане на
спора възложителят все още е задължен към изпълнителя със сумата от 40 590,12 лв.,неизплатена изцяло част от
цената на работите ,съгласно посочените в исковата молба фактури.
Претендира се неустойка за забава
на основание чл.9.2 от договора.
Това поражда правния интерес на
ищеца по делото да предяви настоящия осъдителен иск срещу ответното
дружество,основан на разпоредбите на чл.258 и сл.от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В подаден в срок писмен
отговор,ответникът по делото изразява следното становище по предявените искове.
Изпълнителят е неизправна страна
по договора,поради което искът е неоснователен.
На 03.10. 2016г.ответникът е
сключил с „А.“АД КК А.,като възложител договор за изпълнение на ремонтни строително монтажни
работи на обект“Г.“Началото на изпълнението на договора е 01.05.2017г.
Процесният
договор е сключен с ищеца,който се явява подизпълнител по договора.Ориентировъчната
стойност на възложените СМР е
59 867 лв.,а срокът за изпълнение на работите предмет на договора е
01.05.2017г.
По договора са издадени описаните
в исковата молба фактури и месечни сертификати.,по които възложителят е
изпълнил задълженията си по описания в отговора начин.Окончателната стойност на
СМР е 71 822,31 лв.с ДДС,като след направените прихващания в общ размер на
65 932,75 лв.и плащания на изпълнителя са надплатени 40,53лв.
Освен това работата е завършена на 10.05.2017 г.,а е
следвало да бъде завършена на 01.05.2017г.,поради което ищецът дължи неустойка
за забавено изпълнение в размер на 0,1% от стойността на договорения обем на
СМР,но не повече от 10 %.
На 16.11. 2016 г.между „А.“АД,в
качеството на възложител и ответното дружество,в качеството на изпълнител е сключен договор за ремонтни СМР по отношение на обект П. Б.“,по който начало
на изпълнението е датата на подписване на договора,а краен срок на изпълнението
е 20.06.2017г.
Процесният
договор е сключен с ищеца в качеството му на подизпълнител.
Ориентировъчната стойност на
извършените СМР е 570 658лв.без
ДДС,а срокът за завършване на работата е
01.06.2017г.
Във връзка с договора са издадени
и приети описаните в исковата молба фактури.,от които чрез прихващане са
погасени 585 194 лв.,при окончателен размер на дължимото 649 442,48 лв.
Освен това при краен срок за
изпълнение по договора 01.06.2017г. доставеното
техническо оборудване е на 06.06.2017г. или
изпълнителят е в забава ,за което дължи неустойка в размер на 0,1% от обема на
СМР за всеки просрочен ден,но не повече от 10% от стойността на СМР.
С Протокол от 25.08.2017г. е
констатирано,че е налице забава относно
предаване на възложената работа и от договореното възнаграждение е удържана
сумата от 67 703,93лв.,представляваща гаранция за неизпълнение в срок по
договора.
По тези съображения искът за
заплащане на неустойка е неоснователен ,поради неизправност на ищеца при
изпълнение на задълженията му по договора.
Ако съдът приеме,че предявените
искове са основателни и доказани,то ответникът прави възражение за прихващане
със сумите:
-40,53 лв.-недължимо платени по Договор от 06.10.2016г.
-67 703,93 лв.-имуществена вреда,настъпила в следствие на
невъзможността за предаване на СМР по договора с главния възложител А. АД в
срок,поради забавата на подизпълнителя ищец по делото по договор от
22.11.2016г.
-538,67 лв.-неустойка за неизпълнение в срок на възложените СМР за 9 дни
забава по договора от 06.10.2016г. и
-54 120 ,21лв.-представляваща дължима неустойка за неизпълнение в срок
на възложените СМР по договора от 22.11.2016г. в размер на 10 % от стойността
на СМР,която е сумата от 541 202,06лв.
С подадена допълнителна искова
молба се изразява следното становище:
Оспорват се твърденията,заявени в
писмения отговор.Не се дължат предявените
за прихващане от страна на ответника суми.Забавата в работата на изпълнителя се
дължи на причини,които не могат да се възложат във вина на
изпълнителя.Идентичната в двата процесни договора
неустойка,на която ответникът се позовава ,уговорена в чл.9.1 от договорите
ангажира отговорността на ищеца само при виновно неизпълнение на задълженията
му.Такова не е налице.Съгласно двата представени договора възложителят е длъжен
да предаде на изпълнителя строителната
площадка,т.е. да му осигури фронт за работа,с което да му позволи да изпълни в
срок задълженията си по договора.Качеството на възложената работа е такова,че
налага за започването на тази работа да бъдат изпълнени други предхождащи СМР
,завършването на които позволява започване на изпълнението на възложените с процесните договори работи.Това не е изпълнено от страна на
възложителя,поради което не се дължат сумите,предмет на възражението за
прихващане по делото.
Оспорва се ,че по договора има
надплатена сума в размер на 40,53лв.,както и евентуално претърпяната
имуществена вреда от ответника по делото,представляваща удържана от „А.“АД сума
в размер на 67 703,93лв.,която не е
удържана по вина на ищеца по делото.
Оспорва се представения с писмения
отговор Протокол за констатиране срочността на изпълнението
по Договор от 16.11.2016г.Според ищеца този протокол е създаден за нуждите на
процеса.В находящия се към допълнителната искова
молба протокол липсват части от
реквизити,попълнени в екземпляра,представен от ответника по делото.
В постъпил в срок писмен
отговор ответникът изразява следното становище:
Поддържа се становището за виновно
неизпълнение на задълженията на ищеца по делото като основание за претенцията
за неустойка по договорите.Забавата при изпълнението на работите е по причина,за
която ищецът отговаря.Строителните площадки на двата обекта са предадени на
ищеца в срок.Липсват допълнителни споразумения за удължаване на срока за
изпълнение по двата договора,т.е. ищецът е следвало да изпълни в уговорения
срок.Ищецът не е изпълнил договора с грижата на добрия търговец,с което е
станал причина да не бъде предаден в срок целия обект на възложителя му от
страна на ответника по делото-главен изпълнител.
Освен другите поети по договора
задължения ищецът се е задължил в срок до 01.06.2017г. да достави
оборудване,което не се нуждае от предварително съдействие от страна на
ответника,но въпреки това не е изпълнено своевременно.Доставеното оборудване е
на 06.06.2017г.-със забава.То тепърва и следвало да
бъде монтирано,след изтичане на срока по договора.
Оспорва се твърдението в
допълнителната искова молба относно
невярност на представения протокол по Договор от 16.11.2016г.Представения от
ответника протокол е точно копие от оригинала,което е предоставено на ответника
за сведение за размера на удържаната сума от възложителя „А.“АД.
Допълва се възражението за
прихващане със сумата от 8 037,65 лв.,представляваща имуществена
вреда,настъпила следствие невъзможността за предаване на СМР по договора с
главния възложител „А.“АД,поради забавата от страна на подизпълнителя по
Договор №161006/06.10.2016г.
В съдебно заседание страните
поддържат становищата и възраженията си ,депозирани с разменените между тях
книжа.
Съдът,като се запозна с
представените по делото писмени доказателства и експертните заключения по
назначените съдебно икономическа-основна и допълнителна и строително техническа експертизи,прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Представен е Договор №161006 от
06.10.2016г.,сключен между страните по делото с предмет –изграждане на
слаботокови инсталации и монтирането им
на обект „Надстрояване на съществуваща рецепция и лоби-бар на х-л „Г.“,в
КК „А.“,със срок за изпълнение на договора 01.05.2017г. и ориентировъчна
стойност на СМР 59 867 лв.
Между страните няма спор ,че работата е приета
от възложителя като изпълнена качествено.Не е спазен срока по договора за
предаването й на възложителя,работата е предадена на 10.05.2017г.-факт ,по
който също не се спори от страните по делото.
В договора са предвидени неустойки
за виновна забава при изпълнението ,съгласно чл.9.1 от същия,а именно 0,1% от стойността на договорения обем СМР,но
не повече от 10 %.
Предвидено е и предоставянето на
гаранция за качествено изпълнение по
договора, в размер на 5 % от стойността му,платима обратно на изпълнителя
,както следва :2,5% след изтичане на пет
работни дни от датата на подписване на акт обр.19 и
2,5% в срок от пет работни дни от изтичане на 2 годишен срок от подписване на
датата на подписване на последния протокол обр.19.
За забава в плащането на дължимото
възнаграждение е предвидена неустойка в размер на 0,1 % от неиздължената сума за всеки
просрочен ден,но не повече от 10 %-9.2 от договора.
По делото са представени доказателства за обема и стойността на
предвидените за извършване работи,приложение №1 към него,както и месечни
сертификати №1 от 06.03.2017г.,№2 от 290.03.2017г. и сертификат №3 от
10.05.2017г.,имащи характер на доказателства за приемане на извършената работа
без забележки от възложителя.Сертификатите са двустранно подписани и въз основа
на тях са издадени фактури,които остойностяват извършените работи по
обекта,след приспадане на авансово платените от изпълнителя суми.
Представен е Договор №161122 от
22.11.2016г.,сключен между страните по делото с предмет изграждане и монтаж на
слаботокови инсталации на обект хотелски комплекс „Д.„находящ
се в КК А.,със срок на изпълнение до 01.06.2017г. и ориентировъчна стойност на
СМР в размер на 570 658 лв.
И по втория представен договор
между страните няма спор относно качественото извършване на работите и
приемането им от възложителя,нито по това,че работата е предадена със забава
–на 27.07.2017г.,след изтичане на предвидения в договора срок.
В договора е предвидена неустойка
за забава на изпълнителя,съгласно чл.9.1. от договора в размер на 0,1% от стойността на договорения
обем СМР,но не повече от 10 %.
Предвидено е и предоставянето на
гаранция за срочно и качествено
изпълнение по договора, в размер на 5 % от стойността му,платима обратно на
изпълнителя ,както следва :2,5% след изтичане на пет работни дни след изтичане на 12 месеца от
датата на подписване на акт обр.19 и 2,5% в срок от
пет работни дни от изтичане на 2 годишен срок от подписване на датата на
подписване на последния протокол обр.19.
За забава в плащането на дължимото
възнаграждение е предвидена неустойка в размер на 0,1 % от неиздължената сума за всеки
просрочен ден,но не повече от 10 %-9.2 от договора .
Във връзка с изпълнението на договора
ищецът представя като писмени доказателства по делото приложение №1 към
договора за вида и стойността на дължимите СМР,приложение №2 към
договора,Протокол №1 за доставка на техническо оборудване с дата 08.02.2017г.,месечни
сертификати №1 от 03.01.2017г.,№2 от 08.02.2017г.,№3 от 06.03.2017г.,№4 от
20.03.2017г.,№5 от 10.04.2017г.,Протокол №2 за доставка на техническо
оборудване от 06.06.2017г.,месечен сертификат
№6/31.05.2017г. и месечен сертификат №7/27.07.2017г.Представен е Протокол №1 за
установяване на завършването и заплащане на следните видови СМР на хотел „Д.“,с
ново наименование „П. Б.“,който е съставен на 14.08.2017г.
Така представените доказателства
установяват ,че работите са приети без забележки по качеството ,но не е спазен
срока за извършването им по договора,като последните работи са приети на
14.08.2017г.Издадени са фактури,остойностяващи извършените СМР ,след приспадане
на авансите ,платени от изпълнителя по договора.
Ответникът във връзка с
твърдението си,че поради забава на ищеца е претърпял имуществена санкция от
възложителя по договора,а именно „А. „АД ,КК А.
представя Договор за изпълнение на ремонтни СМР в КК А.,с предмет изграждане на
част „електро“ на обект
„Надстрояване на съществуваща рецепция и лоби бар на хотел „Г.“,сключен на
03.10.2016г. на ориентировъчна стойност 211 153,56 лв. и Договор от
16.11.2016г. ,с предмет изграждане на силно и слаботокови инсталации на хотел „П. Б.“/Д./,на ориентировъчна
стойност 1 227 013,73 лв.
Първият от представените с „А.“АД
договор за строителство е със срок до 01.05.2017г.,а вторият със срок за
изпълнение до 20.06.2017г.
Видно от представения Протокол от
25.08.2017г. ,свързан с изграждането на електроинсталациите на хотел „П. Б.“,ответникът
,в качеството му на изпълнител по гореописаните два договора ,е санкциониран за
неизпълнение в срок на възложените му СМР със сумата от 67 703,93 лв.,представляващи 5% от
стойността на строителството по договора от 16.11.2016г.-задържана гаранция за
срочно изпълнение при предаване на работата по хотел „П. Б.“ ,на основание чл.8
ал.3 от договора.
Оспорено беше съдържанието на
представения протокол,но оспорването не е доказано,тъй като от представеното от
третото лице „А. „АД копие на същия протокол се установява,че съдържанието му
съответства на представеното от ответника по делото копие.
По делото е изслушано основно и
допълнително заключение на съдебно икономическа експертиза,от което се
установява,че след приспадане на аванси и направени прихващания между страните
дължимата от ответника на ищеца сума по процесните
фактури е в общ размер на сумата от 45 079,05лв.,от които 3 687,73 лв.остатък от задължението по
договора от 06.10.2016г. и сумата от 41 391,32 лв.-задължение по договора
от 22.11.2016г.
Дължимата от ищеца неустойка за
забава при предаване на обекта по договора от 06.10.2016г. е в размер на 538,67
лв.-за 9 дни забава.Дължимата неустойка за забава по втория сключен договор е в
размер на 30 307,32 лв.за 56 дни забава.
По Договора от 06.10.2016г. са
осчетоводени гаранции за качество в размер на
5 985,19лв. за хотел „Г.“.
По Договора от 22.11.2016г.са
удържани гаранции за срочност
и гаранции за качество в размер на 54 120,21 лв.за хотел „П. Б.“.
В допълнителното заключение при
изчисляване на дължимите суми вещото лице приспада от дължимото по фактурите
задължение в размер на 31 086,29 с ДДС,извършения превод в размер на
23 700,43лв.,както и сумата по извършено прихващане-2 201,83 лв. и
върнатата ½ част от гаранцията за качество -1496,30лв.Не е приспадната удържаната
гаранция за срочност.
Аналогично при изчисляване на
размера на задължението по втория договор вещото лице е приспаднало от
дължимата сума в общ размер с ДДС 512 486 лв.,сумата на прихванати между
страните насрещни задължения 22 857,10 лв.,превода по фактурите в размер
на 434 708,01лв.,върнатата 1/2 от гаранцията за качество в размер на 13 530,06лв. и така получава дължима
сума по издадените фактури в размер на 41 391,32 лв.,включително дължимата
останала ½ от гаранцията за качество.Не е приспадната дължимата гаранция
за срочност.
Съдът кредитира даденото
заключение на вещото лице,като документално обосновано и съобразено с
уговорките между страните по двата договора.
Искът, предвид изготвеното
заключение е доказан по своя размер
изцяло.
Що се отнася до основателността му
,съдът намира следното:
Изслушано е заключение на съдебно
техническа експертиза,от което се установява следното:
По отношение на обекта –хотел „Г.“:Установява
се,че за надстрояването на рецепция и лоби бар е издадено Разрешение за строеж
№130/03.10.2016г.По-късно със Заповед №9/18.04.2017г.се допълва разрешението за
строеж на основание чл.154 ал.2 т.5 и т.6
от ЗУТ ,където се променя функцията на последния етаж,като вместо
заведение за обществено хранене ще бъде изпълнен типов хотелски етаж.Тази
промяна е направена малко преди изтичане на срока по първия сключен
договор,който е до 01.05.2017г.След промяна на инвестиционните намерения на
инвеститора се прави преработка на проекта по време на строителството и е
извършена промяна на предназначението на етажа от заведение в стаи за
настаняване.Според вещото лице това не би могло да не се отрази на сроковете за
извършване на строително монтажните работи.За да се извърши работата на ищеца
по изграждането на слаботоковите инсталации на обекта ,е било необходимо да се
изградят и апартаментите и надстройките на съществуващите корпуси.Така
обективно се стига до забавяне на работата по окабеляването.Обичайното време за
изпълнение на работата е около седем месеца,но сроковете не се спазват,тъй като
се налага изчакване,заради технологично необходимото време за изливане на
бетон,мазилки и замазване и др.предхождащи окабеляването дейности.След крайната
дата на договора са извършвани зидарии,полагани са циментови замазки в
санитарните пощения и пр.Строежът е приет и изпълнен съгласно Акт обр.15 на 30.06.2018г.
Що се отнася до Хотелски комплекс
„П. Б.“ ,обектът започва строителство на 10.05.2016г.,съгласно Протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво.
На 28.03.2017г. е приета
строителната конструкция на плочата на кота +13,18 и
15,63 за кофраж и армировка.
Според документацията за
установяване на подлежащи на закриване строителни работи с Акт обр.12 вещото лице достига до извода,че ищецът е можел да
започне работа през месец януари 2017г.Обичайният срок за изпълнение на
поставената задача е 3-4 месеца.Последните СМР,описани в Актовете обр.12 са приети на 27.05.2017г.След тази дата започват
мазилки,предстенни обшивки,облицовки по стени
,доставка и монтаж на мебели и накрая монтиране на ключове,контакти,бутони,телефонни
слушалки в бани,противопожарни известители.До крайния срок на договора ,а
именно 01.06.2017г. са останали около пет дни,в които изпълнителят е следвало
да извърши възложените му работи във връзка с монтажа на слаботоковите
инсталации. Мнението на вещото лице е ,че
е имало забава във всички строителни процеси,а изпълнителят е свършил
максимално бързо работата си.Съгласно Акт обр.15 от
24.07.2017г. строежът е приет и изпълнен съгласно одобрените инвестиционни
проекти.
При така установените факти,съдът
намира,че забавата в предаването на обекта не може да се вмени във вина на
ищеца,тъй като изпълнението на договора е било обосуловено
от срочното приключване на предхождащи строително монтажни работи,от които е
зависело изпълнението на възложените по двата договора СМР.Правилни са доводите
на ответника по делото,че като търговец ищецът разполага с необходимата
професионална квалификация ,за да може да предвиди какъв срок му е необходим,за
да завърши възложената му работа.Той не е могъл и не е бил длъжен да предвиди
забавянето на предходни строителни работи,дължащи са на промяна в
инвестиционните намерения на възложителя ,респективно на забава на други
изпълнители по договорите с възложителя.Този вид непредвидени обстоятелства не
могат да се вменят във вина на ищеца по делото.
Ищецът в процеса доказа,чрез
заключението на съдебно икономическата експертиза размера на вземането си по процесните
договори за изработка,останало неплатено от страна на възложителя ответник по
делото.Според вещото лице по икономическата експертиза вземането по двата
договора е в общ размер на 45 079 лв.
Разпоредбата на чл.258 от ЗЗД
установява задължението на поръчващия да заплати цената на изработеното.На
връщане подлежат и гаранциите за качество,тъй като видно от всички
доказателства по делото и от позициите на страните в производството не е имало
възражения по качеството на извършеното , като работата и по двата обекта е
приета от възложителя,без забележки.
Според чл.9.2 от двата сключени
договора при забава в заплащане на задължението възложителят дължи неустойка за
забава върху обема на СМР по договорите в размер на максимум 10 %.Изчислена
върху дължимата главница от 45 079,05 лв.,стойността на дължимата
неустойка за забава е в размер на сумата от 4 *7,90лв.Неустойката е
писмено договорена и заплащането й се дължи от ответника по делото.Както се
коментира не е налице виновно неизпълнение ,което да е основание за отхвърляне
на иска за неустойка по договора.
По направените възражения за
прихващане съдът намира следното:
Не се представиха доказателства за
надплатена сума в размер на 40,53лв.Съобразно експертизата по делото липсват
надплатени суми.
За сумата от 67 703,93
лв.следва да се има предвид,че сумата е предвидена за неизпълнение на
сключените от ответника договори за строителство с „А.“АД,но в предмета на тези
договори освен работите ,които са възложени на ищеца,са включени и други
строителни работи,от забавянето на които също се стига до забава при
окончателното предаване на двата обекта.Според вещото лице по техническата
експертиза има забава във всички предшестващи работата на ищеца по делото и
обуславящи започването й СМР на двата хотела.Следователно удържаната гаранция
за срочност по Протокол от 15.08.2017г.от страна на
възложителя „А.“АД във връзка със сключените между него и ответника договори за
изработка не може да се вмени само във вина на ищеца по делото,а се дължи и на
други причини,посочени от вещото лице в експертното му заключение.Не се доказа
изключителна вина на ищеца по делото за възникване на претендираните
от ответника под форма на възражение за прихващане вреди,не е налице и доказана
причинно следствена връзка между
неизпълнението на задълженията на ищеца по делото и осъществената забава
при изпълнение на договорите с възложителя.
Възражението за прихващане с
двете суми,дължими като неустойка по двата договора,а именно сумата от 538,67
лв. и от 54 120 лв.е неоснователно.И двете неустойки са предвидени за
виновна забава в предаването на работите ,предмет на договора.С изложените
по-горе мотиви съдът прие,че не е налице виновна забава на ищеца,поради което и
не счита ,че договорените неустойки за неизпълнение,дължащи се на виновно
поведение на ответника по възражението
се дължат.
С аналогични съображения не следва
да се уважи и възражението за прихващане със сумата от
8 037,65лв.имуществени вреди от неизпълнението.
С тези съображения предявеният иск
за сумата от 45 079,03 лв.-главница,незаплатена стойност на СМР по Договор
от 06.10.2016г. и Договор от 22.11.2016г. следва да бъде уважен,както и иска за
дължима неустойка за забава в размер на 4 *7,90 лв.,като основателни и доказани.
На ищеца се присъждат сторените по
делото съдебно деловодни разноски, сторени в исковото производство и в
производството по обезпечаване на иска ,които са в общ размер на 7001,23лв.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Б.“ЕООД,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление –гр.Добрич,ул.“А.“№*,представлявано от И.Г.Е. да
заплати на „***“ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Б.,ул.“Ф.“№*,ет.2,представлявано
от Д.А.Л.сумата от 45 079,03 лв./четиридесет и пет хиляди и седемдесет и
девет лева и три ст./,представляващи дължими незаплатени от ответника по делото
СМР,предмет на сключени между страните Договор №161006/06.10.2016г. за изграждане
на слаботокови инсталации и инсталиране на оборудване на обект Хотел „Г.“,в КК А.,обл.Добричка и Договор №161122/22.11.2016г. за изграждане
на слаботокови инсталации и инсталиране на оборудване на обект Хотелски
комплекс „Д.“,в КК А.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от
08.11.2019г.до окончателното й издължаване и сумата от 4 *7,90 лв./четири хиляди петстотин и
седем лева и деветдесет ст./,представляваща дължима неустойка по чл.9.2. от
двата договора за забавено плащане на главното парично задължение,както и
сумата от 7001,23 лв./седем хиляди и един лев и двадесет и три ст./-разноски в
обезпечителното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд гр.Варна в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: