№ 459
гр. Пловдив, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20225300900639 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищцата М. С. К., ЕГН **********, от ** твърди, че е пострадала при
пътно-транспортно произшествие, състояло се на 20.06.2022 г. в ** на
кръстовище между бул.“Освобождение“ и ул.“Меден дол“. Твърди, че
произшествието е виновно причинено от И. С. Й., който при управление на
л.а.БМВ 525 ТДС с рег.№** не пропуснал и блъснал ищцата, преминаваща в
този момент по пешеходна пътека тип „Зебра“, сигнализирана с хоризонтална
и вертикална пътна марК.ка, с което е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1
ЗДвП. При произшествието на ищцата са причинени травматични увреждания
– фрактура на Тх 11 и Л 1 прешлени, установени при престоя й от 20.06 до
28.06.2022 г. в болнично заведение, в резултат на което ищцата е била
временна неработоспособна за период до 26.08.2022 г. Описват се в исковата
молба претърпените от ищцата болки, страдания и неудобства в рамките на
лечебния и възстановителен период, като се твърди, че ищцата все още не е
напълно възстановена, както и, че същата е преживяла и силен психически
стрес от инцидента, който ще остане за цял живот в нейното съзнание.
Твърди се, че автомобилът, причинил катастрофата, е застрахован при
ответника, който след извънсъдебна претенция, получена от него на
1
26.07.2022 г., не е предложил плащане на застрахователно обезщетение в
полза на ищцата в законоустановения срок. Въз основа на така изложените
обстоятелствени твърдения, след допуснато в открито съдебно заседание на
14.11.2023 г. изменение на иск, е формулирано искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата 60 000 лв., частично от 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди –
болки, страдания и психически стрес, ведно със законна лихва от 27.06.2022 г.
(датата, на която изтича срокът за уведомяване на застрахователя от
делинквента) до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски
и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Ответникът „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, оспорва исковете. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение за л.а.БМВ 525 ТДС с
рег.№** към датата на настъпване на процесното ПТП. Оспорва водачът на
последното превозно средство да е нарушил правилата за движение по
пътищата и да е причинил със свое противоправно поведение твърдените от
ищеца вреди, като в тази връзка изтъква, че в представения по делото
констативен протокол за ПТП ищцата е посочена като виновен участник.
Последната е причинила настъпването на ПТП, тъй като е навлязла внезапно
на пътното платно в момент, в който това не е било безопасно, като ударът е
бил непредотвратим от страна на водача на МПС – пешеходката се е намирала
в опасната зона на спиране на автомобила, а водачът се е движил с разрешена
за града скорост от 35-40 км/ч. Възразява и по размера на претендираното
обезщетение, като го счита за необосновано и прекомерно завишен. Развива
подробни съображения в тази насока. Евентуално прави възражение за
съпричиняване на вредите от страна на ищцата, изразяващо се в това, че е
предприела пресичане на пътното платно, без да съобрази поведението си с
движещия се там лек автомобил, като така е поставила себе си и останалите
участници в движението в превишен риск. Възразява и по момента, от който
се претендира от ищеца обезщетение за забава. Ако лихва се дължи, то такава
е дължима от момента на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне по
претенцията на увредения. В тази връзка изтъква, че от страна на ищеца не е
оказано необходимото съдействие и не са представени изисканите от
застрахователя доказателства, необходими за произнасяне по претенцията, в
т.ч. не е посочена банкова сметка, което освобождава застрахователя от
2
отговорност за лихви съгласно чл.380, ал.3 КЗ.
В допълнителната искова молба, постъпила в срок, се оспорват
възраженията на застрахователя. Оспорва се възражението, че отговорност за
произшествието има ищцата, като се възразява подобно записване да
съществува в протокола за ПТП. Ищцата се позовава на разпоредбата на чл.45
ЗЗД, според която вината се презумира до доказване на противното. Отрича
се ищцата да е извършила нарушения на правилата за движение по пътищата,
които да са в причинна връзка с произшествието, поради което не е налице
съпричиняване. Поддържа се, че искът е съобразен по размер с изискването за
справедливост на обезщетението. По отношение претенцията за лихви се
позовава на разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ. Оспорва се и възражението за
неоказано съдействие, като се изтъква, че ищцата е представила на
застрахователя всички необходими документи. Възразява се за прекомерност
на разноските на ответника.
В отговора на допълнителната искова молба се поддържат заявените с
отговора възражения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП,
че на 20.06.2022 г. в 07,30 ч. е посетено местопроизшествие в ** на
кръстовището между бул.“Освобождение“ и ул.“Меден дол“. Като участници
в произшествието са констатирани: участник 1 – И. С. Й., ЕГН **********, от
гр.**, като водач на л.а.БМВ с рег.№** и участник 2 – ищцата М. С. К., като
пешеходец. Последната е посочена в протокола и като пострадала с диагноза
– „контузия на гръден кош и корем“. Обстоятелства и причини за ПТП не са
отразени. Отразено е образувано административно производство с АУАН от
20.06.2022 г.
От приетата по делото епикриза се установява, че ищцата е постъпила в
„УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, Втора клиника по хирургия, където е престояла от
20.06.2022 г. до 28.06.2022 г. Извършени са изследвания и консултации, като
са констатирани фрактури на Тх 11 и Л 1-прешлени и контузия на коляното.
Поставена е окончателна диагноза – травма на други интраабдоминални
органи без открита рана в корема. Проведена е консултация с неврохирург с
мнение за оперативно лечение - вертебропластика. При отказ от оперативно
3
лечение на пациентката са дадени препоръки за спазване на щадящ
двигателен режим при постепенно раздвижване и вертикализиране за период
от 1 месец. Удостоверено е в същата епикриза, че пациентката отказва
оперативно лечение.
Установява се от приетия по делото болничен лист, че ищцата е била в
отпуск поради временна неработоспособност в периода от 28.07.2022 г. до
26.08.2022 г.
Установява се, че против И. С. Й. е съставен АУАН, а в последствие и е
издадено НП от ОДМВР Пловдив, РУ **, за това, че на 20.06.2022 г. в гр.**
на бул.“Освобождение“ до кръстовището с ул.“Меден дол“ управлява лек
автомобил БМВ 525 ТДС с рег.№**, като на пешеходна пътека тип „Зебра“,
сигнализирана с хоризонтална и вертикална марК.ка, отнема предимството на
пресичащата пътеката М. К. на 42 г. от гр.**, с което допуска ПТП с
материални щети по автомобила и наранявания на пешеходката. Наложена му
е глоба в размер 200 лв. за нарушение на чл.119, ал.1 от Закона за движение
по пътищата. Санкционираният е получил наказателното постановление на
21.07.2022 г. и последното е влязло в сила на 05.08.2022 г. според
удостоверяването, извършено от наказващия орган.
Признато е за безспорно в отношенията между страните, а това е
удостоверено и в горецитирания констативен протокол, че за управлявания от
И. С. Й. лек автомобил БМВ 525 ТДС с рег.№** е сключен договор с
ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с период на покритие 11.06.2022 г. – 10.06.2023 г.
Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищцата
на 26.07.2022 г. (л.16 и л.101), в която са описани като приложения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица и медицински документи –
епикриза, амбулаторен лист, лист за преглед и резултат от образно
изследване. Няма спор между страните, че застрахователно обезщетение не е
определено и изплатено на ищцата. В подкрепа на това е и писмото – отговор
на претенция, от 27.07.2022 г. на л.115, с което са изискани допълнителни
документи, в т.ч. влязъл в сила акт, автотехническа и медицинска експертиза,
протокол за оглед на местопроизшествие и пр.
Прието е заключение на комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, според което механизмът на процесното ПТП е
4
следният: водачът И. Й. е управлявал л.а.БМВ по бул.“Освобождение“ в
гр.**, като или се е движел по него, или е навлизал по него от ул.“Меден
дол“, когато пешеходката М. К. е предприела пресичане на платното за
движение от ляво на дясно пред автомобила на маркирана пешеходна пътека с
поставен пътен знак А 18 в близост. Водачът на лекия автомобил не е
реагирал своевременно на опасността и така е настъпил удар с пешеходката.
Причина за настъпилото произшествие е поведението на водача на МПС,
който не е реагирал своевременно на опасността от удар, като е имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране (при движение със
скорост 50 км/ч мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила).
Водачът е имал видимост към пешеходеца, като между тях не е имало
препятствия. Уврежданията, които е получила пострадалата при процесното
ПТП, са: контузия на глава, гърди, кръст, долни крайници и счупване на 11-ти
гръден и 1-ви лумбален прешлен. Счупванията са затруднили движенията на
снагата за период повече от 30 дни, а контузиите са предизвикали болки и
страдания без разстройство на здравето. Обичайният период на
възстановяването при този вид травми е 100 дни при добро протичане на
оздравителния процес. Ищцата е била лекувана консервативно с
болкоуспокояващи, антибиотици и интравенозна реанимация. След
установяване на фрактурите на същата е предложено оперативно лечение,
което ищцата е отказала. При последния извършен преглед на ищцата са
констатирани болезнени ограничени движения в тораколумбалната област и
затруднена походка. На 17.10.2023 г. е установена радикулопатия с увреждане
на междупрешленните дискове в поясната област, увреждане на
лумбосакралните коренчета и спондилоза. При преглед от вещото лице е
установена затруднена походка с ограничени и болезнено движения в
гръбначния стълб, както и ригидност (скованост) в лумбалната област. За
преодоляване на настоящите оплаквания на ищцата е уместно провеждане на
балнеосанаториално лечение. В съдебно заседание вещото лице М. уточнява,
че пешеходката е пресякла една лента за движение и ударът е настъпил,
докато е пресичала следващата лента за движение – тази, по която се е
движел св.Й., т.е. изминала е 2/3 от пешеходната пътека, преди да настъпи
удар. Независимо от това с какъв ход се е движела ищцата (бърз, спокоен или
по-бавен), водачът е имал възможност да я възприеме и да предотврати
5
произшествието. Вещото лице М. уточнява, че фрактурата е минимална –
нарушена е само горната плочка на двата прешлена, няма смачкване на тялото
на прешлените и/или проникване в канала на прешлена. Установената при
ищцата радикулопатия с увреждане на междупрешленни дискове в поясната
област се дължи на дегенеративно изменения, като травмата е спомогнала за
по-бързото им и по-силно проявление. Към момента фрактурите са зараснали,
но при ищцата се наблюдава кифоза (прегърбване), което се дължи на
ригидност – спазъм на мускулатурата в стремеж на тялото да се предпази от
болка. Подобряване ще има, ако ищцата ходи на рехабилитация. Ищцата е
изпитвала болка с различен интензитет през целия близо 100-дневен
възстановителен период, като при промяна във времето и/или по-голямо
натоварване може да изпитва болка и за в бъдеще.
Разпитани са четирима свидетели. От показанията на свидетелите
Виолета Балева и Кристина К. се установява, че ищцата е била блъсната,
докато пресичала пешеходна пътека в гр.** на упоменатото в горепосочения
констативен протокол място. Откарана е била в болнично заведение, където
са констатирани фрактури на прешлени от гръбначния й стълб (които са били
„пукнати“ според свидетелите по данни на лекуващите лекари). Когато за
първи път видели ищцата в болницата, тя не можела да става от леглото,
краката й били посинели, плачела, всичко я боляло. Когато я прибрали у
дома, отново била на легло, около пет-шест месеца близките й се грижели за
нея, тъй като тя не можела да се обслужва сама. Започнала да става от леглото
януари-февруари 2023 г. От залежаването й се появили рани, хигиената била
трудно осъществима. През цялото време плачела. Затворила се в себе си, не
била същия човек. Преди това била весела, засмяна, работела, ходела много.
След катастрофата не можела без чужда помощ дълго време. И сега ходела,
но без да може да се изправи добре - прегърбена. Дълго време имала болки,
приемала лекарства за обезболяване. Сега се оплаквала от болки в кръста,
прешлените я болели, не можела да работи. Предписана й била
рехабилитация, но не направила такава. Близките й помагали в
раздвижването.
Относно механизма на произшествието са разпитани като свидетели И.
Й. и Д. К.. От показанията им се установява, че ударът е станал на пешеходна
пътека. Ищцата пресичала, за да отиде на работа, а свидетелят Й. управлявал
лекия автомобил на брат си, като на въпросното кръстовище не пропуснал
6
пешеходеца М. К., която се движела с нормален ход по пешеходната пътека.
Тялото й се ударило странично на автомобила от лявата му страна. При удара
в автомобила ищцата ударила главата си в предното стъкло, след което
паднала на земята. Св.Й. натиснал спирачка веднага щом тялото на
пешеходката докоснало колата, но не могъл да предотврати удара.
Преустановил движението на автомобила и слязъл от колата, ищцата била
паднала на земята в близост до автомобила. Свидетелят Й. откарал нея и сина
й в болница. Произшествието се случило рано сутринта – 7,00 – 7,30 ч., при
светло, ясно време.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по
чл.496 КЗ (три месеца от предявяване на претенцията), откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е
бил сезиран извънсъдебно, но не е определил и изплатил обезщетение на
ищеца. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е
приключила без удовлетворителен за последния резултат, което прави прекия
иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „ГО“. В тази връзка се констатира, че между ответника и
собственика на лек автомобил БМВ 525 ТДС с рег.№** е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на който
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят
и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
7
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. Съответно трети ползващи се от
застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за
причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило
застрахователно събитие – възникнала е отговорност на водача на
застрахования автомобил за вреди в резултат от причинено от същия
пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните
доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина
на прекия причинител. От всички събрани по делото доказателства –
констативен протокол за ПТП с пострадали лица; свидетелски показания;
съдебно-техническа експертиза, се установява по неоспорим начин, че ударът
между автомобила и ищцата като пешеходец е настъпил извън т.нар.опасна
зона на спиране на автомобила. В момента, в който пешеходецът е навлязъл в
кръстовището, автомобилът се е намирал на достатъчно разстояние така че да
реагира незабавно и да преустанови движението си, за да предотврати удара.
Установява се, че пречки пред видимостта не са били налице – времето е било
ясно, сухо, при дневна светлина, без автомобили преди този на св.Й..
Последният, обаче, не е забелязал пешеходеца, когато последният е навлязъл
на пътното платно, а сравнително по-късно – когато ищцата се е намирала в
непосредствена близост от ляво на автомобила и е изминала 2/3 от
пешеходната пътека. Заключението на техническата експертиза е
категорично, че единствената причина за произшествието се корени в
поведението на водача на лекия автомобил, който е нарушил изискването на
чл.20, ал.2, изречение второ ЗДвП да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, както и
правилото на чл.119, ал.1 ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека да
пропусне стъпИ. на пешеходната пътека и преминаващ по нея пешеходец,
като намали скоростта или спре. Ето защо и с оглед събраните по делото
доказателства възраженията на ответника за това, че причина за
произшествието е поведението на пешеходеца, който излязъл внезапно на
платното за движение, се намират за неоснователни.
Вината на водача на МПС съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презумира, а от
8
доказателствата посочената презумпция не е оборена. Вредите, настъпили в
патримониума на ищеца, се установяват несъмнено от приетите писмени
доказателства, от съдебно-медицинската експертиза и от показанията на
разпитаните свидетели, които съдът кредитира като обективни, логични и
последователни. От медицинската експертиза, която съдът намира за
компетентна и безпристрастна, се установява, че е налице и причинна връзка
между произшествието и констатираните при ищцата непосредствено след
това травми. Следователно, установяват се всички предпоставки по чл.45 ЗЗД
да се ангажира отговорността на прекия причинител.
От горното следва, че обективните предпоставки на иска по чл.432 КЗ
са налице в конкретната хипотеза и същият иск се явява доказан по своето
основание.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.) Следва да се преценят вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г.
на ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът констатира, че в резултат
от деликта ищцата е претърпяла неимуществени вреди – преживяла е болка и
страдание от фрактурите в поясната област на гръбначния стълб и от
контузиите по други части на тялото. Ищцата се е движила пеша, в сравнение
с водача на лекия автомобил тя е уязвим участник в движението, получила е
наранявания по тялото от директен удар с автомобила и от падането си върху
пътното платно. Болките и неудобствата, свързани с процеса на
възстановяване, са продължили некратко време – около пет месеца според
показанията на свидетелите и 100 дни според вещото лице, част от които
ищцата е прекарала на легло и е имал интензивна нужда от чужда помощ.
Установява се, че като пряка причина от произшествието при нея са се
задълбочили дегенеративни изменения. Понастоящем е възстановена,
9
фрактурите са зараснали, но ищцата все още ходи прегърбена в щадяща поза,
защото се страхува от болка. От друга страна, установява се, че фрактурите
не са били тежки, а само по повърхността на прешлените, ищцата не е
претърпяла оперативно лечение по една или друга причина, което е свързано
с допълнителни болки, страдания и неудобства. Очаква се при положени усИ.
от нейна страна и проведена рехабилитация остатъчната болка да се
неутрализира. Въз основа на така обсъденото, съдът намира, че
справедливото обезщетение за ищцата, съобразно доказаните по делото болки
и други морални вреди, които е претърпяла, както и съобразно общоприетите
критерии за справедливост, съобразено и с обществено-икономическите
условия за живот в страната, се свежда до сумата 60 000 лв.
Възражението за съпричиняване, направено от ответника, съдът намира
за основателно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между противоправното поведение на пострадалия и
настъпИ. вредоносен резултат. В конкретния случай не се установи
противоправно поведение от страна на ищцата, която е пресичала пътното за
движение на обозначено за това и с пътен знак, и с улична марК.ка място,
съответно когато е предприела пресичане автомобилът се е намирал на
достатъчно отстояние, така че да спре и да я пропусне. От друга страна,
приложима е и нормата на чл.119, ал.4 ЗДвП, според която при
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна марК.ка
„пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената максимална
скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението
по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се
счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие. Ето защо
възражението за съпричиняване не може да бъде уважено, съответно така
определеното по-горе обезщетение не следва да бъде редуцирано. Искът,
предявен за сумата 60 000 лв., частично от 120 000 лв., е основателен и следва
да бъде изцяло уважен.
Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. В ал.3 е казано, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
10
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Или според сега действащия КЗ
застрахователят отговаря за забавата на застрахования, но не от датата на
деликта, а от по-ранната от двете горепосочени дати. По делото няма данни
кога застрахованият е уведомил застрахователя за застрахователното събитие,
следователно лихва за забава в плащането на обезщетение за претендираните
неимуществени вреди се дължи от датата на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, което се установява да се е случило на
26.07.2022 г. Ищецът претендира обезщетение за забава, считано от
27.06.2022 г., следователно тази претенция е неоснователна за периода от
27.06.2022 г. до 25.07.2022 г. и в тази част следва да бъде отхвърлена,
респективно уважена за периода от 26.07.2022 г. до окончателното плащане.
При този изход на спора и с оглед направеното от тази страна искане,
ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски по делото, поради
което по силата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата 2 400
лв. – държавна такса в размер 4 % от присъденото вземане, както и сумата 495
лв. – разноски за свидетел и за вещи лица, по сметка на ОС Пловдив, общо 2
895 лв. в полза бюджета на съдебната власт. Ищцата е сторила разноски за
преписи в размер 22,40 лв., които следва да се възложат изцяло върху
ответника с оглед пълното уважаване на исковата претенция в частичния й
размер. Претендира се от ищцовата страна адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 ЗА. Представен е по делото договор за правна защита и
съдействие от 22.07.2022 г., с който между ищцовата страна и адв.П. К. е
уговорена безплатна защита на основание чл.38,, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата. В тази хипотеза съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът има право на
възнаграждение, ако насрещната страна е осъдена на разноски. С оглед
уважаването на исковете, то в полза на адв.К. се дължи адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 и §2а от Наредба
№1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й, действаща към датата на сключване на
договора, в размер 2 796 лв. Същото следва да се присъди в тежест на
ответника.
Мотивиран от горното, съдът
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати на М. С. К., ЕГН
**********, от ** сумата 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), частично от
120 000 лв., ведно със законна лихва от 26.07.2022 г. до окончателното
плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
пътнотранспортно произшествие, състояло се на 20.06.2022 г. в ** на
кръстовището между бул.“Освобождение“ и ул.“Меден дол“, причинено
виновно при управление на лек автомобил БМВ 525 ТДС с рег.№**, за който
автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със „ЗД БУЛ ИНС“АД, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
заплащане на законна лихва за периода от 27.06.2022 г. до 25.07.2022 г. като
неоснователна.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати на М. С. К., ЕГН
**********, от ** сумата 22,40 лв. (двадесет и два лева и 40 ст.) – деловодни
разноски за производството по т.д.№639/2022 г. по описа на ОС Пловдив, ТО,
XVI състав.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати по сметка на ОС
Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 2 895 лв. (две хиляди
осемстотин деветдесет и пет лева) – държавна такса и разноски по т.д.
№639/2022 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати на адвокат П. К.,
САК, адрес на упражняване на дейността – гр.София, ул.”Лом” №1, ап.9,
сумата 2 796 лв. (две хиляди седемстотин деветдесет и шест лева) –
адвокатско възнаграждение с ДДС за производството по т.д.№639/2022 г. по
описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав, на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
12
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13