№ 1537
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20241100900111 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Ищецът - „В.” ЕООД, твърди, че между него и ответника - „С.А.” ЕАД, са възникнали
облигационни отношения от сключен на 15.11.2021 г. договор за продажба на стоки,
представляващи търкалящи лагери, който е изменен с анекс от 10.12.2021 г. Посочва, че по
силата на този договор в периода от 02.11.2022 г. до 14.12.2023 г. доставил на ответника
резервни части, които са поръчвани по телефона и за които са издадени 124 фактури. За
ответника възникнало задължение да заплати уговорената покупна цена за доставените
резервни части, която е в общ размер на 95 264, 15 лв. Ответникът не е изпълнил това
задължение в уговорения в договора срок, който е 30 дни от представяне на издадените
фактури за плащане, поради което е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва върху
неплатените в срок задължения за периода от 03.12.2022 г. до 15.01.2024 г., която е в общ
размер на 6 847, 15 лв. Твърди, че след предявяване на иска ответникът заплатил в негова
полза сума в размер на 95 264, 15 лв., която не е достатъчна да погаси всички претендирани
задължения, което следва да стане като първо се погаси задължението за мораторна лихва и
след това се погаси задължението за главница. Заявява, че към момента изцяло е погасено
задължението за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и
част от задължението за главница, като неплатеният остатък от последното е в размер на 6
847, 15 лв. Поради изложеното ищецът моли „С.А.” ЕАД да бъде осъдено да му заплати
сумата от 6 847, 15 лв., представляваща неплатена част от покупната цена за доставка на
резервни части, дължими съгласно договор за продажба, сключен на 15.11.2021 г., за която
сума са издадени 124 фактури в периода от 02.11.2022 г. до 14.12.2023 г. Претендира
присъждане на направените в производството разноски.
1
Ответникът по исковете - „С.А.” ЕАД, твърди, че е погасил задължението си за
главница като след образуване на делото е заплатил на ищеца сума в размер на 95 264, 15 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на предявения в
производството иск е съществуването на вземане на ищеца за получаване на покупна цена,
дължима от ответника по сключен между тях договор за продажба на стоки. За да бъде
същата уважена, по делото следва да се докаже, че между страните по спора е сключен
договор за продажба, че продавачът е доставил на купувача уговореното количество стоки,
че за купувача е възникнало задължение да заплати покупна цена за доставените стоки в
посочения в исковата молба размер.
При съобразяване на твърденията на страните, направени в процедурата по двойна
размяна на книжа, съдът счита, че по делото не е спорно, че между тях на 15.11.2021 г. е
сключен договор за продажба, по силата на който ищецът се задължили да достави на
ответника стоки, представляващи търкалящи лагери, а ответникът е поел задължение да
заплати покупна цена за това. Между страните са безспорни и като такива установени по
делото и следните обстоятелства: - че в периода от 02.11.2022 г. до 14.12.2023 г. ищецът е
доставил на ответника резервни части, за които са издадени 124 фактури; - че уговорената в
договора покупна цена за доставка на стоките, описани в 124-те броя фактури, възлиза на
сумата от 95 264, 15 лв. Тези факти се твърдят от ищеца в исковата молба. Те не се оспорват
от ответника нито в подадения писмен отговор, нито след това в производството, тъй като
тази страна се защитава срещу предявения иск само с твърдението, че възникналото в негова
тежест задължение за заплащане на покупна цена е изцяло погасено чрез плащане, а не с
възражение срещу осъществяване на някое от обстоятелствата, при които то възниква. С
настъпване на описаните факти за ответника, в качеството му на купувач по договора,
възниква задължение да заплати на ищеца, като продавач, уговорената покупна цена в
размер на 95 264, 15 лв. Доколкото в подадения писмен отговор ответникът заявява, че е
погасил изцяло претендираното от ищеца задължение за заплащане на покупна цена в
размер на 95 264, 15 лв., то трябва да се приеме, че този правен субект всъщност признава,
че това задължение е възникнало в негова тежест до размера, до който то се претендира в
процеса съгласно издадени за това 124 броя фактури.
Между страните в производството не е спорно, че ответникът е погасил чрез плащане
част от това задължение, възникнало в негова тежест. Погасената част от него е в размер на
88 417 лв. Спорен между страните обаче е въпросът дали към настоящия момент е погасена
останалата част от това задължение, която е в размер на 6 847, 15 лв. Ищецът твърди, че
към момента тази част от задължението не е погасена, а ответникът заявява, че тя е погасена
с извършени от него на 19.02.2024 г. плащания. За да се разреши този спорен въпрос, съдът
първо трябва да се произнесе дали в тежест на ответника е възникнало и акцесорно
2
задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за допуснато от него неточно във времево отношение изпълнение на възникналото по
силата на сключения договор за продажба задължение за заплащане на покупна цена за
доставените стоки. Това е така, тъй като въпросът дали в тежест на ответника, наред с
главното парично задължение за заплащане на цена, е възникнало и акцесорно такова за
заплащане на обезщетение за забава, е от значение за извода за погасяване на кои
задължения следва да се отнесат престирани от ответника парични суми.
В чл. 86, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Задължението за заплащане на покупна цена, възникнало в тежест на ответника по договора
за продажба, сключен на 15.11.2021 г., е парично, което означава, че при допусната забава в
неговото изпълнение в тежест на този правен субект по силата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД възниква
и акцесорно задължение за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата.
За да се направи извод дали ответникът е изпаднал в забава изпълнението на главното
задължение за заплащане на покупна цена, трябва да се определи кога е неговият падеж.
От съдържанието на писмения договор за продажба, сключен на 15.11.2021 г., се
установява, че с клаузата на чл. 3, ал. 3 от него продавачът и купувачът са постигнали
съгласие за срока, до който трябва да бъде изпълнено задължението на купувача да заплати
покупната цена за доставените стоки, който е 30 дни от получаване на всяка доставка, след
представяне на оригинална фактура, отговаряща на изискванията на ЗСч и протокол по чл.
4, ал. 2 от договора, който се съставя за предаване на всяка доставка. Следователно
задължението за заплащане на покупна цена, което възниква за ответника по тази сделка, е
срочно. При срочните задължения, като процесното, длъжникът изпада в забава с
настъпването на падежа и непрестиране на дължимия резултат на него.
По делото се установява, че от ищеца, в качеството му на продавач, в периода от
02.11.2022 г. до 14.12.2023 г. са издадени 124 броя фактури, обективиращи задължения за
покупна цена на стоки, доставени в изпълнение на договора за продажба, сключен на
15.11.2021 г. От представените по делото доказателства е видно, че на датата на издаване на
всяка една фактура е съставян и протокол, с който е удостоверено получаването на същите
стоки, за които е издадена фактурата. Всеки от протоколите е подписан от представител на
ответното дружество, което означава, че те представляват частни свидетелстващи
документи, които удостоверяват факта по получаване от този субект на описаните в тях
стоки, които са предмет на сделката за продажба. Този факт е неизгоден за ответника в
процеса, поради което приетите протоколи имат доказателствена сила срещу него и от тях
съдът трябва да приеме за доказано, че закупените стоки са доставени на датата, на която
протоколите, в които те са описани, са съставени, която съвпада с датата на която е съставена
и фактурата за дължимата покупна цена за съответните стоки. От заключението на
изготвената в производството съдебно-счетоводна експертиза се установява, че всички 124
фактури, издадени за задължението за цена по процесния договор за продажба, са
3
осчетоводени от ответника на датата на тяхното съставяне, поради което трябва да се
приеме, че те са получени от него на същите тези дати – за да бъде осчетоводена една
фактура от насрещната страна по сделката, тя трябва да бъде получена от нея. С оглед на
това съдът приема, че датата на издаване на всяка една от фактурите е датата, от която тече
предвиденият в чл. 3, ал. 3 от договора 30-дневен срок за доброволно плащане на тази част
от задължението за покупна цена, която е обективирана в съответната фактура.
Предвид изложеното трябва да се заключи, че ответникът е изпаднал в забава
изпълнението на всяко от описаните в исковата молба задължения за заплащане на покупна
цена за доставените стоки от 31-вия ден, считано от датата на съставяне на всяка една от
124-те броя фактури. От този момент за него възниква задължение да заплати на ищеца и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено върху неплатената в срок цена
по всяка фактура. Размерът на това задължение за посочения в исковата молба период от
03.12.2022 г. до 15.01.2024 г., чиято начална дата е 31-вия ден от датата на издаване на най-
старата от процесните фактури, следва да бъде определен от съда въз основа на
изчисленията, направени от вещото лице при отговор на задача 5 от изготвената в
производството съдебно-счетоводна експертиза, които са съобразени с посочения начален
момент на забавата. Той възлиза на сумата от 6 314, 27 лв.
Следователно по делото се установи, че в тежест на ответника след всяка отделна
доставка на стоки от общо 124 такива възниква задължение за заплащане на покупната цена
на стоките по съответната доставка и задължение за заплащане на обезщетение по чл. 86, ал.
1 ЗЗД. С оглед на това съдът трябва да се произнесе как тези задължения се погасяват с
извършени от длъжника плащания.
От представените по делото три броя преводни нареждания, намиращи се на л. 302 –
л. 304 от делото, и от заключението на изготвената в производството съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че на 19.02.2024 г. ответникът е извършил три плащания на суми в
размер на 44 816, 58 лв., на 27 928, 52 лв. и на 22 519, 05 лв. за погасяване на възникналите
по договора за продажба от 15.11.2021 г. задължения, за които са издадени описаните в
исковата молба 124 броя фактури. Така престираните суми не са достатъчни за пълно
погасяване на всички възникнали към 19.02.2024 г. в тежест на ответника по тази сделка
задължения, които са както главни задължения за заплащане на покупна цена за продадените
стоки, така и акцесорни задължения за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Ето защо съдът трябва да се произнесе по въпроса каква част от тези
задължения са погасени с престираните от ответното дружество парични суми, като
приложи правилата за погасяване на задължения, предвидени в чл. 76 ЗЗД и като съобрази
задължителните указания по приложение на тази законова норма, дадени с т. 1 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г., постановено по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК
на ВКС. В посоченото тълкувателно решение е прието, че при предложено от длъжника
изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие
законната лихва за забава и главницата и длъжникът не е заявил изрично кое от тях погасява,
кредиторът може да приеме частичното плащане, като погасяването на двете акцесорни
4
задължения се извършва при условията и в поредността, предвидени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Кредиторът може да откаже да приеме такова частично изпълнението, ако няма интерес от
това, освен ако неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението. При
извършване на плащане, което не е достатъчно за погасяване на задължението за главница и
за лихва за забавеното й изпълнение, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга
погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така
предложеното изпълнение, но има правото и да откаже да го приеме, както и да приеме
частичното изпълнение и да извърши погасяването на двете акцесорни задължения по реда
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а не съобразно направения от длъжника избор.
От изявленията на ищеца, направени в хода на производството, се установява, че той
е изразил воля да приеме извършените от ответника частични плащания в изпълнение на
процесните задължения, поради което и те са произвели своя погасителен ефект. От
съдържанието на приетите като доказателства по делото платежни нареждания е видно, че в
тях като основание на плащанията са посочени само издадени фактури. Доколкото в
представените по делото фактури, които са издадени във връзка с извършени доставки в
изпълнение на процесния договор за продажба, е обективирано само задължението за
заплащане на покупна цена, но не и акцесорното задължение за заплащане на обезщетение
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, то трябва да се заключи, че при извършване на плащанията длъжникът е
заявил изрично, че погасява само възникналите в негова тежест главни задължения, а не и
акцесорните такива за лихва за забава. Съдът счита, че от ищеца в процеса е изразена воля да
не приеме направеният от длъжника избор кое задължение погасява с извършеното от него
частично плащане. Такова изявление е направено от ищеца още в подадената в
производството допълнителна искова молба, в която е заявено, че изборът на длъжника кое
задължение погасява с извършените плащания не е обвързващ за кредитора и в случая
погасяването трябва да се извърши по реда, посочен в чл. 76, ал. 2 ЗЗД. С оглед на това и
при съобразяване на задължителните указания, дадени в цитираното тълкувателно решение,
съдът счита, че следва да се зачете отказът на ищеца, в качеството му на кредитор, да приеме
избора на ответника за това кое от всички възникнали в негова тежест парични задължения
погасява и погасяването на същите с извършените частични плащания да се направи по
правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като с всяко едно плащане се погасява първо възникналото
задължение за лихва за забава и при остатък от него се погасява главното задължение за
заплащане на покупна цена, върху което е начислена лихвата.
Освен горното в случая се установява, че отделните задължения за заплащане на
покупна цена са възникнали по различно време, защото закупените стоки са доставяни по
различно време. Всяко от тези главни задължение е лихвоносно и следователно те са еднакво
обременителни. Ето защо и при отнасяне на постъпилите суми за погасяването на
задълженията, възникнали по различно време, трябва да се съобрази и правилото на чл. 76,
ал. 1, изр. 3 ЗЗД, което гласи, че първо се погасяват най-старите задължения. Следователно с
всяко едно постъпило плащане от ответника първо трябва да бъдат погасени в поредността
лихва и след това главница най-старите задължения за покупна цена и лихва върху него,
5
след това отново в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД следващите по поредност на възникване
задължения за възнаграждение и лихва върху него и т.н.
При съобразяване на този ред на погасяване на задълженията, възникнали за
ответника, съдът намира, че за погасяване на задълженията за обезщетение в размер на
законната лихва трябва да се отнесе сумата от 6 302, 76 лв., като неплатената част от тези
задължения е 11, 51 лв. За погасяване на задълженията, които са възникнали за „С.А.” ЕАД
към „В.” ЕООД за заплащане на покупна цена за доставените стоки, описани в 124-те
процесни фактури, следва да се отнесе сумата от 88 961, 39 лв., в резултат на което
неплатената част от това задължение възлиза на сумата от 6 302, 76 лв. Това означава, че
предявеният в процеса иск е основателен до размера от 6 302, 76 лв., като за разликата над
него до пълния предявен такъв от 6 847, 15 лв. е неоснователен и трябва да се отхвърли,
защото вземането в тази си част е погасено от ответника чрез плащане.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно
искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват.
Съдът счита, че в полза на ищеца трябва да бъдат присъдени заплатените разноски за
защита в производството освен по иска, който съдът е разгледал след частичното
прекратяване на делото, но и за защита по исковете, които са били първоначално предявени,
но след това оттеглени и производството по тях прекратено.
В чл. 78, ал. 4 ГПК е предвидено изрично, че при прекратяване на делото, какъвто е
настоящият случай, ответникът има право на разноски. В тази норма не е предвидено, че
при прекратяване на делото право на разноски има ищецът, като такова правило не е
регламентирано и в която и да е друга разпоредба на чл. 78 ГПК. В по-голямата част от
практиката на ВКС обаче се приема, че когато ответникът е дал повод за предявяване на иска
и този повод отпадне в хода на висящия исков процес, на ищеца се дължат разноски, дори
когато производството по предявения иск е прекратено, като в тази хипотеза право на такива
няма ответникът.
По настоящото дело се установява, че ответникът със своето поведение е дал повод за
завеждане на делото, тъй като не е заплатил покупната цена за доставените му от ищеца
стоки на уговорения със сключения договор за продажба падеж, който е настъпил преди
завеждане на настоящото дело, както и начислената лихва за забавено изпълнение на
задължението за заплащане на покупна цена. Ответникът не е заплатил претендираните
суми и в периода от падежа на всяко едно задължение до момент преди предявяване на иска,
с което си поведение е дал повод за това ищецът да предприеме действия за събирането им
изцяло по съдебен ред и да направи разноски за това. Ето защо и ответникът следва да
понесе изцяло отговорността за разноските, направени от насрещната страна по водене на
делото, въпреки че производството по част от първоначално предявените срещу него искове
е прекратено поради тяхното оттегляне.
По делото се доказаха реално заплатени от ищеца разноски в общ размер от 14 595
лв., от които сумата от 4 085 лв. – държавна такса за разглеждане на първоначално
предявените искове, сумата от 550 лв. – депозит за заплащане на възнаграждение на вещо
6
лице и сумата от 9 960 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна
защита и съдействие е изрично записано, че е платено и което отговаря като размер на
фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на размера на уважената част
от иска и тази, по отношение на която производството е прекратено, на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 14 517, 19 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.А.” ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на „В.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление: гр. Златоград, ул. „******* на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сума в размер на
6 302, 76 лв. /шест хиляди триста и два лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща неплатената част от покупна цена за доставка на резервни части, дължима
по договор за продажба, сключен на 15.11.2021 г., за която цена са издадени 124 фактури в
периода от 02.11.2022 г. до 14.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 16.01.2024 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й
плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 6 302, 76 лв. до пълния
предявен размер от 6 847, 15 лв.
ОСЪЖДА „С.А.” ЕАД да заплати на „В.” ЕООД сума в размер на 14 517, 19 лв.
/четиринадесет хиляди петстотин и седемнадесет лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7