Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,21.01. 2022 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав, в открито съдебно заседание на седми декември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
при участието на
секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа търговско дело № 2147
по описа за 2020 година, взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, с адрес: ***, р-н
„Младост“, бул. „*********Бенч Марк Бизнес Център чрез пълномощника В.И.–
ръководител на отдел „Процесуална защита“, с която са предявени обективно
съединени установителни искове срещу „Ю.Е.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Н.А., с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 101 394,15 лева – представляваща
главница за потребена и отчетена ел. енергия за периода от 01.09.2016 г. до
30.06.2017 г. за обект на
потребление с клиентски номер*********, находящ се в гр. София, бул. „*********–
МОЛ България, ведно със законна лихва
върху тази главница считано от 02.08.2017 г. (датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК) до изплащане на вземането, както и сумата от 5 693,57 лева – представляваща
лихва за забава, дължима за периода от 11.11.2016 г. до 28.07.2017 година, за
които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК на 13.07.2020 година по ч.гр.д. № 53109/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, 160 състав.
Претендира и направените разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лева.
Ищецът твърди, че е лицензиран
обществен снабдител, координатор и доставчик на ел. енергия и в това си
качество се намира в облигационни правоотношения с ответника, по силата на
сключен Договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, за обект
на потребление с клиентски номер*********, находящ се в гр. София, бул. „*********–
Мол България.
Излага, че посоченият имот – обект на потребление, е собственост на
дружеството „М.“ ЕАД, което от своя страна декларирало и дало съгласие
ответникът да упражнява правата му на клиент на ЧЕЗ Електро. Ответникът подал
до „Ч.Е.Б.“ АД заявление с искане да бъде регистриран като клиент за обекта,
собственост на „М.“ ЕАД.
Сочи, че въз основа на това заявление ответникът е регистриран при ищеца
„Ч.Е.Б.“ АД като потребител на електрическа енергия с клиентски номер*********,
и има незаплатени задължения за предоставена електрическа енергия и мрежови
услуги, както следва: потребена и отчетена ел. енергия за периода от
01.09.2016г. до 30.06.2017г., за обект на потребление, находящ се в гр. София,
бул. „*********– Мол България, за което били издадени 11 бр. фактури, а именно:
фактура № *********/31.10.2016г., фактура № *********/30.11.2016г., фактура №
*********/05.12.2016г., фактура № *********/13.12.2016г., фактура №
*********/31.12.2016г., фактура № *********/31.01.2017г., фактура №
*********/28.02.2017г., фактура № *********/31.03.2017г., фактура №
*********/30.04.2017г., фактура № *********/31.05.2017г. и фактура №
*********/30.06.2017г., отнесени към цитирания по-горе клиентски номер, с обща
дължима стойност по всички фактури в размер на 101 394.12 лева.
Поддържа, че съгласно чл. 27, ал.3 от
ОУ срокът за плащане е 10 дневен, като сочи и датата на падежа по всяка
фактура. Счита, че след изтичане на срока за плащане, вземането е годно за
принудително изпълнение.
Тъй като ответникът не заплатил тази сума, ищецът потърсил защита на
вземането си по реда на заповедното производство.
Поради постъпило възражение от страна на ответника иска да бъде признато
за установено, че вземането съществува. Претендира разноски. Представя
доказателства. Прави доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
С отговора на исковата молба ответникът „Ю.Е.“ ООД счита иска за
основателен. Не оспорва дължимостта на сумите: 101 394,15 лева – представляваща
непогасени единадесет броя периодични вземания, както и 5 693,57 лева –
представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата.
Моли да бъде постановено решение при признание на иска. При това
положение счита, че искането за ССчЕ е ирелевантно.
С допълнителната искова молба ищецът
е направил искане за постановяване на решение при признание на иска.
Сочи, че след депозиране на исковата молба длъжникът е погасил част от
задълженията си, в резултат на което са погасени мораторни лихви и остатъкът от
задължението е за лихви е в размер на 116, 73 лева върху последните две фактури
- № ********* от 31.05.2017 година и № ********* от 30.06.2017 година, неплатените
главници, по които са в общ размер на 12 773, 40 лева.
Твърди, че по първите девет от единадесетте фактури, посочени в
таблица на стр.2 в ДИМ, по които задължението е погасено, са погасени
най-старите лихви за период до 05.10.2020 година, като има остатъци от неплатени лихви върху тези
девет фактури и тези лихви са на обща стойност 5944,30 лева.
Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми по заповедта за изпълнение, а именно: 1/ 12 773, 40 лева –
главница, представляваща сбор от вземания по фактура № ********* от 31.05.2017
година и фактура № *********/30.06.2017 година по клиентски номер*********, 2/
сумата от 116, 73 лева, представляваща мораторна лихва върху същите две фактури
по т.1, за периода от падежа до датата на образуване на заповедното
производство; 3/сумата от 5944, 30 лева –неплатени лихви за периода след
подаване на заявлението до окончателното плащане на описаните в ДИМ фактури и законната лихва
върху главницата по фактура № ********* от 31.05.2017 година и фактура №
*********/30.06.2017 година.
Претендира разноски, включително направените в заповедното производство
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Отговор на допълнителната искова молба не е постъпил.
С молба от 02.11.2021 г. ищецът заявява, че за периода след подаване на
допълнителната искова молба - 28.06.2021 г./постъпила в съда на 06.07.2021
година/, длъжникът изцяло е заплатил задълженията си по договора за доставка на
ел.енергия- в частта главница и всички
лихви, като последното плащане на остатъка по последната фактура и лихвата към
нея е извършено на 21.08.2021 година. Моли да бъде осъден ответникът да заплати
сумата 2441.76 лв. за разноски в исковото производство.
Ищецът е депозирал молба от 23.11.2021 г., към която е приложен списък с
разноски. В същата сочи, че към момента на завеждане на исковата молба, има
вземане за главница, лихва и разноски. Поддържа искането, направено в
предходната молба/ от 02.11.2021 година/, за постановяване на решение при
признание на иска, като същият бъде отхвърлен в частта за главницата и лихвата,
поради плащане в хода на делото. Моли да бъде признато за установено, че сумата
за разноски по заповедното производство се дължи и ответникът да бъде осъден да
заплати 2441.76 лв. за разноски за исковото производство.
Сочи, че не оттегля иска. Евентуално, ако се приеме за доказано
плащането, извършено след подаване на исковата молба, на вноски, последната от
която е на 21.08.2021 г., да се отхвърли искът по същество, като погасен с
плащане и присъждане на разноски. Евентуално, ако съдът прецени, че не е налице
правен интерес от решение по същество, да прекрати производството, като
разноските отново бъдат присъдени на ЧЕЗ Електро.
От ответника е постъпило становище на 07.12.2021 г., ведно с приложени
писмени доказателства, с което потвърждава, че всички дължими суми по процесните фактури са
изплатени.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 07.12.2021 г. ищецът
заявява и признава факта, че вземането по процесните фактури е изплатено изцяло,
като сочи, че изплащането е на вноски, последната от които през месец август
2021 г., поради което моли да бъдат присъдени изцяло само направените разноски
в заповедното и в настоящото производство, тъй като чрез възражението срещу
издадената заповед за изпълнение ответникът е станал причина да завеждане на иска.
Не поддържа искането за изменение размера на иска и за произнасяне при
признание на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените обективно съединени установителни
искове са допустими. Въз основа на депозирано от „Ч.Е.Б.“ АД заявление от по
чл. 410 ГПК е издена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 53109/2017 г. по описа
на Софийски районен съд, 160 състав за сумата от 101 394,15 лева – представляваща главница за
потребена и отчетена ел. енергия за периода от 01.09.2016 г. до 30.06.2017 г.
за обект на потребление с клиентски номер*********, находящ се в гр. София,
бул. „*********– МОЛ България, ведно със законна лихва върху тази главница
считано от 02.08.2017 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК)
до изплащане на вземането; 5 693,57 лева – представляваща лихва за забава,
дължима за периода от 11.11.2016 г. до 28.07.2017 година.
Длъжникът „Ю.Е.“ ООД е възразил в срок и въз
основа на указанията на съда, заявителят е предявил настоящия установителен иск
в срока по чл. 415 ГПК.
Настоящият спор има за предмет възникнали между
страните правоотношения във връзка със сключен Договор за продажба на
електрическа енергия за стопанска и обществена дейност при общи условия, за
обект на потребление с клиентски номер*********, находящ се в гр. София, бул. „*********–
Мол България, собственост на „М.“ ЕАД.
Не се спори по делото, а и от събраните
писмени доказателства се установява, че въз основа на заявление от 09.08.2016
г. до „Ч.Е.Б.“ АД и съгласие на собственика на посочения обект, ответникът е
регистриран при ищеца като потребител на електрическа енергия с клиентски номер*********.
Не се оспорва и размерът на претендираното
вземане в исковото производство, съгласно описаните в исковата молба и приложени
от ищеца 11 броя фактури и начислените лихви.
Въз основа на гореизложеното съдът намира
исковите претенции за основателни и доказани.
С отговора ответникът е направил признание на
иска, като впоследствие в хода на производството е заплатил всички дължими суми
по процесните фактури, ведно с начислените лихви.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът
следва да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на исковата молба,
в хода на процеса, от значение за спорното право.
С оглед изразените от страните становища и
признанието от ищеца на факта на извършеното заплащане на задължението на
ответника, съдът с протокол определение от 07.12.2021 година е приел за
безспорно установен и ненуждаещ се от доказване факта, че ответникът „Ю.Е.“ ООД
е погасил задълженията си за главница, моратори и законни лихви по издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
53109/2017 година по описа на СРС, 160 състав, изцяло в хода на настоящото производство-извънсъдебно
и въз основа на постигнато споразумение за уреждане на отношенията.
Предвид извършеното плащане в хода на делото
на главницата и лихвите по вземането предявените установителни искове следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на делото, предвид факта, че
ответникът е погасил задължението си в хода на процеса и е станал повод за
завеждане на делото и с оглед направеното искане от ищеца за присъждане на
направените разноски, ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати.
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени и
разноските в заповедното производство, по които също се дължи произнасяне в
исковото производство.
Съгласно своевременно представения списък
ищецът претендира направените съдебни разноски, от които 2141,76 лева – държавна такса, заплатена в заповедното
производство, 150 лева – юрисконсултско възнаграждение, дължимо за заповедното
производство, 2141,76 лева – държавна
такса, заплатена в исковото производство, 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение, дължимо в исковото производство.
Видно от заявлението за издаване на процесната
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК „Ч.Е.Б.“ АД е претендирало присъждане на
разноски в заповедното производство в размер на 2141,76 лева – за държавна
такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно ТР от 18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС ОСГТК, недопустимо е
ищецът в исковото производство да поиска за първи път присъждане на разноски за
заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението,
поради което поисканите с представения списък разноски за юрисконсултско
възнаграждение от 150 лева следва да се присъдят в претендирания и уважения в
заповедното производство размер от 100 лева.
На ищеца следва да бъдат присъдени и
направените разноски в исковото производство в размер на 2141,76 лева за
държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, с които се иска да
бъде признато за установено, че „Ю.Е.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, с адрес: ***, р-н
„Младост“, бул. „*********Бенч Марк Бизнес Център, сумата от 101 394,15 лева
– представляваща главница за потребена и отчетена ел. енергия за периода от
01.09.2016 г. до 30.06.2017 г. за обект на потребление с клиентски номер*********,
находящ се в гр. София, бул. „*********– МОЛ България, ведно със законна лихва
върху тази главница считано от 02.08.2017 г. (датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК) до изплащане на вземането и сумата от 5693,57
лева – представляваща лихва за забава, дължима за периода от 11.11.2016 г.
до 28.07.2017 година, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК на 13.07.2020 година по ч.гр.дело № 53109 по описа на
СРС, 160 състав за 2017 година, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Ю.Е.“ ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********,
с адрес: ***, р-н „Младост“, бул. „*********Бенч Марк Бизнес Център, направени
разноски в заповедното производството по ч.гр.дело № 53109 по описа на СРС,
160 състав за 2017 година в размер на 2241, 75 лева, от които 2141,75
лева- държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ю.Е.“ ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********,
с адрес: ***, р-н „Младост“, бул. „*********Бенч Марк Бизнес Център, направени
разноски в исковото производство в размер на 2141,76 лева за държавна такса
и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: