№ 182
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600426 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по
искане на осъдения от Й. Д. Й., чрез защитника си адв. Т.,за възобновяване на
производството по НОХД № 269/17г. на Районен съд – гр. Своге,
респективно, ВНОХД № 39/2020г. на Софийски окръжен съд.
В искането, основаващо се на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, са
изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт.
Излагат се съображения, че осъдителните съдебни актове са постановени въз
основа на свидетелски показания, прочетени по реда на чл. 281 от НПК и
подсъдимият е бил лишен от възможността да участва в разпитите на тези
свидетели. Твърди се също така, че са налице и нарушения, във връзка с
извършеното разпознаване. В молбата се излагат и подробни съображения, че
наложеното на осъдения Й. наказание е явно несправедливо и същото, както
по размер, така и с неприлагането на разпоредбата на чл. 66 от НК, няма да
постигне целите, въведени в разпоредбата на чл. 36 от НК. Акцентира се на
младата възраст на осъдения, на чистото му съдебно минало и добрите
характеристични данни, както и на продължителния период от време,
1
изминал от датата на деянието. Поради това се твърди, че наложеното
наказание е завишено и същото следва да бъде намалено, респективно,
приложена разпоредбата на чл. 66 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на
осъдения Й., адв. Б. поддържа искането и на двете релевирани основания,
като моли същото да бъде уважено. Подробни съображения излага, че двете
инстанции по същество са извършили грешна преценка на релевантните
факти и обстоятелства, което е довело до неправилно неприлагане на
разпоредбите на чл. 55 и чл. 66 от НК, който пропуск може да бъде поправен
и в рамките на настоящото производство. Счита, че за изпълнение целите на
наказанието не се налага неговото ефективно изтърпяване, но и в този случай,
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, ще
изпълни целите по чл. 36 от НК. Поради това защитникът моли за
възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на въззивния съд или алтернативно, бъде приложена
институтът на условното осъждане или разпоредбата на чл. 55 от НК.
Осъденият Й. поддържа искането и моли за минимално наказание.
В дадената последна поддържа казаното, като твърди, че иска да се прибере
при семейството си.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура дава
становище, че искането е неоснователно, тъй като не са налице предвидените
в закона предпоставки. Счита, че по делото не са допуснати визираните от
защитата процесуални нарушения, поради което моли искането да бъде
оставено без уважение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните
и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от
процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за
предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК.
Разгледано по същество искането е основателно.
2
С присъда от 15. 01. 2020 год., постановена по н. о. х. д. №
269/2017 год., РС - Своге е признал подс. Й. Д. Й. за виновен в извършено на
25.10.2013г. престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. Чл. 20, ал. 2 от НК, като му е
наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Определен е първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на наказанието.
По въззивна жалба на подсъдимите, чрез техните служебни
защитници, присъдата е била проверена от СОС и с решение от 17. 07. 2020
год., постановено по в. н. о. х. д. № 39/2020 год., първоинстанционният
съдебен акт е бил потвърден.
По доводите за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила:
Настоящият съдебен състав не приема доводите, че в рамките на
воденото наказателно производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Първоинстанционният съд е извършил необходимия
доказателствен анализ, като е описал кои възприети факти от кои
доказателствени източници се извеждат и е посочил кои доказателства са
кредитирани и кои не, както и на какво основание. Доказателствата по делото
са обсъдени както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка. Отчетени са
противоречията в доказателствения материал, като изрично е посочено защо и
на какви основания, при констатираните противоречия, част от
доказателствените източници са възприети, а друга - не. В доказателствената
дейност на първоинстанционния съд не се констатират пороци, както що се
отнася до правилната им оценка, така и касателно изготвените мотиви и
съдържащия се там доказателствен анализ. Постановеното въззивно решение
също не страда от пороци. В същото е налице както и самостоятелно
изложение на възприетата фактическа обстановка, така и анализ на
доказателствения материал, независимо от констатацията, че извършеният
такъв от страна на първата инстанция се възприема като обективен. В
атакуваното решение се съдържат обстойни отговори на наведените с
жалбата доводи. От текста на решението може да бъде направен извод за
волята на съда както що се касае до крайния резултат от делото, така и до
3
оценката на събраните доказателства като цяло и поотделно. Следва също
така да бъде отбелязано, че що се отнася до основния довод, свързан с
процесуалния ред, по който са приобщени показанията на пострадалите
свидетели, това е извършено със съгласието на служебните защитници на
подсъдимите. Поради изложеното дотук настоящият съдебен състав намира,
че в рамките на проведеното съдебно производство не са допуснати сочените
от защитата нарушения на процесуалните правила.
Основателен се явява доводът, свързан с наличието на основанието по
чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, а именно явна несправедливост на наложеното на
Й. наказание. В тази насока съдебните инстанции по същество не са отчели
правилно и в достатъчна степен релевантните обстоятелства. Осъденият Й.
към датата на деянието е бил на млада възраст – 18 години, неосъждан. Също
така, към настоящия момент от датата на деянието е изтекъл продължителен
период от време, през който период данните по делото сочат, че осъденият е
полагал труд и няма противоправни прояви. Действително, същият е проявил
неправомерно процесуално поведение, напускайки територията на РБ, но това
е станало с цел полагане на труд и не е довело до извършване на нови
престъпни деяния. Не на последно място, видно от материалите по делото, Й.
не е имал водеща роля при извършване на деянието, като организацията е
била извършена от другия подсъдим – Д., баща на Й., който е няколкократно
осъждан и който е получил същото по размер и начин на изтърпяване
наказание. Ето защо, независимо, че правилно наказанието спрямо Й. е
индивидуализирано в минималния предвиден в закона размер и според
становището на този съдебен състав не са налице предпоставките на чл. 55 от
НК, неправилно е прието, че целите на наказанието могат да бъдат изпълнени
само при ефективното му изтърпяване и приложението на института на
условното осъждане не би довел до реализиране целите, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК. Аргументи в тази насока не могат да бъдат
изведени както от данните за личността на осъдения Й., така и от
конкретиката при участието му в инкриминираното деяние.
Всичко изложено дотук мотивира настоящият съдебен състав да
приеме, че е налице визираното в чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. Чл. 348, ал. 1, т. 3
основание за възобновяване на производството, като при условията на чл.
4
425, ал. 1, т. 4 от НПК, следва да бъде отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от
НК, изпълнението на наложеното на осъдения Й. Д. Й. наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ за срок от ПЕТ
ГОДИНИ, считано от настоящото произнасяне. Това е така, с оглед
изричното правомощие на съда в настоящото производство да измени
присъдата в рамките на приетите от съдилищата по същество фактически
положения, когато това е полза на осъдения.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 от
НПК Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по в. н. о. х. д. № 39/2020 год. по описа на
Софийски Окръжен съд, в рамките на което е потвърдена изцяло присъда от
15. 01. 2020 год., постановена по н. о. х. д. № 269/2017 год. на РС – Своге, с
която подс. Й. Д. Й. е признат за виновен в извършено на 25.10.2013г.
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. Чл. 20, ал. 2 от НК, като му е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ при
първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване, като на основание чл. 66, ал. 1
от НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано
от постановяване на настоящото решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на
наказателното производство в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6