Определение по дело №898/2024 на Административен съд - Хасково

Съдебното производство е образувано по жалба на Я. Ю. А., гражданин на Сирийска арабска република, с постоянен адрес : [населено място] насочена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка на Директора на ДА“НС“. В жалбата е обективирано и особено искане с правно основание чл. 166 от АПК.

От извършените уточнения с молба вх.№6823 от 14.10.2024г.депозирана от пълномощник на жалбоподателя, докладвана на съдията – докладчик на 15.10.2024г. се установява, че предмет на оспорване в производството е Заповед № З-2284 от 23.08.2024г. на Председателя на Държавна агенция“Национална сигурност“, издадена на основание чл. 42, ал.1, т.2 и ал.2, вр. с чл.10, ал.1, т.1 и чл.44, ал.1 от Закона за чужденците в Република България.

Това налага съдът да се произнесе по обективираното в жалбата искане за спиране допуснатото изпълнение на оспорената заповед.

По формулираното в жалбата искане с правно основание чл. 166 от АПК, съдът, като се запозна със жалбата и с документите от административната преписка по издаване на оспорения, акт, намира, че искането е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно, по следните съображения:

Обжалваната заповед е издадена по реда на чл. 42, ал.1, т.2 и ал.2, вр. с чл.10, ал.1, т.1 и чл.44, ал.1 от Закона за чужденците в Република България и със същата е наложена принудителна административна мярка на оспорващото лице.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 46, ал.4, хипотеза първа от ЗЧРБ, обжалването на заповеди от процесния вид, не спира изпълнението им. Следователно жалбата срещу акта няма суспензивен ефект и актът се явява годно изпълнително основание.

Затова допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая цитираната норма на чл. 46 от ЗЧРБ не съдържа. За да постанови спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорен акт, съдът следователно следва да установи наличие за молителя на някое от основанията по чл.166, ал.2 от АПК - т.е., че от принудителното изпълнение за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда и това да са новонастъпили факти.

В практиката си, вкл. най - новата такава Върховният административен съд приема, че при допуснато със закон предварително изпълнение на административен акт е налице презюмиран от законодателя защитим интерес от категорията на тези по чл. 60, ал. 1 от АПК. Не всяко засягане на правната сфера на жалбоподателя е значително и трудно поправимо, поради което за всеки конкретен случай е необходимо извършване на преценка относно наличието на предпоставките за спиране. За да бъде спряно предварителното изпълнение жалбоподателят следва да заяви и докаже по вид, характер и/или размер вредите, които ще понесе от неспирането му, както и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства, които да обосновават съответните твърдения.

Доказателствената тежест за установяването на тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, следователно е на искателя. В случая искането се обосновава с довода, че жалбоподателя е назначен на постоянен трудов договор, след като дълго време е търсил работа и не е могъл да намери такава, а продължителното му отсъствие, както и факта че е принудително настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци, а и естеството на заеманата от него длъжност могат да доведат до загуба на работата му, което можело да му причини сериозна вреда. За удостоверяване твърденията на оспорващия към жалбата се представя трудов договор № 195 от 05.03.2024г., сключен между Я. Ю. А. в качеството на работник и „Аладин 1360“ООД, [населено място] в качеството на работодател.

По мнение на съда изложеното в жалбата и приложения към същия трудов договор не са обстоятелства, респ. доказателства от които да се направи извод, че именно от предварителното изпълнение на оспорения акт, би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. На първо място трудовото правоотношение на жалбоподателя не се установява по несъмнен начин да е постоянно такова. В чл. 3, 3.1 и 3.2 от договора изрично е посочено, че сключения между страните е такъв със срок на изпитване по реда на чл. 70, ал.1 от КТ, от 6 месеца, като договорът с счита за окончателно сключен в случай че работодателят не го прекрати до изтичане срока за изпитване по реда на чл. 71 ал.1 от КТ. Предвид, че трудовия договор е сключен на 05.03.2024г. то към настоящия момент е изтекъл 6 месечния срок за изпитване на работника, но не се представят доказателства от оспорващия дали договорът е бил прекратен или не в посочения срок и конкретно до издаване на обжалваната заповед. Съответно не се и представят доказателства, че към настоящия момент трудовият му договор се е трансфирмирал в окончателно сключен. Дори да се приеме, че последното обстоятелство е налице и към настоящия момент между жалбоподателя, и цитираното юридическо лице има валидно действащ трудов договор, то евентуално настъпилия размер на имуществена вреда за жалбоподателя от евентуалната загуба на работата му и получаваната във връзка с нея работна заплата от 940.00 лева месечно не е значителен размер, по смисъла вложен от законодателя, нито би могло да се приеме, че загубата на работна заплата представлява трудно поправима вреда. Дали поради настаняване на оспорващия в СДВНЧ същия може да загуби работата си е обстоятелство е неотносимо в случая, доколкото не е правен резултат разпореден с обжалвания акт.

Ето защо в случая не се установява да са налице обстоятелства, които да засягат или накърняват личния интерес на оспорващия, който да е със същата или по-висока степен на важност от тази на обществения интерес, защитен с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта.

Дали заповедта е законосъобразно издадена е обстоятелство ирелевантно за производството по чл. 166 от АПК и не може в настоящия случай да бъде съобразявано, тъй като е по същество на спора.

Както вече се посочи, само наличието на нови обстоятелства, възникнали след издаване на акта е предпоставка за спиране на предварителното му изпълнение и липсата им е основание съдът да отхвърли искането с правно основание чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. В случая такива не се установяват. При липса на доказателства за наличие на такива обстоятелства, няма как да се приеме, че от допуснатото по силата на закона изпълнение биха се засегнали законните интереси на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за целта, преследвана с издаването на акта, респ. че на оспорващия биха причинени вреди в значителен размер или пък трудно поправими такива.

Воден от гореизложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Я. Ю. А., гражданин на Сирийска арабска република за спиране допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на Заповед № З-2284 издадена на 23.08.2024г. от Председателя на Държавна агенция“Национална сигурност“.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.

Определението да се съобщи на страните по делото, като на жалбоподателя да се изпрати чрез съдебния му адресат.