Решение по дело №1147/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1083
Дата: 12 юни 2023 г.
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20237180701147
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 май 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1083/12.6.2023г.

 

гр. Пловдив, 12 юни 2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на тридесети май, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                            НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Дарена Йорданова, като разгледа административно дело №1147 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

            “ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Ручей“ №15, бл.23, ет.5, ап.95, ЕИК *********, представлявано от адвокат Р.В.- пълномощник, обжалва Решение №81 от 13.04.2023г. на директора на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с Изх.№С230016-023-0000870 от 05.04.2023г., издадено от А.П.- публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, с което са наложени обезпечителни мерки, представляващи запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, находяща се в доставчик на платежни услуги “Обединена българска банка“ АД, за сумата от 804 341,94 лв.

Претендира се отмяна изцяло на оспореното решение, както и отмяна на потвърденото с него ПНПОМ поради незаконосъобразност и неправилност, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 36).

Ответникът- директор на ТД- Пловдив на НАП, представляван от юрисконсулт М.К.- пълномощник (лист 34), изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Също така, по делото е прието писмено становище (листи 10-11) на юрисконсулт К.Б.- пълномощник (лист 13), за неоснователност на жалбата и с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 500,00 лева, определено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), за което е представен списък на направените разноски (лист 12).

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата, настоящият състав на съда констатира следното:

Оспореното решение (листи 16-17) е получено от жалбоподателя по електронна поща на 18.04.2023г., според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 14).

От своя страна, жалбата (листи 3-7) е подадена чрез ТД- Пловдив на НАП на 20.04.2023г. или в рамките на законоустановения срок. Жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място, настоящият състав на съда намира оспореното решение за издадено от компетентен орган, а именно директорът на компетентната ТД на НАП, каквато в случая е ТД- Пловдив на НАП, съгласно чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

На следващо място, със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001623000331-020-001 от 24.01.2023г. (листи 46-47) на П.Д.С.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за периода 01.06.2022г. – 31.12.2022г. За ревизиращи органи са определени С.М.З.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Ф.Е.Х.- инспектор по приходите. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 08.02.2023г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 48).

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001623000331-020-002 от 20.02.2023г. (листи 49-50) на П.Д.С.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 09.05.2023г. като ревизорите не са променени, а в обхвата на ревизията са включени и задължения за данък по ЗДДС и за периода 01.01.2023г. – 31.01.2023г. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 23.02.2023г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 51).

Със ЗИЗВР с №Р-16001623000331-020-003 от 15.03.2023г. (листи 52-53) на П.Д.С.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е потвърден до 09.05.2023г. като ревизорите не са променени, а в обхвата на ревизията са включени задължение за данък по ЗДДС и за периода 01.02.2023г. – 28.02.2023г. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 17.03.2023г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 54).

В отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №Р-16001623000331-040-001 от 10.02.2023г. (неприложено по делото), по преписката постъпват нарочни справки от 22.02.2023г. от Георги Кременлиев- едноличен собственик на капитала и управител на “ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД, съответно с №1 (лист 20), според която справка дружеството не притежава недвижими имоти; с №2 (лист 20а), според която справка дружеството не притежава моторни превозни средства (МПС); с №3 (лист 21), според която справка дружеството не притежава налични машини, стоки, оборудване, стопански инвентар; с №4 (лист 22), според която справка дружеството не притежава дългосрочни и краткосрочни инвестиции и с №5 (лист 22а), според която справка дружеството няма вземания от трети лица.

Представена е декларация от Г.К.от 13.02.2023г. (лист 13), според която декларация банковата сметка, по която да бъде възстановен ДДС по Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) за периода 01.12.2022г. – 31.12.2022г. е следната: “ОББ“ АД, IBAN: ***, в лева и BIC: ***.

Според оспореното по делото решение, както и според Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ (предварителни обезпечителни мерки), за дообезпечаване, с №Р-16001623000331-039-003 от 30.03.2023г. (листи 18-19) на С.М.З.- главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в рамките на ревизията е прието за установено, че се очаква по отношение на ревизираното лице “ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД да бъдат установени публични задължения в общ размер от около 64 575,94 лв., от които общо 61 292,50 лв. главници и общо 3 283,44 лв. законни лихви към 20.02.2023г. Изготвено е искане №Р-16001623000331-039-002 от 20.02.2023г. (неприложено по делото) за предварително обезпечаване на задължения в размер на 61 292,50 лв. главници и 3 283,44 лв. законни лихви, за което е издадено ПНПОМ с Изх.№С230016-023-0000418 от 20.02.2023г. (неприложено по делото), с което са наложени обезпечителни мерки, представляващи запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, находяща се в доставчик на платежни услуги “Обединена българска банка“ АД, за сумата от общо 64 575,94 лв.

Пак според оспореното по делото решение, както и според Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ, за дообезпечаване, с №Р-16001623000331-039-003 от 30.03.2023г., в рамките на ревизията е прието за установено, че се очаква по отношение на ревизираното лице “ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД да бъдат установени допълнително публични задължения в общ размер от около 164 688,20 лв., от които общо 163 650,00 лв. главници и общо 1 038,20 лв. законни лихви към 06.03.2023г. Изготвено е искане №Р-16001623000331-039-002 от 06.03.2023г. (неприложено по делото) за предварително обезпечаване (дообезпечаване) на задължения в размер на 163 650,00 лв. главници и 1 038,20 лв. законни лихви, за което е издадено ПНПОМ с Изх.№С230016-023-0000564 от 07.03.2023г. (неприложено по делото), с което са наложени обезпечителни мерки, представляващи запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, находяща се в доставчик на платежни услуги “Обединена българска банка“ АД, за сумата от общо 164 688,20 лв.

Прието е за установено, че към 30.03.2023г. се очаква по отношение на ревизираното лице “ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД да бъдат установени допълнително публични задължения в общ размер от около 804 341,94 лв., от които общо 800 533,00 лв. главници и общо 3 808,94 лв. законни лихви към 30.03.2023г. Изготвено е посоченото по-горе Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ, за дообезпечаване, с №Р-16001623000331-039-003 от 30.03.2023г., за предварително обезпечаване (дообезпечаване) на задължения в размер на 800 533,00 лв. главници и 3 808,94 лв. законни лихви, за което е издадено процесното ПНПОМ с Изх.№С230016-023-0000870 от 05.04.2023г. (лист 24), с което са наложени обезпечителни мерки, представляващи запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, находяща се в доставчик на платежни услуги “Обединена българска банка“ АД, за сумата от общо 804 341,94 лв.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Запорно съобщение с Изх.№С230016-146-0000681 от 05.04.2023г. (лист 26), адресирано до “Обединена българска банка“ АД, за налагане на процесния запор. Прието е заверено копие на писмо с Изх.№230-ОПЗ/********* от 05.04.2023г. (лист 27) от “Обединена българска банка“ АД, според което писмо запорът е наложен.

Според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път, процесното ПНПОМ е получено по електронна поща от жалбоподателя на 06.04.2023г.

На 10.04.2023г. в ТД- Пловдив на НАП постъпва жалба с Вх.№70-00-3644 (листи 42-45) против ПНПОМ с Изх.№С230016-023-0000870 от 05.04.2023г., след което е издадено оспореното по делото решение.

При така описаната фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното в тази насока възражение от жалбоподателя, както и в законоустановения 7-дневен срок по чл.197, ал.1 от ДОПК.

Оспореното решение е в писмена форма и е мотивирано, съгласно изискването на чл.197, ал.1 от ДОПК, доколкото в същото са обсъдени наличните по преписката писмени доказателства, направеното искане от органа по приходите, обжалваното ПНПОМ, както и възраженията на жалбоподателя.

Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. С нормите на ДОПК се регламентира възможност, която при осъществяване следва да е обоснована с целта на мерките в съответствие с фактите и обстоятелствата по случая. Привременният характер на предварителните обезпечителни мерки е с предназначение гарантиране на събирането на публичните вземания чрез предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за данъци и осигурителни вноски, но при доказана обезпечителна нужда.

Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 от ДОПК, с постановление на публичния изпълнител. Предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.

Съгласно чл.195, ал.7 от ДОПК, обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на чл.195, ал.5 от ДОПК. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки се издава в писмена форма и съдържа изброените в чл.196, ал.1 от ДОПК реквизити.

Според чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5. По своето правно естество обезпечаването на публични вземания, уредено в чл.195, и следващите от ДОПК, в хипотезата на чл.121, ал.1 от кодекса, означава предприемане на конкретни процесуални действия от страна на приходната администрация, чиято цел е да се гарантира събирането на едно установено по основание и размер предполагаемо публично вземане. Основателността на тези процесуални действия пряко зависят от наличието на годно основание - образувано ревизионно производство и надлежно искане от публичния изпълнител за обезпечаване на публично вземане в предполагаем размер. Тъй като налагането на предварителни обезпечителни мерки пряко засяга правната сфера на длъжника, следва да бъде спазен принципът на съразмерност, посочен в нормата на чл.195, ал.7, във връзка с чл.121, ал.3 от ДОПК, както и според разпоредбите на чл.6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл.6, ал.ал.2 и 3 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. А съгласно чл.6, ал.ал.4 и 5 от АПК, органът е длъжен от две или повече законосъобразни възможности при спазване на изброените правила да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото, като всички административни органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

В случая, процесното ПНПОМ е издадено от материално и териториално компетентен орган- А.П.- публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, съгласно изискванията на чл.121, ал.1 и чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК.

Процесното ПНПОМ е издадено в съответствие с изискванията за писмена форма на този вид актове и тяхното съдържание, установени от нормите на чл.196, ал.1 от ДОПК.

Съгласно чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5. По делото не са ангажирани доказателства за представено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което не са налице основанията по чл.197, ал.3, пр.1 и 2 от ДОПК, предпоставящи отмяната на процесните обезпечителни мерки.

Вярно е, че налагането на запор върху банковата сметка на жалбоподателя за сумата от общо 1 033 606,08 лв. с общо 3 броя ПНПОМ, съответно за общо 64 575,94 лв. (61 292,50 лв. главници и 3 283,44 лв. законни лихви) с ПНПОМ с Изх.№С230016-023-0000418 от 20.02.2023г.; за общо 164 688,20 лв. (163 650,00 лв. главници и 1 038,20 лв. законни лихви) с ПНПОМ с Изх.№С230016-023-0000564 от 07.03.2023г.; както и за общо 804 341,94 лв. (800 533,00 лв. главници и 3 808,94 лв. законни лихви) с процесното ПНПОМ с Изх.№С230016-023-0000870 от 05.04.2023г., би възпрепятствало сериозно дейността на жалбоподателя. Но пък доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че това сериозно възпрепятстване на дейността на жалбоподателя не е допустимо, предвид липсата над друго имущество у жалбоподателя, спрямо което да бъде наложено обезпечение.

Настоящият състав на съда намира, че доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че наложените обезпечителни мерки спират извършваната от жалбоподателя дейност, като следва да се посочи, че с нормата на чл.199 от ДОПК е установена възможност за замяна на обезпечителни мерки, а нормата на чл.229 от ДОПК предвижда възможност за разрешаване от публичния изпълнител определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му.

Нещо повече, по Договор за правна защита и съдействие с №14 от 09.05.2023г. (лист 37) на адвокат Р.В. е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 5 000,00 лв., което обстоятелство сочи за наличието на парични средства у жалбоподателя.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира процесното ПНПОМ с Изх.№С230016-023-0000870 от 05.04.2023г. за валиден и законосъобразен акт и като го потвърждава, ответникът в настоящето производство постановява оспореното по делото решение при правилно прилагане на закона. Съответно, решението на ответника също е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Ручей“ №15, бл.23, ет.5, ап.95, ЕИК *********, против Решение №81 от 13.04.2023г. на директора на ТД- Пловдив на НАП, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с Изх.№С230016-023-0000870 от 05.04.2023г., издадено от А.П.- публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, с което са наложени обезпечителни мерки, представляващи запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, находяща се в доставчик на платежни услуги “Обединена българска банка“ АД, за сумата от 804 341,94 лв.

ОСЪЖДА “ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Ручей“ №15, бл.23, ет.5, ап.95, ЕИК *********, да заплати в полза на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Адм. съдия:/п/.........................

/Н.Бекиров/