Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 916 по
описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
95, ал. 1 от ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът Н.Т. твърди, че е
автор на фотография “Планинска
панорама”, която е снимана в гр.
София, България, и е разгласена в авторския сайт на ищеца www.sumfinity.com.
Ищецът твърди, че на 01.03.2020 г. с помощта
на специализирания софтуер Photo Claim (www.photoclaim.com)
открива, че ответното дружество
“С.А.С.” ЕООД, ЕИК ********, използва в търговската
си дейност без негово съгласие или разрешение авторската му фотография “Планинска панорама” на сайта на ответника - https://sassofia.com. Твърди, че фотографията е използвана за
визуализиране на офертата за обучение “Въведение за одит на качеството на EASA за начинаещи – 15-17 юли”. Твърди, че с помощта на приложението Wayback установява, че фотографията е достъпна на
сайта още към 16.07.2019 г. и към 04.03.2020 г. фигурира на сайта, т.е.
използвана е и в периода между 16.07.2019 г. и 04.03.2020 г., над шест месеца.
Твърди, че е използвал фотографията без
съгласието на ищеца, ответникът не е отбелязал кой е авторът на фотографията и
какъв е източникът, откъдето я е придобил.
Твърди, че не може да посочи кой точно
служител, изпълнител, пълномощник, мандатар или гестор е извършил публикуването
на фотографията, но фотографията е използвана от ответника в неговия сайт,
поради което се позовава на презумпцията на чл. 95г от ЗАПСП.
Твърди, че ответникът е поканен да разрешат
спора доброволно, но не е получил отговор от последния.
Твърди, че с действията си ответникът е
нарушил правата на ищеца по чл. 18, ал.1 вр. с ал. 2, т. 1-3 и 6 и чл. 19 от ЗАПСП, както и правото му да иска да бъде отбелязван по подходящ начин като
автор на произведението – чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП. Твърди, че е бил лишен
от правото си да получи възнаграждение за творчеството и труда си, като по този
начин последният е пропуснал да увеличи имуществото си чрез получаване на
лицензионно възнаграждение срещу предоставяне правото на ползване на процесната
фотография, т.е. пропуснати ползи. Сочи, че ищецът е гражданин на Германия и
практикува професията си на територията на тази страна, като средните цени,
срещу които немските фотографи предоставят ползването на своите произведения се
обобщават и систематизират в ежегодния сборник на “BVPA - Bundesverband
Professioneller Bildanbieter” (“Съюз
на професионалните търговци на фотографии”) – “Bildhonorare”,
като съгласно таблицата в сборника - “MFM - Mittelstandsgemeinschaft Foto-Marketing” (“Осреднени цени за продажба на фотографии” за процесната фотография твърди вреди от пропуснати
ползи в размер на 930 евро или 1 822,53 лева. Тази сума претендира като
сбор от осреднените цени за онлайн употреба до 1 година, онлайн магазин и липса
на посочване на източника.
Твърди, че е направил разноски за адвокатска
помощ и нотариални такси в опит да намери извънсъдебно решение на спора, т.е.
претърпени загуби в общ размер на 420 лева, от които 400 лева – адвокатско
възнаграждение за използвани адвокатски услуги и 20 лева – за обезпечение на
доказателствата чрез нотариус.
Твърди, че е понесъл и неимуществени вреди,
изразяващи се в раздразнение и стрес от постоянната кражба на труда му и
липсата на всякакво признание. Твърди, че неимуществените вреди възлизат на
1 000 лева, от които претендира частично 500 лева в настоящото
производство.
Твърди, че от момента на извършване на
нарушението – 16.07.2019 г. до 18.05.2020 г. ответникът не е обезщетил ищеца да
нанасените вреди от незаконно ползване на фотографията му в размер на
1 822,53 лева, поради което дължи и законната лихва за забава за този
период, възлизаща на 155,88 лева.
Ищецът
претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата
от 2 242,53 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди (от които 1 822,53 лева – за пропуснати ползи от неполучено
лицензионно възнаграждение и 420 лева – за претърпени загуби от разноски за
адвокатска помощ и нотариални такси, поради нарушаване на правата на ищеца като
автор на фотография “Планинска
панорама”, която ответникът без
негово съгласие и без посочване на ищеца като автор е качил и направил достъпна
за неограничен брой потребители на интернет сайт https://sassofia.com в периода от 16.07.2019 г. до 04.03.2020
г., сумата от 500 лева – частичен иск от иск в заявен пълен размер от
1 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от нарушението в периода от 16.07.2019 г. до 04.03.2020 г., и сумата от
155,88 лева – законна лихва върху сумата от 1 822,53 лева за периода от
16.07.2019 г. до 18.05.2020 г., както и законната лихва върху обезщетението от датата на подаване на исковата
молба (21.05.2020 г.) до окончателното му плащане.
Ищецът претендира направените по делото
разноски.
Ответникът “С.А.С.” ЕООД подава отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни по основание и размер. Доводите
на ответника относно недопустимостта на иска поради липса на активна
легитимация на ищеца, тъй като не се установява авторството му, касаят
основателността на иска и материалноправната легитимация на ищеца, поради което
съдът ще се произнесе по същите в акта по същество.
Ответникът оспорва, че
ищецът е автор на процесната фотография. Сочи, че фотографията е широко
достъпна в интерет сайтове, както и в сайта на ищеца и неговия фейсбук профил,
без обозначителен знак за авторството й. Сочи, че самият ищец е направил
фотографията общодостъпна на неограничен кръг хора и е разрешил нейното
свободно ползване. Сочи, че сайтът https://photoclaim.com е създаден от самия ищец, което оказва
влияние върху твърденията на ищеца.
Оспорва твърдението на
ищеца, че процесната фотография е обект на авторско право съгласно чл. 3, ал. 1
от ЗАПСП. Сочи, че същата представлява пейзажна снимка, заснета в градска среда
и не се установява да е резултат на творческа дейност.
Оспорва наличието на
нарушение на авторското право, което да е извършено от ответника. Оспорва процесната
фотография да е същата като тази, използвана в сайта на ответника, тъй като
ответното дружество имало практика да закупува пакети от снимки за дейността
си. Оспорва фотографията да е свалена от сайта на ищеца.
Оспорва твърдението на
ищеца, че фотографията е била на сайта на ответното дружество от 16.07.2019 г. до 04.03.2020 г., тъй като следвайки
инструкциите на ищеца за работа с webarchive, са направени автоматични моментни архивни копия на сайта www.sassofia.com
на три конкретни дати през 2019
г. – 04.03.2019 г., 02.04.2019 г. и на 07.06.2019 г., т.е. преди процесния
период.
Възразява, че в случая
е налице изключение по чл. 24, ал. 1, т. 7 от ЗАПСП, че без съгласието на носителя
на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо използването
на фотографията, която е изложена от самия ищец в интернет простраството, т.е.
на общодостъпно място, а и ответникът е ползвал същата с информационна цел – да
информира за мястото на обучението, и с обучителна цел.
Сочи, че с подобна на
процесната фотография е представено организирано от ответното дружество обучение “EASA Quality
assurance auditing Introduction for beginners – 15-17 юли 2019”,
за да се обозначи мястото на провеждане на обучението в гр. София.
Възразява, че в случая
е налице изключение по чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗАПСП, че без съгласието на носителя
на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо
възпроизвеждането на вече публикуваната и общодостъпна фотография и самата
фотография не е била обект на търговска дейност, тъй като обстоятелството, че
някой е видял снимката, не означава, че са реализирани приходи от нея, т.е. че
същата е била обект на търговска дейност.
Сочи, че обучението не е проведено, не са
реализирани продажби на пакети и не са реализирани приходи от същото.
Оспорва наличието на
вреди, които да са пряка и непосредствена последица от нарушението, тъй като
такова не било налице. Сочи, че поради това не се дължи и търсеното
обезщетение. Оспорва размера на претендираното от ищеца обезщетение. Относно
размера на обезщетението възразява, че доколкото твърденото нарушение е
извършено в Република България, то не може да се приложат осреднени цени за
Германия. Сочи, че ако се установи нарушението, при изчисляване на
обезщетението би следвало да се приложи Тарифата на съюза на българските
художници, националната асоциация за дизайн и реклама, създателите на
видеопродукция, сдружение анимация към СБДФ, асоциация на рекламните фотографи,
национален съюз по дизайн, в която на стр. 32, т. 13 са определени цени в
максимален размер от 840 лева за пейзажна фотография, увеличена с всички
възможни коефициенти за електронна обработка, а в случая няма данни за каквато
и да било обработка на процесната фотография.
Оспорва, че ищецът е
добавил и обезщетение за онлайн магазин, тъй като сайтът на ответното дружество
не е онлайн магазин, нито процесната фотография е продавана онлайн чрез този
сайт.
Оспорва претенцията на
ищеца за присъждане на неимуществени вреди, тъй като ищецът не представя
доказателства, че е изживял твърдените психически болки, страдания, стрес и дискомфорт.
Ответникът претендира направените по делото
разноски, включително за адвокат.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът
приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от ищеца извадки от интернет сайт www.sumfinity.com, за който не се спори, че е на ищеца, съдържащи портфолио и представяне на Н.Т., както и процесната фотография “Планинска панорама”, София, България. Представени са и извадки от сайта на ищеца за ценоразпис на услугите, предоставяни от него.
Представени са от ищеца извадки от интернет сайт https://sassofia.com на ответника, което не е спорно между
страните по делото, от които извадки е видно, че фотографията е използвана към
оферта за обучение “Въведение
за одит на качеството на EASA
за начинаещи – 15-17 юли”.
Представен е нотариално заверен препис от
електронен документ, който се сочи да е от сайта на ответника касателно
процесната фотография, с дата на нотариалното удостоверяване – 04.03.2020 г.
Представена е от ищеца покана за доброволно
изпълнение, изпратена до ответника по електронна поща на 31.03.2020 г., с която
ответното дружество е поканено да заплати на ищеца сумата от 2 472,98 лева
за нарушението на авторските му права върху фотографията, започнало на
04.07.2019 г. Ответникът е уведомен, че при доброволно заплащане настоящият
ищец ще се откаже от претенцията за неимуществени вреди от 1 000 лева и ще
се дължат единствено 1 472,98 лева – имуществени вреди.
Представена е от ищеца втора покана за доброволно
изпълнение, изпратена до ответника по електронна поща на 15.04.2020 г., в който
е даден допълнителен срок за плащане на обезщетението.
Представени са от ищеца и стандартни общи условия
за използването на снимки в различните медийни сфери.
Представени са от ответника разпечатки от интернет
сайтове, в които се вижда процесната снимка.
Представена е извадка от сайта www.photoclaim.com.
Представени са фактура за закупуване на стандартен
лиценз с 350 тегления на месец, издадена от “Shutterstock” Inc. на 27.03.2013 г., и фактура за Dreamstime.com
Stock Photo абонамент (750
изображения на месец), издадена на ответника от “Dreamstime” LLC на 28.10.2015 г.
Представена е от ответника кореспонденция по
електронна поща относно обучението, от която е видно, че курсът не е потвърден
за провеждане.
Представена е от ответника справка за
издадени фактури за м. юли 2019 г.
Представена е от ответника извадка на Раздел
7 от Тарифата на Съюза
на българските художници, Националната асоциация за дизайн и реклама,
създателитне на видеопродукция, сдружение Анимация към СБФД, Асоциация на
рекламните фотографи, Национален съвет по дизайн.
По делото е изслушано, неоспорено от
страните и прието заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Н.Х.,
съгласно което фотографията, предоставена от ищеца в електронен вид,
посредством RAW файл (суровия файл)
е идентична с фотографията от сайта на ищеца и фотографията от домейн адреса,
използван от ответника https://sassofia.com.
Вещото лице дава заключение, че съгласно
извадката от общодостъпен публичен регистър за архив на интернет съдържанието в
световен мащаб, са налице данни (архив) към 16.07.2019 г. в домейн на
ответника, снимката е използвана от ответника на 16.07.2019 г.
Вещото лице дава заключение, че съгласно
приложената таблица от ищеца – осреднени цени за продажба на фотографии, за
онлайн употреба до една година в подстраница на главния домейн е 310 евро или
606,30 лева, а за пропусната информация за източника на снимката увеличението е
100% и става 620 евро или 1212,61 лева.
Вещото лице дава заключение, че авторството
не е видно и изрично посочено в сайта на ответника при използване на
фотографията, а в метаданните от 16.07.2019 г. е вписан авторът Nico
Trinkhaus.
Вещото лице дава заключение, че процесната
фотография е достъпна и в други интернет сайтове към периода на изготвяне на
заключението, не е посочен автор на снимката в тези сайтове.
Вещото лице дава заключение, че информация
за авторство на снимката не е предложена на пръв поглед в основната информация
на сайта на ищеца.
Вещото лице дава заключение, че технологично
на база правеното изследване на вече несъществуващ линк (от архивна база
данни), в това число и посоченото разпространение в интернет света на
процесната фотография към датата на заключението (242 адреса – възможности за
сваляне на фотографията) е техонологично невъзможно да се посочи точно от къде
е бил източника и в частност дали това е сайт https://sassofia.com.
Вещото лице дава заключение, че съгласно
Тарифата на Съюза на българските художници, Националната асоциация за дизайн и
реклама, създателитне на видеопродукция, сдружение Анимация към СБФД, Асоциация
на рекламните фотографи, Национален съвет по дизайн за процесния период,
възнаграждението на автора за процесната пейзажна фотография с включени
коефициенти за техническа и стилистична обработка, чрез използван софуерен
продукт “Adobe Photoshop Lightroom” е до 840 лева.
По делото е изслушано, неоспорено от
страните и прието допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза на
вещото лице Н.Х., съгласно което стойността на възнаграждението, което ищецът
би получил за използване на процесната фотография за период на използване:
16.07.2019 г. – 04.03.2020 г. и по начина – чрез поставянето й в
информационната статия в уебсайт, изчислено по средни справедливи пазарни цени
в България с включена стилистична обработка, е 250 лева без ДДС.
При разпита на водената от ответника свидетелка К.П., същата заявява, че е работила като маркетинг специалист в ответното дружество в периода от м. януари 2018 г. до м. октомври 2019 г., като е отговаряла за разпространяването на обученията и всички маркетинг материали, статии, нюзлетъри и съдържание на уебсайта, който промотира обученията. Свидетелката казва, че е използвала тази снимка в работата си за обучение, което щяло да се проведе в гр. София, и същата не е свалена от сайта на ищеца, тъй като не влизали във фотографски сайтове. Казва, че въпросното обучение “Въведение за начинаещи в одит-качеството” не се е провело, защото не се събрали достатъчно кандидати, които да имат интерес към него. Казва, че практиката им била да търсят на Гугъл изображения. Казва, че е завършила специалност “Графичен дизайн” в професионална гимназия и има фотографско обучение, поради което когато се търси в Гугъл изображения, повечето са широко разпространени панорамни снимки, които изглеждат като заснети с телефон, без особена техника, с невисока художествена стойност, която тя като графичен дизайнер може да прецени и съответно да провери дали има някакви лицензии към определена снимка или не.
При разпита воденият от ответника свидетел И.В.казва, че работи в ответното дружество от 2011 г., като от началото на 2020 г. е оперативен директор. Казва, че в работата си използват снимки и изображения от акаунти на определени фирми, които са платформи, които доставят такива – плащат си за снимки в Shutterstock, Freepick и други. Казва, че по принцип използването на снимки, които да се свалят от интернет, е изключено в една от процедурите, които имат в маркетинг отдела, но се случва да се използва някоя снимка, която обаче задължително се проверява дали е с авторски права, дали е защитена, кой я направил, откъде и в повечето случаи преценяват да се среща на повече места. Свидетелят казва, че знае за процесната снимка, като служителят П. е пуснала търсачка в интернет и са излезли множество уебсайтове. Казва, че обучението, за което е ползвана процесната снимка, не се е състояло, тъй като за него имало само един кандидат и не са имали приходи от това обучение.
Останалите доказателства съдът
намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Българският съд е компетентен да разгледа спора по исковете за авторски права и сродните му права, когато закрилата се търси на територията на Република България, съгласно нормата на чл. 13, ал. 1 от КМЧП.
Съгласно чл. 3 от Споразумението ТРИПС (Европейският съюз е страна по Споразумението ТРИПС; протоколът за присъединяване към него и към всички приложения към него е ратифициран от България със закон, обн. ДВ, бр. 93 от 1996 г., преди присъединяването към Европейския съюз), всяка страна членка следва да предостави на физическите и юридическите лица на други страни членки не по-малко благоприятно третиране от това, което предоставя на своите физически и юридически лица относно закрилата.
Този принцип е въведен в чл. 99, ал. 1 от ЗАПСП, като в частност в т. 2 от същия е предвидено, че ЗАПСП се прилага за произведения, чиито автори са граждани на държава – членка на Европейския съюз, или лица, които имат постоянен адрес в такава държава, независимо от това къде произведенията са били публикувани за първи път. Съгласно чл. 71, ал. 1 от КМЧП, възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на авнторското право и сродниту му права се урежда от държавата, в която се търси тяхната закрила. Поради това в случая, когато закрилата се търси в Република България, българското право е приложимо.
За да бъдат уважен предявеният иск по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, следва да са налице следните предпоставки: да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП; ищецът да е носител на авторското право - обект на закрила; да е налице нарушение на авторското право на ищеца, извършено от страна на ответника; причинени на ищеца в резултат на нарушението вреди, които да са в пряка причинна връзка с него.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 7 от ЗАПСП, обект на авторското право са фотографски
произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския.
Поради това процесната фотография “Планинска панорама”
представлява обект на авторското право, който се ползва с предвидената закрила.
Съгласно нормата на чл. 5, изр. първо от ЗАПСП, автор е физическото лице, в резултат на чиято
творческа дейност е създадено произведение.
Настоящият състав
намира, че от събраните по делото писмени доказателства – извадки от сайта на
ищеца, и от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, в което
вещото лице сочи да е извършило проверка на RAW файл (суровия файл), се установява, че ищецът е автор на процесната
фотография “Планинска панорама”. Предоставянето от страна на ищеца на
т.нар. RAW файл (суровия файл) при проверката на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, посочено в същата, е достатъчно да се приеме,
че ищецът е автор на процесната фотография. От представените извадки от
интернет сайта на ищеца - www.sumfinity.com се установява, че относно публикуваните
фотографии, сред които е процесната, по несъмнен начин се манифестира, че ищецът
е техен автор. До доказване на противното за автор се смята лицето, чието име е
посочено по обичайния за това начин върху произведението, съгласно чл. 6, ал. 1
от ЗАПСП. В случая ищецът държи RAW файла на фотографията и се манифестира като нейн автор в интернет сайта
си, както и това се установява от метаданните на използваната фотография от
сайта на ответника, поради което и при липса на събрани доказателства за
обратното, следва да се приеме, че той е автор на процесната фотография.
Неоснователни са доводите на ответника, че
процесната снимка не е обект на авторско право, тъй като представлява пейзажна
снимка в градска среда и не се установява да е резултат на творческа дейност. За
разлика от законодателства на други държави в Европейския съюз, в България
защита ползват и панорамните фотографии. Под твороческа дейност по смисъла на
чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП се разбира проявата на интелектуално усилие
(самостоятелна мисъл) на автора, като не е необходимо това усилие да е с
някакъв научен принос. Без значение са и художествените или научни достойнства
на произведението (така в §5 “Общи признази на закриляните обекти”, “Авторско право и сродните му права в Република България” - автор Г.С., издателство Сиби, 2001 г.,
стр. 31).
Това разбиране съответства и на приетото в
чл. 6 от Директива 2006/116/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12.12.2006
г. за срока на закрила на авторското право и някои сродни права (кодифицирана
версия), съгласно който фотографии, които са оригинални, в смисъл, че са
собствено авторско интелектуално произведение, се закрилят в съотвествие с чл.
1, като никакви други критерии не се прилагат за тяхната пригодност за закрила.
В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз, че е достатъчно
фотографията да е авторско интелектуално творение, което отразява личността на
автора и е проява на неговия свободен и творчески извор при реализиирането й,
за да е обект на закрила (така в Решение по дело С-145/10 Painer относно портретна фотография, като даденото
разрешение следва да се приложи и в случая при панорамната фотография).
От събраните по делото
писмени доказателства и от приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза се установява, че процесната фотография, за която ищецът предоставя
суровия файл, е идентична с фотографията от домейн адреса, използван от ответника https://sassofia.com. Установява се също, че съгласно
изследвания от вещото лице общодостъпен публичен регистър за архив на интернет
съдържанието в световен мащаб, фотографията е използвана в домейна на ответника
на 16.07.2019 г., т.е. началото на процесния период. Използването на
фотографията за процесното обучение на ответника се установява и от
свидетелските показания на водените от ответника свидетели, които са служители
на ответника (бивш и настоящ служител), и чиито показания съдът кредитира като
непротиворечиви и кореспониращи с останалите събрани по делото доказателства.
От изслушаното и прието заключение на
съдебно-техническата експертиза не се установява, че към края на процесния
период – 04.03.2020 г. процесната фотография е използвана в сайта на ответника.
Представеното от ищеца копие от нотариално заверен препис от електронен
документ от 04.03.2020 г. (на лист 52 от настоящото дело), който се сочи да е
от сайта на ответника, не може да се приеме за годно доказателствено средство,
тъй като удостоверяването на копия от сайтове излиза извън кръга на
компетентността на нотариуса по чл. 569 от ГПК, която не може да се тълкува
разширително (така в Определение № 439/26.06.2013 г. по т.д. № 2071/2013 г. по
описа на ВКС, Т.К., II
Т.О.). От друга страна, извадката от сайта не може да се приеме като електронен
документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Поради това нотариалният препис не
може да се ползва с доказателствена стойност касателно посочената дата –
04.03.2020 г. За изчерпателност на изложението следва да се посочи също, че от
този документ не се установява, че това е снимка от сайта на ответника към
04.03.2020 г., доколкото на страницата, на която се съдържа самата снимка, няма
никакъв линк към такъв сайт, а само горе посредата е обозначено наименование на
файл, с разширението “.jpg”.
Поради горното съдът намира, че по делото се
установява, че процесната фотография е била на сайта на ответника само на 16.07.2019
г., а не през останалия процесен период 17.07.2019 г. – 04.03.2020 г. Това е и
житейски логично, доколкото се установява по делото, че фотографията е
използвана за визуализиране на офертата за обучение “Въведение за одит на качеството на EASA за начинаещи – 15-17 юли” през 2019 г., а след тези дати 15-17 юли
2019 г. не е необходимо да се поддържа една изтекла оферта от търговското
дружество.
Ирелевантно за нарушението на авторското
право е и от къде е свалена фотографията – дали от сайта на ищеца или от друг
източник в интернет пространството. Представените от ответника фактури за
закупуване на снимки от интернет-сайтове са от 27.03.2013 г. и от 28.10.2015
г., като доколкото нарушението е извършено през 2019 г., то с оглед големия
времеви интервал тези фактури от преди четири и повече години не могат да се
приемат за относими към спора. Поради това съдът приема, че не се доказва по
делото използването на фотографията да е станало със съгласието на ищеца и при
посочване на авторските му права, поради което следва да се приеме, че е налице
нарушение на авторските права на ищеца по чл. 18, ал. 2, т.т. 1, 2 и 6 и чл.
15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП във връзка с възпроизвеждане на фотографията,
разпространението й сред неограничен брой лица, публичното й показване и
липсата на обозначаване на ищеца като нейн автор.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че е налице изключението по чл.24, ал. 1, т. 7 от ЗАПСП за използване без съгласие на автора на фотографията, която е изложена от самия
ищец в интернет пространството, т.е. на общодостъпно място, а и ответникът е
ползвал същата с информационна цел – да информира за мястото на обучението, и с
обучителна цел, както и широката достъпност на процесната фотография в интернет
сайтове и във фейсбук профила на ищеца, без обозначителен знак за авторството й, с което
ищецът бил разрешил нейното свободно използване. Макар да се установява по
делото от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза и показанията
на водените от ответника свидетели, че процесната фотография е многократно
срещана в различни сайтове в интернет пространството, то това обстоятелство не
може да дерогира установената от закона защита на авторските права върху
същата. Закрилата на публичното разгласяване обхваща публикуването на уебсайт
на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без
ограничителна мярка, забравяваща нейното изтегляне от интернет, и с
разрешението на притежателя на авторското право (така в Решение по дело
С-161/17 на СЕС, разрешението по което касае некомерсиална цел, и на още
по-голямо основание съдът намира за приложимо в случая при използването на
фотографията в търговската дейност на ответника).
За изчерпателност на
изложението следва да се посочи, че изключението по чл.24, ал. 1, т. 7
от ЗАПСП за използване на авторско произведение без съгласие на автора е
предвидено само с информационна или друга нетърговска цел, а в случая
фотографията е използвана в търговската дейност на ответното дружество,
занимаващото се с организиране на обучения съгласно показанията на свидетелите,
в частност в офертата за обучение “Въведение за одит на качеството на EASA за начинаещи – 15-17 юли”.
Неоснователно е и възражението на ответника, че е налице изключението по чл.24, ал. 1, т. 9 от ЗАПСП, тъй като същото отново е свързано с възпроизвеждане на произведението с учебна цел или нетърговска цел, а в случая фотографията е използвана в търговската дейност на ответника. Относно установяването на самото нарушение е без значение дали ответникът е реализирал приходи от фотографията, а това е от значение само за определяне на размера на обезщението касателно нарушението.
В случая не се установява
от ответника, който носи доказателствена тежест за това, че има съгласието на
ищеца за използването на процесната фотография и че е уредил съответните
авторски права по същата. Използването на
фотографията на ищеца в интернет сайта на ответника - https://sassofia.com, без
негово съгласие, нарушава авторските му права върху същата. Налице е нарушение на автроското право
на ищеца за процесната фотография, извършено от страна на ответника на
16.07.2019 г.
С оглед установяването на извършеното от ответника нарушение на авторските права на ищеца, следва да се разгледат предпоставките за обезщетяване на вредите от нарушените авторски права. По отношение на претендираното обезщетение приложение намират разпоредбите на чл. 95 и чл. 95а от ЗАПСП. Този, който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото. Съдържанието на самото обезщетение е определено в чл. 95, ал. 2 от ЗАПСП и включва всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. За извършеното нарушение, за което ответникът отговоря, тъй като не оспорва да поддържа и управлява сайта, на който е използвана фотографията без разрешение на автора – ищец по делото, се дължи обезщетение, като се касае за един иск, а отделните претърпени вреди (имуществени и неимуществени) са от значение за определяне на размера на обезщетението (така в Решение № 106/11.07.2012 г. по т.д. № 769/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
Доказването от ищеца на имуществените вреди се осъществява, като се установи какви са реално
претърпените загуби от ищеца и какви ползи същият е пропуснал в резултат на нарушението. Доказването на
неимуществени вреди се осъществява чрез свидетелски показания и експертизи,
като размерът им се определя от съда по справедливост.
Както е прието в Решение № 139/28.01.2016 г. по т.д. № 1711/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., нарушението на авторското право и сродните му права представлява проявление на непозволеното увреждане, а отговорността на нарушителя по чл. 94, ал.1 от ЗАПСП (понастоящем чл. 95, ал. 1) има характер на деликтна отговорност и в този смисъл общият принцип на чл. 45 от ЗЗД намира приложение в областта на авторското право и сродните му права. С въвеждането на новата разпоредба на чл. 95б от ЗАПСП (ДВ, бр. 99/2005 г.), настоящ текст на чл. 95г от закона, е регламентирана възможността гражданската отговорност за нарушаването на авторските или сродните им права да се търси от юридически лица или еднолични търговци, ако нарушението е извършено виновно от физическите лица, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях, като вината се предполага до доказване на противното. В случая се търси отговорност от ответното дружество, като без значение е действието на конкретно физическо лице.
Размерът на обезщетението по чл. 95 от ЗАПСП зависи от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид характерът на нарушението на ЗАПСП, степента на увреждане на съответния интелектуален продукт и резултат, степента на вината, последиците от това нарушение и други обстоятелства, като не може да надхвърля претендирания размер по исковата молба. Определеното от съда обезщетение за нарушаване на авторското право следва да обезщетява автора с оглед степента на нарушението и вредите съгласно чл. 95, ал. 3 от ЗАПСП. От друга страна, определеното от съда справедливо обезщетение следва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, т.е. превантивна функция по чл. 95, ал. 4 от ЗАПСП. Доколкото обект на закрила по ЗАПСП могат да бъдат различни произведения на литературата, изкуството, публицистиката и т.н., диапазона на обезщетенията законодателят е дал в чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП в много широки граници от 500 лева до 100 000 лева, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер.
При изчисляване на обезщетението по чл. 95 от ЗАПСП съдът следва да образи конкретизацията и размера на вредите, които ищецът е индивидуализирал в исковата молба.
Ищецът
претендира обезщетяване на имуществени вреди за пропуснати ползи от неполучено
лицензионно възнаграждение в размер на 1 822,53
лева. Вследствие на неправомерното използване на фотографията, ищецът е
понесъл имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено възнаграждение,
каквото би получил при възмездно отстъпване на правото върху статията за
използването му в интернет сайта на ответника с договор по чл. 36 от ЗАПСП. От
приетото по делото основно заключение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че съгласно приложената от ищеца таблица от стандартни общи условия за използването на снимки
в различните медийни сфери за Германия, за онлайн употреба до една година в подстраница на главния
домейн е 310 евро или 606,30 лева, а за пропусната информация за източника на
снимката увеличението е 100% и става 620 евро или 1212,61 лева. От приетото по
делото допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че стойността на лицензионното възнаграждение за използване на
процесната фотография за период 16.07.2019 г. – 04.03.2020 г. и по начина –
чрез поставянето й в информационната статия в уебсайт, изчислено по средни
справедливи пазарни цени в България с включена стилистична обработка, е 250
лева без ДДС.
Съдът намира, че за определяне на пропуснатите ползи са релевантни средните пазарни цени в Република България за процесния период. Представените от ищеца таблици от стандартни общи условия за използването на снимки в различните медийни сфери за Германия, чийто гражданин е ищецът, са неприложими в случая, когато защитата се търси в Република България и при твърдения нарушението да е извършено в страната. Твърдените от ищеца стандартни общи условия не може да се приемат за приложими извън Германия. Други доказателства относно размера на средните пазарни цени, включително и по отношение на международни пазари на панорамна фотография ищецът не е представил и не доказва.
За изчерпателност на изложението, дори да се приемат за релевантни таблиците на ищеца за фотографии в Германия (по таблицата на лист 86 от настоящото дело), то доколкото в случая се установява нарушение за ползването на процесната фотография само от един ден – на 16.07.2019 г., възнаграждението би било на база до една седмица, т.е. от 60 евро или 117,35 лева, а при пропусната информация за източника на снимката от 120 евро или 234,70 лева. Не се установява ответникът да е онлайн магазин, за да се търсят добавки за това. Не се установява ответникът да е извлякъл каквито и да е ползи касателно процесната фотография, не се установяват и броя на преглежданията на обучението, във връзка с което е използвана процесната фотография, за да се приеме, че е налице някакъкв тип увеличаване на репутацията на ответното дружество. Съдът следва да определи обезщетение по справедливост въз основа на събраните по делото доказателства.
При определяне на обезщетението съдът отчита и обстоятелството, че не се установява по делото използване на фотографията на различна дата от 16.07.2019 г., както и че няма данни същата да се намира в съдържанието на сайта на ответника към датата на подаване на исковата молба и към датата на приключване на съдебното дирене, т.е. нарушението на авторските права на ищеца е преустановено.
Не се установяват от ищеца, който носи доказателствената тежест за това други последици, които съществено да повлияят на размера на обезщетението за имуществени вреди за пропуснати ползи.
В случая обаче следва да бъде взето предвид, че не се касае за доброволно преотстъпване на авторски права, а за нарушение на авторски права на ищеца, обезщетяването на което се определя по предвидения в ЗАПСП ред (така в Решение № 1312/23.06.2016 г. по т.д. № 2736/2015 г. по описа на САС, Т.О., 3 състав, относно неправомерно използване на превод на пиеса, което разрешение е приложимо в случая).
Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди за претърпени загуби от разноски за адвокатска помощ и нотариални такси в размер на 420 лева. В случая не се установява от ищеца така твърдените извънсъдебни разходи да са в пряка причинна връзка с поведението на ответника, а са резултат от избор на самия ищец на неефективни средства за защита, поради което и няма основание за извършването на такива разходи да се ангажира отговорността на ответника, дори и при установяване на останалите елементи на нарушението. Също така платените от ищеца нотариални такси не може да се установи от приложения документ да са във връзка с разглеждания случай, а и нотариалният препис не може да послужи в процеса като годно доказателство, доколкото удостоверяването е преценено като излизащо извън кръга на нотариалната дейност по ГПК. Поради това същите не следва да се включват в обезщетението.
При определяне на справедливото обезщетение за вредите от пропуснати ползи съдът взема предвид изчисленото от вещото лице обезщетение по средни пазарни цени за Република България от 250 лева, независимо от посочения от вещото лице период, разпоредбите на чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП и на чл. 13 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно упражняването на правата върху интелектуалната собственост, както и приетото в Решение по дело С-367/15 на СЕС, че съгласно чл. 13 от Директива 2004/48/ЕО притежателят на нарушено право на интелектуална собственост може да иска от нарушителя или обезщетение за претърпената вреда, като се вземат предвид всички релевантни аспекти в случая, или без да се налага да доказва действителна загуба, плащане на сума, съответстваща на два пъти по-голямата такса, която би била дължима, ако е дадено разрешение за използването.
Като съобразява изложеното по-горе, както и санкционата функция на обезщетението и превантивната функция на обезщетението да въздейства предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, съдът намира, че обезщетението за имуществени вреди за пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение за използваната неправомерно от ответника фотография следва да бъде определено на минималния посочен в закона размер от 500 лева за краткия установен срок за ползване на 16.07.2019 г., а за горницата над 500 лева до 1 822,53 лева и за периода 17.07.2019 г. до 04.03.2020 г., както и за претенцията за претърпени загуби от 420 лева, искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Ищецът
претендира и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева – частичен иск от иск в заявен
пълен размер от 1 000 лева. Неимуществените права са неосезаеми, нямат парична оценка, а е
невъзможно след правонарушение те да се възстановят в натура, поради
което в полза на носителя им възниква правото на парично обезщетение за
овъзмездяването им по справедливост. Ищецът твърди, че вредите се изразяват в раздразнение и стрес от постоянната кражба
на труда му и липсата на всякакво признание, поради което може да се приеме, че
същите не са свързани с конкретното нарушение на ответника. Още повече, че се
установява от събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания
и заключението на съдебно-техническата експертиза, че процесната фотография е
широко разпространена в интернет без обозначаване на авторството й, дори в
сайта на ищеца е без обозначаване на авторството й в основната информация.
Ищецът не е представил и не е поискал събирането на никакви доказателства, че е
изживял твърдените душевни неудобства, поради което претенцията му в тази част
се явява недоказана и поради това неоснователна (така в Решение №
1896/18.07.2018 г. по т.д. № 1140/2018 г. на Апелативен съд – София, Търговско
отделение, 6 състав).
По
акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира, че поради
уважаването на иска по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП за сумата от 500 лева, върху
същата следва да бъде присъдена и законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба
(21.05.2020 г.) до окончателното й плащане.
Ищецът
претендира и законна лихва върху обезщетението в размер на 155,88 лева за
периода от 16.07.2019 г. до 18.05.2020
г. За периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. лихва
за забава на задължения на частноправни субекти не се дължи поради мерките по
време на извънредното положение, съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС
(в редакцията обн. - ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г. и преди изм. и доп. – ДВ, бр.
34 от 09.04.2020 г.). Поради това за периода от 13.03.2020 г. до
09.04.2020 г. претенцията не следва да бъде уважена. Върху присъдената главница
от 500 лева се уважава претенцията за законна лихва за периода от 16.07.2019 г.
до 12.03.2020 г. и за периода от 10.04.2020 г. до 18.05.2020 г., която съдът
изчислява на основание чл. 162 от ГПК с калкулатор в интернет в размер на 38,89
лева. По изложените съображения съдът намира, че претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена за сумата от 38,89 лева,
представляваща законна лихва върху присъдената главница от 500 лева за периода
от 16.07.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 10.04.2020 г. до 18.05.2020
г., а за горницата над 38,89 лева до претендирания размер от 155,88 лева
и за периода от 13.03.2020 г. до
09.04.2020 г. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 1 415,94 лева, от които 115,94 лева – държавна такса, 500 лева – депозит за вещо лице и 800 лева – адвокатско възнаграждение, което е посочено в договора за правна защита и съдействие от 25.04.2020 г. (лист 296-297 от делото) като платено в брой, поради което следва да се приеме, че са налице доказателства за плащането му съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото
в общ размер на 258,13 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът
претендира разноски в общ размер на 1
300 лева, от които 500 лева – депозит за вещо лице и 800 лева – адвокатско възнаграждение,
което е посочено в договора за правна защита и съдействие от 30.07.2020 г. (лист
103 от делото) като платимо по банков път, като до приключване на съдебното
дирене не са представени доказателства за плащането му, поради което същото не
се взема предвид при определяне на разноските наответника.
С оглед изхода на спора и предвид горното съдът намира, че на ответника
следва да бъдат присъдени разноски по
делото в размер на 408,85 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК с исковата молба и молба с вх. № 48419/04.06.2020 г. ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, с титуляр Адвокатско дружество “Г. и Генчев”, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “С.А.С.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.Т., роден на *** г., гражданин на Германия, с адрес: Германия, гр. ********, ул. “********, на основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди за пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение поради нарушаване на правата на ищеца като автор на фотография “Планинска панорама”, използвана без негово съгласие и без посочване на ищеца като автор от ответника “С.А.С.” ЕООД на интернет сайт на ответника - https://sassofia.com на 16.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 500 лева за периода от 21.05.2020 г. до окончателното й плащане, и сумата от 38,89 лева (тридесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща законна лихва върху сумата от 500 лева за периода от 16.07.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 10.04.2020 г. до 18.05.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП за горницата над 500 лева до 1 822,53 лева и за периода 17.07.2019 г. до 04.03.2020 г., за сумата от 420 лева – имуществени вреди за претърпени загуби от разноски за адвокатска помощ и нотариални такси и за сумата от 500 лева – частичен иск от иск в заявен пълен размер от 1 000 лева за неимуществени вреди, и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата над 38,89 лева до претендирания размер от 155,88 лева и за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “С.А.С.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Н.Т., роден на *** г., гражданин на Германия, с адрес: Германия, гр. ********,
ул. “********, сумата
от 258,13 лева (двеста петдесет и осем
лева и тринадесет стотинки) – разноски по делото пред
СГС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.Т., роден на *** г., гражданин на Германия, с адрес:
Германия, гр. ********, ул. “********, да
заплати на “С.А.С.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 408,85 лева
(четиристотин и осем лева и осемдесет и пет стотинки) – разноски по делото пред СГС, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :