№ 255
гр. С., 05.07.2022 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Н.
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600375 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.
Образувано е по депозирана от П. Г. Г. от с. М. частна жалба срещу
определение № 71/06.06.2022 г. по ЧНД № 260/2022 г. по описа на РС И., с
което е потвърдено постановление на РП И. (сега РП С. ТО И.) от 18.04.2022
г. за прекратяване на наказателното производство по пр. пр. № 594/2020 г. по
описа на РП И., досъдебно производство № 5019/2020 г. по описа на РУ К..
В жалбата по същество се сочи, че съдебните изводи са необосновани,
тъй като са взети предвид само противоречивите показания на свидетелите по
случая и съдът не е отговорил на изложените в жалбата пред районния съд
доводи.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите в жалбата и се запозна, както
с атакувания съдебен акт, така и с постановлението за прекратяване и с
материалите по досъдебното производство, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 243, ал. 7
1
от НПК, от лице, което разполага с право на жалба, но по съществото си е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С постановлението от 18.04.2022 г. прокурор от РП И. на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил наказателното производство по пр. пр. №
594/2020 г. по описа на РП И., досъдебно производство № 5019/2020 г. по
описа на РУ К..
Прието е от прокурора, че в периода от 06.01.2020 г. до 16.03.2020 г. в
имот № 822036 в землището на с. О. – частна горска територия, с площ от 10
дка, попадащ в отдел 208, подотдел „т“ е извършена сеч, добив и
транспортиране на дървесина, на основание позволително за сеч от 03.01.2020
г., издадено от лицензиран лесовъд инж. М. Н. на Д. Н. Х. - лице по чл. 108,
ал. 2 от ЗГ и представител на „П. А.“ ЕООД, като дружеството има договор за
извършване на добив на дървесина в същия имот. Маркирането на
дървесината и определянето на границите на сечището в посочения имот е
извършено от Х. като упражняващ лесовъдска практика и за това са издадени
карнет-опис, технологичен план и сортиментни ведомости, които били
одобрени от инж. Н.. Съгласно карнет-описа за извършеното маркиране в
имота, той е трайно ограничен на терен с две успоредни ивици бяла боя върху
стоящите дървета, поставени от вътрешната страна на имота, като със синя
боя и знак са маркирани 255 броя дървета на височина 1.30 м. От имота са
добити и транспортирани 76.84 пл. куб. м. дървесина. Сечта приключва на
16.03.2020 г. и на същата дата е издаден протокол за освидетелстване на
сечището.
Според прокурора, посоченият имот е съседен на имоти № 822035 и №
822037, собственост на наследниците на Р. С. А., един от които е
жалбоподателят П.Г.. Последният е упълномощен от останалите наследници
да стопанисва наследствените имоти. През месец април Г. ангажира св. В. Д.,
собственик на „С. – Д“ЕООД, да подготви необходимите документи и да
извърши добив на дървесина в имоти № 822035 и № 822037. Д. изготвя
съответните документи и заедно с Г. отива на мястото, за да поставят граници
на имотите. Тогава установяват, че в двата имота има отрязани дървета и
разбират, че в съседния имот № 822036 е извършена сеч на дървесина от
собствената на Д. Х. фирма. След като не успява да се свърже с Х., Г. подава
сигнал до МВР и РДГ С. за извършена незаконна сеч в наследствените му
имоти. Извършената проверка установява, че Д. Х. при маркирането на
подлежащите за сеч дървета не е определил и поставил правилно границите
на имота, поради което е извършена сеч на 25 броя дървета от дървесни
видове бял бор, цер и зимен дъб, които са маркирани в основата на пъна с
КГМ в наследствените на Г. имоти. Служителите на РДГ С. П. Д. и А. А.
измерват пъновете на отсечените дървета и съставят констативен протокол за
установеното от тях. След това Д. съставя АУАН серия Р014 №
002881/15.04.2020 г. за извършено от Д. Х. административно нарушение по
чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1 и чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии.
Посочено е от прокурора в постановлението, че по жалба от П.Г. до ИАГ
е извършена втора проверка за незаконна сеч в наследствените му имоти, като
свидетелите К., Н. и А. в присъствието на П.Г. потвърждават изцяло
констатациите на първата. Проверяващите установяват, че поставената на
терен граница не отговаря на реалната граница по използваното от тях GPS
устройство, и намират, че инж. М. Н. в качеството му на лице по чл. 108, ал. 1,
т. 4 от ЗГ, след приключване на сечта в имот № 822036 е съставил протокол
за освидетелстване на сечището за имота, в който не е отразил изместването
на границите му, вследствие на което са били маркирани и отсечени 25 бр.
дървета.
Прокурорът посочил в постановлението за прекратяване на досъдебното
производство, че въз основа на съставения АУАН е издадено НП №
2
365/08.10.2020 г. на директора на РДГ С. за ангажиране на административно-
наказателната отговорност на Д. Х. по ЗГ във връзка с допуснато от него като
лесовъд (лице по чл. 108, ал. 3 от ЗГ) административно нарушение, като му е
било наложено наказание глоба. По жалба на Х. НП е било отменено с влязло
в сила на 18.06.2021 г. решение на РС И. по НАХД № 487/2020 г. по описа на
същия съд.
В постановлението за прекратяване на досъдебното производство
прокурорът обсъдил събраните доказателства и доказателствени средства,
като достигнал до извод, че безспорно е установено отсичането без съответно
разрешение на 25 бр. дървета в частни горски имоти № 822035 и 822037,
собственост на свидетелите П.Г., А. Г., Г. Г. и Ц. М.. Сечта е извършена от
дървосекачи на „П. А.“ ЕООД, които са секли само маркирани дървета в
рамките на определените граници за извършване на сечта и по тази причина
не може да бъде направен извод за умишлено извършено деяние от страна на
фактическите извършители на сечта, които са действали със съзнанието, че
сечта е разрешена и дърветата маркирани по надлежния ред.
След това прокурорът извършил преценка и на поведението на Д. Х.,
който поставил границите и маркирал дърветата, съответно разпоредил на
работниците къде да секат. Прокурорът приел, че не може да бъде обоснован
категоричен извод за престъпна дейност и от негова страна, тъй като Х. е
определил границите въз основа на скици на имота и GPS устройство.
Обстоятелствата, при които Х. е извършил посочените дейности, според
прокурора се установяват и от свидетеля М. Н., пред когото Х. повторно
включил устройството с цел проверка на границите; а и от показанията на
служителите на РДГ С., според които се случва GPS устройствата да дават
отклонение с 1-2 метра на терен, на което очевидно се дължи и допуснатата
грешка в определянето на границите на имот № 822036 и съседните му имоти
с № 822035 и 822037.
С тези аргументи прокурорът прекратил наказателното производство на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Постановлението на РП И. било обжалвано П.Г.. В жалбата се сочи, че
прокурорът наивно е приел тезата на Д. Х., че е бил подведен от използваното
за очертаване на имотите GPS устройство. Твърди се, че когато
жалбоподателят отишъл с В. Д. за очертаване на границите на наследствените
на имоти № 822035 и 822037, двамата установили, че отклонението в
границите не е в стойности, които могат да бъдат допуснати от GPS, и това се
потвърждава и от направените от П. Д. и А. А. измервания. Подчертава се, че
извършеното от Д. измерване напълно съвпада с тези, извършени двукратно
от служители на РДГ С., като служителите са били единодушни, че не става
въпрос за нормално отклонение на GPS. Сочи се, че част от поставената стара
маркировка по дърветата по границата на имотите е била заличена с моторна
резачка. Оспорва се изложеното в постановлението на прокурора твърдение,
че според служителите на РДГ С. е възможно използваното от Х. устройство
да не е отчело правилно и се посочва, че именно тези служители при
извършените проверки са установили извършеното нарушение и са се
съгласили, че разстоянието е повече от допустимото отклонение на
устройството, а на по-късен етап са заявили друго. Твърди се, че
жалбоподателят е направил собствен оглед с мобилен телефон и навигацията
на телефона също е установила отклонението в границите - като общата
дължина на нарушението на границата според навигацията на телефона е 88
метра, а измерената от служителите на РДГ С. площ е определена на 630 кв.м.
С посочените аргументи Г. е определил направения от прокурора извод за
неволно подвеждане на Х. от данните на използваното от него GPS
устройство за смехотворен, а подкрепата на тезата на Х. от показанията на
служителите на РДГ за угодничене в негова полза. Иска се извършване на
оглед на местопроизшествието от разследващите органи.
В обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт РС И. приел, че
изводът на прокурора за отсъствие на извършено престъпление от общ
3
характер е правилен, тъй като от събраните доказателства не може да се
направи еднозначен извод, че при маркиране на сечището Х. умишлено е
навлязъл в съседните имоти. Съдът извършил собствен анализ на събраните в
хода на досъдебното производство доказателства и приел, че няма как да
бъдат събрани други доказателства, които да променят този извод – при
образуването на досъдебното производство не е бил направен оглед на
местопроизшествие, не са засечени границите на имотите, а за проверка на
твърденията на Х. за допусната грешка не е извършено изследване на
ползваното от Х. GPS устройство. Според първоинстанционния съд, към
настоящия момент, дори да бъдат извършени посочените процесуално
следствени действия, не биха се събрали категорични доказателства за това,
че именно Х. е заличил предходното маркиране на границите на сечището и
дали в действителност GPS устройството му е отчитало неточно географските
координати.
С тези аргументи съдът потвърдил постановлението на прокурора за
прекратяване на производството.
След като извърши собствен анализ на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, настоящата инстанция констатира, че
фактическата обстановка – такава, каквато е установена при проведеното
разследване, е правилно анализирана както от страна на първостепенния съд,
така и от страна на прокурора. Извършеното от страна на представителя на
държавното обвинение подробно обсъждане на всички събрани доказателства
и взаимната им съпоставка са коректни, законосъобразни и обосновани.
Разпитан като свидетел, Д. Х. заявява, че основната дейност на
управляваното от него дружество „П. А.“ ЕООД е дърводобив и продажба на
добития дървен материал от горския фонд на частни и държавни горски
имоти на територията на общините К. и Д. б.. За имот № 822036, подотдел
208 „т“ бил упълномощен от собствениците на имота и подготвил
необходимите документи за извършване на сеч и транспортиране на добитата
от имота дървесина. Местонахождението на имота установил по скица от
собствениците и с помощта на личното си GPS устройство, с което работел от
няколко години. Пояснява, че след определяне на границата на имот 822036
поставил маркировка на стоящите дървета по нея – две успоредни прави
линии с бяла боя от вътрешната страна на стоящите дървета, на височина 1.30
метра, както и в четирите ъгъла на имота изписал с бял спрей последните
четири цифри на кадастралния номер – 2036. При определяне границите на
имота присъствал и свидетелят М. Н., с когото заедно обиколили и
потвърдили определените с GPS устройството граници. Дърветата за
изсичане маркирал саморъчно с КГМ А9329 и А9321, със синя боя,
превозните билети били издадени на негово име за добитите от имота 76.84
пл. куб. м. – вкл. паднали сухи дървета от бял бор, от които дошла разликата в
количеството дървесина. Х. отрича да е сякъл дървета в други имоти и
твърди, че за претенциите на П.Г. за извършено нарушение при определяне на
границата на имот 822036 узнал от РДГ С., но не успял да присъства на
извършената в тази връзка проверка.
Свидетелят М. Н. потвърждава посещението си на маркирания от Х.
имот и обстоятелството, че маркировката е била поставена съгласно
изискванията и че заедно с Х. по използваното от последния GPS устройство
потвърдил определените граници, уверявайки се, че са правилни. След това
свидетелят изготвил горско-стопанска програма и я предоставил на Х.,
одобрил технологичния план и издал позволително за сеч. След приключване
на сечта Н. отново посетил имота заедно с Х., констатирал, че сечта е
извършена съгласно определения технологичен план и издаденото
позволително за сеч и издал протокол за освидетелстване на сечището.
Твърди, че при освидетелстването на сечището през март 2020 г. маркираните
граници на имота били същите като преди, а дърветата с двете успоредни
прави ивици и номерацията си стояли.
Заявеното от Д. Х., относно маркираните по посочения по-горе начин
4
граници на имот № 882036, се потвърждава от свидетеля Д. А., който
извършил сечта в имот № 882036. Същият твърди, че е сякъл само маркирани
със синя боя дървета, и същевременно събрал паднали и сухи дървета
предимно от бял бор, в границите на имот, маркирани „с две бели линии,
поставени на гръдна височина“.
Разпитан като свидетел, П.Г. съобщава, че след като установил
изсичането на 25 бр. дървета от наследствените си имоти, се срещнал
случайно с Д. Х. и когато му обяснил, че става въпрос за негова гора
последният (който вече знаел от РДГ за възникналия проблем) му предложил
да се разберат и да му даде от добитата вече дървесина за тези 25 дървета, но
Г. отказал. Извършената сеч на 25 дървета според Г. е умишлена, като Х.
искал фирмата му да добива в съседния имот и да реализира по-голямо
количество дървесина с надеждата, че собствениците на имота няма да
разберат.
По досъдебното производство е разпитан като свидетел и В. Д., който
заедно с Г. посетил наследствените имоти с цел бъдеща сеч и забелязал, че
там има отрязани от другиго дървета.
Свидетелите П. Д. и Н. Н., служители на РДГ С., допускат използваното
при определяне на границите на имот № 882036 GPS устройство да не е
отчело правилно и по тази причина да е направена грешка в определяне на
границите на имот 882036.
Свидетелите Д., А., Н. и К. сочат, че по границата на имот 882036 при
извършените от тях проверки на място – съответно на 15.04.2020 г. и
29.04.2020 г., е имало дървета, на които личала бяла боя и на няколко дървета
е имало забелена кора, но не могат да кажат какво е имало на кората на
забелените дървета и по какви причини тя е била отстранена, нито кога във
времето е сторено това. Служителите на РДГ С. уточняват, че не могат да
преценят колко време преди проверките е била извършена сечта на 25 бр.
дървета в наследствените имоти на Г..
Свидетелите А. Г., Г. Г. и Ц. М., съсобственици по силата на
наследствено правоприемство на имоти с № 822035 и 822037, не съобщават
данни от значение за предмета на делото, тъй като са делегирали на свидетеля
П.Г. управлението на имотите.
Видно от заключението на СОЕ, общата стойност на отсечените в
наследствените имоти на Г. 25 бр. дървета е 258.55 лв.
Вещите лица по допуснатата в хода на досъдебното производство
комплексна лесотехническа и съдебно-икономическа експертиза
потвърждават заключението на СОЕ за стойността на отсечените дървета и
сочат, че дървесината е с възраст между 35-40 години и липсата й би довела
да екологични проблеми в местността, където е била изсечена.
Тази фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства скици на имоти, АУАН, НП, констативни протоколи, доклади,
позволително за сеч, карнет опис за извършено маркиране, технологичен
план, протокол за освидетелстване на сечище, удостоверение за наследници,
скица на насаждението, превозни билети, заповед на директора на ИАГ, РДГ
С., горскостопанска програма, обяснителна записка, декларация, таксационно
описание, договор за делба на недвижими имоти, регистър на земеделски
земи, справки, жалба, решение на РС И., решения на ОСЗ и снимка.
Писмените доказателства присъди и мотиви, налични в материалите по
досъдебното производство, нямат отношение към настоящия случай и не
следва да бъдат обсъждани.
Разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от НК предвижда наказателна
отговорност за всеки, който без редовно позволително или с редовно
позволително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета
сече, събира, добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било
дървета или част от тях, включително отсечени или паднали.
5
Въззивният съд намира, че данните по досъдебното производство не
позволяват в конкретния случай да бъде направен доказателствено подкрепен
извод за осъществено деяние по този текст от НК. Обстоятелствата, при които
Х. е извършил определянето на границите на имот № 822036, се установяват
и от свидетеля М. Н., пред когото Х. повторно включил GPS устройството с
цел проверка на границите. От показанията на служителите на РДГ С. се
установява, че има случаи, в които GPS устройствата дават отклонение с 1-2
метра на терен, като в случая на отклонението на устройството очевидно се
дължи и допуснатата грешка в определянето на границите. Поради това, не
може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя Г., че Х. умишлено е
определил границите на имот № 882036, навлизайки в собствените му
наследствени имоти.
Неподкрепено от доказателствата по досъдебното производство е и
съмнението на жалбоподателя, че служителите на РДГ са дали показания в
разрез с възприетото от тях на терена, за да обслужат тезата на Х. за
допусната грешка в измерването – тъй като данни за подобно субективно
отношение от страна на длъжностните лица по горите не са налице по делото.
Няма доказателства и за това, Х. умишлено да е заличил предходното
маркиране на границите на сечището, с цел добив на дървесина извън
указаното в позволителното за сеч.
Действително, безспорно е установено от материалите по досъдебното
производство отсичането без съответно разрешение на 25 бр. дървета в
частни горски имоти № 822035 и 822037, собственост на свидетелите А. Г.,
П.Г., Г. Г. и Ц. М.. Не се установява, обаче, маркирането на границите на имот
№ 822036, респ. и действията по добив на 25 бр. дървета в собствените на
тези свидетели имоти да са извършени умишлено от Д. Х., още по-малко би
могло да се търси наказателна отговорност от използваните от него
дървосекачи.
В заключение, обсъдената фактическа обстановка не дава основания да
се приеме, че от страна на Д. Х. или друго лице е извършено престъпление от
общ характер, в какъвто смисъл е и изводът на първоинстанционния съд,
сторен при потвърждаване на постановлението на РП И. за прекратяване на
наказателното производство. Възприетото от представителя на държавното
обвинение и от първостепенния съд в тази насока не е безкритично и
едностранчиво, а почива на вярна и обективна интерпретация на събраните в
хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.
Изтеклият значителен период от време, от извършване на сечта до
момента, препятства възможността за извършването на допълнителни
действия по разследването, които биха могли да допринесат за достигането до
изводи, различни от вече направените.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, С.
ОКРЪЖЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 71/06.06.2022 г. по ЧНД № 260/2022
г. по описа на РС И., с което е потвърдено постановление на РП И. (сега РП С.
ТО И.) от 18.04.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по пр.
пр. № 594/2020 г. по описа на РП И., досъдебно производство № 5019/2020 г.
по описа на РУ К..
6
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7