Р Е Ш Е Н И Е
№
______
Гр.София,
18.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
IV-Д въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВEТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Екатерина
Калоянова като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 14343 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № II -60-169 от 09.05.2018 г., постановено по
гр. д. № 13638/2011 г. на СРС-ГО, 60 състав, „Б.Л. Л."
АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на О.Н.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, чрез адв. С., на основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата от 19 098,30 лв./деветнадесет хиляди и деветдесет и осем лева и 30 ст./,
- платена без правно основание, с преводно нареждане за кредитен превод № 42417106003257
от 17.06.2010 г., изд. от „С.Ж.Е." АД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.03.2011 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1003,82 /хиляда и три лева и 82 ст./лв.
- разноски по делото. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от О.Н.И.
срещу „Б.Л. Л."АД иск, с правно основание
чл. 86 от ЗЗД, за сумата от 800 лв. - претендирана като обезщетение за забава
върху главницата от 19 098,30 лв. за периода от 17.06.2010 г. до 23.02.2011 г.
С решението са отхвърлени и предявените
от „Б.Л. Л." АД срещу О.Н.И. насрещни
искове, с правно основание чл. 59 от ЗЗД, както следва: за сумата от 7 888,64 лв. - претендирана като
обезщетение в размер на средната наемна цена за ползване на л.а. марка „КИА“,
модел „Cee'd“, с шаси №U5YFF24427L022989 и с двигател № D4FB7Z011406, сив на
цвят, за периода от 22.06.2010 г. до 13.01.2011 г. и за сумата от 10 361,21лв. -
претендирана като обезщетение в размер на средната наемна цена за ползване на л.а.
марка „КИА", модел „Черато“, с шаси № KNEFE222265278704 и с двигател №
G4ED6H060407, червен на цвят, за периода от 22.06.2010 г. до 16.03.2011 г.
Недоволен от така постановеното
решение в ЧАСТТА, с която е уважен искът с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и в ЧАСТТА, с която се отхвърлят
предявените от ответника насрещни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, е
останал ответникът „Б.Л. Л." АД, който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го
обжалва при твърденията, че решението в обжалваните части е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните
правила. По-конкретно се поддържа, че по делото не е имало спор, че ответникът
е ползвал за исковия период процесните автомобили. Първоинстанционният съд при
изготвяне на доклада по чл. 146 ГПК не е указал в тежест на ищеца да докаже
факта на ползването им от ответника по насрещния иск с правно основание чл.59
от ЗЗД - О.Н.И.. Моли решението да бъде отменено в частта, в която на осн. чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „БЛ. Л.“ АД е осъдено да заплати на О.И. сумата в размер
на 19 098 лева, а в случай че остави решението в тази му част в сила, моли
съдът да уважи предявените насрещни искове с правно осн. чл. 59 ЗЗД. Претендира
разноски.
Въззиваемият О.Н.И. в срока по чл.263, ал.1 ГПК оспорва жалбата
по съображения, подробно изложени в депозирания писмен отговор, като моли
обжалваният съдебен акт да бъде потвърден. Претендира разноски.
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото
решение, а по допустимостта - само в обжалваната му част. Относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства по делото, съдът намира следното:
От първоначалния ищец О.Н.И. е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за
заплащане от ответника „БЛ. Л." АД на сумата от 19 098,30 /деветнадесет хиляди
и деветдесет и осем лева и 30 ст./ лв. - платена без основание, с преводно
нареждане за кредитен превод № 42417106003257 от 17.06.2010 г., изд. от „С.Ж.Е."
АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2011 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание
чл.86 от ЗЗД се иска осъждането му за заплащане на сумата от 800 лв. - претендирана
като обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.06.2010 г. до
23.02.2011 г.
Решението в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от О.Н.И. срещу
„Б.Л. Л."АД иск, с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за сумата от 800 лв. -
претендирана като обезщетение за забава върху главницата от 19 098,30 лв. за
периода от 17.06.2010 г. до 23.02.2011 г., като необжалвано е влязло в
законна сила.
От ответника по първоначалния иск „Б." АД са предявени насрещни искове срещу първоначалния
ищец О.Н.И., с правно основание чл.59 от ЗЗД, както следва: за сумата от 7888,64 лв. - претендирана като обезщетение
в размер на средната наемна цена за ползване на л.а. марка „КИА“, модел
„Cee'd“, с шаси №U5YFF24427L022989 и с двигател № D4FB7Z011406, сив на цвят, за
периода от 22.06.2010 г. до 13.01.2011 г. и за сумата от 10 361,21лв. -
претендирана като обезщетение в размер на средната наемна цена за ползване на
л.а. марка „КИА", модел „Черато“, с шаси № KNEFE222265278704 и с двигател
№ G4ED6H060407, червен на цвят, за периода от 22.06.2010 г. до 16.03.2011
г.
От фактическа страна не се спори, а и при
съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че:
С договор за Л. № К729 от 04.04.2007 г. „Б."АД, в качеството му на Л.одател, се е задължил да предостави на „Е.О.“ ЕООД, в качеството му на Л.ополучател, лек автомобил
марка „Киа“, модел „Cee'd“, с шаси №U5YFF24427L022989 и с двигател №
D4FB7Z011406, сив на цвят, за временно ползване, за Л.овия период от 60 месеца
и срещу заплащане от дружеството-лизинополучател на Л.ова цена в размер на 13
992,93 евро.
С договор за Л. № К951/06.11.2007г. „Б."АД, в качеството му на Л.одател се е задължил да предостави на „Е.О.“ ЕООД, в качеството му на Л.ополучател, лек автомобил
марка „Киа“, модел „Черато“ с шаси № KNEFE222265278704 и с двигател №
G4ED6H060407, червен на цвят, за временно ползване за Л.овия период от 48
месеца и срещу заплащане от дружеството-лизинополучател на Л.ова цена в размер
на 9912,08 евро.
С преводно нареждане за кредитен
превод №42417106003257 от 17.06.2010 г., изд. от „С.Ж.Е." АД, О.Н.И.
е превел по сметка на „Б."АД сумата от 19 098,30 лв., с основание за
превода „закупуване на автомобили по прекратени договори на „Е.О.", с БЛЛ
№ К729 и № К951.
С констативен протокол от
28.01.2011 г. №5, том 1, рег. № 320 по описа на нотариус Т.А., рег. № 272, с
район на действие СРС, е отразена осъществена среща между О.Н.И. и негов
пълномощник с представители на „Б."АД по покана на ищеца с цел да му бъдат
прехвърлени два автомобила – л.а. марка „Киа“, модел „Черато“, с рег. № ***** и
л.а. марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № *****, или в случай на непрехвърляне
на собствеността да му бъдат върнати 19 098,30 лв., ведно с посочени лични вещи,
като в протокола са отразени изявленията на страните и по-конкретно, като
изявление на представител на ответното дружество е вписано, че собствеността
върху автомобилите ще бъде прехвърлена, ако бъде заплатена от ищеца пълната им
стойност, която приблизително е определена на 12 000 лв., а по отношение на
искането за връщане на платената от О.И. сума от 19 098,30 лв. е заявено, че
същата може да бъде върната след приспадане на средностатистически наем по
тарифа на официална рент-а-кар компания, действаща на територията на Република България
за срока на ползване на процесните автомобили.
С 2 броя фактури №№ 48676/22.02.2010 г. и 48675/22.06.2010 г., изд. от „Б."АД
и с получател О.Н.И., са фактурирани стоки, както следва: в първата фактура -
л.а. „Киа-Черато", по Л.ов договор без посочен номер, на стойност 8 550,23
лв. с ДДС и по втората фактура - л.а. „Киа Сийд“ по Л.ов договор без посочен
номер, на стойност 10 548,07 лв. с ДДС.
С уведомление за просрочени
задължения, покана за предаване на автомобил на съхранение и прекратяване на
договор за неизпълнение с изх. № 8943/02.02.2010 г. по 4 бр. Л.ови
договора, между които и № К729 и № К951, ответникът е уведомил „Е.О." ЕООД
за наличието на неплатени просрочени задължения към „Б.“ АД в размер на 12
792,44 лв. с ДДС /към 01.02.2010 г./ като е определен срок до 10.02.2010 г. за
изпълнение на задължението за плащане на Л.овите вноски и начислени неустойки,
след изтичането на който, и при неплащане, „Б."АД прекратява едностранно
посочените Л.ови договори. Уведомлението е връчено на „Е.О." ЕООД на
05.02.2010 г. чрез управителя му /известие за доставяне от 05.02.2010 г./.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите - С.С.и Ц.Ш., от чиито
показания се установява следната фактическа обстановка: Свидетелят С.Д.С.,
който е помощник-нотариус при нотариус Д.С., е завил пред първоинстанционния
съд, че е присъствал в офиса на „Б."АД през зимата на 2011 г. за съставяне
на констативен протокол, който касаел взаимоотношения между ответника и Л.ополучателя
като е потвърдил, че той е съставил констативен протокол от 13.01.2011 г. и не
помни да е бил канен в офиса на ответното дружество за прехвърляне на МПС и
пред него не се е водил разговор в тази връзка. Свидетелят Ц.Ш. е заявил пред
първостепенния съд, че работи като технически директор при „Е.О." ЕООД, както
и че от дружеството се ползвали два автомобила - „Киа Сийд" и „Киа
Черато", които се управлявали от служители, вкл. и от него по служебни
поводи. Свидетелят е пояснил, че той е возил и управителката на дружеството.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице И.П., се
установява, че: за автомобил „КИА", модел „Сийд" за периода от
22.06.2010 г. до 13.01.2011 г. /за 6м. и 21 дни/ дневната цена за ползване на
автомобила е 24,07 евро с ДДС, а месечната наемна цена е в размер на 601,80
евро; за автомобил „Киа Черато“ за периода от 22.06.2010 г. до 16.03.2011 г.
дневната цена за ползване на автомобила е в размер на 20.06 евро, а месечната
наемна цена е в размер на 601,80 евро.
От заключението на повторната
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице К.М., се
установява, че за периода 22.06.2010 г. - 18.01.2011 г. дневната наемна цена за
ползване на л.а. „Киа Сийд“ е в размер на 27 евро с вкл. ДДС, а за периода от 6
м. и 21 дни общата наемна цена възлизала на 5 427 евро; за л.а. „Киа
Черато", за периода 22.06.2010 г. до 16.03.2011 г., дневната наемна цена е
в размер на 16.66 евро, а за целия период от 8 месеца и 24 дни общата наемна
цена възлиза на 4400 евро. Съгласно заключението на вещото лице К.М., по
договор за Л. № К729 от 04.04.2007 г. цялата сума, която е платена от
дружеството-Л.ополучател е в размер на 26 847,93 лв., като е останала
неиздължена сума в размер на 5993,42 лв., а по договор за Л. № К951 от
06.11.2007 г. цялата сума, която е платена от дружеството-Л.ополучател е в
размер на 18 316,07 лв., като е останала неиздължена сума в размер на
4947,54лв. В допълнителното заключение вещото лице К.М. е посочила, че в
платените суми от дружеството-Л.ополучател, съответно по договора за Л. № К729
от 04.04.2007г. – сумата от 26 847,93лв. и № К951 от 06.11.2007г. - сумата от
18 316, 07 лв., не са включени плащанията, направени от О.И. на сумата от 19
098, 34 лв.
Въз основа на горната фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
достигна до следните правни изводи:
По кондикционния иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за връщане на
даденото при начална липса на основание в тежест на страната, която е получила
плащането, е да установи основанието, на което то е извършено. В случая, видно
от представеното преводно нареждане за
кредитен превод №42417106003257 от 17.06.2010 г., изд. от „С.Ж.Е." АД, О.Н.И.
е превел по сметка на „Б." АД сумата от 19 098,30 лв., с основание за
превода „закупуване на автомобили по прекратени договори на „Е.О.", с БЛЛ
№ К729 и № К951. От събраните по делото доказателства не се установява наличие на
основание за плащането, направено с преводното нареждане от страна на ищеца в
полза на ответното дружество по първоначалния иск. Въпреки наведените
твърдения за сключване на договори за покупко-продажба на двата леки
автомобила, същите не се подкрепиха с доказателства по делото. Събраните по
делото гласни доказателства също не установяват наличие на такова основание.
Свидетелят С.С.е заявил в показанията си, че на проведената между страните
среща на 13.01.2011 г., за което същият е съставил констативен протокол, в
негово присъствие не са провеждани разговори за прехвърляне собствеността на
двата леки автомобила от ответното дружество на ищеца по първоначалния иск.
Показанията на този свидетел коренспондират с представените по делото констативни
протоколи – от 13.01.2011 г. и от 28.01.2011 г., където липсват подобни
изявления на страните, а в тях е отразено само едно предложение за евентуално сключване
на договор за покупко-продажба, до което не се е стигнало. По-конкретно, констативният протокол от
28.01.2011 г. №5, том 1, рег. № 320 по описа на нотариус Т.А., рег. № 272, с
район на действие СРС, отразява осъществена среща между О.Н.И. и негов
пълномощник с представители на „Б."АД по покана на ищеца с цел да му бъдат
прехвърлени два автомобила – л.а. марка „Киа“, модел „Черато“, с рег. № ***** и
л.а. марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № *****, или в случай на непрехвърляне
на собствеността да му бъдат върнати 19 098,30 лв., ведно с посочени лични
вещи, но в протокола липсва съответно насрещно волеизявление необходимо за
постигането на съгласие между страните по делото относно съществените елементи
на този договор, който впоследствие да бъде оформен по законоустановения ред.
Както правилно и първоинстанционният съд е констатирал, ответникът твърди,
че сумата от 19 098,30 лв. е била заплатена от ищеца по устно споразумение
между страните по делото, по силата на което ищецът е поел задължение да
заплати останалите дължими суми по процесните Л.ови договори, сключени между „Е.О."
ЕООД и „Б."АД - за периода от м.07.2010 г. до крайния срок, уговорен в
погасителните планове на тези договори, но доказателства, че е налице съгласие
от страна на ищеца да поеме част от дълга на Л.ополучателя по Л.овите договори,
съответно №К729 от 04.04.2007 г. и №К951 от 06.11.2007 г. не са ангажирани по
делото. Твърденията на ответника противоречат на представените два броя фактури
№№ 48676/22.06.2010 г. и 48675/22.06.2010 г., изд. от „Б."АД и с получател
О.Н.И., където не са фактурирани такива суми. В двете фактури са фактурирани стоки,
както следва: в първата фактура - л.а. „Киа-Черато", по Л.ов договор без
посочен номер, на стойност 8 550,23 лв. с ДДС и по втората фактура - л.а. „Киа
Сийд“ по Л.ов договор без посочен номер, на стойност 10 548,07 лв. с ДДС, общия
сбор на които суми се равнява на сумата от 19 098,30 лв., която сума е
преведена преводно нареждане за кредитен превод №42417106003257 от 17.06.2010
г., изд. от „С.Ж.Е." АД, от О.Н.И. по сметка на „Б." АД. Т.е.
твърденията на ответника за постигнато устно споразумение между страните по
делото, по силата на което ищецът да е поел задължение да закупи автомобилите
на цена, която освен стойността им да включва още останалите дължими суми по
процесните Л.ови договори, сключени между „Е.О." ЕООД и „Б."АД - за
периода от м.07.2010 г. до крайния срок, уговорен в погасителните планове на
тези договори, е несъстоятелно, недоказано и противоречи на съставените от него
документи – 2 броя фактури. Настоящият съдебен състав намира, че от
представения по делото доказателствен материал и от становищата на страните се
установява, че страните са водили преддоговорни преговори за покупко-продажбата
на двата леки автомобила, но до сключването на такъв договор не се е стигнало,
тъй като не се установява такова нещо от доказателствата по делото, още
по-малко за посигнати устни договорености в посочения по-горе смисъл.
Отделно от горното, както и първостепенният съд е отбелязал в мотивите на
решението си, съгласно чл. 19, ал.2 от договора за Л. №К729 от 04.04.2007 г. -
договорът може да бъде допълван и изменян само в писмена форма и за да се
приеме, че по този договор е налице заместване в дълг /по см. на чл. 102 от ЗЗД/, то съгласието за това между страните по договора и третото лице /ищеца/
следва да бъде в писмена форма, а по делото липсват доказателства и твърдения в
този смисъл.
С оглед изложеното, по делото не се установява наличие на облигационна
връзка между страните, по силата на която да е било извършено плащането на сумата
по преводно нареждане за кредитен превод №42417106003257 от 17.06.2010 г., изд.
от „С.Ж.Е." АД, в размер на 19 098,30 лв.
Както това е разяснено още с Постановлението на Пленума № 1/1979 г. на
ВС, в чл. 55 ал. 1 от ЗЗД са уредени три различни фактически състава на
неоснователно обогатяване. Първият от тях изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото даване липсва основание за
разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Този
кондикционен иск е приложим както в случаите, когато е получено нещо въз основа
на изначално нищожен акт, така и когато предаването е станало без наличие на
някакво правно отношение. В настоящия случай ответникът не
оспорва, че е получил сумата в размер на 19 098,30 лв., за който факт е събрано
и писмено доказатество по делото - преводно нареждане за кредитен превод
№42417106003257 от 17.06.2010 г. Същевременно, той не доказва наличие на
договорно или друго законно основание, на което да е било извършено плащането,
при условията на пълно и главно доказване. Ето защо, този иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, като поради съвпадане на изводите на двете
инстанции, в тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По предявените от ответника по първоначалния иск - „Б." АД, насрещни искове срещу ищеца О.Н.И., с правно основание чл.59 от ЗЗД, настоящия въззивен състав намира,
че същите са неоснователни и недоказани.
Съгласно
посочената материалноправна норма, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, е длъжен да му върне това, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. От анализа на цитираната разпоредба се налага изводът, че за да
бъде уважена претенция, заявена на посоченото основание, е необходимо на първо
място да се установи наличие на неоснователно разместване на блага, което не
може да се отстрани по друг начин. Смисълът, извлечен от разпоредбата на
закона, е в това, че разместването на блага от имуществено-правните сфери на
субектите следва да се извършва само, когато има основание за това. На следващо
място, разпоредбата на чл. 59 ЗЗД предполага обедняване на лицето, търсещо
обезщетение, чието имущество намалява, за сметка на увеличаването на имуществото
на отговарящия за задължението. Следователно, необходимо е наличие на
корелативност, тъй като намаляването на имуществото на едната страна може да
съществува само в съотношение на връзка с обогатяването на другата страна. На
последно място, разместването на благата, изразяващо се в пропускането на
ползата от страна на ищеца и получаването й от ответника, следва да произтича
от един или обща група факти. От изложеното следва, че
общият фактически състав
на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД включва следните кумулативни предпоставки: обогатяване на ответната
страна за сметка на ищеца чрез спестяване на разходи, обедняване на ищеца, връзка между обогатяването и обедняването, липса
на правно основание за разместване на
имуществените блага като конкретен източник на права и задължения и субсидиарност, тъй като
облигационното право на обеднелия възниква, когато няма друг иск, с който може да се защити.
В случая
посочените по-горе елементи от фактическия състав на субсидиарния иск по чл. 59
от ЗЗД не се доказаха: Действително по делото не се спори, че през
процесните периоди ищецът „Б." АД е бил собственик на леките автомобили
марка „Киа“, модел „Сийд“ и модел „Черато“, но липсват доказателства, че
ответникът по насрещните искове е упражнявал фактическата власт върху
автомобилите и то за процесните периоди. В конкретния случай не
се установява обогатяване на ответника за сметка на ищеца, респективно
обедняване на ищеца, свързано с обогатяването на ответника. От показанията
на свидетеля Ш.се установява, че много лица са ползвали двата автомобила за
нуждите на „Е.О." ЕООД - както управителя на търговското дружество „Е.О."
ЕООД – г-жа У., така и негови служители. Липсват доказателства дали и ако
да - за какъв период, двата автомобила са ползвани от ответника по насрещния
иск О.И.. Обстоятелството, че в единия от двата автомобила е имало вещи на
ответника по насрещния иск О.И. не установява факта, че същият се е ползвал от
него и то в продължение на целия исков период. Обстоятелството, че в единия от
автомобилите е имало вещи на О.И. не противоречи и на показанията на св. Ш., който твърди, че
двата автомобила са се ползвали за нуждите на „Е.О." от всички служители и
от управителя му – госпожа У.. Страните не спорят относно обстоятелството,
че последната е съпруга на ответника по насрещния иск О.И., което дава логичен
отговор защо в някой от автомобилите са се намирали негови вещи, но
същественото е, че това обстоятелство само по себе си не установява, че
автомобилите са се ползвали от него, нито установява периода на твърдяното
ползване. Доводите във въззивната жалба за противоречие на показанията на
свидетеля Ш.с приетото в мотивите на решения на наказателния съд, са
несъстоятелни. Първо, предмет на делото не са гражданските последици от деяние,
предмет на наказателно дело, тъй като по настоящото дело не се претендират
вреди вследствие на извършено престъпление, а се иска връщане на дадено без
основание, второ, чл. 300 от ГПК ясно посочва в кои части влязлата в сила
присъда е задължителна за гражданския съд – относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, като не е предвидена
задължителна сила за мотивите към присъдата, още по-малко относно тълкуванията
на свидетелските показания от наказателния съд, дадени по наказателното
производство. Настоящият съдебен състав дължи произнасяне и обсъждане само на
допустимо събраните по това производство доказателства. Съдът кредитира
показанията на св. Ш., като обективни и достоверни и подкрепени от другите
събрани по делото доказателства. Последните коренспондират с представените по
делото Л.ови договори, приемо-предавателни протоколи, констативни протоколи и
др. В тази връзка следва да се спомене, че, както правилно и
първоинстанционният съд е посочил, представените договори за Л. са били
прекратени едностранно от Л.одателя с уведомление, връчено на Л.ополучателя на
05.02.2010 г., но за периодите, за които се претендира заплащане на обезщетение
от ищеца по насрещните искове, Л.ополучателят не е изпълнил насрещното си
задължение да върне процесните автомобили, поради което са правилни изводите
му, че с оглед така развилите се облигационни отношения между страните по
договорите за Л., не може да бъде ангажирана отговорността на ответника като
трето за тези договори лице да заплати обезщетение за ползването на
автомобилите след прекратяването им.
С оглед
изложеното, решението на първоинстанционния съд е правилно и в часттта, с която
са отхвърлени насрещните искове по чл. 59 ал.1 от ЗЗД, като неоснователни и
недоказани.
Поради
съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемия се следват сторените в настоящото
производство разноски, но доколкото не са представени доказателства за
направата им, не следва да му бъдат присъдени такива. От процесуалния
представител на въззиваемия е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК,
но не е представен договор за правна защита и съдействие, по който се твърди да
е извършено плащането, нито са представени доказателства за заплащането на
адвокатско възнаграждение, а няма наведени твърдения за осъществена безплатна
адвокатска помощ по чл. 38 ал.2 от ЗА.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № II -60-169 от 09.05.2018 г., постановено по
гр. д. № 13638/2011 г. на СРС-ГО, 60 състав.
Решението в частта,с която е отхвърлен предявения от О.Н.И. срещу „Б.Л. Л." АД иск, с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за сумата от 800 лв. - претендирана
като обезщетение за забава върху главницата от 19 098,30 лв. за периода от
17.06.2010 г. до 23.02.2011 г., като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му чрез
връчване на препис от същото на страните с касационна жалба пред ВКС при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.