№ 689
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Анг. Стефанова
Членове:Светлана Анг. Станева
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300501941 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.422
във вр. с чл.410 от ГПК и чл.240 от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба от А.-М.А. Р., ЕГН- **********, гр.
Пловдив, ул. ***, против Решение № 582/17.05.2021г., постановено по гр.д.№
1691/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI гр.с., с което е признато
за установено, че със Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 262097/
03.12.2020 г., по ч. гр. Д. № 16089/ 2020 г. на ПдРС, V гр. с., по отношение на
нея, че дължи на Р.Р. Г.-Ч., ЕГН- **********, сумата в размер на 20 000 лв.-
главница, представляваща предоставена в заем сума по Договор от
30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване
на заявлението в съда- 02.12.2020 г., до окончателното й плащане; както и е
осъдена да й заплати разноските в заповедното производство в размер на 400
лв.- за държавна такса и на 850 лв. - за адвокатско възнаграждение, както и
разноските по исковото дело в размер на 400 лв. - за държавна такса, сумата
от 5 лв.- за издаване на съдебно удостоверение и сумата от 850 лева- за
адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено като неправилно и
вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло
1
предявените искове.
Въззиваемата страна Р.Р. Г.-Ч., ЕГН- **********, със съдебен
адрес- град П., ул. *** чрез адв. Ц.Ч., депозира писмен отговор, с който
оспорва подадената жалба като изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд - Пловдив от Р.Р. Г.-Ч. против А.-М.А. Р. е
заведена искова молба по чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК и чл.240 от ЗЗД, с
която посочва, че с Договор от 30.11.2016 г. ищецът предоставил на ответника
в заем сумата от 20 000 лв., без лихва, която била преведена по банков път с
основание за превода „срочен безлихвен заем“. По устна уговорка сумата
следвало да се върне до края на м. март 2017 г., но след падежа липсвало
изпълнение, в която връзка била изпратена и покана за плащане, като
ответницата отказала да приеме документите. За събиране на сумата се
образувало ч. гр. д. № 16089/ 2020 г. на ПдРС, V гр. с., но срещу издадената
заповед длъжникът възразил и това обуславяло интереса от предявяване на
настоящия иск. Направено е искане за признаване съществуването на
вземането по заповедта и присъждане на разноските в процеса.
Към исковата молба прилага заверено копие от Извлечение от
сметката на Г.-Ч. в „Банка ДСК“ АД за 30.11.2016г. с основание за превод на
сумата 20 000 лв. - срочен безлихвен заем.
Ответницата А.-М.А. Р. депозира в срок Писмен отговор по
чл.131 от ГПК, с който не отрича получаването по банков път на сумата от 20
000 лв., но оспорва наличието на заемно правоотношение. Оспорва също така
и основанието за извършване на превода, тъй като платежното нареждане се
съставяло от платеца и това представлявал частен писмен документ.
Възразява, че не била запозната с изпратена й покана от ищцата, с която тя
нямала никакви отношения, поради което и отказала да получи документите.
Преведената сума била предадена на бащата на ответницата, който й казал, че
ще има такъв превод по нейна сметка, но предназначен за него. Направено е
искане за отхвърляне на иска. Претендирани са разноски.
2
В хода на производството са приети допуснатите за събиране
писмени доказателства – Удостоверение, изд. на 17.03.2017г. от „Банка ДСК“
АД в уверение на това, че по разплащателната сметка с титуляр А.-М.А. Р. са
постъпили средства в размер на 20 000 лв. от сметка с титуляр Р.Р. Г.-Ч. и
основание за превод: срочен безлихвен заем. В удостоверението е записано
също така, че средствата са изтеглени на каса от А.-М.А. Р. на 01.12.2016г. в
размер на 15 650 лв., на 02.12.2016г. в размер на 2 000лв., а останалите
средства са изтеглени от банкомат.
Приложена е и Покана, отправена от Р.Р. Г.-Ч. до А.-М.А. Р. за
възстановяване на заем в размер на 20 000 лв., като същата е била върната с
отбелязване от куриера на „Еконт“, че на 28.10.2020г. адресатът е отказал да
получи пратката.
Представена е от Р.Р. Г.-Ч. и годишна данъчна декларация за 2016
г., в която е отразена сумата 20 000 лв. - предоставен заем на ответницата А.-
М.А. Р..
Приложен е и Договор за временна финансова помощ от
11.12.2017 г., сключен между „Романтика Пловдив“ ЕООД /със законен
представител- сестрата на ответницата/ и Бачковската света обител, на
последната е предадена в заем сумата от 30 000 лв., със срок за връщане
датата 31.01.2018 г. Представени са и 4 бр. РКО, издадени за периода 11.12.-
14.12.2017 г. от дружеството в полза на манастира, всеки за сумата от по 7
500 лева, по повод Договора за финансова помощ между страните.
В хода на делото са разпитани св. И.Т.Ч. /съпруг на ищцата/ и
св.А.Р. /баща на ответницата/.
Районният съд, с решението си по делото е уважил изцяло
предявения иск.
С въззивната жалба на А.-М.А. Р. се правят оплаквания срещу
направените правни изводи с решението, като счита същите за неправилни.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
3
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Основните възражения на жалбоподателката се състоят в това, че
изобщо не е имало уговорка между страните за сключване на такъв договор
за заем, както и че няма задължение, нито срок за връщане на процесната
сума.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни.
Съгл. разпоредбата на чл.240 от ЗЗД - С договора за заем за потребление
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Както е известно, характерните белези на
договора за заем, от правно естество, са че той е консенсуален, неформален,
едностранен, реален договор и безвъзмезден /ако не е уговорено противното
изрично/. Договорът се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото
съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем
парична сума. От момента на получаването за заемателя възниква
задължението да върне сумата в определения срок, а когато такъв не е
уговорен – в течение на един месец от поканата /чл.240, ал.4 ЗЗД/. В
конкретния случай по делото, няма спор, че ответницата фактически е
получила сумата в размер на 20 000 лв., като в банковия документ е записано
и основанието за превода – срочен безлихвен заем. С получаването на тази
сума и на посоченото изрично основание за лицето – получател Р. се поражда
задължението да върне сумата в същия размер. В тази връзка, ирелевантни са
обстоятелствата за фактическия състав на договора за заем, по-конкретно
дали ответницата лично е задържала сумата за себе си или я е предала след
това на трето лице за правоотношението. По отношение на срока, след като не
е уговорена конкретна дата за връщане на сумата, в такъв случай приложимо
е правилото на чл.240 ал.4 от ЗЗД, съгласно което – Ако не е уговорено друго,
заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от
поканата. Както се посочи по-горе, покана е била изпратена от Г.-Ч. до Р. и
правилно Районният съд е формирал правен извод, че ответницата се е
запознала със съдържанието й, тъй като едва след отпечатването на пратката с
писмото, получаването е било оформено при условията на „отказ“ от
получателя. В тази насока са и показанията на св. Р., който е казал при
4
разпита му в съд. заседание на 20.04.2021г. /протокол – на л.46/, че дъщеря му
тогава се обадила и му казала, че получава „писмо от някаква Р.Ч., за някакъв
заем“. По делото ответницата не е твърдяла да е изпълнила задължението си
по връщане на процесната сума нито в едномесечния срок от получаване на
поканата, нито по -късно във времето /заявлението по чл.410 от ГПК е
депозирано на 02.12.2020г./ поради което и следва да се приеме, че е налице
неизпълнение на постигнатите договорености от нейна страна.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателката ще бъде осъдена
да заплати на въззиваемата страна сумата 850 лв. за направени разноски за
адвокатско възнаграждение, което е в обхвата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 582/17.05.2021г., постановено по гр.д.
№ 1691/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI гр.с.
Осъжда А.-М.А. Р., ЕГН- **********, гр. Пловдив, ул. ***, да
заплати на Р.Р. Г.-Ч., ЕГН- **********, със съдебен адрес- град П., ул. *** с
пълномощник адв. Ц.Ч., сумата 850 лв. за направени разноски за адвокатско
възнаграждение по възз.гр.д.№ 1941/2021г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6