Решение по дело №615/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№………………

гр. София, 31.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 615 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 472672/17.08.2018 г., постановено по гр. д. № 76876/2015 г. по описа на СРС, 57 състав,

е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК по отношение на А.Д.С.-В. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: *** - адв. П.Х., че дължи на «Т.С. ЕАД с ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:*** Б заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.06.2015г. по гр.д. №27852/2015г. на СРС , както следва:

- на основание чл.79 от ЗЗД сумата от 469,20 лв., представляваща стойността на 1/3 част /от 1407,60 лв./ от незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект - апартамент № 93 находящ се в гр. София, ж.к. *******, абонатен № 267895 за периода 01.05.2012г. - 30.04.2014г, ведно със законната лихва върху главницата от 469,20 лв., считано от 21.05.2015г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата над 469,20 лв. до пълния претендирай размер от 1142,78 лв.;

е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК по отношение на М.П.В. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: ***, че дължи на «Т.С.»ЕАД с ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:*** Б заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.06.2015 г. по гр.д. №27852/2015г. на СРС , както следва:

- на основание чл.79 от ЗЗД сумата от 285,70 лв., представляваща стойността на част от незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект - апартамент № 93 находящ се в гр. София, ж.к. *******, абонатен № 267895 за периода 01.05.2012г. - 30.04.2014г, ведно със законната лихва върху главницата от 285,70 лв., считано от 21.05.2015г. до окончателното й изплащане;

Е признато за установено е по реда на чл.422 от ГПК по отношение на И.П.В. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: ***, че дължи на «Т.С.»ЕАД с ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:*** Б заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.06.2015г. по гр.д. №27852/2015г. на СРС , както следва:

С постановеното решение, на основание чл.78, ал.1 ГПК, е осъдена А.Д.С.-В. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: *** - адв. П.Х. да заплати на «Т.С.»ЕАД с ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:*** Б, както следва:- разноските по делото пред СРС в размер 110,27 лв.; - разноски по ч.гр.д. № гр.д. №27852/2015г. на 57-ми състав СРС в размер на 12,03 лв.; осъден е М. П.В В. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: *** да заплати на «Т.С.»ЕАД с ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:*** Б на основание чл.78 ал.1 от ГПК, както следва:

- разноските по делото пред СРС в размер 282,50 лв.; -разноските по ч.гр.д. № гр.д. №27852/2015г. на 57-ми състав СРС в размер на 30,82 лв.; осъдена е И.П.В. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: *** - адв. М. да заплати на «Т.С.»ЕАД с ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:*** Б на основание чл.78 ал.1 от ГПК, както следва: - разноските по настоящото делото в размер 282,50 лв.; - разноските по ч.гр.д. № гр.д. №27852/2015г. на 57-ми състав СРС в размер на 30,82 лв.; осъдена е «Т.С.»ЕАД с ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:*** Б да заплати на А.Д.С.- В. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: *** - адв. П.Х. на основание чл.78 ал.З от ГПК, както следва: -разноските по делото пред СРС в размер 609,63 лв. ; - разноските по ч.гр.д. № гр.д. №27852/2015г. на 57-ми състав СРС в размер на 609,63 лв.

Решението е постановено при участието на „Н."ЕАД с ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:***, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение, в частта в която са уважени предявените искове е подадена въззивна жалба от ответниците А.Д.С.-В., М. П.В В. и И.П.В.. Изразени са оплаквания, че постановеното решение в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Изложено е становище, че решението е постановено в противоречие със събраните в производството доказателства. Според ответниците, чрез представения в производството пред СРС, нотариален акт за замяна на недвижими имоти не може да се направи еднозначен и безпротиворечив извод, че имота, за който са били доставяни количества ТЕ е бил придобит от наследодателя им. Поради това, същите като негови правоприемници не дължат заплащане цената на посочените услуги.

Отправят искане за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което претенциите бъдат отхвърлени в цялост като неоснователни. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е подала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „Н."ЕАД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба – § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /в редакция след изм. ДВ, бр. 74 от 2006 год., в сила от 08.09.2006 год., отм. ДВ, бр. 54 от 2012 год./, потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

В производството се установява от представения нотариален акт № 200, том XII, дело № 2180/1991г., че наследодателя на ответниците П.С.В. е придобил собствеността върху процесния апартамент /ап.93, гр. София, ж.к. *******/ чрез замяна. Оплакванията на ответниците, че договорът за замяна, оформен чрез посочения нотариален акт страда от пороци, съдът намира за неоснователни. Именно въз основа на тази сделка наследодателя на ответниците е подал и молба-декларация за откриване на партида за имота за потребяване на услугата – доставка на ТЕ за битови нужди на 17.09.2002 г. /л.37 от делото пред СРС/.

Както правилно и законосъобразно е възприел представените доказателства СРС, в производството не е спорно, че към датата на сключване на сделката П.С.В. е бил в граждански брак с ответницата А.Д.С.-В., като в съставения нотариален акт изрично е посочено, че имота, който заменя наследодателя на ответниците - П.С.В. е негова индивидуална собственост, поради което и на основание чл.21 ал.1 от СК /отм/ придобития имот чрез замяна също става негова индивидуална собственост. Поради това, след смъртта му през 2011г. собствеността върху апартамента е наследена от ответниците при равни квоти по 1/3 ид.ч. за преживялата съпруга и двете му деца.

В производството не са ангажирани доказателства за последващи разпоредителни сделки, въз основа на които да се променят квотите в съсобствеността, поради което и направеното възражение от ответниците е неоснователно.

Именно като носители на вещно право на собственост ответниците са „потребители" на топлинна енергия по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ за имота с абонатен № 267895, за който са били доставяни количества ТЕ възлизащи на стойност посочена от СТЕ и ССчЕ приети пред първата инстанция, които настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК.

В производството не е налице спор, че сградата, в която се намира имота е топлоснабдена, както и че услугата дялово разпределение на потребената ТЕ е била извършвана от „Н."ЕАД.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Установено е въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъде кредитирано, че делът на ответниците за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба –Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването.

В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно първинстанционният съд е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са основателни в една част /като са отчетени данните за дължими изравнителни вноски и такси с оглед заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза/.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски.

В полза на въззиваемата страна, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 472672/17.08.2018 г., постановено по гр. д. № 76876/2015 г. по описа на СРС, 57 състав, в частта с която е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК по отношение на А.Д.С.-В. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: *** - адв. П.Х., че дължи на «Т.С. ЕАД с ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:*** Б заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.06.2015г. по гр.д. №27852/2015г. на СРС , както следва:

- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 83,62 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 469,20 лв. за периода 01.08.2012г. - 11.05.2015г.; е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК по отношение на М.П.В. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: ***, че дължи на «Т.С.»ЕАД с ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:*** Б заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.06.2015 г. по гр.д. №27852/2015г. на СРС , както следва:

- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 68,34 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 285,70 лв. за периода 01.08.2012г. - 11.05.2015г, като е отхвърлен искът за периода 30.06.2012г. - 01.08.2012г.; в частта с която е признато за установено е по реда на чл.422 от ГПК по отношение на И.П.В. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: ***, че дължи на «Т.С.»ЕАД с ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:*** Б заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.06.2015г. по гр.д. №27852/2015г. на СРС , както следва:

- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 68,34 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 285,70 лв. за периода 01.08.2012г. - 11.05.2015г.; в частта с която на основание чл.78, ал.1 ГПК, е осъдена А.Д.С.-В. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: *** - адв. П.Х. да заплати на «Т.С.»ЕАД с ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:*** Б, както следва:- разноските по делото пред СРС в размер 110,27 лв.; - разноски по ч.гр.д. № гр.д. №27852/2015г. на 57-ми състав СРС в размер на 12,03 лв.; в частта с която е осъден М. П.В В. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: *** да заплати на «Т.С.»ЕАД с ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:*** Б на основание чл.78 ал.1 от ГПК, както следва:

- разноските по делото пред СРС в размер 282,50 лв.; -разноските по ч.гр.д. № гр.д. №27852/2015г. на 57-ми състав СРС в размер на 30,82 лв.; в частта с която е осъдена И.П.В. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: *** - адв. М. да заплати на «Т.С.»ЕАД с ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:*** Б на основание чл.78 ал.1 от ГПК, както следва: - разноските по настоящото делото в размер 282,50 лв.; - разноските по ч.гр.д. № гр.д. №27852/2015г. на 57-ми състав СРС в размер на 30,82 лв.

В останалата част, като необжалвано постановеното Решение № 472672/17.08.2018 г., постановено по гр. д. № 76876/2015 г. по описа на СРС, 57 състав е влязло в сила.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.П.В. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: ***, М. П.В В. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: *** и А.Д.С.-В. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: ***, да заплатят на «Т.С.»ЕАД с ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:*** Б, сумата от 50.00 лв. - разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца - „Н."ЕАД.

Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Номер на акта:	7342
Дата:	31 октомври 2019 г. (в сила от 31 октомври 2019 г.)
Съдия:	Калина Кръстева Анастасова

Дело:	20191100500615
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	16 януари 2019 г.

Решение по дело №615/2019 на Софийски градски съд

Съдържание на акта