О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 24.06.2020 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като разгледа гр.д. №536
по описа на съда за 2020 год. и за да се произнесе прие следното:
Извършена е проверка по
въпросите, посочени в чл.140, ал.1 ГПК.
Ищецът е представил писмени
доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Поискал изслушване на СИЕ за определяне
размера на вземането. Въпросът е от значение за делото, а отговорът изисква
специални знания.
Ответникът не е посочил и не е
представил доказателства.
Приложено е заповедното
производство по ч.гр.д. №4988/2018г. на РС- Пазарджик.
Следва да бъде насрочено
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание
чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА предоставените от ищеца с
исковата молба писмени доказателства, както и материалите по ч.гр.д. №4924/2018г.
на РС - Пазарджик.
ДОПУСКА съдебноикономическа
експертиза, която да отговори на въпросите, поставени от ищеца в
доказателствената част на исковата молба, както и да установи дали заемната
сума е предадена на ответника и по какъв начин. Заключението за размера на
дълга следва да се даде в три варианта – със и без вземането за неустойка по
оспорената от ответника неустоечна клауза по чл.4, ал.2 от договора за заем,
както и ако се дължи връщане само на главницата по заема.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Милена М.
Лавчиева и депозит за възнаграждение в размер на 160лв., вносим от ищеца в едноседмичен
срок от получаване на съобщението по сметка на РС – Пазарджик.
Насрочва делото за разглеждане в открито
съдебно заседание за 06.08.2020 година, 10.00 часа, за когато да се призоват
страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис
от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
ДАВА ПРОЕКТОДОКЛАД, КАКТО СЛЕДВА:
По реда на чл.422 ГПК са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.9 ЗПК
вр. чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД, чл.92 и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване на вземането
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в общ
размер на 1069,75лв., от които 550,00лв. главница; 74,64лв. договорна лихва за
периода 30.11.2018г. – 28.06.2019г.; 361,28лв. компенсаторна неустойка; 45лв.
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение и 38,83лв. обезщетение
за забава за периода 01.12.2018г. - 10.12.2019г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 10.12.2018г., до плащането.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД твърди, че по силата на рамков договор за продажба на вземания от
16.11.2010г. и приложение №1 към него от 01.04.2018г. е придобил от цедента „Изи
Асет Мениджмънт“ АД вземане към ответника Л.Т.Н., ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, произтичащо от договор за паричен заем №3360785 от
31.10.2018г., като длъжникът е уведомен
за цесията с писмено уведомление по чл.99, ал.3 ГПК, получено на 09.05.2019г. Твърди,
че в изпълнение на договора за заем цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
предоставил на ответника паричен заем в размер на 550лв. при фиксирана годишна
лихва от 35 %, възлизаща на 74,64лв. (ГПР 41,9%), с краен
срок на връщане на заема и плащане на лихвата (общо 624,64лв.) 28.06.2019г.,
което задължение било разсрочен на 8 месечни погасителни вноски по 78,08лв. с
последователни падежи в периода 30.11.2018г. – 28.06.20419г.
Освен това, със същия договор
ответникът поел задължение в 3-дневен срок от неговото сключване да представи
на заемодателя обезпечение под формата на поръчителство от две физически лица,
а при неизпълнение на това задължение – да заплати компенсаторна неустойка по чл.4, ал.2 от
договора в размер на 361,28лв., която се изплаща разсрочено на 8 равни части по
45,16лв., включени към месечните погасителни вноски по заема.
Със същия договор ответникът се задължил при
забава на плащанията от негова страна да възстанови на заемодателя направените
разходите за извънсъдебно събиране на просрочените задължения, като размерът на
разходите е определен предварително на 9 лв. за всеки 30 дни просрочие, но не
повече от 45лв.
Ищецът твърди, че ответникът не е
изпълнил задължението да представи обезпечение на заемодателя, поради което
дължи неустойката по чл.4, ал.2 от договора в пълен размер. Освен това не
изпълнил задължението да върне заема и да плати уговорената възнаградителна
лихва. Поради допуснатата забава за него възникнало и задължението да заплати
мораторно обезщетение в размер на 38,83лв., представляващо законната лихва
върху просрочената главница за периода от 01.12.2018г. до датата на подаване в
съда на заявлението по чл.410 ГПК – 10.12.2019г. Понеже забавата продължила над
150 дни, за него възникнало и задължение да заплати такса разходи за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 45лв.
Ищецът твърди, че след придобиване на
вземането се е снабдил със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от Районен съд -
Пазарджик по ч.гр.д. №4924/2019г., срещу която длъжникът е подал възражение по
чл.414 ГПК. Иска от съда да установи съществуването на вземанията в размера по
заповедта за изпълнение. Претендира присъждането на разноски в исковото и в
заповедното производство.
Ответникът оспорва всички правопораждащи факти на
спорното материално право, в. т.ч. сключването на договора за заем и получаването
на заемната сума.
При условията на евентуалност твърди нищожност на
договора поради противоречие със закона – чл.10, ал.1 ЗПК /липса на форма
поради нарушаване на изискването за размер на шрифта/; чл.11, ал.1, т.1 ЗПК
/липса на дата и място на сключване на договора/; чл.11, ал.1, т.7-11 ЗПК
/неяснота относно общия размер на кредита и условията за усвояването му,
относно прилагането на лихвения процент и неговата промяна и относно размера на годишния процент на разходите по
кредита и общата дължима сума, непосочване на условията за издължаване на кредита, включително погасителен план, както
и липса на информация за правото на ответника да поиска нов погасителен план
при частично предсрочно погасяване на заема/; чл.11, ал.1, т.20 ЗПК / липсата на информация за правото на отказ на
потребителя от договора и за размера на санкционната лихва при просрочие/.
На следващо място твърди нищожност на отделни
клаузи от договора за заем, както следва:
- чл.2, т.6 и т.8, относно задължението да
заплати възнаградителна лихва, което
накърнява добрите нрави поради големия размер на лихвата;
- чл.4, ал.2, относно задължението да заплати
компенсаторна неустойка при непредставяне на обезпечение, което накърнява
добрите нрави поради прекомерност на неустойката;
- разпоредбата, относно задължението на ответника
да заплати разходи за извънсъдебно събиране на просрочени задължения.
Твърди, че клаузите по чл.2, т.6 и т.8 от договора
са нищожни поради техния неравноправен характер.
За основателността на иска за връщане
на главницата по заема и заплащането на договорна лихва ищецът следва да установи
при условията на пълно главно доказване наличието на валидно облигационно
правоотношение, в изпълнение на което на ответника е предоставен паричен заем в
размер най-малко на сумата, чието връщане се претендира, лихвоносния характер
на вземането, неговия размер и изискуемост, както и обстоятелствата от
фактическия състав на цесията.
За основателността на иска по чл.92 ЗЗД ищецът
следва да установи, че в тежест на ответника е възникнало задължение, за чието
неизпълнение страните са уговорили неустойка, както и размера на неустойката.
При доказване на горното ответникът носи тежестта
да установи положителния факт на изпълнението.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: