№ 18470
гр. С., 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110106338 по описа за 2025 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумите, както следва: сумата от 2 028,41 лева, представляваща непогасена главница за
потребена енергия за периода от 01.10.2008г. до 30.04.2011г. и сумата от 358,20 лева,
представляваща начислена мораторна лихва за периода от 31.12.2008г. до 17.02.2012г.,
за които суми в полза на „Т. Ся“ ЕАД срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от
11.06.2012 г. по гр. д. № 4656/2012 г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът Я. Т. С. твърди, че не дължи на ответника „Т. Ся“ ЕАД сумите, за които
в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 11.06.2012 г. по гр. д. №
4656/2012 г. по описа на СРС, 113 състав. Сочи, че задълженията, за които е издаден
посоченият изпълнителен лист, са погасени по давност. За принудително събиране на
сумите по процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2. по
описа на ЧСИ С. Х., което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на
искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 2 028,41
лева, представляваща непогасена главница за потребена енергия за периода от
01.10.2008г. до 30.04.2011г., 358,20 лева, представляваща начислена мораторна лихва за
периода от 31.12.2008г. до 17.02.2012г, за които суми в полза на „Т. Ся“ ЕАД срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист от 11.06.2012г. Ищцата излага твърдения, че по
образуваното изпълнително дело не са извършвани действия за период по-дълъг от
три години. Посочва, че периодът на погасителна давност, приложим към процесните
вземания е тригодишен, доколкото вземанията не са установени със сила на пресъдено
нещо с влязло в законна сила съдебно решение, а със заповед за изпълнение. Посочва,
че към 16.12.2015г. изпълнителното производство следвало да бъде прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради изтекъл двугодишен период без предприети
изпълнителни действия от взискателя, както и на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 поради
липса на секвестируемо имущество. С условията на евентуалност посочва, че
вземанията са погасени поради изтекла погасителна давност към 11.06.2017г.
Претендира разноските по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Т. Ся“ ЕАД е депозирал отговор, в който
1
оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Посочва, че в хода на
изпълнителното производство са извършени следните действия: на 23.10.2014г. е
наложен запор върху получавана от ищеца рента; на 16.02.2015г. е вписана възбрана
върху притежаван от ищеца имот; на 17.02.2015г. е вписана възбрана върху притежаван
от ищеца имот; на 30.09.2015г. е наложен запор върху банкова сметка на ищеца; на
19.10.2015г. е наложен запор върху банкова сметка на ищеца. Ответното дружество
подавало регулярно молби за извършване на проучване на актуалното имуществено
състояние на ищеца и налагане на съответните обезпечителни мерки, подробно
описани в отговора на исковата молба. В резултат на проведеното принудително
изпълнение постъпвали парични суми през периода 18.12.2015г. – 08.11.2023г. Оспорва
доводите на ищцата относно приложимия тригодишен период на изтекла погасителна
давност като излага обстойни аргументи в тази посока. Заявява, че в рамките на
приложимия петгодишен давностен срок били предприети множество действия по
принудително изпълнение, като давността за вземането била прекъсвана многократно.
Претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Безспорни между страните са обстоятелствата, че в полза на ответника срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист от 11.06.2012 г. по гр. д. № 4656/2012 г. по описа
на СРС, 113 състав, за следните суми, а именно: сумата от 2 028,41 лева,
представляваща непогасена главница за потребена енергия за периода от 01.10.2008г.
до 30.04.2011г., 358,20 лева, представляваща начислена мораторна лихва за периода от
31.12.2008г. до 17.02.2012г., че за принудително събиране на сумите по посочения
изпълнителен лист по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 2. по
описа на ЧСИ С. Х..
Разрешаването на настоящия правен спор се предпоставя от изясняване на
въпроса относно продължителността на срока на погасителна давност, относим към
вземания, произтичащи от влязла в сила заповед за изпълнение. Съгласно актуалната
съдебна практика, която се възприема от настоящия състав /Решение № 3/04.02.2022г.
по гр. д. № 1722/2021г., I V ГО на ВКС, Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. №
1747/2020г., IV ГО на ВКС, Определение № 214/15.05.2018г. по ч. гр. д. № 1528/2018г.,
IV ГО на ВКС/, давностният срок, предвиден в чл. 117, ал. 2 ЗЗД, се прилага както
когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и
когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.
Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след
влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането,
установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в
производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да
оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт,
настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед на това, за
установените в влязла в сила заповед за изпълнение вземания правилото на чл. 117, ал.
2 ЗЗД е приложими и същите се погасяват с петгодишна давност. Същият отговор е
даден и в Решение № 118/07.07.2022г. по гр. д. № 4063/2021г., III ГО на ВКС, в което е
прието, че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност,
която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за
изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с
обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане
съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Съгласно
чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение
за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение
и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Законодателят е преклудирал
възможността за възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока
по чл. 414 ГПК, за длъжника остава само възможността за оспорване на вземането по
2
чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не
съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната
практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е
подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване
на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира
окончателно, тъй като по новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в
сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК-отм./ и
оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират /вж. решение по т.д.№ 1562/2015г. на І т.о.,
по гр.д.№ 1722/2021г. на ІV г.о./. Въз основа на така изложените мотиви настоящият
съдебен състав приема, че процесните вземания, които са установени с влязла в сила
заповед за изпълнение, се погасяват с петгодишна давност, предвидена в чл. 117, ал. 2
ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като
бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Искането да бъде приложен определен способ или да бъде извършено
определено действие също прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен
да го приложи, но давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение /независимо дали то е достигнало до крайния процесуален
резултат/. В този смисъл, преценката на съда по въпроса дали е изтекъл срокът на
погасителната давност за процесните вземания се извършва като се съобразят
конкретните действия по принудително изпълнение.
Видно от представеното копие от изпълнителното дело взискателят е депозирал
молба за образуването му на 13.07.2012г., като на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е
възложил на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояния на длъжника,
да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на
изпълнението. Съдебният изпълнител е предприел действия за проучване на
имущественото състояния на длъжника, като е извършил справки за наличие на
задължения и наложени обезпечителни мерки към НАП, както и справка за трудови
договори, справка в Агенция по вписванията.
Съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение на
16.08.2012 г.
Със запорно съобщение от 23.10.2014г. е наложен запор върху вземания на
длъжника по сключен договор за аренда с ЕТ „А. В.Д- А.Д..
На 23.10.2014г. съдебният изпълнител е отправил искане за издаване на преписи
от вписани актове към АВ – Служба по вписванията гр. Търговище, отнасящи се до
3
имуществоно състояние на длъжника.
С искане за кадастрални схеми от 20.11.2014г. съдебният изпълнител е
предприел действия за проучване на имущественото състояния на длъжника, в
частност за имоти, собственост на длъжника, находящи се в с. Л. СО, район Н. И..
Със запорно съобщение от 03.12.2014г. е наложен запор върху вземания на
длъжника с правно основание сключен договор за аренда с ЕТ А. В.Д- А.Д.
На 17.02.2015г. е вписана възбрана върху поземлени имоти в землището на с. Л.
СО, район Н. И., собственост на длъжника.
На 25.02.2015 г. е вписана възбрана върху самостоятелен обект в сграда –
Апартамент № находящ се в гр. С. ул. В.Г № вх, собственост на длъжника.
На 19.03.2015г. е вписана възбрана върху поземлени имоти в землището на с. Л.,
собственост на длъжника в изпълнителното производство.
С молба от 10.06.2015г. взискателят е възложил на съдебния изпълнител да
проучи имущественото състояния на длъжника, като извърши справки в НАП с оглед
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и да бъде наложен
запор върху вземания по банкови сметки.
Със запорно съобщение от 17.09.2015г. е наложен запор върху банкови сметки
на ищеца при „С.“ ЕАД и изпращане на запорно съобщение от 17.09.2015г.
С молба от 23.01.2017 г. взискателят е възложил на съдебния изпълнител да бъде
наложен запор върху вземания по банкови сметки на длъжника и върху трудови
възнаграждение и/или пенсионни плащания.
С молба от 27.02.2019 г. взискателят е възложил на съдебния изпълнител да бъде
наложен запор върху вземания по банкови сметки на длъжника и върху трудови
възнаграждение и/или пенсионни плащания.
От направените отразявания по изпълнителното дело, както и от издаденото по
искане на длъжника удостоверение за размера на дълга от 22.07.2024 г. се установява,
че за периода 18.12.2015г. – 08.11.2023г. по изпълнителното дело са постъпили суми,
както следва: 18.12.2015г. - 897,16 лева; на 12.10.2016г. – 898,16 лева; на 08.11.2017г. –
507,02 лева; на 21.12.2018г. – 1 276,75 лева, на 05.04.2021г. – 3,37 лева; на 14.10.2021г.
– 236,74 лева; на 03.11.2022г. – 336,12 лева; на 08.11.2023г. – 334,73 лева, от които в
полза на взискателя е разпределена сумата от 3 930,59 лева.
Въз основа на така проследената хронология на предприетите изпълнителни
действия съдът установи, че в периода от 16.08.2012г. до 23.10.2014г. по
изпълнителното дело не са били предприемани изпълнителни действия по искане на
взискателя или по почин на съдебния изпълнител, от където следва, че към
16.08.2014г. по образуваното изпълнително производство е настъпила перемция по
смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съдът като отчете, че изпълнителното производство по и.д. № 2. по описа на
ЧСИ С. Х. е образувано през 2012 г. и съобрази задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение 3/2020 от 28.03.2023 год. по т. д. тълкувателно дело № 3/2020 г.
на ОСГТК на ВКС, следва да приеме, че по образуваното изпълнително дело през
2012г. давност за подлежащите на изпълнение вземания не е текла до 26.06.2015 г., от
когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Същевременно изложените правни доводи на ищеца, че предприетите
изпълнителни действия след настъпване на перемцията по изпълнителното дело не са
годни да прекъснат давността са неоснователни. Съгласно възприетото тълкуване в т.
3 от Тълкувателно решение №2/2023г. от 04.07.2024г. по тълкувателно дело № 2/2023 г.
на ОСГТК на ВКС, ползващо се със задължителност за съдилищата, погасителната
давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по
което е настъпила перемпция. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с
бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния
материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали
погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне
давността като поиска изпълнителни действия отново.
4
От тук следва, че за взискателя не е текъл срок на погасителна давност за
вземанията, подлежащи на събиране чрез принудително изпълнение, до 26.06.2015г.,
като същевременно при наличието на настъпила перемция по изпълнителното дело
към 16.08.2014г. посредством предприетите изпълнителни действия след 16.08.2014г.
погасителната давност следва да се счита прекъсната по смисъла на чл. 116 б. „в“ ЗЗД.
В настоящия случай от материалите по изпълнително дело № 2. е видно, че
последното постъпило плащане за принудителното събиране на вземанията, предмет
на изпълнителния лист е от 08.11.2023г., като за периода м. 12.2015г. – м. 12.2018г. и за
периода м. 04.2021г. – м. 11.2023г. ежегодно са постъпвали плащания за погасяване на
дълга.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., е
предвидено спиране на всички давностни срокове, с които се погасяват или
придобиват права, в това число и погасителната давност, до отмЯ.та на извънредното
положение – на 14.05.2020 г. Разпоредбата е императивна, поради което следва да се
приложи, като съгласно § 13 от ЗИДЗЗ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на
13.05.2020 г., като съгласно посочената разпоредба сроковете по чл. 3 продължават да
текат от 21.05.2020 г. От тук следва, че за периода 13.03.2020г. – 21.05.2020г. срокът на
погасителна давност по отношение на процесните вземания следва да се счита за
спрян.
В резултат на наложения запор върху вземанията на длъжника по договор за
аренда са постъпвали суми, за което свидетелстват отразените данни в изпълнителното
дело в издаденото удостоверие за актуален размер на дълга и на гърба на приложения
изпълнителен лист. Посочените плащания представляват действия по принудително
изпълнение, защото са пряко следствие от наложения запор (ТР 2/2015 г. по т. д. 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС) и следователно имат за последица прекъсване на давността на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Следователно новата петгодишна давност следва да започне да тече от
08.11.2023г., когато е предприето последното действие по принудително изпълнение,
изразяващо се в постъпване на сума от арендодателя в резултат на наложен запор
върху вземанията на длъжника.
От събраните писмени доказателства се установява, че за периода след който е
започнала да тече давността на вземанията, предмет на изпълнителния лист, считано
от 08.11.2023г. до датата на образуване на настоящото исково производство не е
изтекъл приложимия петгодишен срок на погасителна давност за процесните
вземания, поради което съдът приема че така предявените отрицателни установителни
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има единствено ответникът.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за претендираното юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявени от Я. Т. С., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. Б. ул. „С.а“ , ет, срещу
5
„Т. Ся“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я., за признаване
за установено в отношенията между страните, че Я. Т. С., ЕГН: ********** не дължи
на „Т. Ся“ ЕАД, ЕИК ., сумите, както следва: 2 028,41 лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2008 г. до 30.04.2011 г., 358,20 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2008 г. до 17.02.2012 г., за които
суми в полза на „Т. Ся“ ЕАД срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 11.06.2012
г. по гр.д. № 4656/2012 г. по описа на СРС, 113 състав и въз основа на който срещу
ищеца е образувано изпълнително дело № 2. по описа на ЧСИ С. Х., с рег. . при КЧСИ.
ОСЪЖДА Я. Т. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б. ул. С.а 3В ет, да
заплати на „„Т. Ся“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лева, представляваща сторените от
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6