№ 84
гр. Шумен, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йордан В. Д.
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Йордан В. Д. Гражданско дело №
20243600100236 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК-*********, гр. София, ул. „....” №19, със съдебен адрес – гр. Варна, бул. „...” №92
против Н. У., ЕГН-**********, с установени по делото поС.ен и настоящ адрес в с. ...., общ.
Хитрино, обл. Шумен, ул. ... иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – да бъде
установено, че ответникът дължи на банката по договор за кредит за текущо потребление
сумата от 55 028.34 лв., от които главница по договора – 44 954.99 лв., 8444.73 лв. –
договорна лихва върху главницата за периода от 18.11.2021 г. до 08.08.2023 г., 478.82 лв. –
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 18.12.2021 г. до 08.08.2023
г., 1149.84 лв. – обезщетение за забава, дължимо след датата на настъпване на изискуемост
от 09.08.2023 г. до 18.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 23.10.2023 г. до
окончателното плащане на сумите за главница. Моли да бъдат присъдени и разноските по
заповедното производство – ч.гр.д. №2339/2023 г. по описа на ШРС, от които държавна
такса 1100.57 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 179.61 лв. Моли да бъдат присъдени
и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски. Излага следната
фактическа обстановка: на 27.08.2020 г. между „Банка ДСК“ АД като кредитор и ответникът
Н. У., като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, по
силата на който на кредитополучателя била отпусната сумата от 50 000 лв. Срокът за
издължаване бил 120 месеца, считано от датата на усвояването. Съобразно клаузите на
договора (т.7) кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 4.95% годишно
(0.01% на ден), формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ
индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със
срок над 1 ден до 2 години“, чиято стойност при подписване на договора е била 0.13% и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 4.82%, предоставена с оглед сключения
1
между страните Договор за ползване на пакет „ДСК Премиум“. При прекратяване на
Договор за ползване на пакет „ДСК Премиум“ кредитополучателят губел правото си да се
ползва от преференции и приложимият лихвен процент ставал по-висок, чрез прилагане на
фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.32%. Твърди, че съобразно относимите към
договора Общи условия – чл.18.2 при допусната забава в плащанията на главница или лихва
над 90 дни, целият остатък става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Сочи, че съобразно чл.18.3 от Общите условия от датата на изискуемост на кредита,
включително и когато става въпрос за предсрочна изискуемост, целият остатък по кредита се
олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД, до окончателното погасяване на
задължението, включително и по принудителен път. Намира, че както самият договор за
кредит, така и свързаните с него Общи условия са в съответствие със Законът за
потребителския кредит (ЗПК) Същият е действителен, съдържа необходимото задължително
съдържание. Сочи, че кредитополучателят получил сумите, след като банката предоставила
договорената като кредит сума по банкова сметка на ответника. Последният обаче
първоначално изпълнявал задълженията си, но спрял да плаща задълженията си от ноември
2021 година. Не били плащани вноските от декември 2021 г. насетне, като се натрупали до
общо 20 на брой. Предвид това банката предприела действия за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Бил изпратена покана с изх. №0090-20-01531/12.07.2023 г., в която
било посочено изрично, че от датата на получаване на писмото банката ще счита кредита за
предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено на поС.ен и настоящ адрес на ответника,
съобразно с изискванията на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление като е
съставен Констативен протокол от 08.08.2023 г. на ЧСИ А.Р.. Намира, че с връчване на
поканата и изтичане на предвидения в нея срок е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита. Алтернативно сочи, че ако съдът не възприеме становището, че е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита след връчване на поканата, сочи, че с предявяване на
исковата молба обявява предсрочната изискуемост на договора за кредит за текущо
потребление в размер на пълният му неизплатен остатък. Сочи освен това, че на 24.10.2019
г. (явно посочената в ИМ година в тази дата е сгрешена и става въпрос за 2023 г.) по ч.гр.д.
№2339/2023 г. по описа на ШРС е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №1041/24.10.2023 г. и изпълнителен лист №829/24.10.2023 г., с които е осъден
ответникът Н. У. да заплати сумите в общ размер на 55028.32 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.10.2023 г., както и разноските по заповедното поризводство.
Било е образувано изпълнително производство по и.д. №202393104000736 по описа на ЧСИ
с рег. .... на КЧСИ и район на действие – района на ШОС. Издадената Заповед за изпълнение
е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което с оглед нормата ана чл.415, ал1, т.2 от ГПК е
опосредило задължението на заявителя в заповедното производство да заведе производство
по реда на чл.422 от ГПК.
Ответникът Н. У. не е бил открит на установените му по делото настоящ и поС.ен
адрес. Предвид това с Определение №693/09.09.2024 г. му е бил назначен адвокат – особен
представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК.
2
От името на ответникът Н. У. по делото е бил депозиран отговор на исковата молба,
подаден от назначения особен представител. В него е посочено, че така подадените искове са
допустими, а ИМ е редовна. Намира, че претенцията е изцяло неоснователна. Твърди, че с
оглед Тълкувателно решение №3/2017 на ОСГТК на ВКС при обявяване на предсрочна
изискуемост на кредиторът по договора за банков кредит губи предимствата на клаузите по
договора за кредит, като след момента на обявяване на предсрочната изискуемост нему се
дължат само сумите, представляващи остатъка от главницата, ведно с мораторна лихва от
този момент, като се изключват договорните – възнаградителни и наказателни лихви. От
друга страна сочи, че договорът сключен с потребител се ползва от закрилата по чл.146, ал.1
от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), във р. с чл.24 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК). Счита, че доколкото договорът е сключен при предварителни общи клаузи, а
не е договорен индивидуално с потребителя, то същият се явява сключен при
„неравноправни клаузи“, съобразно определението на чл.143 от ЗЗП, като те са нищожни
предвид нормата на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Намира, че в договора не са ясно посочени
методиките на формиране на годишния процент на разходите (ГПР) и годишният лихвен
процент (ГЛП), поради което кредитополучателят не е бил в съС.ие да прецени
икономическите последици от сключването на договора, поставящи го в неравноправно
положение. Твърди, че договорът за кредит е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК,
във вр. с чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като противоречи на
закона, поради обстоятелството, че не става ясно как се определя ГПР. Намира, че в договора
е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е над максимално
установеният праг, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди, че посочената в договора
неустойка за неизпълнение на задължение, която не е свързана пряко с претърпени вреди е
пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. намира, че тази клауза е нищожна на
основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1,
т.9, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата за
възнаградителна лихва (ГЛП) е нищожен поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че
ГЛП надхвърля трикратния размер на законната лихва, а ГПР намира, че е над установения
петкратен размер спрямо законната лихва. Твърди, че в договора няма яснота как се
начислява лихвеният процент за вноските дали върху цялата сума на кредита или
остатъчната сума на главницата. Не ставало ясно как е формирана възнаградителната лихва
и защо се претендира предявеният размер. Сочи, че в договора няма изчисления каква е
сумата, която ще се дължи като възнаградителна лихва за целият период на договора и
съотношението й с главницата. Намира, че поради това е нарушена нормата на чл.11, ал.1,
т.9 от ЗПК. Намира, че поради това клаузите за ГПР и ГЛП са неравноправни и на основание
чл.146 от ЗЗП – нищожни. Твърди, че предвиденият в договора фиксиран лихвен процент е
нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави и
води до несправедливо високо възнаграждение за кредитора. Сочи, че договорът е нищожен
и поради нарушение на закона (чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД) и поради нарушаване на добрите
3
нрави (чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД), поради неравноправност на отделните клаузи на
договора. Твърди, че клаузите на договора са уговорени във вреда на потребителя и при
значителна неравнопоставеност за потребителя, предвид правата и задълженията на
страните. Твърди, че видимо процесният договор е изписан с шрифт Garamond 11, което
означава, че е недействителен съобразно нормата на чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.10, ал.1 от
ЗПК. Намира, че когато договорът за кредит е недействителен кредитополучателят дължи
главницата по кредита, но не и останалите договорени по договора суми – чл.23 от ЗПК.
Твърди, че банката не е изпълнила задължението си да проучи кредитоспособността на
кредитополучателя. Сочи, че твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост по кредита не е
настъпила, като твърди, че кредиторът не е упражнил правото си за това валидно и
волеизявлението му не е достигнало до кредитополучателя. Излага се твърдение, че искът
по чл.422 от ГПК следва да бъде отхвърлен, ако алтернативно се приеме, че с ИМ се обявява
предсрочната изискуемост на кредита, каквото твърдение е налично в ИМ. Причина за това
е обстоятелството, че се променяло основанието за издаване на заповедта. Ето защо намира,
че правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да бъде направено преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че претенциите за
възнаградителни и наказателни лихви са недължими, тъй като на 08.08.2023 г. не е
настъпила предсрочната изискуемост по кредита. Предвид изложеното моли искът да бъде
отхвърлен изцяло, включително в частта му за главница, за лихви, за дължими разноски.
В съдебно заседание представителят на ищеца заема становище за основателност на
така предявената искова молба. Представителят на ответника излага съображенията си,
обективирани в отговора на исковата молба.
Исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
частично основателна.
В настоящото производство е предявен установителен иск по реда на чл.422, във вр.
с чл.415, ал.2 от ГПК. Доказателствената тежест е общата. Всяка от страните в
производството следва да докаже фактите, които претендира и които са благоприятни за нея.
Ищецът в производството е длъжен да установи, основанието от което черпи правата си, че
същото е изискуемо, най-вече съобразно договореностите между страните и претендираният
размер на претенцията. Т.е. следва да бъде доказано наличието на договор за кредит, както и
специфичните клаузи, на основа на които ищецът обосновава правата си. Следва да бъдат
установени сумите за главница, лихви и такси в претендираните размери. Ответникът може
да установява, че задължението е било платено, както и други факти и обстоятелства, които
погасяват облигационното правоотношение или освобождават от гражданска отговорност,
включително, но не само: че сумите по кредита не са били усвоени, напълно или частично,
че част от клаузите на се произвели своето действие, че не е налице предсрочна изискуемост
на задълженията и т.н.
Представляващият ответника адвокат, назначен като особен представител на
основание чл.47, ал.6 от ГПК не твърди, че ответникът е заплатил дължимите по договора
като главница и лихви суми своевременно, съобразно предписанията на договора, но
4
оспорва множество релевантни за отговорността на ответника обстоятелства. На първо
място оспорва правото на банката-кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Твърди, че не са спазени законовите изисквания за уведомяване на длъжника и поради това
не е възникнала предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, на датата, която
твърди ищецът – 08.08.2023 г. Оспорва обстоятелството, че договорът е подписан от ищеца,
както и и обстоятелството, че същият е бил сключен с минимално изискуемият по закон
размер на шрифта. Твърди, че договорът е нищожен, тъй като нарушава правата на
потребителя поради няколко причини – че договорът съдържа неясни клаузи касаещи
опреД.ето на годишният процент на разходите (ГПР) и годишният лихвен процент (ГПР), че
размерът на ГЛП е прекомерен и надхвърля петкратно законната лихва, нямало измикрения
каква лихви се дължи по целият договор. Намира, че договорът е нищожен поради
нарушение на закона и поради противоречие с добрите нрави, тъй като водел до
несправедливо високо възнаграждение за кредитора. намира, че банката не е изпълнила
своето задължение да проучи кредитоспособността на ответника.
Съдът приема, че за установяване на спазването на законните изисквания при
сключване на договора, включително и онези за спазване на изискванията за защита на
потребителя доказателствената тежест за спазване на тези изисквания е изцяло за ищеца.
Настоящото производство е предпоставено от протекло преди това производство за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение на счетоводни книги
на банка по реда на чл.418 от ГПК във вр. с чл.417, т.2 от ГПК. Установява се в рамките на
производството, че ищецът в качеството си на заявител на 20.10.2023 г. (по куриер) е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по което е заведено ч. гр. д. 2339/2023 г. по
описа на РС – Шумен. Със заявлението е поискано да бъде осъден длъжникът Н. У., ЕГН
********** да заплати сумата от 44954.99 лв. – главница по Договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 27.08.2020 г., 8444.73 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за
период от 18.11.2021 г. до 08.08.2023 г., 478.82 лв. – лихвена надбавка за забава за период от
18.12.2021 г. до 08.08.2023 г., 1149.84 лв. – размер на законната лихва за забава, 120 лв. –
разходи при изискуем кредит, както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 18.10.2023 г. до датата на окончателното й
изплащане. Със свое разпореждане №3104/24.10.2023 г. заповедният съд е отхвърлил
частично в частта за сумата от 120 лв. като дължими разходи при изискуем кредит, като е
разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение за останалите претендирани суми. Била е
издадена заповед за незабавно изпълнение №1041/24.10.2023 г. за исканите суми, както и за
1100.57 лв., представляващи разноските за държавна такса и 179.61 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство. На същата дата е издаден и изпълнителен
лист №829 за посочените суми. От страна на длъжникът не е постъпило възражение, но
последния не е намерен и уведомен лично за започналото изпълнително производство,
поради което заповедният съдия е дал по силата на Разпореждане №1409/16.04.2024 г.
указания на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, че ищецът следва да предяви иск за
вземането си в едномесечен срок. В законовия срок заявителя е подал и исковата молба по
5
настоящото производство.
В рамките на производството от фактическа страна са напълно установени при пряко
доказване твърдените в исковата молба от ищеца обстоятелства. На 27.08.2020 г., в гр.
Варна, „Банка ДСК” ЕАД по силата на Договор за кредит за текущо потребление отпуснала
на кредитополучателя Н. У., ЕГН ********** потребителски кредит в размер на 50 000 лева.
Банката открила и разплащателна сметка с титуляр кредитополучателят, по която сметка
била преведена сумата по кредита. Сумата била реално усвоена. Съобразно договорът
падежната дата на всяка от месечните вноски била 18-то число на месеца, като същия се
погасявал на равни 120 на брой месечни вноски. Бил изготвен погасителен план, съгласно
който били определени месечните вноски. Задължението било лихвоносно за банката, като
размерът на лихвата бил променлив и се определял като сбор от фиксирана преференциална
надбавка в размер на 4.82%, предоставена с оглед сключеният между страните Договор за
ползване на пакет „ДСК премиум“ на Банка ДСК АД и референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“, която към момента на сключване на договора
бил в размер на 0.13% или към момента на сключване на договорът лихвеният процент по
него бил в размер на 4.95%.
Приетата в производството съдебно-счетоводна експертиза (л.82 по делото)
установява, че сумата по кредита в размер на 50 000 лв. е била преведена по разплащателна
сметка №BG32STSA93000021539334 с титуляр кредитополучателят Н. У. на 27.08.2020 г. – в
деня на сключването на договора. След декември 2021 г. по кредитът не били извършвани
плащания за погасяването му. Сочи се, че до 08.08.2023 г. непогасени са били 20 месечни
вноски. Към момента на завежднае на заповедното производство – 23, а към момента на
завеждане на настоящото исково производство – 30 месечни вноски. Общият размер а
постъпилите по сметката за погасяване на задълженията е 7949.36 лв., от които 5045.01 лв.
са погасили главница, 2897.96 лв. са погасили лихви и 6.39 лв. – санкционни лихви. Т.е. били
са погасени 15 месечни вноски. ССЕ сочи, че остатъчният размер на дължимата главница,
независимо от кой момент се счете, че е настъпила предсрочната изискуемост на
задълженията е все 44954.99 лв. При условие, че се приеме, че кредитът е бил обявен
редовно за предсрочно изискуем с отправянето на поканата от страна на банката (връчена
чрез ЧСИ) намира, че задължението за договорна лихва е 8444.73 лв., това за забавена лихва
е 478.82 лв., а дължащата се след обявяването на предсрочната изискуемост законна лихва е
в размер на 1149.84 лв. Констатирано е, че след завеждане на заповедното производство, а и
до настоящият момент не са постъпвали плащания по договора за кредит.Дава се
заключение, че клаузите в Общите условия, относми към договора, които са основание за
опреД.е на ГЛП и ГПР са ясни и недвусмислени. Сочи, че през цялото време е прилаган ГЛП
в размер на 4.95%. също така сочи, че ГПР е 5.18%.
В производството са представени и доказателства, установяващи обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита, както и уведомяването на длъжника за това
обстоятелство. Видно е от коментираните по-горе обстоятелства установени от
6
експертизата, че ответникът не е обслужвал задълженията си 20 месеца преди обявяването
на кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл е настъпило предвиденото в §18.2 от
Общите условия на банката, приложими към процесният договор за кредит, че при
допусната забава в плащанията на главницата и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен
остатък от главницата се счита предсрочно изискуем, като съобразно клаузата на §18.3 от
ОУ се олихвява със законната лихва според нормата на чл.86 от ЗЗД – т.е. определеният от
БНБ основен лихвен процент, увеличен с 10 пункта. Това условие за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е било налице 90 дни след първата непогасена в пълнота вноска
(15.01.2022 г.) или на 15.02.2022 г. От този момент насетне банката-кредитор е имала
правото да прогласи кредита за предсрочно изискуем. Прогласяването е сторено Покана-
уведомление изх. №0090-20-01531/12.07.2023 г. (л.16 от делото). Съдът намира, че поканата
следва да се счита за редовно връчена на 08.08.2023 г. Доколкото в тази насока има
оспорване от особеният представител на ответника, която счита, че не е налице редовно
уведомяване предвид липсата на данни за уведомяване на лицето по поС.ният му и настоящ
адрес, съдът взе предвид следното: Дори да се приеме, че договорните клаузи
оправомощаващи банката да търси и уведомява кредитополучателят на посоченият от него
по договора адрес са недействителни или не следва да бъдат прилагани, то следва да се има
предвид, че лицето е уведомено на адрес в с. ...., общ. Хитрино, обл. Шумен, ул. .... Това е не
само посоченият по договора адрес, но и единственият адрес на лицето на територията на
страната, доколкото в данните налични в НБД „Население“ – това е и поС.ен и настоящ
адрес на длъжника. Както може да се установи още с образуване на заповедното
производство съдията-докладчик е изискал и приложил справка за поС.ен и настоящ адрес
на длъжника (л.22 от делото), от която става ясно, че обстоятелствата за адреса са вписани
на 27.03.2019 г. и оттогава насетне не са били променяни. Такива са и данните в
приложената в настоящото производство служебно изготвена справка, която е била
необходима с оглед уведомяването на ответника. В този смисъл съдът приема, че като е
извършил уведомяване на този адрес ищецът е извършил единственото възможно в случая.
Призоваването е извършено чрез Частен съдебен изпълнител. Това е напълно редовно
връчване предвид нормата на чл.18, ал.5 от Закона за частните съдебни изпълнители –
„Частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във
връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки
по граждански дела.“. В този случай следва да се приеме, че ЧСИ действа като длъжностно
лице и изявленията му при оформяне на призовката имат обвързваща съда сила за фактите и
обстоятелствата удостоверени в тях. Действително призовката не е била връчена лично, но,
както може да се установи от приложената разписка тя е била връчена при спазване на
изискванията на чл.47 от ГПК. На първо място лицето, което е извършило призоваването е
отишло на адреса в селото, а там по данни на Кмета на селото е удостоверило, че ответникът
в производството не живеел на адреса и от години не бил идвал в селото. В настоящият
случай е изпълнено изискването на чл.47, ал.1, изр. посл. от ГПК, което гласи – „Това
правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на
адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
7
съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на
източника на тези данни в съобщението.“ Правилото, което не се прилага е задължението
на връчителят, съобразно чл.47, ал.1, изр.3 от ГПК да посети адресът три пъти в рамките на
месец. С оглед констатираното налице е напълно редовно уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост, ето защо съдът намира, че тя е настъпила на 08.08.2023 г., със
съответните последствия.
В производството е приета и комплексна техническа и графическа експертиза, която е
имала за задача да установи спазени ли са изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за
потребителския кредит, а именно договорът да е написан на шрифт с размер не по-малък от
12 (дванадесет), както и дали подписите положени на страниците по договора общите
условия към него и представеният от банката погасителен план са действително на лицето.
Заключението на посочената експертиза сочи, че текстът, с който са отпечатани
представените „Договор за текущо потребление“ и „Общи условия за предоставяне на
кредите за текущо потребление на „Банка ДСК“, обект на заключението са изпълнени със
серифен шрифт „Times new roman“ с големина на символите 12 пункта. Посочено е, че
текстът на реквизитите „Кредитополучател: 1 … 2 …“ и „Кредитор: 1…“, находящи се в
долната част на всяка една страница от документите, текстовете под реквизитите
„кредитополучател“ и „кредитор“, находящи се в средната част на стр. 2 от договора,
текстовете, започващи със съдържание „І, ІІ, ІІІ …. ХІ“, изпълнени с начертание получер
(bold) в погасителния план са изпълнени с еднакъв шрифт, който е с различна големина от
основният текст или 12.1 пункта. Експертът дава заключение, че по отношение на подписите
за „кредитополучател“ в представените в производството оригинални екземпляри на
представените „Договор за текущо потребление“ и „Общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление“, принадлежат на кредитополучателят Н. У.. по отношение
на подписите за „клиент“ и „кредитополучател“ в представените копия на „Погасителен
план и ГПР“, „Такси по кредити за текущо потребление“ и „Договор за ползване на пакет
„ДСК Премиум“ на „Банка ДСК“ АД“ експертът сочи, че най-вероятно са положени от
ответника У., тъй като съответстват по конфигурация и съдържание на тези в сравнителния
материал. Не изказва категорично мнение, тъй като тези последни изследвани три
документа са предоставени в копия, за разлика от представените в оригинал договор и ОУ.
Предвид заключението на вещото лице съдът счита първо, че се установява, че лицето
действително е сключило процесният договор за кредит, било е запознато с общите условия,
както и му е бил представен погасителен план. В тази смисъл н са налице твърдените в тази
насока основания за недействителност на договора за кредит, посочени от страна на
адвоката – особен представител на ответника.
Не е основателно и другото направено от ответника възражение, че договорът е
недействителен поради неспазване на императивното законово изискване на чл.10, ал.1 от
ЗПК. Нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК гласи: „Договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
8
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.“ Словесното
изписване на законовия текст би следвало да означава, че страните под страх от
недействителност на договора не могат да се отклоняват от подобно императивно изискване
– чл.22 от ЗПК. Т.е. наистина всички части от един договор за потребителски кредит следва
да са изписани поне със шрифт 12 pt. От друга страна съдът намира, че следва да се търси
действителния смисъл на законовата норма. В конкретната хипотеза целият договорен текст
е изписан с изискуемия шрифт, като само определени части от текста, предхождащ
положените подписи, включително и текста, придружаващ подписите е с шрифт pt 12.1. Това
от една страна е шрифтова разлика, която да е незабележима за човешкото око, от друга
страна и при този различен по размер шрифт е спазено императивното изискване за размер
не по-малък от 12.
Не са релевантни и другите възражения на процесуалният представител на ответника
касаещи нищожност на договора. Съдът намира, че съобразно с данните по делото – начинът
по който са формулирани клаузите, касаещи опреД.е на размерът на приложимата по
договора лихва и изложението на експерта по ССЕ следва да се приеме, че те са ясни и не
нарушават правата на ответника в качеството му на потребител. Не се споделят от съда
твърденията, че определеният ГПР надхвърля пет пъти законната лихва, тъй като, както бе
коментирано по-горе ГПР е 5.18%, лихвите по договора за целият период са варирали от
4.88% до 13.38%, като последният размер касае формираните наказателни лихви след
изпадането на длъжника в забава. Същевременно законната лихва по ЗЗД е десет пункта над
определеният от БНБ ОЛП. Предвид това няма как ГПР да е пет пъти по-висок от законната
лихва.
Не се констатират и неравноправни клаузи, уговорени в ущърб на
кредитополучателят, като създаващи неравнопоставеност между правата и задълженията
произтичащи от договора. Видно е, че установената наказателна лихва в нейният максимум
– 13.38% не надхвърля съществено законната лихва, тъй като тя е 10 процентни пункта над
ОЛП определен от БНБ, който в момента е 2.39% (по данни от официалният сайт на БНБ -
https://www.bnb.bg/statistics/stbirandindices/stbibaseinterestrate/index.htm), а по-рано през
годината е бил и 2.95%.
Предвид изложеното така предявеният установителен иск се явява изцяло доказан и
основателен.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното
производство разноски, както и разноските сторени в настоящия процес.
В рамките на заповедното производство има данни за направени разноски в общ
размер от 1280.18 лв., от които 1100.57 лв., представляващи разноските за държавна такса и
179.61 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В рамките на настоящото исково
производство разноските възлизат на 9014.08 лв., от които 1878.66 лв. – държавна такса,
6035.42 лв. – депозит са особен представител 1100 лв. – разноски за вещи лица.
Водим от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. У., ЕГН-**********, с поС.ен
и настоящ адрес в с. ...., общ. Хитрино, обл. Шумен, ул. ..., че последният дължи на „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК-*********, гр. София, ул. „....” №19, със съдебен адрес – гр. Добрич, пл.
„....” №8 сумата от 55 028,34 лв. (петдесет и пет хиляди двадесет и осем лева и тридесет и
четири стотинки), от които сумата от 44 954.99 лв. (четиридесет и четири хиляди
деветстотин петдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки) – главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 27.08.2020 г., 8444.73 лв. (осем хиляди четиристотин
четиридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки) – договорна лихва върху
главницата за периода от 18.11.2021 г. до 08.08.2023 г., 478.82 лв. (четиристотин седемдесет
и осем лева и осемдесет и две стотинки) – лихвена надбавка за забава за период от
18.11.2021 г. до 08.08.2023 г., 1149.84 лв. (хиляда сто четиридесет и девет лева и осемдесет и
четири стотинки) – законна лихва за периода от 09.08.2023 г. до 18.10.2023г., , както и
законна лихва от 23.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение №1041/24.10.2023 г. по ч. гр. д. 2339/2023 г. по
описа на ШРС.
ОСЪЖДА Н. У., ЕГН-********** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-*********,
гр. София и сумата от 9014.08 лв. (девет хиляди и четиринадесет и осем стотинки),
представляващи направените от ищеца разноски за водене на исковото производство и
сумата от 1280.18 лв. (хиляда двеста и осемдесет лева и осемнадесет стотинки),
представляващи разноските на ищеца за водене на заповедното производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез
Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
10